Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……....2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VI въззивен състав, в публично заседание на двадесет и първи май две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА МАНОЛОВА
при участието на секретаря Галина Иванова,
разгледа докладваното от съдия Манолова ВНЧХД № 5790 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава ХХІ от
НПК.
С присъда от 26.09.2018г. по НЧХД №
829/2018г. Софийски районен съд, НО, 3-ти състав е признал подсъдимия Б.Г.С. за невиновен в това, че на 01.07.2017г.
в около 19:00ч. в гр.София, на ул. „Вакарел“ се заканил с престъпление против
личността на П.Х.Л., казвайки му: „Виж какво ще ти кажа, внимавай с мен, не съм
този или онзи, защото само веднъж ако те ударя, от теб нищо няма да остане“ и
това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му,
поради което и на осн. чл.304 НПК го оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл.144, ал.1
от НК.
На основание чл.190 ал.1 от НПК съдът е
осъдил частния тъжител да заплати на подсъдимия Б.Г.С., направените по делото разноски
в размер на 500 /петстотин/ лева.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба и допълнение
към нея от частния тъжител Х. Л., в които се излагат доводи, че обжалваната
присъда е неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че е допуснато превратно
тълкуване на доказателствата от страна на първия съд, както и че са допуснати
процесуалния нарушения по време на разпита на св. Л. и св. Г.. Оспорва се направения
от първия съд извод, че няма категорични доказателства, които да установяват,
че Б.С. е извършил инкриминираното в тъжбата престъпление. Прави се искане за
отмяна на присъдата и връщане на делото за разглеждане от друг състав.
По делото е постъпило писмено възражение срещу
депозираната от частния тъжител Л. въззивна жалба от страна на защитника на
подсъдимия С. – адв. Т., в което се излагат доводи,
че въззивната жалба е допустима, но неоснователна, доколкото в нея липсват
основателни твърдения за допуснати нарушения на процесуалните правила в
първоинстанционното съдебно производство и/или опорочена оценка на доказателствата.
Застъпват се доводи, че съдебният процес не е опорочен, а всички други
твърдения на жалбоподателя са неотносими към доказване на твърдяното
престъпление. В заключение се моли първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена.
Пред въззивния съд частният тъжител Л.
поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Моли пътвоинстанционната присъда
да бъде отмнена, като бъде постановена нова справедлива присъда, алтернативно се
иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС.
Защитникът на подсъдимия С. – адв. Т.
счита присъдата на СРС за законосъобразна и справедлива, като моли последната
да бъде потвърдена в нейната цялост.
В правото си на лична защита подс. С.
поддържа казаното от защитника си, като заявява, че няма какво да добави.
В предоставената му от съда възможност
за последна дума подс. С. моли първоинстанционният
съдебен акт да бъде потвърден.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства, изложените от страните доводи и възражения,
и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна
служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на
чл.314 НПК, намира следното:
Първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните
по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. Без да
променя съществено изводите на районния съд, СГС приема за установено от
фактическа страна следното:
Към инкриминираната дата
01.07.2017г. частният тъжител – П.Л. и подсъдимият Б.С. ***. Л. ***, а подс. С. ***.
Първоначално двамата поддържали нормални
междусъседски отношения, впоследствие обаче отношенията между тях се обтегнали,
като особено се влошили в резултат на силната музика през летните месеци,
идваща от двора на подс. С..
От месец януари 2017г. до месец
януари 218г. свидетелката Г. живеела на квартира в стая под наем, отдавана от частния
тъжител Л. и семейството му. Стаята била отделена от тяхната основна къща, но
се намира в двора на имота им и с прозорец към двора на подс. С.. Свидетелката
често била притеснявана от силна музика, идваща от двора на подсъдимия.
На неустановена дата към края на
месец юни 2017г. положението станало нетърпимо, а силната музика, идваща от
имота на подсъдимия С., продължила и след 24:00 часа, в резултат на което св. Г.
направила забележка на хората, които се били събрали в съседния двор да намалят
музиката. Следващата вечер обаче ситуацията се повторила, което обстоятелство
мотивирало свидетелката да потърси съдействие от органите на реда, като подала
сигнал на тел. 112, оплаквайки се от силната музика, идваща от съседния двор. На
сигнала се отзовали полицаи от 05 РУ-СДВР, в резултат на което музиката била
намалена. Малко след като си тръгнал патрулния автомобил обаче свидетелката Г.
чула от улицата пред имота на С. да се вика, псува и вдига силен шум от мъжки и
женски гласове. Свидетелката обаче не могла да установи дали подсъдимият е част
от шумната компания, събрала се първоначално в двора на подсъдимия, така и от
тази, събрала се след това на улицата.
На следващата сутрин свидетелката Г.
видяла, че два от автомобилите, които били паркирани пред имота на тъжителя Л.
били надраскани със спрей, като върху тях били изобразени мъжки полови органи.
Единият автомобил бил на втората наемателка на тъжителя Л., а другият – марка
„Опел“ модел „Вектра” се ползвал от семейството и
дъщерята на частния тъжител Л..
С оглед случилите се събития свидетелката
Г. провела разговор с тъжителя Л., като се оплакала от силната музика идваща от
имота на подсъдимия, и му обяснила, че е сигнализирала и органите на реда. В
отговор на оплакванията частният тъжител Л. ѝ казал, че е постъпила
правилно, както и че щял да се опита да направи нещо по този въпрос, но
най-вероятно щяло да се стигне до съд.
За случилите се събития била
уведомена и дъщерята на частния тъжител – св. М. Л., която възприела лично
надрасканите автомобили.
На неустановена дата след тези
събития Л. и нейни приятели и връстници се събрали да се видят в началото на
ул. „Вакарел” в кв. Левски. Баща ѝ – частният тъжител Л. дошъл около
19:00ч. да види какво прави дъщеря му, като си тръгнал, малко след това. Св. Л.
обаче се сетила, че иска да му каже още нещо, като тръгнала след него. Двамата
се намирали в близост до къщата на подсъдимия, когато последният видял Л. и му
казал: „Виж какво, аз не съм този или онзи, достатъчно ми е един удар да те
поваля”. На така отправените думи частният тъжител Л. не отговорил нищо,
отминал и се прибрал в дома си. След като обсъждали случилото се частният
тъжител споделил с дъщеря си – св. Л., че не очаквал такава реакция от подсъдимия
и че се чувства заплашен от това, че подсъдимото лице може да осъществи
заканата си.
За инцидента с надраскания
автомобил, който се ползва от тъжителя Л., разбрала и св.М.от родителите си.
На 11.07.2017г. Л. подал жалба в 05
РУ-СДВР с оплаквания, както за силната музика, така и за надрасканите
автомобили.
Л. подал и сигнал в СРП за
психически тормоз, който му оказвал подсъдимия С. чрез пускане на силна музика
в имота си. По повод процесния сигнал с постановление от 20.09.2017г. по пр.пр.№30780/2017г., прокурор при СРП отказал да образуване на
наказателно производство.
Към края на месец юни 2017г.
подсъдимият ползвал лек автомобил „Мицубиши“ модел „Паджеро”, е рег. №*******, който закупил от Д.С. през месец
декември 2017г.
За времето от 25.06.2017г. до
04.07.2017г. процесният автомобил бил заснет да преминава по републиканската
пътна мрежа от камери на АПИ в посока към и от гр.Бургас.
От показанията на св. П.Т.и М.Т.се
установило, че именно за този период подс. С.
гостувал в дома им в гр. Ахтопол.
Така възприетата фактическа обстановка
въззивният съд установи след анализ на събраните по предвидения в НПК ред в
хода на първоинстанционното производство множество доказателства и
доказателствени средства, а именно показанията на св. М. Л., К. Г., П.Т., М.Т.,
Е.М.и Д.Р.; писмените доказателства – жалба до 05 РУ-СДВР /изписано на ръка, че
е депозирана на 11.07.2017г./, снимков материал - 4бр. черно-бели снимки,
постановление от 20.09.2017г. по пр. пр. №30780/2017г. на прокурор при СРП, ксерокопие
на договор за покупко-продажба, писмо от Я.Я.с вх.№
1045603/25.06.2018г., писмо от „БТК” ЕАД с вх.№1046398/26.06.2018г., писмо с
приложения към него справка от ОПП-СДВР с вх.№ 1047013/28.06.2018г. и писмо от
АПИ с приложение към него е вх.№ 1063153/10.09.2018г.
В подкрепа фактологията на събитията, също
както първоинстанционния съд, настоящата съдебна инстанция кредитира
показанията на свидетелката М. Л.. При извършена самостоятелна преценка за
достоверност на показанията ѝ, въззивният съд намира, че в направения от
СРС анализ е разкрито точното им съдържание, като обосновано последните са
оценени, в по-голямата им част, като достоверни, като са били използвани от съда
при формиране на фактическите му изводи.
Според настоящата съдебна инстанция не се
разкрива предубеденост в свидетелстването на лицето, независимо от
обстоятелството, че свидетелката е лице от тесния семеен кръг на частния
тъжител, а именно негова дъщеря, доколкото показанията ѝ по повод
изследваните събития, в по-голямата им част, са еднопосочни и непротиворечиви,
като намират подкрепа и в другите ангажирани по делото доказателствени
източници. Предвид горното въззивната инстанция, аналогично на
първоинстанционния съд, възприе с доверие изложеното от свидетелката по повод възприетото
от нея издраскване на автомобила ползван от баща ѝ, както и на този на
наемателката им – А., както и относно предхождащата тези събития силна музика,
идваща от имота на подсъдимия, по повод на която бил подаден сигнал на тел. 112
от страна на св. Г., като намери че показанията в тази им част отразяват
достоверно стеклите се събития. Настоящата съдебна инстанция не намери
основание да се съмнява и в посоченото от свидетелката, че е станала очевидец
(макар и от известно разстояние) на отправена от страна на подсъдимия С. към
баща ѝ – частния тъжител Л. закана, гласяща „Виж какво аз не съм този или
онзи, достатъчно ми е един удар да те поваля“, както и относно обстоятелството,
че заканата е възбудила у баща ѝ страх, че последната може да бъде реално
осъществена. Аналогично на предходния съдебен състав, настоящата въззивна
инстанция не кредитира с доверие показанията на процесната свидетелка единствено
в частта, в която последната дава сведения за датата, на която е била отправена
въпросната закана, а именно, че това се е случило на инкриминираната от
частното обвинение дата – 01.07.2017г. Аргумент в подкрепа на горния извод се
явява обстоятелството, че показанията на свидетелката, в тази им част, се
опровергават от останалите ангажирани по делото доказателствени източници,
конкретно от показанията на св.П.и М.Т.и (баща и син). От показанията на
двамата свидетели се установява с категоричност обстоятелството, че за времето
от 25.06.-04.07.2017г. подсъдимият С. им е гостувал в дома им в гр. Ахтопол. В
показанията си свидетелите дават още сведения и за превозното средство, с което
подсъдимият е пристигнал при тях, а именно сив на цвят джип
„Мицубиши“ модел „Паджеро”. Показанията на процесните
двама свидетели, настоящата съдебна инстанция кредитира с доверие, доколкото не
намери основания да се поставя под съмнение достоверността им, както и
добросъвестността на депозиралите ги лица. За да възприеме за достоверни
процесните гласни доказателствени средства настоящата съдебна инстанция отчете факта,
че показанията на двамата свидетели освен, са в синхрон както помежду си (и
двамата с категоричност заявяват, че подсъдимият С. е отседнал в дома им в
периода 25.06-04.07.2019г., като дават убедителна информация защо са запомнили
конкретните дати), така и с писмените доказателства, приобщени по делото. В
тази връзка особено внимание следва да се отдели на приложеното по делото писмо
от Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, ведно с приложение, от което се
установява, че процесното превозно средство „Мицубиши“ модел „Паджеро”,
е рег. №*******, за времето 25.06.2017г. до 04.07.2017г. е било заснето да
преминава по републиканската пътна мрежа. Видно от подробната справка, предоставена от АПИ, процесният автомобил е
бил заснет да преминава по републиканската пътна мрежа (в посока към и от
гр.Бургас), в съответствие с показанията на свидетелитеП.и
М.Т.и, а именно на началната и крайната дата от престоя на подсъдимия в дома на
свидетелите Тодорови. Според настоящия съдебен състав изложеното от свидетелите,
а именно, че подсъдимият С. е отседнал в дома им в
периода 25.06-04.07.2019г., пристигайки със сив джип „Мицубиши“
модел „Паджеро”, не се опровергава и от съдържанието
на приложения по делото договор за покупко-продажба на моторно превозно
средство (л.71 от делото), в който е отразено, че подсъдимият С. е придобил
собствеността върху процесния автомобила едва на 20.12.2017г., а имено след
пътуването си до Ахтопол, доколкото от ангажираните по делото гласни
доказателствени средства, конкретно от показанията на св.М.и св. М.С. се
установява, че подсъдимият С. е използвал автомобил отговарящ на описанието на
процесния сив джип –„Мицубиши“ модел „Паджеро”, с рег. №******* на инкриминираната дата, както и
година преди това. От друга страна, както правилно е заключила и
първоинстанционната инстанция закупуването на процесния автомобил е осъществено
от страна на подсъдимия месеци, преди да бъде образувано настоящото наказателно
производство, с оглед на което не може да се твърди, че придобиването на
собствеността върху него е извършено целенасочено от подсъдимия, с оглед
заведеното срещу него дело.
Съдът в този му състав, аналогично на
предходния, кредитира с доверие и показанията на св. Г..
При самостоятелен и внимателен анализ на показанията на свидетелката
въззивният съд намери, че последните са обективни и последователни, като кореспондират
и с останалите ангажирани по делото доказателства, без обаче да допринасят за
изясняване на спорните по делото обстоятелства, а именно отправяни ли са от
страна на подсъдимия заплашителни изрази към частния тъжител и ако да, на коя
точно дата. В показанията си пред съда свидетелката Г. дава сведения, че като
наемател на имота на частния тъжител Л. е сигнализирала органите на реда по
повод идващата силна музика от двора на подсъдимия С., както и относно
обстоятелството, че непосредствено след това, на следващата сутрин, е възприела
надрасканите автомобили пред дома на частния тъжител (използвани от него и
другата му наемателка), за които събития незабавно е уведомила наемодателя си –
частния тъжител Л.. Прави впечатление обстоятелството, че свидетелката не може
да посочи точната дата, на която са се развили процесните събития, като дори предположения
и за месеца – края на месец май или юни 2017г., с оглед на което, както
правилно е заключил и първоинстанционният съд, от показанията свидетелката до
известна степен се потвърждава изложеното в тъжбата относно вероятната причина
за влошаване на отношенията на между частния тъжител и подсъдимия С., но последните
не допринасят за установяване на датата, на която се твърди от частния тъжител,
че е извършено инкриминираното деяние. В тази връзка следва да се отбележи, че в
показанията си свидетелката посочва, че лично не е видяла на двора подсъдимия вечерта,
в която е сигнализирала органите на реда по повод силната музика идваща от
имота му, както и че не е различила никой от гласовете, които е чула през нощта
да викат и псуват пред дома на подсъдимия, с оглед на което дори да се приеме в
съответствие със соченото в тъжбата, че процесните събития в действителност са
се развили края на юни месец 2017г., а именно 28 срещу 29.06.2017г., доколкото свидетелката
Г. не дава пряка информация за участието на подсъдимия С. в тях, поддържаната от
свидетелите Тодорови версия за присъствието на подсъдимия в дома им в периода
25.06.2017г. -04.07.2017г. остава неопровергана.
Въззивната инстанция възприе за достоверни
показанията на св. Е.М.и св. Д.Р., като счете, обаче, че последните не
допринасят за изясняване на спорните по делото обстоятелства.
Относими към предмета на доказване и имащи
значение за изясняване на фактическата обстановка са и приобщените в процеса
писмени доказателства. При служебната проверка на изброените по-горе такива,
съдът не откри да са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането
им, които да обосновават изключването им от доказателствения обем по делото, с
оглед на което ги кредитира с доверие, като възприема за достоверни данните, съдържащи
се в тях, тъй като по делото липсват други доказателствени източници, които да
ги оборват и/или опровергават.
Констатация за необремененото съдебно
минало на подсъдимия към датата на деянието, първият съд вярно е направил въз
основа на приложената и приетата по делото справка за съдимост.
От изложеното се извежда, че оплакването
на частното обвинение във връзка с доказателствената дейност на първата
инстанция, е неоснователно. Според настоящата въззивната инстанция
контролираният съд е изградил изводите си за фактите въз основа на правилна
интерпретация на доказателствения материал по делото. Атакуваната присъда е
постановена след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, като районният съд е изложил ясни и мотивирани
съображения, кои доказателствени източници кредитира и кои не, с които
настоящият съдебен състав изцяло се съгласява.
С оглед ангажираните по делото
доказателства и след техния анализ, въззивната инстанция, подобно на
контролираният съд намери, че липсва възможност да се направи категоричен и
единствено възможен извод, за това, че на 01.07.2017г. в около 19:00ч. в
гр.София, на ул. „Вакарел“ подсъдимият С. се заканил с престъпление против
личността на П.Х.Л., казвайки му: „Виж какво ще ти кажа, внимавай с мен, не съм
този или онзи, защото само веднъж ако те ударя, от теб нищо няма да остане“,
което заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
За да стигне до горния извод въззивната
инстанция отчете обстоятелството, че факт, постановен в основата на обвинението,
а именно датата на извършване на инкриминираното деяние е останал недоказан по
категоричен и безспорен начин в хода на производството. Съдът е длъжен да
обоснове фактите, позовавайки се на събраните по делото доказателства. Наличните
такива, а именно изолираните показанията на дъщерята на частния тъжител – св. Л.,
съвсем не позволяват възприемането на възведените от обвинението факти по повод
датата на инкриминираното деяние, доколкото в кориците на делото се налице
доказателства, които разколебават обвинителната теза в тази ѝ част. В
тази връзка въззивната инстанция отчете показанията на свидетелите Тодорови
(баща и син) според които в периода 25.06 – 04.07.2017г.), подсъдимият им е
гостувал в гр.Ахтопол, като пристигнал е с джипа си „Мицубиши
Паджеро”, сив на цвят, както и отразеното в справката
от АПИ, съгласно което джип с регистрационен номер №******* (какъвто е
регистриран на името на подсъдимия на 02.01.2018г.) е заснет по направление за
и от гр.Бургас от 25.06 до 04.07.2017г. Действително, както се твърди в във
въззивната жалба, справката от АПИ не доказва кой е управлявал автомобила,
както и че подсъдимият С. е бил в него, цитираните
по-горе доказателствени източници обаче, обсъдени в съвкупност с посоченото от
св. М., че подсъдимия С. е ползвал именно лек автомобила „Мицубиши“,
марка „Паджеро”, сив на цвят през лятото на 2017г., и
с изложеното от свидетелката Г., която в показанията си не дава сведения за
съпричастност на подсъдимия в събитията, по повод на които последната е
сигнализирала органите на реда в края не месец юни 2017г., според настоящия
съдебен състав се явяват достатъчни да възбудят основателно съмнение в тезата
на частното обвинение, конкретно относно датата на осъществяване на
инкриминираното в тъжбата престъпление.
Предвид горното независимо от
обстоятелството, че по делото са ангажирани доказателства, потвърждаващи тезата
на обвинението, че подсъдимият се е заканил с престъпление на частния тъжител,
то доколкото не бяха ангажирани убедителни и неопровержими доказателства, че
процесните събития са се случили конкретно на 01.07.2017г., като датата
безспорно се явява елемент от обективните признаци на всяко едно престъпление, то
правилно и законосъобразно са били приложени последиците, визирани в чл. 304 НПК от страна на първия съд, а именно признаване на подсъдимия за невиновен и постановяване
на оправдателна присъда по така повдигнатото му с тъжбата обвинение. Настоящият
съдебен състав изцяло споделя позицията на първия съд, че присъдата не може да
почива на предположения, както и че за да се постанови осъдителна такава, то безспорно
следва да бъдат установени по категоричен начин всички обстоятелства от обективната
и субективната страна на процесното престъпление.
Предвид горното крайният извод на първия
съд да признае подсъдимия С. за невиновен, като на основание чл. 304 от НПК го
оправдае по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал.1
от НК спрямо частния тъжител Л., се явява правилен и законосъобразен.
С оглед изхода на делото правилно
районният съд е приложил разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК, като е осъдил
частния тъжител да заплати разноски по делото в размер на 500 лева.
При осъществената в цялост служебна
проверка на обжалванaта присъда, въззивният съд, противно на доводите във въззивната жалба, не
констатира допуснати нарушения на материалния закон или съществени процесуални
нарушения в хода на съдебното производство, които да налагат нейната отмяна или
изменение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.338, вр. чл.334, т.6 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 26.09.2018г., постановена от
СРС, НО, 3-ти състав по НЧХД № 829/2018г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
2.