№ 21
гр. , 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Д.И.П.
при участието на секретаря П.Т.А.
като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № *********** по
описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, предявена от ЗЛ. П. ИТ., ЕГН:
********** чрез пълномощника адв.Д.Б. от САК срещу Г.И. Ц., ЕГН: ********** за
постановяване на развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на
съпругата.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв, както и насрещна искова
молба, с която ответницата Г. ИВ. ИТ. е заявила насрещно искане за прекратяване на брака
поради дълбокото му и непоправимо разстройство, настъпило обаче по изключителна вина
на съпруга ЗЛ. П. ИТ., с всички произтичащи от това последици.
С молба вх. № 86/13.01.2022г. ищецът З.И. и ответницата Г.И. са отправили
съвместно искане съдът да се произнесе с решение, с което да допусне развод по взаимно
съгласие, като с молбата представят споразумение по чл.51 СК, твърдейки, че с него
уреждат всички свои взаимоотношения, както и, че са постигнали сериозно, непоколебимо и
взаимно съгласие да се разведат.
В съдебно заседание ищецът З.И. се явява лично и се представлява от адв.Д.Б. и
адв.Л.Г. от САК, а ответницата Г.И. се явява лично. Двамата съпрузи заявяват, че поддържат
молбата за преминаване към развод по взаимно съгласие. Съдът е преценил, че са налице
предпоставките за преминаване в процедура за развод по взаимно съгласие и е преминал към
такава. И двамата съпрузи заявяват, че желанието им да се разведат е сериозно и
непоколебимо, доколкото не може да настъпи обрат в отношенията им и бракът им да бъде
заздравен. В хода на устните състезания адв.Б. моли съда да постанови решение, с което да
прекрати брака между съпрузите, на основание чл.50 СК, както и да утвърди представеното
1
споразумение по чл.51 СК. Ищецът поддържа заявеното от адв.Б., като лично моли съда да
уважи молбата и да утвърди брачното споразумение. Ответницата И. също моли съда да
утвърди постигнатото споразумение и бракът да бъде прекратен.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, съдът
намира следното от фактическа и правна страна:
Производството е преминало в такова по чл. 330 ГПК във вр. с чл. 50 СК.
Молителите са сключили граждански брак на 04.04.1992г. в гр.С., за което е съставен
Акт за граждански брак № 183 от същата дата на община С., р-н О. Обстоятелството се
установи от представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено на
08.10.2021г. от длъжностно лице по гражданско състояние към община С., р-н О.
От представеното удостоверение за семейно положение, съпруга и деца на ЗЛ. П.
ИТ., издадено от община С., р-н П., е видно, че в съответствие с това, което съпрузите
твърдят, те имат родена от брака си на 13.09.1992г. дъщеря – М.З. И. и роден от брака си на
23.12.1999г. син – И.З. И.. В съдебно заседание е извършена и констатация по оригиналите
на официалните удостоверителни документи за раждане на М.З. И. /удостоверение серия
Р92 №************/21.09.1992г., издадено от ОНС „П.“/ и И.З. И. /удостоверение серия
УС-0 №***********, издадено от община С./. Предвид датите на раждане на децата на
страните, се установява, че към настоящия момент те са пълнолетни.
От изложеното от страна на молителите в молбата и в споразумението се установява,
че страните са се споразумели относно всички последици от прекратяването на брака.
Страните са посочили, че семейното жилище, находящо се в гр.П., ул. „А.Б.“ 7Г, ет.6,
ап.17, е продадено на сина им И.З. И., като съпругата Г. ИВ. ИТ. има запазено право на
ползване, а съпругът ЗЛ. П. ИТ. го е напуснал и няма претенции относно ползването му.
Страните се заявили, че не притежават имущества в режим на съпружеска
имуществена общност.
От представеното удостоверение изх. № *******/28.10.2021г., издадено от Агенция
по вписванията, е видно, че при сключване на брака си Г. ИВ. ИТ. и ЗЛ. П. ИТ. са избрали
относно своите имуществени отношения „законов режим на разделност“.
Видно от нотариален акт №160, том I, рег. № 2496, дело №158 от 02.05.2000г. на
нотариус Д.Т. на 02.05.2000г. ЗЛ. П. ИТ. е придобил чрез дарение от своите баба и дядо
следния недвижим имот: Апартамент № 17, находящ се в гр.С., на бул. „Б.Ш.“, бл.6, вх.Б,
ет.7. Този недвижим имот е лична собственост на съпруга З.И..
В останалата част от споразумението страните са се договорили, че не си дължат
взаимно издръжка и че доброволно са поделили притежаваните от тях движимите вещи.
Молителите са се споразумели, че съпругата ще продължи да носи брачното си
фамилно име- И.. Съпрузите са се споразумели още, че няма да си дължат издръжка един на
друг.
В споразумението е записано, че страните занапред няма да имат претенции един към
2
друг, тъй като са уредили отношенията си, като окончателната държавна такса ще се поеме
от двамата по равно, а останалите разноски ще останат така, както са направени.
При гореизложените факти, Съдът намира молбата за развод по взаимно съгласие за
допустима и основателна. Налице са предпоставките на чл.50 и чл.51 СК за допускане на
развод по взаимно съгласие: съпрузите са изразили сериозното си и непоколебимо взаимно
съгласие за прекратяване на брака и са постигнали споразумение, отговарящо на законовите
изисквания (чл. 51 СК), с което уреждат изцяло личните и имуществените си отношения
след развода, като нямат други претенции един към друг. Споразумението не противоречи
на закона и същото следва да бъде утвърдено от съда.
Следва да бъде определена окончателна държавна такса за производството по делото
в размер на 50 лв., като с оглед обстоятелството, че при предявяване на молбата ищецът-
съпруг е внесъл сумата от 25 лева, то останалата част от 25 лв. следва да бъде възложена на
двамата съпрузи по равно.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 50 СК, брака, сключен с акт за граждански
брак № 183 от 04.04.1992 г. на община С., р-н О.между ЗЛ. П. ИТ., ЕГН: **********, с
адрес: гр.С., ж.к. „С.Р.“, бл.6, вх.Б, ет.6, ап.17 и Г. ИВ. ИТ., ЕГН: **********, с адрес: гр.П.,
ул. „А.Б.“ №36, ет.6, ап.18.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между ЗЛ. П. ИТ., ЕГН: ********** и Г. ИВ. ИТ.,
ЕГН: ********** споразумение по чл.51 СК, както следва:
„ I. Бракът да бъде прекратен по взаимно съгласие на страните.
II. Страните заявяват, че семейното жилище, находящо се в гр.П., ул. „А.Б.“ 7Г, ет.6,
ап.17 е продадено на сина им И.З. И., ЕГН: ********** и Г. ИВ. ИТ., ЕГН: ********** има
запазено право на ползване, като ЗЛ. П. ИТ., ЕГН: ********** го е напуснал и няма
претенции относно ползването му.
III. Страните заявяват, че към момента на подписване на споразумението, не
притежават недвижими имоти, придобити в режим на СИО.
IV. Страните заявяват, че нямат придобити по време на брака МПС-та.
V. Страните заявяват, че нямат влогове, нямат дялово участие в търговски дружества.
VI. Страните заявяват, че движимите вещи, придобити по време на брака, са
поделени извънсъдебно.
VII. След прекратяване на брака съпругата ще носи брачната си фамилия - И..
VIII. Окончателната държавна такса по производството за развод ще се поеме от
двете страни по равно, а съдебните и деловодни разноски ще се заплатят от страните така,
както са ги направили.
3
IX. Взаимна издръжка не се дължи между страните.
С така постигнатото споразумение страните декларират, че са уредили напълно и
окончателно личните и имуществените си отношения по повод прекратяването на брака им
и нямат каквито и да било претенции един към друг.“
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
ОСЪЖДА ЗЛ. П. ИТ., ЕГН: **********, с адрес: гр.С., ж.к. „С.Р.“, бл.6, вх.Б, ет.6,
ап.17 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - П. сумата от 12.50 лв. /дванадесет лева
и петдесет стотинки/, представляваща полагащата му се част от окончателната държавна
такса по делото.
ОСЪЖДА Г. ИВ. ИТ., ЕГН: **********, с адрес: гр.П., ул. „А.Б.“ №36, ет.6, ап.18
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - П. сумата от 12.50 лв. /дванадесет лева и
петдесет стотинки/, представляваща полагащата й се част от окончателната държавна такса
по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4