Решение по дело №513/2020 на Районен съд - Горна Оряховица

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 445

 

Гр.Горна Оряховица – 15.01.2021 год.

 

    

В       И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

      Горнооряховският районен съд в публично заседание на втори декември  две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ПОПОВ

 

при секретаря Снежана Георгиева и прокурор…, като разгледа докладваното от съдията Попов АНД № 513 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ В.Д.П. обжалва наказателно постановление /НП/ № 20-0268-000736 от 12.06.2020 г. на началника на сектор  в РУ-Горна Оряховица към ОДМВР В.Търново-К.К., с което на П. е наложено административно наказание глоба в размер на 850 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.  Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ ГОРНА ОРЯХОВИЦА не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 14.05.2020 г. в 22,34 часа, посредством мобилна система за видеоконтрол TFR1-М с № 556 бил заснет лек автомобил „БМВ 330Д” с рег. № ****, движещ се в гр.Лясковец по ул.”Трети март” в посока гр.Горна Оряховица със скорост 109 км/ч. Записаният видеоклип с нарушението бил прегледан от свидетеля Г.Г.Г.. Чрез справка в базата данни по регистрационния номер било установено, че собственик на автомобила е В.Д.П.. На 18.05.2020 г. същият е декларирал писмено пред полицейския служител, че на 14.05.2020г. /л. 51/  автомобилът е управляван от Х. М.А.. От своя страна, на 18.05.2020 г. Асенова подписал писмена декларация, в която посочила, че на 14.05.2020 г. в 22,34 часа е управлявала лекия автомобил, заснет на видеоклипа/декларация-л.52/. На 04.06.20г. П. отново декларирал по отношение управлението на процесния автомобил на дата 14.05.20г., че той го е управлявал /л.53/.  Въпреки, че посочените декларации са с дати съответно 18.05.20г. и 04.06.20г., по делото е приложен АУАН с номер 139656, с дата на съставяне 14.05.2020г., т.е. с деня на осъществяване на нарушението /л.5/.

На 12.06.2020г., след като разгледал преписката, образувана по съставен от свидетеля Г.Г.Г. акт за установяване на административно нарушение с номер 139656, но от дата 04.06.2020г. /това е датата вписана в наказателното постановление, въпреки че е приложен по делото АУАН със същия номер, но от дата 14.05.20г./, началникът на сектор към ОД МВР – Велико Търново, РУ – Горна Оряховица издал обжалваното наказателно постановление. Същото е издадено срещу В.Д.П., ЕГН: **********,***, за това, че на 14.05.2020 г., в 22,34 часа, в гр. Лясковец, на ул. „Трети март“ , на около 5 метра преди кръстовище с ул. „Бузлуджа“, в посока гр. Горна Оряховица, управлява собствения си лек автомобил БМВ 330 Д с рег. № **** със скорост 109 км/ч, при ограничение за населено място 40 км/ч, въведено с пътен знак В-26. Наказуема скорост след приспаднат толеранс от 3% - 106 км/ч. Превишение – 66 км/ч. Нарушението е установено и заснето с мобилна система  TFR1-M, с инвентарен номер 556. С което (според АНО)  водачът е извършил: - вр. 21, ал.1 водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място за превишаване над 50 км/ч, с което виновно е нарушил чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. За така констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата, на основание чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП е наложено на   жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 850,00 лв. и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца /л.4/.

Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя В.П. на 03.07.2020г., който на същата дата депозирал жалбата си до съда /л.3/.

Видно от приетата като писмено доказателство заповед на министъра на вътрешните работи, началниците на сектори „Охранителна полиция” в районните управления при ОД на МВР са надлежно оправомощени да издават наказателни постановления за нарушения по ЗДвП /л.11/.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите  и приетите писмени доказателства.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия орган в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.

Както бе посочено по-горе при очертаната фактическа обстановка, на 12.06.2020г., след като разгледал преписката, образувана по съставен от свидетеля Г.Г.Г. акт за установяване на административно нарушение с номер 139656, но от дата 04.06.2020г./това е датата вписана в наказателното постановление, въпреки че е приложен по делото АУАН със същия номер, но от дата 14.05.20г./, АНО е издал обжалваното НП. На практика по делото липсва приложен АУАН с дата 04.06.20г., въпреки че в НП е цитиран същият като разгледан от АНО. От друга страна, датата на съставяне /14.05.20г./ на АУАН с номер 139656 е дата предхождаща всички описани от актосъставителя действия по деклариране - посочените декларации относно авторството са с дати съответно 18.05.20г. и 04.06.20г.

Към момента на съставяне на акта по отношение на авторството на нарушението актосъставителят е следвало да разполага с данните от декларацията на собственика и  твърдения ползвател на автомобила, които декларации обаче и тяхното съдържание няма как да са били на разположение на актосъставителя след като АУАН се сочи да е съставен преди това.

 Тук следва да се има предвид и това, че посочената декларация е доказателствено средство, предвидено в чл.189, ал.5 от ЗДвП само за специалната процедура по издаване на електронен фиш, но не и за общото административнонаказателно производство по ЗАНН, каквото е проведено в процесния случай. Поради това евентуално невярно деклариране в така подадената декларация не може да доведе до ангажиране на наказателната отговорност на декларатора по чл.313, ал.1 от НК, тъй като липсва елемент от обективната страна на състава на това престъпление, а именно: декларацията да се подава по силата на закон за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства. Липсата на наказателноправни гаранции за верността на декларираното, компрометира  подадената декларация като надежден доказателствен източник.

Актосъставителят не е проявил активност за установяване на обстоятелствата, при които  е предоставено управлението на автомобила, както и по силата на какви правни или фактически отношения  е предоставено ползването на автомобила. В тази връзка следва да се посочи, че самият актосъставител пред съда посочва, че е образувана преписка по повод това деклариране /л.39/

Така допуснатото от актосъставителя съществено процесуално нарушение не е санирано в стадия по издаване на наказателното постановление. По преписката няма данни наказващият орган да е проверил чрез събиране на доказателства верността на декларираното към настоящия момент. При това положение въпросът за административнонаказателната отговорност за процесното нарушение по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, заснето с мобилната система за видеоконтрол, е решен при отсъствието на изискваните от процесуалния закон надлежни гаранции за установяване на истината относно авторството на деянието. Посоченият подход е особено неприемлив   предвид широко разпространената практика действителните извършители на  нарушения по ЗДвП да се отклоняват от налагането на следващото им се административно наказание лишаване от правоуправление на МПС, именно чрез подобно деклариране от лица, за които упражняването на това право не е от такова значение, на невярното обстоятелство, че те са извършители на нарушението. Допълнително обстоятелствата по случая са компрометирани с оглед цитиран в НП АУАН, разгледан от АНО с дата, различна от АУАН, приложен по делото, като двата акта са с еднакви номера, но различни дати, едната от която предхожда момента на деклариране като средство за установяване на авторството.

Видно от издаденото НП е, че е налице едно съществено противоречие, което категорично нарушава правото на защита на жалбоподателя. В обстоятелствената част е записано, че л.а. е управляван със скорост от 106 км/ч, при ограничение на скоростта в населеното място от 40 км/ч, въведено с пътен знак В-26. По този начин според АНО л.а. „БМВ“ е управляван с превишение от 66 км/ч. Това деяние на водача на процесния л.а. е субсумирано от АНО по следния начин: „ с което е извършил: - чл. 21, ал.1 – водач, който превиши разрешената скорост в населено място за превишаване от 50 км/ч., с което виновно е нарушил чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.  Съгласно чл. 21, ал.1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение на водача на ППС в населено място, вкл. и за водача на процесния л.а. БМВ с рег. № ****,  е забранено да превишава 50 км/ч. Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава ат посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. От изложеното е видно, че АНО е посочил като нарушени два закона – този по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и този по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Това наистина е объркващо, тъй като не става ясно защо в случай на нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП е посочен пътния знак В26 – 40 км/ч, тъй като в този случай разрешената скорост на движение ще е 50 км/ч. При това положение не е ясно защо се сочи, че при управлението на л.а. БМВ, жалбоподателят е превишил разрешената скорост с 66 км/ч., а не 56 км/ч. Така описаното нарушение е безспорно и категорично нарушава правото на защита на жалбоподателя, тъй като не може да разбере по кой от двата закона да се защитава.   

Предвид изложеното съдът приема, че само на така изложените основания обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

За пълнота следва да се отбележи и следното:

От приложения към административнонаказателната преписка снимков материал от изготвения с АТС клип е видно, че  описания и посочен в процесния ЕФ лек автомобил с регистрационен номер  е засечен с процесното автоматизирано техническо средство на посочената дата и час. Мястото на осъществяване на нарушението  е отразено с точни географски координати, а в електронния фиш е отбелязано, че нарушението е извършено на „около 5 метра преди кръстовище с ул.”Бузлуджа” в посока Горна Оряховица”. От снимките не се установява така цитираното място на осъществяване на деянието дали е северно, южно и прочие от кръстовището при разположение на полицейския автомобил спрямо процесното МПС. Цитираната точка на координатната система, посочена в ЕФ е всъщност точката на разположение на полицейския автомобил, а не на местоположението на заснетото моторно превозно средство. По този начин мястото на извършване на нарушението, което е съществен реквизит на НП /чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН/- е неточно посочено. Мястото на извършване на нарушението и неговото коректно упоменаване е от съществено значение, тъй като от него биха могли да бъдат почерпени доводи, свързани с възражения на нарушителя, като част от правото му на защита, за евентуалния начин на боравене с техническото средство, действие на ограничението, въведено с пътен знак, реалната възможност на техническото средство на извърши замерване при определени негови технически характеристики и с оглед конкретния режим на работа, който е избран и пр. Така например, съгласно техническата характеристика на конкретния скоростомер, служебно известна за съда /т.1.1/, разстоянието на действие /обсег/ на радара за лек автомобил е до 120м. или до 60м. в зависимост от избрания обсег. При  режим „М” разстоянието на действие на радара е около 100-120 метра. На следващо място, местоположението е от значение и за наличието на отразяващи повърхности в близост до радара.  В този смисъл точното посочване на мястото на нарушението, освен изрично изискване на закона, има своя смисъл и в евентуалните изводи досежно възможността да бъде осъществено съответно на правилата замерване с процесното техническо средство. Спецификата на твърдяното нарушение е такава, че мястото на измерване на скоростта посредством мобилна система, разположена в полицейски автомобил обективно не съвпада с мястото на осъществяване на нарушението, което следва точно да бъде определено не само като платно за движение в определена посока, но и като разстояние, с оглед избрания режим на работа на техническото средство. Отделно от това  полицейският автомобил отстои неясно южно, северно и пр. от процесното МПС, а мястото на замерване е възможно да е в друга посока от кръстовището. С оглед легалната дефиниция за кръстовище /§6 т.8 от ДР на ЗДвП/, не става ясно, 5м. дали са определени преди центъра на кръстовището или става дума за около 5 м. преди началото на зоната на кръстовището, като се има предвид, че това може да бъде място, където два или повече пътя се пресичат, разделят или се събират на едно ниво, като в зависимост от размера на платната за движение това разстояние/зоната на цялото кръстовище/ би могло да бъде твърде обширно, налагащо уточнение - южно, западно, северно и пр. е конкретното местоположение спрямо пътния участък, в който се движи МПС, респ. уточняване посредством координатна точка. С оглед на това, съдът приема, че мястото, посочено в обжалвания електронен фиш е неточно посочено.

^{Така мотивиран, съдът}

 

^{Р Е Ш И :}

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0268-000736 от 12.06.2020 г. на началника на сектор към ОД МВР Велико Търново,  РУ - Горна Оряховица - К.К., с което на В.Д.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 850,00 лв. (осемстотин и петдесет лева) и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 (три) месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.

                                        

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….