№ 842
гр. Плевен, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20224430101770 по описа за 2022 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по иск с правно основание чл.150 от СК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
*** с ЕГН:**********, като баща и законен представител на *** С. с ЕГН:
**********,с адрес на призоваване: ***, чрез адв.С.М. против Г. ИВ. Г. с
адрес за призоваване: *** ЕГН:**********, в която се твърди, че с
Определение от 13.01.2021г., постановено по гр.дело №***, Плевенският
районен съд е одобрил постигнатата между ищеца и ответницата спогодба, по
силата на която майката Г.Г. е поела задължение да заплаща на детето си ***
месечна издръжка в размер 170лв., считано от 13.01.2021г. до настъпване на
причини и условия за нейното изменяване или прекратяване, като издръжката
е дължима до 13-то число на месеца, за който се отнася. Навеждат се доводи,
че така определената издръжка е вече недостатъчна и не може да задоволи
потребностите на детето, което е на 11 години и 9 месеца и ученик в пети
клас. Увеличена била и минималната работна заплата, възлизаща на 710.00лв.,
при което законово определената минимална издръжка се изчислява на
177.50лв. Сочи се, че предвид възрастта на детето са се увеличили средствата
1
за храна, облекло, обувки, консумативи, свързани с отглеждането му,
медикаменти за лечение на обичайните за възрастта заболявания, развлечения
и почивки. Сочи се също, че детето *** два пъти седмично посещавало
частни уроци по английски език, за които месечно се заплащали 80лв. От ***
до училището си, находящо се в *** се придвижвало с обществен транспорт,
като таксата за месечната му ученическа карта била в размер на 38лв. Излага
се, че ответницата работи по трудов договор, има собствено жилище, няма
задължения за други низходящи и за нея няма да представлява трудност да
заплаща по-висока издръжка на сина си.
Като следствие от изложеното се претендира постановяване на решение,
с което да се измени определената на детето *** издръжка от 170 лв. на 220
лв. месечно, считано от датата на подаване исковата молба.
Ответницата Г. ИВ. Г. не е депозирала писмен отговор в срока по чл.131
от ГПК, но се явява лично в съдебно заседание и ангажира становище, според
което оспорва исковата претенция. Навежда доводи, че работи на минимална
работна заплата и е в невъзможност да заплаща издръжка над 180лв.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните, събра
необходимите писмени доказателства за изясняване на делото от фактическа
и правна страна и прие за установено следното :
Безспорно е по делото и се установява от приложеното удостоверение
за раждане, че ответницата Г.Г. е майка на детето *** *** – роден на ***, а
ищеца Х.П. *** е негов баща.
Безспорно е също така и е видно от приложеното гр.д.№*** по описа на
ПлРС, че с одобрена съдебна спогодба от о.с.з. на 13.01.2021г. е постановено
ищеца ХР. П. СЛ. да упражнява родителските права по отношение на детето
***, а на майката е определен съответен режим на лични контакти и
присъдена в нейна тежест да заплаща на сина си ежемесечна издръжка в
размер на 170лв., считано от 13.01.2021г. до настъпване на причини и условия
за нейното изменяване или прекратяване.
От представения препис на служебна бележка с изх.№124/10.01.2022г.,
издадена от *** – *** се установява, че детето *** през учебната 2021/2022г. е
ученик в сочената гимназия в Vа клас.
Установява се от приложената служебна бележка с изх.
№33/28.03.2022г., издадена от *** – ***, че бащата Х.С. работи като общ
2
работник в цех от 14.05.2007г. и за периода от м.март 2021г. до м.февруари
2022г. е реализирал средномесечен доход от трудово възнаграждение в
размер на около 700лв. (чиста сума за получаване).
Видно е от приложеното удостоверение с изх.№173/28.05.2022г., изд. от
***, че ответницата Г.Г. работи като санитар в *** и за периода от
м.октомври 2021г. до м.април 2022г. е реализирала средно месечно трудово
възнаграждение в размер на около 804лв. (чиста сума за получаване).
При сравнение трудовите възнаграждения на родителите за един и същи
период – в случая от приложените служебни бележки е налице съвпадение по
отношение на времето от м.октомври 2021г. до м.февруари 2022г., е видно, че
ищеца е реализирал за този период средномесечен доход 738лв., а
ответницата от 804лв.
От приложеното копие на абонаментна карта е видно, че за транспорт
на детето от ***, където живее до ***, където посещава училище, се заплаща
месечно сума в размер на 45лв.
В о.с.з. на 27.05.2022г. е проведен разпит на свидетеля ***, сочен от
ищеца. Същият излага в показанията си, че познавал бащата и детето. Сочи,
че ищеца получавал заплата, която била около минималния размер – до 700лв.
Твърди, че детето *** ходело на допълнителни часове по английски език.
Имало желание да учи в езикова гимназия, но за кандидатстването в такава
трябвало да се подготви с посещение на извънкласни уроци по математика, за
заплащане на каквито бащата нямал средства.
В изготвения по делото социален доклад от *** се излагат
обстоятелства, споделени от родителите, свързани с реализираните трудови
доходи и нужди на детето, които се установяват и от събраните в настоящото
производство доказателства.
При установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното :
Безспорно е, че за ответницата съществува безусловно задължение да
издържа своето малолетно дете, съгласно разпоредбата на чл. 143 ал.2 от СК.
Установи се от доказателствата по делото, че размерът на издръжката,
която ответницата дължи на сина си е определен към месец януари 2021г. От
този момент до завеждане на настоящото производство е изминал един
период от около една година и три месеца, през който безспорно се е изменил
3
размера на минимално дължимата издръжка от родителя, както и има
настъпила промяна в социално – икономическите условия в страната, а детето
е в по-горен клас. При тези обстоятелства, съдът намира, че следва да се
приеме наличие на основанията по чл.150 от СК за изменение на дължимата
от майката в полза на детето *** издръжка.
При определяне размерът на издръжката, съгласно нормата на чл.142 от
СК, съдът следва да се ръководи от нуждите на детето, което има право на
издръжка и възможностите на родителя, който я дължи. Законодателно е
определен само минималния размер на издръжката, която родителят дължи на
детето си - една четвърт от размера на минималната работна заплата (чл.142,
ал.2 от СК). Считано от 01.03.2022г. МРЗ е в размер на 710лв. или една
четвърт от нея се определя на 177,50лв.
В конкретния случай, при определяне на необходимата на детето ***
месечна издръжка, съдът съобрази, че то е на почти дванадесет годишна
възраст и завършва пети клас на обучението си; има разходи за пътуване от
дома до училище и за извънкласни уроци по английски език. Няма
специфични необходимости, налагащи разходване на извънредни средства, но
стоят ежемесечните обичайни разходи за храна; закупуване на облекло;
обувки; пособия и материали, свързани с учебния процес; разходи за книги и
развлечения; за почивки. С оглед на това, съдът счита, че ежемесечната сума,
която би могла да задоволи нормалните му потребности е в размер на поне
около 350лв. месечно.
Съдът счита, че майката следва да осигурява 190лв. от тази издръжка, а
бащата да поеме останалата. Установи се, че реализираните от родителите
месечни доходи са в приблизително еднакъв размер, като този на ответницата
надвишава дохода на ищеца с около 60лв. месечно, което е незначително. В
същото време бащата полага непосредствените и ежедневни грижи за детето,
която грижа също е оценима и следва да се съобрази при разпределяне
дължимата от всеки от родителите парична издръжка.
Предвид изложеното, съдът счита, че предявеният иск се явява
основателен и доказан до размера на сумата от 190лв. и следва да бъде
уважен като такъв, а в останалата част следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
4
ответницата дължи на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 140 лв., съразмерно уважената част от иска.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК следва да се осъди ответницата да
заплати по сметка на ПлРС държавна такса върху увеличения размер
издръжка в размер на 50лв.
Следва да се допусне предварително изпълнение на решението относно
присъдената издръжка на основание чл.242 ал.1 от ГПК.
При условията на чл.315, ал.2 от ГПК решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от датата, на която съдът е посочил, че ще обяви
решението си.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл.150 от СК, размера на издръжката
определена по гр.д.№*** по описа на Плевенски районен съд, като ОСЪЖДА
Г. ИВ. Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на детето *** С. с ЕГН
**********, представляван от своя баща и законен представител ХР. П. СЛ. с
ЕГН **********, с адрес ***, ***, месечна издръжка в размер на 190 (сто и
деветдесет) лева, платима до 13-то число на месеца, за който се отнася,
считано от 01.04.2022г. до настъпване на причини за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния претендиран размер месечна
издръжка от 220лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г. ИВ. Г. с ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ на ХР. П. СЛ. с ЕГН **********, сумата от 140
лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК Г. ИВ. Г. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 50лв.
На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от 10.06.2022г.
5
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6