РЕШЕНИЕ
№ 1317
гр. Пловдив, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20235300501696 по описа за 2023 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от
ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от „Изи
Финанс“ ЕООД, чрез юрк. А. Г., против решение № 922 от 01.03.2023 г. по гр.
дело № 19434 от 2021 г. на РС-Пловдив, ІІІ гр. състав, в частта му, в която е
отхвърлен като неоснователен предявеният от „Изи Финанс“ ЕООД против А.
К. М. установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, вр. чл. 55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на А. К. М., че
последната дължи на ищеца сумата от 50 лева, представляваща част от
недължимо преведена сума в общ размер от 500 лв. по платежно нареждане с
уникален номер *** от 14.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.12.2021 г. до
окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед №
8833/21.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 16239/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на
решението. Твърди се, че неправилно е отчетено обстоятелството, че сумата,
предмет на делото, е събрана от ЧСИ Костов. Правилно
първоинстанционният съд е отчел, че едно и също вземане е платено
доброволно и същевременно е предмет на изпълнителното дело, т.е. събрано
по принудителен път. Твърди се, че именно в това се изразява
1
неоснователното обогатяване - едно и също вземане се получава два пъти.
Неправилно е отчетено, че е налице обжалване на отказа за прекратяване на
изпълнителното дело, по повод на което е платено едно и също нещо два
пъти. СГС е счел, че плащането на Д. М. е законосъобразно, като това е
единственият начин да възстановят изгубеното, а именно то да се заплати от
цедента А. М.. Иска се да се отмени постановеното решение в атакуваната му
част, като се уважи предявеният първоначален иск по основание и по размер.
Иска се присъждане на разноските за заповедното, първоинстанционно и
въззивното производство, включително заплатените държавни такси, както и
да се заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна, като се излагат подробни съображения, че въззивната
жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението
да се потвърди в обжалваната му част. Претендира се и присъждане на
адвокатско възнаграждение на пълномощника.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, но е
недопустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по
предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца
твърдения и заявения петитум, но при наличие на процесуални пречки -
отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Между страните е постановено решение на същото основание, което се
ползва със сила на пресъдено нещо.
На настоящия съдебен състав е служебно известно, че между
страните е налице влязло в сила решение №755/05.06.2023 г. по въззивно
гражданско дело №272 от 2023 година на Пловдивски окръжен съд, с което
потвърдено решение №3361/18.10.22 г., постановено по гр.д. №4543/21 г. по
описа на РС - Пловдив, в частта му, с която са отхвърлени предявените от
„Изи Финанс“ ЕООД против А. М. искове - главен по чл.55, ал.1, предл.1 от
ЗЗД, и евентуален по чл.59 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 250 лв.,
представляваща част от недължимо преведена сума в общ размер от 500 лв.
по платежно нареждане с уникален номер ***/*** г., ведно със законната
лихва за забава, като неоснователни.
В настоящето производство РС Пловдив е сезиран отново с
предявен от „Изи Финанс“ ЕООД против А. М. иск с правно основание чл.422
вр. чл.415 ГПК вр. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, като претенцията е за заплащане на
2
сумата от 50 лв., представляваща част от преведена сума в общ размер от 500
лв. по платежно нареждане с уникален номер *** от 14.01.2020 г., ведно със
законната лихва. Касае се за втори предявен частичен иск при вече
отхвърлен частичен иск, между страните е формирана сила на пресъдено
нещо по отношение на цялото вземане, като производството е недопустимо.
Според изложеното в т.2 от мотивите на Тълкувателно решение
№3 от 22 април 2019 година по тълкувателно дело №3 от 2016 година на
ОСГТК на ВКС, обективните предели на силата на присъдено нещо очертават
нейния предмет - правоотношението, чието съществуване или
несъществуване е установено по делото, и субективното материално право,
което произтича от него, а субективните предели - страните по материалното
правоотношение, както и лицата, които, макар и да не са страни, са обвързани
от установеното положение. Белезите, които индивидуализират всяко
материално правоотношение и съответно субективно материално право,
представляват обективни предели на силата на присъдено нещо, а именно:
юридическите факти, от които спорното право произтича, съдържанието на
спорното право /в какво се състои то/ и неговото правно естество /правна
квалификация/. Субективното материално право не може да бъде установено
извън правопораждащите го факти, извън основанието му. Страните по
материалното правоотношение са необходимата част от обективните и
субективни предели на силата на присъдено нещо.
В настоящия случай искът е предявен като частичен, като се
твърди, че основанието е преведена сума въз основа на платежно нареждане с
уникален номер *** от 14.01.2020 година. В мотивите на същото
Тълкувателно решение е посочено, че независимо, че с частичния иск се
търси защита в ограничен обем, въведеното основание на иска като
правопораждащ юридически факт е единно и неделимо, както при предявен
частичен иск за част от вземането, така и при последващ иск за разликата до
пълния размер на вземането, произтичащо от същото право. В основанието на
иска се включват всички факти, очертани от хипотезиса на правната норма,
въз основа на които се поражда претендираното или отричано от ищеца
спорно материално право. При постановяване на решението съдът е длъжен
да обсъди събраните доказателства, възражения и доводи на страните, да
установи реално осъществените факти и обстоятелства и въз основа на тях да
направи извод за възникването, съществуването, прекратяването или
погасяването на съответното материално правоотношение, разбирано като
двустранна правна връзка, обединяваща корелативни субективни права и
юридически задължения от момента на тяхното възникване до реализацията
им.
При исковете за правоотношение, включително за парично
вземане, фактите са индивидуализиращи белези, а предмет на установяване са
накърненото субективно материално право и правоотношението, от което то
произтича - тяхното съществуване може да бъде отречено, въпреки че всички
правопораждащи факти са се осъществили, както и въпреки че някои от
3
правопораждащите факти не са се осъществили. Материалното
правоотношение се индивидуализира от целия фактически състав,
независимо от това, кои факти са се осъществили и кои не. Силата на
присъдено нещо на решението, постановено по иска за защита на правото в
пълния му обем, препятства последващото твърдение на ищеца, че вземането
му е по – голямо, възражението на ответника, че то е по – малко, както и
последващите твърдения и възражения на ответника, че вземането се дължи
на друго основание, съответно друго материално правоотношение.
Задължението за неоспорване се отнася до всеки елемент на установеното или
отречено от съда спорно право - не само до неговия размер, но и до
основанието и правната му квалификация.
При отхвърляне на частичния иск като неоснователен, ищецът не
би могъл успешно да предяви иск за останалата непредявена част от
вземането, тъй като с влязлото в сила решение, с което се отхвърля
частичният иск, се отрича цялото спорно право. Следователно силата на
присъдено нещо обхваща цялото вземане, тоест това решение се ползва със
сила на присъдено нещо и по отношение на непредявената част от вземането,
включително и относно правопораждащите факти. Тази позиция на ВКС е
изразена в точка 9 на Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 година по
тълкувателно дело №4 от 2013 година на ОСГТК на ВКС – „обективните
предели на силата на пресъдено нещо, когато правото е отречено, обхващат
установяване, че правото никога не е съществувало или че е съществувало,
или че е съществувало от момента на неговото възникване, но се е прекратило
или погасило към момента на приключване на съдебното дирене“. Силата на
присъдено нещо на отхвърлителния диспозитив по частичния иск разпростира
действието си и за непредявената част, защото от гледна точка на
материалното право несъществуването на част от цялото вземане поради
неосъществяване на правнорелевантните за възникване на твърдяното
субективно материално право факти е равнозначна на несъществуването и за
разликата до неговия пълен обем според твърденията на ищеца.
Настоящият случай е именно такъв – със СПН е отхвърлен
предявения частичен иск за същото вземане като неоснователен. Вторият иск
е недопустим. Ето защо постановеното по делото решение следва да се
обезсили, а производството по делото – да се прекрати.
Разноски са поискани от въззиваемата страна, като следва да се
присъди адвокатско възнаграждение на адв. С. М. на основание чл.78, ал.4
ГПК във вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. в съответствие с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения в размер на 400
лв. за настоящата инстанция.
Воден от гореизложеното и на основание чл.270, ал.3 от ГПК,
Пловдивският окръжен съд, V граждански състав,
РЕШИ:
4
ОБЕЗСИЛВА решение № 922 от 01.03.2023 г. по гр. дело №
19434 от 2021 г. на РС-Пловдив, ІІІ гр. състав, в частта му, в която е
отхвърлен като неоснователен предявеният от „Изи Финанс“ ЕООД против А.
К. М. установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, вр. чл. 55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на А. К. М., че
последната дължи на ищеца сумата от 50 лева, представляваща част от
недължимо преведена сума в общ размер от 500 лв. по платежно нареждане с
уникален номер *** от *** г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 08.12.2021 г. до окончателното
изплащане, за която сума е издадена заповед № 8833/21.10.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16239/2021
г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от „Изи Финанс“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, ул.
Балша №17, партер, против А. К. М., ЕГН **********, от град ***,
установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, вр. чл. 55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на А. К. М., че
последната дължи сумата от 50 лева, представляваща част от недължимо
преведена сума в общ размер от 500 лв. по платежно нареждане с уникален
номер *** от *** г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 08.12.2021 г. до окончателното
изплащане, за която сума е издадена заповед № 8833/21.10.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16239/2021
г. по описа на Районен съд – Пловдив, като ПРОЦЕСУАЛНО
НЕДОПУСТИМО.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
ОСЪЖДА „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град София, ул. Балша №17, партер, да заплати на
адвокат С. Г. М. с личен №**********, с адрес на кантора град ***, на
основание чл.78, ал.4 ГПК вр. чл. 38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в
размер на 400 (четиристотин) лева за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5