Р
Е Ш Е
Н И Е
№260
гр. Хасково, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на двадесет и девети март две
хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 100 по описа на Административен съд - Хасково за 2022 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка чл. 40, ал. 1
от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Съдебното производство е образувано по жалба на П.Т.З. *** срещу
Решение Рег. индекс: РешДостъп-3 от 26.01.2022 г. на Кмета на Община Хасково в
частта, с която е начислен ДДС върху дължимите разходи за предоставяне на обществена
информация от 1.92 лева и съответно е определена крайна сума за плащане в
размер на 2.30 лв. с ДДС.
В жалбата се претендира незаконосъобразност на решението в
оспорената му част, поради противоречие с материално правни разпоредби на
закона. Твърди се, че съгласно чл. 3, ал. 5 от ЗДДС, местните органи на власт
не са данъчно задължени лица, освен в лимитативно и изчерпателно изброените
случаи от същата норма, сред които не било предвидено за услугата по
предоставяне на достъп до обществена информация да се начислява ДДС. Предвид
това, незаконосъобразно с решението в оспорената му част било определено
жалбоподателят да заплати разходите за предоставяне на достъп, с включен в тях
ДДС.
По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на
административния акт в оспорената му част. Претендира се и присъждане на
деловодни разноски по делото, съгласно представен списък в общ размер от 810.97
лева.
В подадено пояснение към жалба се уточнява, че се моли за отмяна
на административния акт в частта, с която е начислен ДДС върху дължимите
разходи за предоставяне на исканата информация от 1.92 лева и съответно е
определена крайна сума за плащане в размер на 2.30 лв. с ДДС.
В съдебно заседание оспорването се поддържа лично от жалбоподателя
и от негов процесуален представител – адв. Б..
Ответната страна не се явява и не се представлява в съдебно
заседание, съответно не изразява становище по основателността на депозираната
жалба.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление рег. индекс № ЗДостъп-1 от 18.01.2022 г., депозирано
в Община Хасково, П.Т.З. ***, на основание чл. 24, ал. 2 от ЗДОИ предоставяне
на достъп до обществена информация под формата на писмена справка, касаеща
дейностите по сметосъбиране - сметоизвозване и поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване (чл. 62, т. 1 и т. 3 от ЗМДТ) в Община
Хасково – дали същите се извършват от общинско предприятие или от концесионер;
ако се извършват от концесионер, дали в план-сметката за Такса битови отпадъци
се калкулира печалба в полза на концесионера, съответно ако се извършват от
концесионер, поискал да се запознае с ценовите предложения на концесионера,
спечелил обществената поръчка за същите дейности. Поискано е информацията да
бъде предоставена на хартиен носител на адреса на молителя в гр.Димитровград и
на личен електронен адрес.
Въз основа на искането е издадено процесното Решение Рег. индекс:
РешДостъп-3 от 26.01.2022 г., с което на
основание чл. 28, ал. 2 и чл. 34 от ЗДОИ, на заявителя е предоставена исканата
информация както на хартиен носител, така и в електронен вариант. За
предоставяне информацията на хартиен носител е посочено, че заявителят следва
да заплати 1.92 лева без ДДС (16 бр. х 0.12 лв./без ДДС за разпечатване на една
страница), крайна сума за плащане 2.30 лв. с ДДС.
Сума в посочения размер от 2.30 лева е била внесена от заявителя с
платежно нареждане (вносна бележка) от
02.02.2022 г.
Жалбата, във връзка с която е образувано настоящото производство,
е депозирана в Административен съд - Хасково на 07.02.2022 г. и заведена с вх. №
711 от същата дата.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, срещу индивидуален
административен акт, подлежащ на
оспорване по съдебен ред. Настоящият съдебен състав намира, че видно от жалбата
и изложеното в подаденото пояснение към същата, предмет на спора е процесното решение
единствено в частта, с която е начислен ДДС върху дължимите разходи за
предоставяне на исканата обществена информация от 1.92 лева, като съответно е
определена крайна сума за плащане в размер на 2.30 лева с ДДС.
Съгласно чл. 34, ал. 1, т. 5 от ЗДОИ, определянето на разходите по
предоставянето на достъп до исканата обществена информация е елемент от
решението за предоставяне на достъп, а съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1
от ЗДОИ, предоставянето на достъп до обществена информация се осъществява след
заплащане на определените разходи и представяне на платежен документ. Съответно
за жалбоподателя съществува личен, пряк и непосредствен правен интерес от
оспорване на решението в тази му част, доколкото определянето на разходи за
предоставяне на търсена обществена информация в размер, несъответстващ на
закона, засяга неблагоприятно правната му сфера.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за
това са следните:
Оспорваното решение е издадено от Кмета на Община Хасково - орган
по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Следователно решението е издадено от
компетентен орган.
Административният акт е издаден при липса на допуснато нарушение
на административнопроизводствените правила. Не се установяват нарушения във
формата на акта – същият е издаден в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 34,
ал.1, т. 1 - т. 5 от ЗДОИ .
По материалната законосъобразност
на решението, в оспорената му част, съдът намира следното:
Достъпът до обществена информация е безплатен - чл. 20, ал. 1 от
ЗДОИ, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба, от страна на съответния молител
следва да бъдат заплатени единствено разходите по предоставянето ѝ, които
се определят по нормативи от министъра на финансите и които не могат да
превишават материалните разходи по предоставянето на информацията.
Посочените нормативи по предоставяне на информацията се съдържат в
Заповед № ЗМФ-1472 от 29.11.2011 г. на Министъра на финансите. Тази заповед е
приета по делото като писмено доказателство, като същевременно същата е публично достъпна на електронния адрес на
Министерство на финансите https://www.minfin.bg/bg/519 и съответно съдържанието ѝ е
общоизвестно.
В т. I.4 от цитираната заповед е обективирано, че разходите за разпечатване - 1 стр. (А4) възлизат на
0.12 лв. В т. II от заповедта
изрично е посочено, че определените с т.
I стойности на нормативи за разходи не
включват ДДС.
Видно от съдържанието на Решение Рег. индекс: РешДостъп-3 от
26.01.2022 г. органът е посочил, че
нормативно определените разходи възлизат на 1.92 лв./без ДДС (16 бр. х 0.12
лв./без ДДС за разпечатване на една страница), но същевременно е посочена и
„крайна сума за плащане 2.30 лв. с ДДС“.
В случая следователно, от една страна, е налице неяснота на волята на
административния орган касателно определения размер на разхода за
предоставянето на исканата обществена информация, а, от друга страна,
определянето на разход в размер на 2.30 лева с ДДС за разпечатване на посочения
брой страници е незаконосъобразно, тъй като е в противоречие с нормативно определените
стойности на услугата по чл. 20, ал. 2 от ЗДОИ с оглед Заповед № ЗМФ-1472 от
29.11.2011 г. на Министъра на финансите, както и в противоречие с чл. 3, ал. 5
от ЗДДС, според която местните органи не са данъчно задължени по реда на ЗДДС и
не следва да начисляват този вид данък (извън хипотезите, посочени в т. 1 от
същата разпоредба, сред които не е дейността по предоставяне достъп до
обществена информация). Ето защо и оспореното решение следва да бъде отменено в
обжалваната му част, с която е начислен ДДС върху дължимите разходи за
предоставяне на обществена информация по Заявление рег. индекс № ЗДостъп-1 от
18.01.2022 г. от 1.92 лева и съответно е определена крайна сума за плащане в
размер на 2.30 лв. с ДДС.
При този изход на спора искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски е основателно, като в случая липсва наведено възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят е сторил
следните разноски: внесена ДТ в размер
на 10.00 лева и 800.00 лева - действително заплатен адвокатски хонорар,
съгласно Договор за правна защита и съдействие от 03.02.2022 г.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на П.Т.З., ЕГН : **********,*** Решение Рег. индекс: РешДостъп-3 от 26.01.2022 г. на Кмет на
Община Хасково, в частта, с която е начислен ДДС върху дължимите разходи за
предоставяне на обществена информация по Заявление рег. индекс № ЗДостъп-1 от
18.01.2022 г. от 1.92 лева и съответно е определена крайна сума за плащане в размер
на 2.30 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ХАСКОВО да заплати на П.Т.З., ЕГН : **********,***, разноски
по делото в размер на 810 (осемстотин и десет) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на
страните.
СЪДИЯ: