№ 291
гр. София , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20201000503767 по описа за 2020 година
С решение от 25.08.2020 г., по гр. д. № 10 214/2019 г., СГС, I-26 с-в, осъжда
„Булстрад Виена Иншурънс“ АД да заплати на Р. В. Д. сумата от 19 000 лв. на основание чл.
432, ал. 1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на
12.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 11.07.2019 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за разликата до 40 000 лв. и за лихва за времето от 12.03.2019
г. до 10.07.2019 г.
Срещу решението в отхвърлителната част (вкл. и за лихвата) е постъпила въззивна
жалба от ищцовата страна Р. В. Д.. Твърди, че е нарушен принципа на справедливост при
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, като съдът не е
съобразил, че е причинено тежко увреждане, ищцата е постъпвала двукратно в болница,
била оперирана, функцията на ръката била нарушена и движенията ограничени до 35 % от
нормалния обем, за пострадалата имало тежки психически последици и тя изпаднала в
депресия. Твърди, че не са отчетени застрахователните лимити и съдебната практика.
Отделно намира, че липсва съпричиняване, тъй като в случая е приложима нормата на § 1, т.
17, изр. 2 от ППЗДвП. Претендира да се отмени решението в обжалваната част и да се уважи
изцяло исковата претенция.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба и от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ в частта, в която дружеството е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени
вреди. Твърди, че не е доказано виновно и противоправно поведение на водача на
1
трамвайната мотриса, като не било изяснено дали ударът е в предна или задна част на
превозното средство, каква е била посоката на движение на пострадалата и пр., като се сочи,
че св. С. не е имал възможност практически да възприеме обстановката към момента на
ПТП, поради ограничена видимост. Намира, че инцидентът е бил непредотвратим за
ватмана. Евентуално твърди по-висок размер на съпричиняване от пострадалата, като
възразява срещу размера на определеното обезщетение предвид чл. 52 ЗЗД.
В писмен отговор застрахователя оспорва жалбата на пострадалата.
Въззивните жалби са подадени в срок срещу валидно и допустимо съдебно решение,
преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по
делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищцата Р. В. Д. твърди, че като пешеходка пострадала от ПТП на 12.03.2019 г. в гр.
София, вина за което имал водача на трамвайна мотриса, със застраховка на гражданската
отговорност при ответника. Ищцата сочи, че пресичала на кръстовище от ляво на дясно
спрямо превозното средство. Поддържа, че от деликта претърпяла счупване на лявото рамо,
което първоначално било лекувано само с превръзка „Дезо“, но после поради влошаване са
наложила операция и поставяне на остеосинтеза. Твърди, че все още носела
имобилизационна превръзка, имала болки и оток, затруднено движение на ръката, поради
което претендира 40 000 лв. като обезщетение за неимуществените вреди, ведно със
законната лихва от 12.03.2019 г. и разноски.
Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД оспорва механизма,
противоправното и виновно поведение на ватмана, подчертава, че не е установено къде е
настъпило ПТП. Възразява срещу вида и характера на уврежданията, размера на иска
предявените искове. Изтъква, че е налице съпричиняване, тъй като пострадалата е пресичана
на необозначено място и не е съобразила поведението си с другите участници в движението.
Оспорва периода на претенцията за лихви.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във
въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:
Страните не спорят, че на 12.03.2019 г. е пострадала ищцата, както и че водачът на
трамвайната мотриса и със застрахована гражданска отговорност при дружеството-
жалбоподател. Спорни са въпросите относно механизма на ПТП, виновното и
противоправно поведение на водача, вида и обема на търпените вреди от ищцата, приноса
на същата, както и периода на дължимост на законната лихва.
Приетата по делото СМЕ е установила, че ищцата е получила от ПТП закрито
2
счупване на горния край (шийката) на лявата раменна кост, като първоначално е била
обездвижена с превръзка „Дезо“, но на 22.03.2019 г. поради разместване на счуването е била
оперирана с поставяне на метална фиксация, след което с поставена ортеза за 20 дни.
Фрактурата е зараснала, като е оставен оперативен белег, ограничено е движението на
лявата раменна става – само до 35 % от нормалния обем, като са налице болки при
движения, работа с ръката и при влажно и студено време. Първите 2 седмици болките са
били интензивни, а до края на първия месец – умерени. Предстои нова операция за
изваждане на синтезните материали, която ще причини нови болки за около месец.
Обслужването е било затруднено за около 3 месеца.
Св. Д. Т. Д., съпруг на ищцата, разказва, че след операцията тя не можела да се
облича, като той й помагал, била разсеяна и непомнеща след ПТП, не излизала вече, не
можела да ползва ръката, все още й помагали за дрехите.
Очевидецът В. Б. С. разказва, че пресичали по едно и също време на кръстовище в
район на Лъвов мост – бул. Мария Луиза и ул. Поп Богомил. Ищцата била предприела
пресичане от ул. Раковска към Женския пазар, като поради започнало движение на коли, тя
останала между трамвайните линии да ги изчака. Била с гръб към трамвая, който движейки
се от Халите към Лъвов мост с равна скорост, без да сигнализира със звуков сигнал, нито да
намали, я блъснал и продължил движението си. Свидетеля и още двама души помогнали на
ищцата да се оттегли на тротоара. Според свидетеля трамваят я ударил със страничната си
предна лява част.
Св. К. П. Б. сочи, че в деня на инцидента бил догонен от полицаи, които го
уведомили, че със задната си лява част, управлявания от него трамвай е ударил пешеходец.
Самият свидетел не е установил такъв инцидент. Подчертава, че познава мястото и знае, че
по това време на деня – 17 ч. е натоварено с пресичащи пешеходци. Според свидетеля, той
спрял трамвая на спирката, на място на потеглящ друг трамвай. Сочи, че ако в насрещното
са идвали коли тя е направила крачка назад. Твърди, че имало снимка с мобилно устройство,
че в задната лява част на трамвая има забърсване на праха от охлузване.
Приета по делото е САТЕ. В същата се сочи, че в огледния протокол няма посочено
наличие на пешеходна пътека на място, но ищцата е пресичала платното на бул. Мария
Луиза, в района на кръстовището с ул. Поп Богомил, отдясно на ляво спрямо посоката на
движение на трамвая, който се движел от бул. Тодор Александров към бул. Сливница. САТЕ
е дала становище въз основа на свидетелските изявления, че ако се кредитират
показанията на св. С. водачът на трамвая е имал възможност да възприеме пешеходката, но
ако се възприемат тези на самия ватман – той е бил в невъзможност. Хипотетично е приета
скорост на движение от 5-8 км/ч от трамвая в района.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните
правни изводи:
3
От събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства се
установява, че ищцата е пресичала в района на кръстовище между бул. Мария Луиза и ул.
Поп Богомил. От показанията на св. С. – ясни, детайлни и категорични, се установява, че
същият е възприел непосредствено инцидента. Той е заявил, че ищцата е пресичала
булеварда, като се е установила между релсите на трамвая, за да изчака преминаващите
коли. В този момент, преминаващият зад гърба й трамвай я е ударил с предната си
странична лява част, при което тя е паднала на трасето. Установява се, че въпреки, че
пешеходката се е намирала на пътното платно, водачът на трамвайната композиция не е
подал звуков сигнал и не е намалил скоростта си на придвижване, което напълно
съответства на изявлението на водача му, че не е видял пешеходката. Обстоятелството, че тя
не е била възприета от ватмана по никакъв начин не може да мотивира извод, че
пострадалата не е била на посоченото от свидетеля-очевидец място. Не може да се
подкрепят показания на ватмана, в които той възпроизвежда информация, предадена му от
полицейски служител, пристигнал на мястото след инцидента – а именно, че лицето било
ударено в задната част на мотрисата, при политане назад в посока към нея. Още по-малко
могат да се възприемат и данните, че с неустановено по делото мобилно устройство е
заснето забърсване на прах в тази зона на трамвая. В този смисъл следва да се приеме, че
освен показанията на прекия свидетел С., по делото няма никакви други убедителни
източници на сведения за настъпилия инцидент. Както бе посочено тези показания са
напълно последователни, точни, прецизни и логични и върху тях обосновано се изгражда
версията за процесния инцидент. Въз основа на казаното се установява, че водачът на
трамвайната композиция е нарушил правилата за движение, като в района на спирка и
кръстовище (достатъчно познати му, вкл. и досежно тяхната натовареност в тази част от
денонощието), не е бил достатъчно внимателен към уязвимите участници в движението, а
именно – пешеходците – чл. 116 ЗДвП вр. чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Що се отнася до съпричиняването, съдът намира следното:
Очевидно в случая се касае до пресичане на пътното платно в район без означена
пешеходна пътека, но в зона на кръстовище между булевард и улица. Пресичаното платно е
било предназначено за движение на релсови и нерелсови превозни средства. Вярно е, че
според § 6, т. 54 от ЗДвП респ. § 1, т. 17, изр. 2 от ППЗДвП в зоната на кръстовището
продължението на тротоара от ул. Поп Богомил върху платното на булеварда може да се
приемат за зона със статут на пешеходна пътека, и че ищцата е започнала пресичане в
района на това кръстовище. Това обаче не я е освободило от задължението й да предприеме
пресичане като се спазят правилата на чл. 113 от закона. В случая се установява, че
пострадалата е преустановила пресичането си, като е спряла по средата на платното за
движение – между двете линии на релсите, за да пропусне движещите се автомобили. Това
нейно поведение е било обусловено от неправилната й преценка и нарушаването на чл. 113,
ал. 1, т. 1 ЗДвП, според който тя е следвало преди да навлезе на платното за движение, да се
съобрази с приближаващите се пътни превозни средства. Като не е извършила достатъчен
4
анализ на ситуацията и не е отчела, че с оглед възможностите си, възрастта, скоростта на
придвижване и пр. тя не разполага с достатъчно време да напусне своевременно платното за
движение, пешеходката не е изпълнила задължението си за надлежна преценка на
възможността за безопасно пресичане. Преустановявайки движението си върху пътното
платно, в непосредствена близост до преминаващ зад гърба й трамвай, ищцата е
способствала за настъпване на инцидента. Съотношението между поведението на двамата
участници обаче не може да бъде равно – очевидно е, че водачът на трамвая по никакъв
начин не е възприел нито намиращата се на платното пешеходка, още по-малко факта, че
същата съставлява опасност за движението. Поради това той не е предприел и никакви
действия по намаляване на скоростта си на движение, за сигнализиране за опасността и пр.,
а отделно от това, той не е възприел и самия инцидент след настъпването му. В този смисъл
приносът от страна на по-уязвимия участник в случая е по-малък, а именно –1/3.
Що се касае до размера на дължимото обезщетение съдът приема, че същото следва
да се определи в общ размер от 27 000 лв., а не както е възприето от СГС – 38 000 лв. За този
извод настоящият състав съобрази, че в типични случаи на фрактура на горен крайник
практиката на съдилищата определя базисен размер от 15 000 лв., който се коригира с оглед
спецификите на случая. В настоящият казус следва да се отчете, че фрактурата е била с
разместване и е наложила операция, че е предизвикала ограничаване вкл. и понастоящем на
повече от половината обем на движение на ръката (няма данни лявата ръка да е водеща),
което на свой ред е обусловило трудности при обслужването и ежедневните битови
дейности. Необходимо е да се съобрази възрастта на пострадалата, времето на търпене на
болки и възстановителния период, данните за преживян стрес, физически и психически
дискомфорт, практиката на съдилищата и принципа на справедливост. От значение е и
момента на инцидента и социално икономическите условия към него - сумата от 27 000 лв.
съставлява приблизително стойността на 20 средни работни заплати за страната към
момента на инцидента. Ето защо при отчитане на приноса на пострадалата реално дължима
като обезщетение е сумата от 18 000 лв. В този смисъл решението на СГС следва да се
коригира.
По отношение на периода на дължимост на лихвата, настоящият състав при отчитане
на практиката на ВКС – Решение № 128 от 4.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г., І ТО, ВКС,
приема, че лихва не се дължи от датата на деликта, а от датата на поканата до
застрахователя. Няма спор, че отговорността на застрахователя е обусловена от тази на
прекия причинител на ПТП. Безспорно е също, че по общите правила за деликта и съгласно
чл. 84, ал. 3 ЗЗД делинквента се счита в забава от деня на непозволеното увреждане.
Съгласно изричната уредба обаче дадена в чл. 429 от новия КЗ относно съдържанието на
договорните задължения по договора за „Гражданска отговорност“ следва да се приеме, че
по силата на законово установеното ограничение дължимата от застрахователя в полза на
увреденото лице законна лихва, се начислява от момента, посочен в ал. 3 на чл. 429 КЗ. С
други думи, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на
непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия кодекс) се поема от
5
застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие. Т.е. не е налице законова възможност в тежест на
застрахователят да се възложат и лихвите за времето от увреждането до уведомяването му за
това. Именно в този смисъл е нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, според която в
застрахователното обезщетение се включват само лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3. В ал. 3 са
посочени две условия, ограничаващи размера на претенцията за лихви – първото е тя да не
надхвърля рамките на застрахователната сума (лимити на отговорността) и второто условие
е да се начисли от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Горните изводи не могат да се игнорират от правилото на чл. 497 вр. чл. 496 от КЗ.
Тези норми установява отговорността на самият застраховател за плащане на законни лихви,
върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от неговата собствена забава.
Тази лихва не е обусловена от поведението на делинквента, нейният размера вече не е част
от застрахователната сума (визирана в чл. 429 КЗ), и не може да бъде ограничаван от
размера на последната.
По друг повод, но в посочения по-горе смисъл, ВКС е приел, че „в застрахователното
обезщетение се включват и лихви, които не са начислени вследствие на забава на
застрахователя да заплати обезщетение на увредения, а представляват компенсация на
увредения за времето, необходимо на застрахователя да определи обезщетението и да му
изплати и лихвите върху това обезщетение, дължими от застрахования – делинквент.“
(Решение № 28 от 30.03.2020 г. по т. д. № 891/2019 г., І Т. О.).
При изложените изводи законната лихва за забава, която следва да се присъди на
увреденото лице (ищцова страна) върху определеното обезщетение е след датата на сезиране
на застрахователя от ищцата – 10.04.2019 г. (като най-ранна в разглеждания казус).
Предвид казаното решението на СГС следва да се отмени в частта, в която иска е
уважен за сумата над 18 000 лв. до 19 000 лв., и е отхвърлена претенцията за лихва за
времето от 11.04.2019 г. до 10.07.2019 г., като тази лихва се присъди в полза на ищцата.
При този изход на спора на страните в настоящото производство се следват разноски
– на процесуалният представител на ищцата – възнаграждение от 300 лв., на процесуалният
представите на ответника – възнаграждение от 300 лв., както и част от държавна такса за
въззивната инстанция 20 лв. Решението на СГС следва да се коригира, като се намали
държавната такса възложена на застрахователя на 720 лв.
Воден от горните мотиви съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 25.08.2020 г., по гр. д. № 10 214/2019 г., СГС, I-26 с-в, в
частта, в която на основание чл. 432, ал. 1 КЗ се осъжда „Булстрад Виена Иншурънс“ АД
да заплати на Р. В. Д. сумата над 18 000 до 19 000 лв., в частта, в която искането на Р. В. Д.
за законна лихва върху обезщетението е отхвърлено за периода от 11.04.2019 г. до 10.07.2019
г., както и в частта, в която „Булстрад Виена Иншурънс“ АД е осъдено да заплати
държавна такса над сумата от 720 лв. до сумата от 760 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен от Р. В. Д. срещу
„Булстрад Виена Иншурънс“ АД за заплащане на обезщетение на имуществени вреди от
ПТП, настъпило на 12.03.2019 г., за разликата над 18 000 лв. до 19 000 лв.
ОСЪЖДА „Булстрад Виена Иншурънс“ АД да заплати на Р. В. Д. законна лихва
върху сумата от 18 000 лв. от 11.04.2019 г. до 10.07.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Р. В. Д. да заплати на „Булстрад Виена Иншурънс“ АД разноски общо в
размер на 320 лв.
ОСЪЖДА „Булстрад Виена Иншурънс“ АД да заплати на адв. К.Н. възнаграждение в
размер на 300 лв. на основание чл. 38 ЗА.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7