Решение по дело №4899/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3677
Дата: 20 юни 2024 г.
Съдия: Любомир Василев
Дело: 20241100504899
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 април 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3677
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. И.

Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100504899 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №4899/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на С. И. У. , ЕГН
**********,с адрес Столична община,район Нови Искър,с.Световрачене,ул.**** срещу
решение №1987 от 05.02.2024 г постановено по гр.д.№45097/22 г на СРС , 42 състав ; с
което е отхвърлен й с правно основание чл.124 ал.1 ГПК срещу К. В. Г.,ЕГН ********** и
М. Б. С. – Г.а,ЕГН **********,и двамата с адрес с.Световрачене,ул.“****,за признаване за
установено, че С. И. У.а е собственик на реална част с площ от 227 кв.м. от поземлен
имот с идентификатор 65601.5479.140 по КККР на с.Световрачене,одобрена със заповед №
РД-18-8/16.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота с.Световрачене
, ул.“Кокиче“ на основание покупко-продажба в режим на СИО, делба , уредени сметки по
регулация ,прекратена СИО и придобивна давност за 102 кв.м. и на основание давностно
владение за 125 кв.м. от имота ,която реална част е обозначена графически в жълт цвят по
т.1- 2-3-4-1 на скица №2 към съдебно-техническата експертиза,която приподписана от съда
представлява неразделна част от съдебното решение. Решението на СРС се обжалва и в
частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . И.Ц. и първоначалния
ищец М.К. са придобили парцел XXI-194 по ЗРП от 1962 г с площ от 859 кв.м. в СИО. След
развода от 1972 г частта на И.Ц. е придобита по давност от М.К. . Последната се е снабдила
с нотар.акт за УПИ XVIII-35 кв.11 от 605 кв.м. от 605 кв.м по действащия план от 1987 г , но
1
това не означава , че М.К. не е собственик и на останалата част от имот пл.№35 , а
именно на реална част от 457 кв.м. от парцел XXIV-34,35 с площ от 840 кв.м. И.Ц. не е бил
собственик на имот пл.№35 , а на имот по предходните регулации от 1962 г и 1966 г .К. е
станала едноличен собственик на имот с пл.№148 по плана от 1966 г , съответно на парцел
XVIII-148 и на част от парцел XXIV – 148,462,152 , съответно на частта , с която е
идентичен този имот от имот пл.№35 по плана от 1987 г . Това е площ от 100 кв.м , от които
72 кв.м. са заградени от К. и 18 кв.м. са заградени от съседката А.А.. С регулацията от 1987 г
е налице трансформиране на приложени имотни граници в имотни граници , което е видно
от представените регулачни преписки . Основа на стария парцел XXIV – 148,462,152 , който
почти съвпада с новия парцел XXIV – 34,35 са имотите на М.К. и на съседа й Л.А. /с
наследник А.А./ . Имот №34 и №35 са на К. и на А. . Липсата на заплатени сметки по
регулация е тъй като има заемане на придадените места без заплащане на обезщетения и
изтекла давност за тези обезщетения . По плана от 1987 г няма предвидено уреждане на
сметки по регулация , а парцел XXIV – 34,35 е отреден само за имотите на М.К. и на съседа
й Л.А. /с наследник А.А./ . Придаваемите части по регулацията от 1966 г „очевидно следва
да се приемат за уредени“ поради трансформацията на регулационните граници в границите
на имоти №34 и №35 по следващия план . Процесната реална част не е придаваема част , а
процесния имот с идентификатор 65601.5479.140 е нанесен „необосновано“ . М.К. е
оградила около половината от процесната част от 227 кв.м., а другата част има достъп до
улица Кокиче . Тази празна и незаградена част е засявана от „посочения Б.“ , но той е
починал преди 1989 г , след което за имота се е грижила само К. и съседката А.а .
Въззивникът не претендира да е придобила процесния имот по регулация , защото няма
придаване по регулация и §8 от ПЗР на ЗУТ е неприложим . Парцел XXIV – 34,35 е отреден
за части от имоти като съсобствен парцел по чл.28 ал.1 б.В ЗТСУ /отм./ при равни идеални
части . С влизане в сила на ЗУТ е прекратена съсобствеността . Процесната площ от 227
кв.м. е придобита по давност , което е доказано с показанията на св.А. и св.К. . Б. /син на В.,
която е сестра на Й. / е ползвал незаградената част от процесния имот до 1989 г , като не е
ясно на какво основание , а след смъртта му е ползвана само от М.К. . Останалата част е
била заградена от ищцата и е владяна от 1982 г до предявяване на иска . Чл.51 ЗС в случая е
неприложим . По силата на плана от 1987 г М.К. е станала съсобственик на парцел XXIV –
34,35 и е могла да придобие имота на „деривативно и оридинерно основание“ . Част от имот
№148 е станала част от парцел XXIV – 148,462,152 или 72 кв.м. са на К. /или на бившия й
съпруг/ но не и на ответниците . Евентуално ответниците имат само 134 кв.м., но не и
повече . М.К. е собственик на имот №148 по плана от 1966 г , който е образуван от
прилагане на регулацията за парцел XXI-194 по плана от 1962 г с площ от 859 кв.м. , а по
цифрови данни от 880 кв.м. Имот №148 е от 903 кв.м. като двата имота се припокриват в 869
кв.м. и границите им трябва да се приемат за идентични . М.К. е била собственик на имот
пл.№35 от стария кадастрален план . След като с плана от 1987 г се отрежда един личен и
един съсобствен парцел , то очевидно предходния план е бил приложен . К. е собственик на
около 288 кв.м. от съсобствения парцел XXIV – 34,35 и забраната на чл.200 ЗУТ е
неприложима . Евентуално К. е придобила по давност част от претендираната площ от 147
2
кв.м., а 80 кв.м. са придобити на деривативно основание . Целта не е да се придобие реална
част от УПИ XXIV – 34,35 , а съдебна защита срещу незаконното нанасяне на имот с
идентификатор 65601.5479.140 .
Въззиваемите страни не са подали отговор на въззивната жалба . В о.с.з . оспорват
въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 12.02.2024 г
и е обжалвано в срок на 26.02.2024 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
Съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Според комбинирана скица на л.20 от делото пред СРС имот с идентификатор
65601.5479.35 е с площ по графични данни от 819 кв.м. Площта на ПИ с пл.№35 от архивния
кадастрален план е 1062 кв.м. Спорната част от имот от 227 кв.м е от запад на имот с
идентификатор 65601.5479.35 и граничи с ул.Кокиче .
С нотариален акт от 21.12.2021 г. Я.Т.И.,Н.Г.А.,А.В.Д.,И.И.Г.,И.И.С. и З.И.С.,които са
праводатели на К. Г. – прехвърлители по договора за покупкопродажба,се легитимират като
собственици на имота с идентификатор 65601.5479.140 на основание давност и
наследствено правоприемство.
С нотариален акт от 23.12.2021 г.,в който е обективиран договор за покупко-продажба,К. В.
Г. е закупил от посочените лица имот с идентификатор 65601.5479.140 с площ от 465 кв.м
, парцел №XXIV за бивши имоти по кад.план №34,35 .
С нотариален акт за собственост от 20.09.1960 г. Й. Х.а А. е призната за собственица на ½
идеална част от дворно място с пл. № 194 в кв.11 по плана на Световрачене,който имот е
включен в парцел XIV в кв.11,целият с площ от 3245 кв.м.
С договор от 15.08.1960 г. Й. Х.а А. се съгласява да продаде на И.Ц. и Л.А. парцел 14 в кв.11
по плана на Световрачене.
Според нотариален акт от 28.09.1960 г Й. Х.а А. продава на И.Ц.Ц. ¼ идеална част от
недвижим имот,представляващ имот с пл.№ 194 в кв.11 ,както и на Л.А. А. – ¼ идеална
част от същия имот.
Според комбинирана скица на л.30 от делото пред СРС парцел XIV-194 кв.11 по рег.план от
1930 г е с площ от 3340 кв.м. , а целият имот плл.№194 е с площ от 4461 кв.м.
Установява се,че на 10.03.1962 г. е сключен договор за доброволна делба , съгласно който в
дял на И.Ц.Ц. е поставен недвижим имот с площ от 859 кв.м. , парцел XXI в кв.11 по
плана на Световрачене ; при съседи улица , Л.А. , С.Л..
Според комбинирана скица на л.32 от делото пред СРС към парцел XXI-194 в кв.11 по плана
на Световрачене се придават 17 кв.м . на СГНС . Площта на парцела е 859 кв.м.
Според представена заповед от 04.05.1962 г. към мястото, притежавано от И.Ц.Ц. са
придадени 17 кв.м. от мястото на СГНС,за което е определена цена от 15,30 лева.
3
Според нотариален акт от 09.05.1962 г. И.Ц.Ц. е придобил придадени по регулация 17 кв.м.
към парцел XXI в кв.11 по плана на Световрачене. Приложена е и скица за придаденото
място и приписката по придобИ.е на придаденото място .
Представена е графична част на рег.план от 1966 г , като на място са отбелязани парцел
XVIII-148 в източната част и парцел XXIV-148,462,152 в западната част . От лниите на
кадастралния план се вижда , че последният парцел се образува от западните части на
имоти №148 и №462 , както и от част от имот №152 .
Според комбинирана скица на л.52 от делото пред СРС в кадастралната основа на рег.план
от 1966 г имот пл.№148 е с площ от 904 кв.м. Площта на парцел XVIII-148 /източната част
на имот пл.№148/ е 730 кв.м. . В новия парцел XXIV-148,462,152 участват 229 кв.м. от имот
пл.№148 , 220 кв.м. от имот пл.№462 , 79 кв.м. от имот с пл.№147 , 209 кв.м. от имот пл.152
и 20 кв.м от имот без пл.номер.
Представен е протокол от 01.02.1968 г за оценка на придаваеми места , като според същия
към парцел XXIV се придават 70 кв.м. от имот пл.№147 на Л.М. .
Представена е скица от 1967 г за отчуждаване за улична тегоба за прокарване на улица
/сегашна ул.Кокиче/ през имот пл.№147 на Л.М. .
Представена е скица от 1967 г за придаване на 70 кв.м от имот на Л.М. към парцел XXIV-
148,462,152 на И.Ц. , Л.А. и Й. Л. .
Представена е скица от 1968 г и оценителен протокол касаеща прокарване на сегашната
ул.Кокиче , като за собственици на парцел XXIV-148,462,152 са посочени И.Ц. , Л.А. и Й. Л.
.
Представена е графична част от ЗРП от 1987 г , в който са предвидени парцел XVIII-35
/източна част/ и парцел XXIV-34-35 /западна част/ , която граничи със сегашната ул.Кокиче
предвидена като тупик . Според разписния лист М.К. е собственик на имот пл.№35 , а
собственик на имот пл.№34 е Л.А. .
В комбинирана скица на л.65 от делото пред СРС са посочени как са образувани процесните
парцели по плановете от 1930 г , 1962 г , 1966 г и 1987 г .
В комбинирана скица на л.66 от делото пред СРС е посочено каква е оградената част от имот
с идентификатор 65601.5479.140 откъм имот №35 и имот №34 .
Според комбинирана скица на л.67 от делото пред СРС площта на имот с идентификатор
65601.5479.35 е 819 кв.м. , УПИ XVIII-35 е с площ от 605 кв.м. , а по архивен план площта
на ПИ №35 е 1062 кв.м. Площта по геодезическо заснемане на имот 65601.5479.35 е 915
кв.м.
Видно от препис – извлечение от акт за граждански брак,М.С. К. и И.Ц.Ц. са сключили брак
на 18.10.1959 г. От издадено съдебно удостоверение от СГС се установява,че бракът между
М.С. Ц. и И.Ц.Ц. е прекратен с решение от 11.02.1972 г.
От удостоверение за наследници на И.Ц.Ц. се установява,че е починал на 15.09.2007 г. и е
оставил като наследници по закон съпругата си П. И. Ц. , дъщеря М.И.М. /род.1952 г/ и
4
дъщеря С. И. У..
С нотариален акт от 26.10.2009 г.,съставен на основание давностно владение,М.С. К. се
легитимира като собственик на УПИ XVIII-35 с площ от 700 кв.м. заедно с построените в
него масивна жилищна сграда със застроена площ от 68 кв.м. и масивна лятна кухня с площ
от 30 кв.м.
Представено е по делото удостоверение за наследници,издадено на Й. Х.а А.. Според
удостоверение за идентичност на имена Й. Х.а А. и Й. Х.а Л. са едно и също лице.
Ответниците К. В. Г. и М. Б. С. – Г.а са съпрузи като гражданският брак е сключен на
17.07.2017 г.
Пред СРС е изслушана съдебно-техническа експертиза,според която имот с идентификатор
65601.5479.140 е частично идентичен с имот пл.№35 като площта на съвпадение е 227
кв.м. и е частично идентичен с имот пл.№34 с площ на съвпадение от 217 кв.м. Имот с
идентификатор 65601.5479.140 е частично идентичен с УПИ XXIV-34,35 по действащия
план на с.Световрачене като застъпването мужду тях е 445 кв.м. Имот с идентификатор
65601.5479.140 е ограден от северната граница с имот с идентификатор
65601.5479.36,източната граница с имоти с идентификатор 65601.5479.35 и
65601.5479.34 на място не е материализирана, а единствено съществува в графичен вид на
кадастралната карта, южната граница с имот с идентификатор 65601.5479.30 е нетрайно
материализирана с ограда от железни колове и градинска телена мрежа,западната граница с
имот с идентификатор 65601.5479.162 не е материализирана чрез ограда или по друг начин.
В имот с идентификатор 65601.5479.140 са поставени паянтови огради от железни колове
и телена мрежа по букви Б-И-К-Д и по букви И-В, спрямо които застъпването с площ
от 227 кв.м.
Според СТЕ спрямо спрямо имот с пл.№ 35 се разпределя,както следва – 86 кв.м. в имот
65601.5479.35 ; 14 кв.м. в имот с идентификатор 65601.5479.34 ; 127 кв.м. са неоградени
откъм ул.“Кокиче“,застъпването с имот с площ от 217 кв.м. между имот с идентификатор
65601.5479.140 и имот с пл. № 34 е като 108 кв.м. попадат в имот с идентификатор
65601.5479.34 и 109 кв.м. са неоградени откъм ул.“Кокиче“.
Според СТЕ има съвпадение между имот с идентификатор 65601.5479.140 с имоти с
пл.номера 148,151,152,462 по плана от 1966 г. УПИ XXIV-34,35 по плана от 1987 г. е с
площ от 840 кв.м.,а имот с идентификатор 65601.5479.140 е с площ от 465 кв.м..
Регулационните линии за УПИ XXIV-34,35 по действащия ПУП не съвпадат с
кадастралните граници на образувания имот съгласно КК , което означава,че регулацията не
е приложена.
Според СТЕ парцел XXIV-148,462,152 по плана от 1966 г е с площ от 758 кв.м. През 1962 г
са отредени четири парцела . Към парцел XXI-194 в кв.11 по плана на Световрачене се
придават 17 кв.м . на СГНС като сметките са уредени и е издъден нотариален акт за
придаденото място . Площта на парцела е 859 кв.м.
Според СТЕ парцел XXIV-148,462,152 по плана от 1966 г е с площ от 758 кв.м , а парцел
5
XXIV-34,35 по действащия план от 1987 г е с площ от 840 кв.м., като двата парцела до
голяма степен се припокриват в площ от 730 кв.м. Парцел XXIV-34,35 по плана от 1987 г е
отреден в съсобственост на части от имоти №34 и №35 . Имот №35 на М.К. участва с
457 кв.м , а имот пл.№34 на Л.А. участва с 382 кв.м като няма придаване на части от имоти .
Според СТЕ парцел XXIV-148,462,152 по плана от 1966 г е с площ от 758 кв.м и в него се
включват 229 кв.м от имот пл.№148 , както и части от други имоти . Данните в разписния
лист за имот пл.№148 не кореспондират с представените по делото нотариални актове .
Няма доказателства за уреждане на съсобствеността в общия парцел по отношение на
имоти №148 , №152 и №462 . На място частта от имот пл.№148 включена в кадастралната
основа на парцел XXIV-148,462,152 по плана от 1966 г е приобщена и оградена към
дворното място на М.К. , а частта от имот пл.№462 е преобщена към мястото на А.А. .
Според СТЕ регулацията от 1987 г не е приложена . Процесната реална част от 227 кв.м.
представлява част от 457 кв.м. от имот пл.№35 , която е била включена в парцел
XXIV-34,35 по плана от 1987 г .
Според разпитания пред СРС свидетел С.У. – син на ищцата У. , същият познава дядо си И.
от срещи с него. Баба му и дядо му били разведени,свидетелят не е бил близък със своя
дядо,но знае,че неговата баба е откупила къщата и е станала собственик на целия имот.
Според свидетеля У. при разговор с дядо му в кафене в Световрачене,когато свидетелят е
бил на около 12-13 години неговият дядо казал ,че няма претенции към имота.
Според разпитания пред СРС свидетел З. К. , същата познава М. и знае, че мястото, което е
празно отпред преди го е косил човек на име Б. , който няма родствена връзка с М. и И., а
майката на този човек притежавала имота по наследство , неговата майка се казвала В.,след
смъртта на този човек никой не е посещавал мястото. През празното място М. и съседът Л.
са преминавали ,за да си прекарват дърва. На свидетелката не е известно И. да има
претенции за мястото, според свидетелката К. преди години М. и Л. казвали,че мястото е
тяхно, не са го платили , но са го взели като свидетелката не е запозната с регулацията.
Според разпитания пред СРС свидетел М.А. , същата живее от 1982 г. на ул.“Липа“ и
познава М.. От едната страна имотът граничи с М.Т.,от другата страна с Л.А.,откъм
ул.“Липа“ има ограда,а откъм ул.“Кокиче“ – телена мрежа,но мрежата не е точно до улицата
, а малко по-навътре. Влизано е откъм ул.“Кокиче“ до имота на М. , за да се прекарват дърва
или строителни материали , защото откъм ул.“Липа“ влизане с камион е невъзможно. На
свидетелката А. е известно,че към 1982 г. човек на име Б. е садил царевица в празното
място,този човек живеел на друго място в селото,а впоследствие след като починал други
хора не са идвали в мястото , а тревата била почиствана от М. и от съседа Л..
Според разпитания пред СРС свидетел М.Т. , нейният имот граничи с имота на М.. Имотът
на М. откъм ул.“Кокиче“ не е заграден от улицата , а понавътре , поставена е телена мрежа.
На свидетелката Т. е известно,че празното място е на човек на име Б., който се грижел за
мястото заедно с жена си Б.. Свидетелката е питала Б. за закупуване на празното място , но
Б. отговорила,че са много наследници и трябва да говори със сина й. Според показанията на
6
свидетелката Т. И. не е имал претенции за имота на М. .
От правна страна СРС е приел следното :
Не е доказано по делото първоначалната ищца да е придобила „еднолично право на
собственост след прекратяване на брака върху имот пл. № 35 „ . Няма данни за делба с
бившия й съпруг И.Ц. , а е съставен нотариален акт от 26.10.2009 г на основание давностно
владение , с който М.С. К. се легитимира като собственик на УПИ XVIII-35 с площ от 700
кв.м. заедно с построените в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 68 кв.м. и
масивна лятна кухня с площ от 30 кв.м. М.К. е имала само ½ от имот пл. №35 , защото
според чл.103 от СК от 1968 г. (отм.), че правилата на този кодекс за СИО се прилагат и за
имуществата,придобити преди влизането му в сила. В случая с прекратяване на брака между
първоначалната ищца М. Ц. и И.Ц. през 1972 г. между бившите съпрузи е възникнала
съсобственост върху имот с пл.№ 35 при равни дялове .
Според СРС дори да се приеме , че първоначалната ищца К. е придобила по давност
идеалната част от имота пл.№ 35 , принадлежала на нейния бивш съпруг , то регулацията
от 1987 г не е приложена . Липсва процедура по определяне и изплащане на обезщетение за
придадено място , а напротив свидетелката К. депозира показания , че за мястото не е
плащано обезщетение и не е издаден нотариален акт за придадените части на основание
чл.134,ал.2 от ЗТСУ ( отм.) . Ищец не доказва М.К. да е осъществила фактическа власт
върху частта от имота , придаваема по регулация от съседен имот в продължение на повече
от десет години,с което безусловно да е придобила правото си на собственост, а през 2009 г.
първоначалната ищца се снабдява с нотариален акт за недвижим имот,който е с
площ,значително по-малка от посочената площ по дворищнорегулационния план от 1987 г.
Трябва да се отчете , че макар законът да е предвиждал непосредствено отчуждително
действие на регулацията , безусловно придобИ.е правото на собственост възниква с
изплащане на обезщетение за придадените части или ако са изминали повече от десет
години , считано от завладяването им – в този смисъл решение №489 от 08.06.2010 г. ,
постановено по гражд.дело № 5129/2008 г. по описа на ВКС. Отделно от това, съгласно § 8
от ПЗР на ЗУТ с изтичане на сроковете по § 6 отчуждителното действие на регулацията
относно придаваемите части се прекратява .
Според СРС не е доказана и изтекла придобивна давност върху придаваемото място .
Гласните доказателства се явяват неконкретни и недостатъчни . Съседният имот е бил
обработван от човек на име Б. , след чиято смърт никой не го е посещавал . Данните от
показанията на св.А. и св.К. , че през празния имот наследодателката на ищцата е внасяла
дърва и строителни материали не означават непременно владение върху недвижимия имот .
Такива действия е възможно да бъдат осъществени при съобразяване разпоредбата на чл.51
от ЗС , съгласно която всеки собственик е длъжен да осигури достъп до своя имот,ако това е
необходимо за извършване на работи в съседния имот.
Според СРС е била налице и законова пречка за придобИ.е право на собственост върху
реална част от урегулиран недвижимия имот - чл.200 ал.2 от ЗУТ. Според тази разпоредба
има забрана за придобИ.е по давност на реална част от имот , който се придава към съседен
7
имот , ако оставащата част от имота не отговаря на изискванията за минимални размери по
чл.19 от закона. В случая според СТЕ оставащата част от имот с идентификатор
65601.5479.140 не би отговаряла на изискванията за минимален размер и лице, дори
ищцовата страна да бе провела доказване,че е осъществявана фактическа власт върху реална
част от имота. Т.е. при съобразяване цитираната разпоредба не е налице основание да бъде
възприето,че праводателката на ищцата е е придобила право на собственост върху тази
реална част по давност , защото законът го забранява .
Решението на СРС е неправилно . Законосъобразно първоинстанционният съд е приел , че
са налице доказателства , че първоначалната ищца е придобила в СИО /след покупко-
продажба и делба по време на брака / с бившия си съпруг И.Ц. имот пл.№35 . Правилно
въззивникът посочва , че като правоприемница на К. същата би следвало да се счита за
собственик поне на ½ идеална част от УПИ или части от УПИ , които са образувани от имот
пл.№35, освен ако има придобИ.е на имота от други лица.
Според приетата пред СРС СТЕ процесният имот с идентификатор 65601.5479.140 по КККР
на с.Световрачене се проследява като :
-бивша част от парцел XXIV-148,462,152 по плана от 1966 г , който парцел е бил с площ от
758 кв.м ,
-впоследствие по действащия ЗРП /ПУП/ от 1987 г бившият XXIV-148,462,152 по плана от
1966 г е трансформиран в парцел XXIV-34,35 с площ от 840 кв.м., като двата парцела до
голяма степен се припокриват в площ от 730 кв.м.
-парцел XXIV-148,462,152 по плана от 1966 г /както се вижда от самия му номер / е отреден
за части от имоти по кадастралната основа №148,462,152 т.е. в съсобственост ;
-парцел XXIV-34,35 по плана от 1987 г също е отреден в съсобственост на части от имоти
№34 и №35 . Имот №35 на М.К. участва с 457 кв.м , а имот пл.№34 на Л.А. участва с 382
кв.м като няма придаване на части от имоти .
-няма данни плановете от 1966 г и от 1987 г да са приложени по отношение на
изравняване на правата на отделните съсобственици по регулация в парцела , сега УПИ .
-процесната реална част от 227 кв.м. представлява част от 457 кв.м. от имот пл.№35 ,
която е била включена в парцел XXIV-34,35 по плана от 1987 .
Съгласно § 8 ал.1 от ПР на ЗУТ след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното
действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за
изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за
заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява.
Създава се в рамките на УПИ т.нар.“разделна собственост“ като всеки е собственик на
своята част от имот включена в общ – но не съсобствен - УПИ . Според §8 ал.2 от ПР на
ЗУТ собствениците на поземлените имоти могат да приложат влезлите в сила неприложени
дворищнорегулационни планове с договор за прехвърляне на собственост в нотариална
форма; да поискат изменение на дворищнорегулационните планове при условията и по реда
8
на този закон или да поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат
поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти .
В случая няма данни да са предприети такива действия от собствениците на парцел /сега
УПИ/ XXIV-34,35 по плана от 1987 и същият е останал в положение на разделна
собственост. Неправилно първоинстаницонният съд разглежда въпроси на прилагане на
регулационния план по отношение на „придадено място“ и се позовава на забраната по
чл.200 ал.2 от ЗУТ за придобИ.е по давност на реална част от урегулиран имот. В случая
според СТЕ е представените писмени доказателства по плановете от 1930 г , 1966 г и
действащия план от 1987 г е имало придаваеми места и отчуждаване за улична тегоба и
прокарване на сегашната ул.Кокиче , но тези отношения не касаят спорния въпрос за реална
част с площ от 227 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 65601.5479.140 по КККР на
с.Световрачене,одобрена със заповед № РД-18-8/16.01.2012 г. на изпълнителния директор на
АГКК.
Спорната част от имот никога не е била придадено място . Всъщност разглеждания спор
произтича от вече споменатото образуване на съсобствен по регулация парцел
XXIV-148,462,152 по плана от 1966 г , като по действащия ЗРП /ПУП/ от 1987 г бившият
XXIV-148,462,152 по плана от 1966 г е трансформиран в съсобствен по регулация парцел
XXIV-34,35 с площ от 840 кв.м. , като двата парцела до голяма степен се припокриват в
площ от 730 кв.м. Очевидната цел на тогавашните градоустройствени власти е била да се
създаде нов съсобствен парцел от части на имоти на различни собственици , които
части сами по себе си не могат да се упълномерят поради липса на достатъчна площ , а
първоначално и поради липса на лице на улица . За да има новия парцел и други съседни
имоти лице на улица междувременно е предвидена и прокарана и настоящата ул.Кокиче.
В мотивите на Тълкувателно решение №3 от 28.03.2011 г по тълк.дело №3/2010 г на ОСГК
на ВКС е посочено , че съгласно чл.110 ал.1 ЗТСУ (отм.) дворищнорегулационният план
/планът, с който се създават дворищнорегулационни парцели за жилищно и вилно
застрояване/ има непосредствено отчуждително действие, тоест правото на собственост
върху придадените по регулация части от един имот към парцел, отреден за друг имот и
съсобствеността върху образувания от два маломерни имота общ парцел се придобиват по
силата на самата регулация от момента на влизане в сила на дворищнорегулационния план.
Още с Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2 от 1993 г. на ОСГК на ВС е
разяснено , че това придобИ.е е под прекратително условие, тъй като съгласно чл.33, ал.1
ЗТСУ (отм.) и чл.86 ал.2 ППЗТСУ (отм.), ако до влизане в сила на следващия
дворищнорегулационен план, планът, предвиждащ придаване по регулация на част от един
имот към съседен парцел, отреден за друг имот, или образуване на общ парцел от два
маломерни имота, не бъде приложен, новият план се създава въз основа на
първоначалното /преди неприложения план/ положение на недвижимите имоти. С
разпоредбите на § 6 и § 8 от ПР на ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но
неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани
съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти
9
или части от тях се продължава само временно - до изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от
ПР на ЗУТ, след което това отчуждително действие отпада автоматично, по силата на
закона. С изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ правото на собственост
върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота. Прекратява се и
съсобствеността върху съсобствени по регулация парцели образувано от маломерни
имоти . Предвидената в §8, ал.2 от ПР на ЗУТ административна процедура не е условие за
прекратяване на отчуждителното действие на неприложените дворищнорегулационни
планове, а възможна и незадължителна последица от това прекратяване, имаща за цел да
приведе вътрешните регулационни линии в съответствие с границите на собственост на
имотите, спрямо които е отпаднало отчуждителното действие на неприложената дворищна
регулация. Непровеждането на тази административна процедура е пречка, съгласно § 8, ал.
5 от ПР на ЗУТ, само за застрояването на бившия парцел, но не и за настъпване на
предвиденото в § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ прекратяване на отчуждителното действие на
регулацията.
Както се посочи в случая е отпаднал бившият съсобствен парцел и е създадена „разделна
собственост“ върху бившите имоти , от които е бил образуван парцел XXIV-34,35 по плана
от 1987 . Процесната реална част от 227 кв.м. представлява част от 457 кв.м. от имот пл.
№35 , която е била включена в парцел XXIV-34,35 по плана от 1987 г и тя е най-малкото
съсобствена между първоначалната ищца М.К. и наследниците на бившия й съпруг
И.Ц. по сила на посочения от СРС чл.103 от СК от 1968 г. (отм.) при налична покупко-
продажба и делба по време на брака . Според чл.103 СК /1968 г/ правилата на този кодекс за
СИО се прилагат и за имуществата , придобити от съпрузи по време на брака , преди
влизането му в сила .
По делото не се поставя въпрос за придобИ.е на спорния имот по давност от М.К. спрямо
трети лица , включително праводателите на ответника . Поначало имотът е бил съсобствен
в СИО между М.К. и И.Ц. след влизане в сила на СК /1968 г/ . Няма данни т.нар.лице
назовавано “Б.“ да е придобил процесния имот , защото няма данни кога , на какво
основание и каква част от него е ползвал .
По отношение на придобИ.е на бившата ½ идеалната част на И.Ц. след развода му с М.К. ,
настоящият съд счита , че същата е придобита по давност от К. . Показанията на св.Урдов
, на св.А. и на св.Т. без противоречия установяват , че целият имот пл.№35 и процесната
част от него са владяни само от М.К. след развода от 1972 г , като И.Ц. не е имал
претенции към него и към бившата си съпруга . Освен това ответниците са трети на
съсобствеността лица и не могат да се позовават на права на бившия съсобственик И.Ц. или
на неговите наследници . Такива права не са били никога заявявани и претендирани от тези
лица , а ответниците са противопоставили в процеса правата на своите праводатели , които
права обаче не са доказани .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде отменено и искът да се уважи . С
оглед изхода на делото в тежест на въззиваемите страни са разноските на въззивника пред
СРС и СГС .
10
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1987 от 05.02.2024 г постановено по гр.д.№45097/22 г на СРС , 42
състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на С. И. У. , ЕГН ********** , с адрес Столична
община,район Нови Искър,с.Световрачене,ул.**** срещу К. В. Г.,ЕГН ********** и М. Б.
С. – Г.а,ЕГН ********** с адрес с.Световрачене,ул.“****, който иск е с правно основание
чл.124 ал.1 ГПК , че С. И. У.а е собственик на реална част с площ от 227 кв.м. от
поземлен имот с идентификатор 65601.5479.140 по КККР на с.Световрачене,одобрена със
заповед № РД-18-8/16.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота
с.Световрачене , ул.“Кокиче“ на основание покупко-продажба и делба в режим на СИО и
придобивна давност по отношение на идеалната част на бившия съпруг И.Ц.Ц. , която
реална част е обозначена графически в жълт цвят по т.1-2-3-4-1 на скица-приложение №3
към съдебно-техническата експертиза , която е приподписана от съда и представлява
неразделна част от съдебното решение.
ОСЪЖДА К. В. Г.,ЕГН ********** и М. Б. С. – Г.а,ЕГН **********,и двамата с адрес
с.Световрачене,ул.“**** да заплатят на С. И. У. , ЕГН ********** , с адрес Столична
община,район Нови Искър,с.Световрачене,ул.**** сумата от 2950 лева разноски пред СРС и
сумата от 985 лева разноски пред СГС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11