О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
гр. Добрич, 12.10.2020
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият районен
съд, наказателна колегия, осми състав, в закрито заседание на дванадесети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН МОНОВ
разгледа докладваното
от Председателя Н.Ч.Д.№ 1069/2020 година по описа на Добричкия районен съд и за
да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е
по реда на чл.72, ал.1 от НПК, вр.чл.390 и сл. от ГПК. Образувано е
по искане на наблюдаващия прокурор по Досъдебно производство *** водено по
описа на Първо РУ на МВР-Добрич, за налагане на обезпечителна мярка - „запор на
движима вещ” лек автомобил марка „****”, модел „***”, с рег.№ *** собственост на обв.С.К.К.,
с ЕГН ********** с цел обезпечаване на „глобата” и отнемането на вещта в полза
на държавата.
След
като съобрази искането на представителя на държавното обвинение, приложените по
делото писмени доказателства – досъдебно производство №** по описа на Първо РУ
на МВР - Добрич, пр.пр. №***. по описа на Районна прокуратура – гр.Добрич, приложимия
материален закон и процесуалноправни предпоставки на чл.72, ал. 1 от НПК, която
бланкетна норма препраща към чл.391, ал.1 и сл. от ГПК, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Искането е предявено своевременно и доколкото е депозирано от представител
на държавното обвинение, в качеството му на изразител на обществения интерес,
същото се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество обаче, искането е неоснователно
по следните съображения:
Наказателното производство по Досъдебно
производство № *** г. по описа на Първо РУ на МВР-Добрич е било образувано 08.08.2020 год.по реда на
чл.356, ал.3 от НПК със съставянето на протокол за разпит на свидетел и е водено
срещу обв. С.К.К. за извършено престъпление по
чл.343б, ал.3 от НК. По отношение на изпълнителното деяние е посочено, че на 08.08.2020
г. в гр.Добрич, по бул.”***” до исторически музей, обвиняемият С.К.К. е управлявал моторно
превозно средство – т.а. „***”, модел „****”, с рег. №
**** след употреба на наркотични вещества – канабис /
марихуана/, установено по
надлежния ред с техническо средство „Dreger Drug Test 5000", с
инвентарен № **** - престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
От легалния прочит на
разпоредбата чл.72, ал.1 от НПК е видно, че по искане на
прокурора,
първоинстанционния съд еднолично в закрито
съдебно заседание взема мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията и
отнемането на вещи в полза на държавата по реда на Гражданския процесуален кодекс.Упражняването на посочените правомощия от съда в хода на съдебното
производство, намира законова регламентация в ал.2 на цитираната разпоредба от
НПК, където е посочено, че съдът взема мерките по ал.1 и ал.2 по
искане на прокурора.
Видно от текста на разпоредбата на чл.72, ал.1
от НПК мерките за обезпечаване на
глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата се осъществява по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Съгласно
разпоредбите на чл.390 и сл. от ГПК, обезпечение може да се иска от
съответния родово компетентен съд, като съдът може да допусне обезпечение на иск,
при наличието на изброените в закона предпоставки. При проверка основателността
на искането за вземане на обезпечителната мярка по реда на чл.72, ал. 1 от НПК,
решаващият орган следва да прецени първо дали има възникнала обезпечителна
нужда за молителя, която да налага търсената обезпечителна мярка. Или с други
думи, съдът следва да се увери, че искането на молителя за налагане на обезпечителната
мярка се явява оправдано, с оглед вида на търсената правна защита.
Съгласно разпоредбата
на чл.343б, ал. 3 от НК, който управлява моторно превозно средство след
употреба на наркотични вещества или техни аналози / такъв е и настоящият казус/,
се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин
до хиляда и петстотин лева. По делото са представени безспорни доказателства,
от които може да се заключи, че обвиняемият е автор на инкриминираното престъпление по
чл.343б, ал.3 от НК, за което е бил привлечен към наказателна отговорност по
воденото досъдебно производство № 587/20 г.
по описа на Първо РУ на МВР - Добрич. Не е спорен и факта, че деецът е
собственик на въпросния т.а. „***”модел „***”, с рег.№ *** за
което съдим от представените по делото убедителни писмени доказателства в тази
насока.
Съгласно текста на чл.53,
ал. 1, б. „а“ от НК на отнемане в полза на държавата подлежат вещите, които
принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване
на умишлено престъпление, т.е. средството на престъплението, а според буква „б“
на същия текст, предметът на престъплението се отнема, само когато това е
изрично посочено в норма на Особената част на Наказателния кодекс. Такава изрична
норма при транспортните престъпления обаче не съществува.
Самото
понятие "средство на престъплението" е дефинирано в задължителната
съдебна практика, както и в правната доктрина. Съгласно Тълкувателно
решение № 84 от 01.12.1960 г. по н.д. №78/1960 г. на ОСНК на ВС,
"послужили" за извършване на престъплението са вещите, които реално
са използвани като средства за извършване на престъплението, а са предназначени
за извършване на престъплението вещите, с които деецът е имал намерение да
извърши престъплението, но последното не е било извършено, като е спряло във
фазата на приготовлението, когато то се наказва или във фазата на „опита". Това принципно положение е развито и в
Постановление № 11/71 г. по н. д. № 8/71 г. на Пленума на ВС на НРБ, който е
приел, че вещите, които са послужили или предназначени за извършване на
деянието, "когато пряко и непосредствено са използвани като оръдия или
средство за осъществяване състава на умишлено престъпление". Изводът, който се налага е, че "средство" за
извършване на престъплението е само онази вещ, която пряко е свързана
с извършване на изпълнителното деяние, а не с други характеристики на
престъплението. Такъв е случаят при кражбата по чл. 195, ал.
1 т.4 пр. 1 НК , където превозното средство, с което се извозва
отнетата вещ, пряко служи за осъществяване на престъплението. Такива са
случаите, в които са предвидени различни изпълнителни деяния, като
"транспортира" по чл. 159а
и чл. 159б НК
или "транспортира, внася и изнася" по чл. 337 НК,
"пренася" по чл. 339б НК
и др., при които самото изпълнително деяние се осъществява чрез използване на
превозно или преносно средство. /изцяло в тази насока Тълк.Реш. № 2/18.12.2013
г. на ВКС по т.д.№2/2013 г. ОСНК/.
В контекста на изложените
съображения е необходимо да се изтъкне, че основния разграничителен белег между
правните понятия „предмет“ и „средство“ на престъплението е, че при първото се
касае или за елемент на общественото отношение, което се защитава от
наказателния закон, или за материална предпоставка за съществуването на това
обществено отношение, но винаги част от самото отношение, а при второто – за
нещо външно на последното, с което деецът избира да си послужи, за да го увреди
/вж. Гиргинов „Наказателно право на Република България. Обща част“ стр.
109-112; Стойнов „Наказателно право. Обща част“ стр. 151-152/.
По тези съображения съдът приема, че липсва
една от предпоставките на чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК, тъй като моторното
превозно средство, собственост на обвиняемия С.К.К.,
което той е управлявал не е било предназначено, нито е послужило за извършване
на умишленото престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, т.е. не може да се приеме,
че е средство за извършване на престъплението – в каквато насока е правната
теория и установената константната съдебна практика на ВС на РБ и ВКС.
А що се отнася до обезпечаване
размера на наказанието „глоба”
,предвидено в чл.343б, ал.3 от НК, съдът го намира неоснователно, предвид
факта, че е налице очевидна
несъразмерност между стойността на моторното превозно средство / т.а.„***”модел
„***”/, върху
което се иска налагане на обезпечителната мярка и размера на предвиденото в НК
наказание „глоба”. Още повече, че при евентуално налагане на това кумулативно
предвидено в Закона по-леко наказание „глоба, размерът му би могъл да се
индивидализира при условията на чл.55 от НК или да бъде приложена разпоредбата
на чл.53,ал.3 от НК. Съгласно последният текст по-лекото по вид наказание „глоба,
което законът предвижда наред с наказанието „лишаване от свобода”, може да не
бъде налагано на обвиняемия.
Така мотивиран и на основание чл.
72, ал.1 от НПК във вр. с чл. 395, ал. 2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
наблюдаващия прокурор по Досъдебно производство №*** г. по описа на Първо РУ на
МВР – Добрич, пр.пр. ***. по описа на Районна прокуратура – гр.Добрич, за
налагане на обезпечителна мярка – запор на движима вещ - лек автомобил - марка „***”,
модел „***”, с рег.№ ***, собственост на обв. С.К.К., с ЕГН ********** с цел обезпечаване на
глобата и отнемане на вещта в полза на държавата.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред ОС-Добрич в едноседмичен срок, който тече му на
Районна прокуратура-гр.Добрич.
Председател:
ЗАПОВЕД №..........
гр. Добрич,
05.12.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Веселин
Стефанов Монов, съдия в Добричкия районен съд, на основание на чл.391,ал.1,т.1 от ГПК,
във вр. с чл. 73а,ал.3 във вр. с ал.2 от НПК, въз основа на Определение №........../05.12.2017 г. по НОХД №641/2017 г.
по описа на РС – Добрич, с което е допуснато обезпечение на иск, издава
настоящата заповед, като:
ЗАПОВЯДВА
ДОПУСКА
обезпечение на иска за заплащане на сумата от 1777.17 / хиляда седемстотин
и седемдесет и седем лева и седемнадесет стотинки/,представляваща направени
разноски в досъдебно производство №238/2014 година по описа на Първо РУ на
МВР-Добрич, водено срещу Георги Николаев Господинов, с ЕГН ********** за
извършени престъпления по чл.159,ал.4 във вр. с ал.2 , във вр. с чл.26,ал.1 от НК и по чл.159,ал.6, във вр. с ал.1 от НК, като:
НАЛАГА обезпечителна мярка „запор” върху внесената
като мярка за процесуална принуда „парична гаранция” в размер на 1000 / хиляда
/ лева,внесена от подс.Георги Николаев Господинов по досъдебно производство №238/2014 година по описа на Първо РУ на
МВР-Добрич.
Заповедта подлежи на изпълнение
от съответния съдебен изпълнител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Съд.
заседатели:1.
2.