№ 19564
гр. С., 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110170110 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия
и мораторна лихва за забава в плащането на цената.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди,
че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнася.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В подаденото
възражение по чл.414 ГПК оспорва само той да е длъжник на ищеца, а заявява
че за сумите отговаря и съпругата му – С.П. Л.а, която живее в имота.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ФИРМА“ ЕООД не оспорва
исковете, като счита същите за основателни.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за
1
заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало
към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за
отопление и/или подгряване на вода/ и за ответника е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти, е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга, както и наличието на сключен
брак със С. Л.а, валиден към периода на процесните задължения.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – Е.С., присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители
на топлинна енергия. Понятието потребител на топлинна енергия е
дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ, съгласно която, в редакцията
към процесния период, потребител, респективно задължено лице за заплащане
цената на доставена ТЕ във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик или ползвател на
имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Анализът на
законовата уредба мотивира извода, че качеството потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ има собственикът на
топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота има учредено
ограничено вещно право на ползване, в който последен случай, потребител по
законова дефиниция е ползвателят. Същото следва, както от изричното
разглеждане в ЗЕ на хипотезата на учредено вещно право на ползване и
нарочно определяне на титуляра на същото като ползвател на доставяната в
имота топлинна енергия, така и от общата такава на задълженията на титуляра
на вещното право на ползване по чл. 57 ЗС. В този смисъл и Решение № 11 от
29.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1319/2012 г., III г. о.
Съобразно тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. №
2/2016 г., ОСГК, с приемането на Закона за енергетиката законодателят
регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на Е.С. като
услуга, която се ползва от самата Е.С.. Макар последната да не е
персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда
като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата
„доставка на централно отопление“. Поради особения правен субект - сграда в
режим на Е.С., е въведено изискване решенията да се вземат с мнозинство,
което за присъединяване и преустановяване следва да е квалифицирано. В
решението е прието, че при доставката на централно отопление в сградите под
режим на Е.С. искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен
собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната
инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по
общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани
общите части. В отношенията в областта на енергетиката, законодателят
2
приема, че потребител на услугата е цялата Е.С., затова титулярът на права
върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните
уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в
сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда – Е.С., т.е. облигационното отношение между
топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с
придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се
прекратява със загубването на същите.
От приетия по Нотариален акт за замяна на недвижим имот № 5, дело №
48638/1997 г. се установява, че на 23.12.1997 г. ответникът Д. В. Л. придобили
срещу замяна собствеността върху процесния недвижим имот – апартамент №
117, находящ се в гр. С. С оглед разпределената от съда доказателствена
тежест, ответникът не представя доказателства в полза на наведените от него
твърдения, че за процесните задължения отговаря и съпругата му - С.П. Л.а,
поради което съдът намира наведеното възражение за неоснователно. От това
следва, че по силата на закона между ответника, в качеството му на титуляр на
правото на собственост и топлопреносното предприятие е възникнало
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия без да е необходимо изричното им приемане.
Като страна по това правоотношение, потребителите дължат заплащане
на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните
тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, по данни от общия
топломер, монтиран в абонатната станция, с оглед въведения в ЗЕ принцип за
реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при
уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на ТЕ в сграда – Е.С..
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза. Вещото лице установява, че количеството
топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар.
общ топломер, монтиран в абонатната станция. „ФИРМА” ЕАД ежемесечено
е извършвала отчети на общия топломер, който е от търговски тип АС и е
преминавал метрологичен контрол съгласно Наредбата. Вещото лице
установява, че данните от общия топломер са отчетени към 24 часа на
последния ден от месеца, по правилата, като отчетената енергия е разлика
3
между „ново” и „старо” отчитане на уреда. Съгласно експертизата при
метрологична проверка на топломер се начислява количество „служебна
енергия” към енергията за разпределение между потребителите, съгласно
Наредба № 16-334 за топлоснабдяването от 04.2007 г. – чл. 44(1), като вещото
лице посочва, че за периода е начислена „служебна енергия” в размер на 14848
кВтч за м. 02.2022 г. Посочено е, че дяловото разпределение на ТЕ за ЕС през
процесния период се извършва от фирма „ФИРМА” ЕООД, като за абоната се
изчислява ТЕ за отопление на имот с 3 броя радиатора с разпределител и за 1
брой радиатор без уред в кухнята. Вещото лице посочва, че за радиатор в
кухня, с мощност 1008Вт, без уред за дялово разпределение инсталираната
мощност се определя по изчислителен път и се прилага разпоредбата по т. 6.5.
Разпределя се ТЕ за сградна инсталация съгласно зависимост, описана в
Приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.9 на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването. Изчислена е ТЕ за битово горещо водоснабдяване по
данни от два редовно отчетени водомера, а за “сградна инсталация” се
разпределя в зависимост от пълния отопляем обем – 170 куб. м. и този на ЕС –
8800 куб. м. Вещото лице посочва, че между резултатите в СТЕ и тези в
изравнителните сметки са получени разлики след десетичната запетая, които
се дължат на закръгления. В резултат на направените проверки на наличните
по делото документи и други от „ФИРМА” ЕАД и фирма „ФИРМА” ЕООД,
вещото лице е установило, че сумата за топлинна енергия за имота на Д. В. Л.,
аб. ..../..... е определена съгласно Наредба № Е-РД- 04-1 от 12.03.2020 г., във
връзка с разпоредбите на ЗЕ, Методика за дялово разпределение на топлинна
енергия в сгради – Е.С. и актуални цени на топлинната енергия за периода.
Установено е, че количествата отчислена ТЕ за технологични разходи
съответстват на нормативните изисквания и са за сметка на ищцовото
дружество.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е
количеството потребена топлинна енергия, за което се дължи заплащане на
цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то
при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите
на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки. Ето защо, за определяне
размера на дължимата цена, съдът ползва данните на СТЕ, според която
размерът на потребената топлинна енергия за процесния период е на стойност
2286,29 лева, в която сума не са включени изравнявания, корекции и
просрочени задължения от предходни периоди и която сума следва да се
коригира с изравнителната сума за процесния период – 371,76 лева за
получаване от абоната. Така дължимата сума за реално потребеното
количество ТЕ в процесния имот, за която се дължи плащане от абоната,
възлиза в размер на 1914,53 лева (2286,29 лева – 371,76 лева). Ищецът
4
претендира сума в размер на 1870,83 лева, с оглед на което искът следва бъде
уважен изцяло, при спазване принципа на диспозитивното начало.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в
отношенията с клиенти на ТЕ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между
„ФИРМА” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда – Е.С., таксите се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение. От приетите по делото писмени доказателства се
установява, че дължимата от потребителя цена за услугата дялово
разпределение за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. възлиза на 61,84 лева,
поради което претенцията на ищеца се явява основателна и следва да бъде
уважена изцяло.
По исковете по чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните. Съгласно цитираната разпоредба, клиентите са
длъжни да заплащат сумите в 45-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на продавача. Ищецът не доказа тези факти -
публикуването на сумите на интернет страницата съобразно общите условия,
съответно е недоказано твърдението ответникът да е бил поставен в забава за
плащане на сумите, предмет на настоящото дело.
Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово
разпределение в размер на 12,99 лева неоснователна. В общите условия не е
уговорен срок за изпълнение на това задължение, поради което за да изпадне
ответникът в забава е необходимо да бъде поканен от кредитора - чл. 84, ал. 2
ЗЗД. По делото не е представена такава покана - за заплащане на дължимите
суми за дялово разпределение, поради което и претенцията в тази част също е
неоснователна.
С оглед гореизложеното искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, на ищеца следва да му бъдат присъдени
разноски в размер на 477,57 лева за исковото производство от общо 544,03
лева (44,03 лева – държавна такса, 400,00 лева – депозит за вещо лице по СТЕ
и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение) и 82,54 лева за заповедното
производство от общо 94,03 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
Разноски в полза на ответника съразмерно с отхвърлената част от
исковете не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, че Д.
В. Л., ЕГН ********** дължи на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК: ******, на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1870,83 лева,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2022 г. за топлоснабден имот – апартамент № 117,
находящ се в гр. С., ж.к. „.....”, бл. 96А, вх. Б, ет. 12, аб. № ...., ведно със
законната лихва, считано от 07.07.2023 г. до окончателното изплащане и
сумата от 61,84 лева, представляваща цена за услугата дялово разпределение
за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано
от 07.07.2023 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 255,95 лева – лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 15.06.2023 г. и
сумата от 12,99 лева – лихва за забава върху главницата за услугата дялово
разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 15.06.2023 г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
02.08.2023 г., по ч.гр.д. № 38280/2023 г. по описа на СРС, 176 състав.
ОСЪЖДА Д. В. Л., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 8 ГПК, на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК: ******, разноски в исковото
производство в размер на 477,57 лева и разноски в заповедното производство
по ч.гр.д. № 38280/2023 г. по описа на СРС, 176 състав, в размер на общо 82,54
лева.
Решението е постановено при участието на „ФИРМА” ЕООД, като трето
лице - помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6