Определение по дело №70467/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 45848
Дата: 22 декември 2023 г. (в сила от 22 декември 2023 г.)
Съдия: Боряна Венциславова Петрова
Дело: 20221110170467
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 45848
гр. София, 22.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110170467 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от
Л. И. Б., ЕГН **********, чрез адв. М. Р. – САК, уточнена с молба с вх. №
307439/31.10.2023 г., срещу М. О. Г., ЕГН **********, която е редовна и
предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба,
с който се оспорва предявения иск.
Следва да се приемат като допустими, относими и необходими
представените от ищеца писмени доказателства.
Ищецът е направил искане за прилагане на ч.гр.д. № 20221110119482 по
описа на СРС за 2022 г., 176 състав, което съдът намира, че следва да се
уважи като относимо към предмета на спора.
Във връзка с направеното от ищеца искане за събиране на гласни
доказателствени средства, следва да бъде разяснено, че с Решение №
238/01.11.2016 г. по гр. д. № 2117/2016 г. на ВКС, IV ГО, и цитираните в него
Решение от 17.10.2014 г. по гр. д. № 2902/2014 г. на ВКС, III ГО, Решение от
23.01.2014 г. по гр. д. № 483/2012 г. на ВКС, I ТО Решение от 23.07.2010 г. по
гр. д. № 856/2009 г. на ВКС, IV ГО, е пояснено, че ограничението по чл. 164,
ал. 1, т. 3 ГПК, изключващо свидетелски показания за установяване на
договори на стойност по-голяма от 5000 лева, не е приложимо когато спорът
не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на
постигнатите договорености, като в случай, че страните спорят за значението
на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки,
свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при
които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните.
При изясняване на действителната обща воля на страните съдът може да
изследва обстоятелствата, при които е сключен договорът, характера на
преговорите, разменената кореспонденция и как са изпълнявани
задълженията по него след сключването му. В случая съдът намира, че
1
искането на ищеца за допускане на един свидетел при режим на довеждане,
който да установи воденето на преговори и постигането на договорки между
страните за условията на изработката на възложения музикален видеоклип,
следва да се отхвърли, доколкото същото попада в хипотезата на чл. 164, ал.
1, т. 3 ГПК, като е налице и изрично противопоставяне от страна на ответника
по допускането му.
Следва да се допусне на ищеца един свидетел при режим на довеждане
за установяване на точното и в срок изпълнение на възложената му работа.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства с исковата
молба.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 20221110119482 по описа на СРС
за 2022 г., 176 състав.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени
средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане, който да
установи воденето на преговори и постигането на договорки между страните
за условията на изработката на възложения музикален видеоклип, доколкото
искането се явява недопустимо с оглед разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3
ГПК.
ДОПУСКА на ищеца един свидетел при режим на довеждане за
установяване на точното и в срок изпълнение на възложената му работа.
НАСРОЧВА о.с.з. за 25.01.2024г. от 10.30 часа , за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца
– и препис от молба с вх. № 327954/16.11.2023 г.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО , както следва:
Предявен е от Л. И. Б., ЕГН ********** срещу М. О. Г., ЕГН
********** положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сума в размер на 3 000 лв., представляваща незаплатена част от дължимо
възнаграждение по договор за снимане и монтиране на музикален видеоклип
в общ размер на 5 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от
11.04.2022 г. /датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК/ до изплащане на вземането, за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
2
28.04.2022 г. по ч.гр.д. № 19482 по описа на СРС за 2022 г., 176 състав.
Твърди се в исковата молба и молба-уточнение към нея, че през месец
май 2020 г. ответникът, който е вокален музикален изпълнител, се е свързал с
ищеца с цел заснемане на видеоклипове за свои песни. Ищецът, който
професионално се занимава с режисиране, заснемане и монтаж на музикални
видеоклипове, е информирал ответника, че дължимото възнаграждение се
определя в зависимост от вида и броя на възложените клипове. Твърди, че е
информирал ответника, че възнаграждението за един видеоклип е 5 000,00
лв., като отделно от него се дължи и сума в размер на 1 500,00 лв.,
представляваща разноски за наемане на техника – една камера. Посочва, че е
предложил да направи отбив от цената, ако ответникът в рамките на един
месец му възложи изработката на три видеоклипа, в който случай дължимото
възнаграждение било в размер на 10 500,00 лв. След проведени срещи и
преговори ответникът е възложил на ищеца изработката само на един
видеоклип срещу възнаграждение в размер на 5 000,00 лв. Отделно страните
са уговорили сума в размер на 1 500,00 лв., дължима от ответника и
представляваща разноски за наемане на камера. Ищецът навежда твърдения,
че от така уговореното между страните възнаграждение за изработка на
видеоклипа /на песента “Дивана/” в общ размер на 5 000,00 лв., ответникът е
извършил частично плащане на сума в размер на 2 000,00 лв., като е заплатил
и уговорените разноски за наемане на камера в размер на 1 500,00 лв. Твърди
се в исковата молба, че в едномесечен срок след снимките ищецът е направил
монтажа на заснетия материал и е предал на възложителя готовия видеоклип.
Посочва също, че ответникът, в качеството си на възложител, е приел
работата /видеоклипа/ без забележки, като изтъква, че доказателство за това е
фактът, че клипът е качен в канала на ответника в музикалната платформа
“Youtube” и е предоставен за излъчване на различни телевизии. Навежда
твърдения, че е изпълнил задълженията си по договора точно и в срок, с оглед
на което претендира, че ответникът му дължи сума в размер на 3 000,00 лв.,
представляваща незаплатената част от договореното между страните
възнаграждение за изработка /заснемане и монтаж/ на възложения видеоклип
в общ размер на 5 000,00 лв., като претендира и законната лихва, считано от
11.04.2022 г. /датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК/ до изплащане на вземането. Претендира
разноски.
Ответникът, чрез назначения от съда особен представител – адв. С. К. –
САК, в срока по чл. 131 от ГПК депозира отговор на исковата молба, в който
е изразено становище по предявения иск и са изложени съображения за това,
че същият е неоснователен и недоказан. В отговора се твърди, че предвид
множеството компонентни, които включва заснемането на един видеоклип,
липсват доказателства такъв договор да е сключен между страните.
Ответникът обръща внимание, че не само, че такъв договор не е представен от
ищеца, но и не се твърди от последния такъв да е подписан между страните.
Намира за неясни твърденията на ищеца относно това какъв договор и при
3
какви цени е сключен – договор за изработване на три видеоклипа при обща
цена от 10 500,00 лв. или договор за изготвяне на един видеоклип при обща
цена от 4 500,00 лв., включваща изработка на клип и наем на камера. Навежда
твърдения за недоказаност на иска по размер. Счита, че дължимото
възнаграждение за един клип е в размер на 3 500,00 лв. /една трета от
възнаграждението в размер на 10 500,00 лв., уговорено за изработка на три
видеоклипа/. Навежда твърдения, че е заплатил дължимата сума в размер на
3 500,00 лв., като това било потвърдено и от ищеца с исковата молба.
Посочва, че липсват доказателства относно качеството на изпълнената работа,
съответно дали същото съответства на договореното между страните.
Ответникът оспорва представената по делото нотариална покана да е
достигнала до него, като твърди, че не е спазен редът за връчването й, поради
което счита, че не е поканен да плати посочените в нея задължения. Възразява
срещу допускането на поисканите от ищеца свидетели при режим на
довеждане, като се позовава на чл. 164, ал. 1 т. 3 от ГПК. С молба с вх. №
327954/16.11.2023 г. ответникът, чрез назначения от съда особен
представител – адв. С. К. – САК, изразява становище по молба-уточнение на
ищеца с вх. № 307439/31.10.2023 г., като посочва, че твърдението на ищеца,
че между страните е договорено заснемане на един видеоклип при цена от
5 000,00 лв., не е подкрепено с доказателства и е в противоречие с издадената
заповед за изпълнение. Твърди още, че сумата в размер на 5 000,00 лв. е
посочена единствено с цел допускане на поисканите от ищеца свидетели.
Счита, че от него не следва да се претендира заплащане на цялата договорена
сума в размер на 10 500,00 лв., а само частта от нея, съответстваща на
изработката на един видеоклип. Счита, че дължимото възнаграждение за един
видеоклип е в размер на 3 500,00 лв., като навежда твърдения, че тази сума е
заплатена на ищеца, като последният е потвърдил получаването й.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да
се признават от страните и да не се нуждаят от доказване по смисъла на чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, нито служебно известни на съда по смисъла на чл.
155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154,
ал. 2 ГПК).
На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца по отношение на
иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл.
266, ал. 1 ЗЗД, е да докаже при условията на пълно и главно доказване
следните факти: валидно възникнало между него и ответника облигационно
правоотношение по договор снимане и монтиране на музикален видеоклип
/постигане на съгласие между страните по основните елементи на договора –
предмета на поръчката и уговореното възнаграждение/; точно в качествено,
количествено и времево отношение изпълнение на поръчката и приемането й
от поръчващия без възражения.
При доказване на горните факти в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
4
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат
към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите
към Министерство на правосъдието.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5