РЕШЕНИЕ
№ 03.06.2016г.
гр.Казанлък
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Казанлъшки
районен съд, I-ви граждански
състав
На 04.05 2016 година,
В открито
съдебно заседание,
В следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
При участието на
секретаря Д. Г.
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Валентина Тодорова
гражданско дело
№ 3074 по описа за 2015г.,
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Б.П.П.Ф. ЕАД, ***, представлявано от М Ф срещу Г.Г.В. с ЕГН ****** и с адрес ***. В исковата молба ищецът твърди, че с Договор за
потребителски заем с номер РLUS-01146130 от 11.01.2008 е отпуснал на
ответницата паричен кредит в размер на 5214.50 лв. Сумата била изплатена от кредитора по начина,
уговорен в чл.1от договора. Усвояването на заема Г.Г.В. удостоверила с полагането на подписа си в
поле "Удостоверение на изпълнението". Въз основа на чл.3 от договора за ответника
възниквало задължението да погаси заема на 33 месечни вноски, всяка по 246.30
лв., които вноски съставлявали изплащане на главницата по заема, ведно с
оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите и годишния лихвен
процент, посочени в параметрите по договора. Длъжникът В. преустановила плащането на вноските по
кредита на 30.03.2010, като към тази дата били погасени 25 месечни вноски. На
основание чл.5 от договора вземането на Б.П.П.Ф. ЕАД ставало изискуемо в пълен
размер, ако кредитополучателят просрочил две или повече месечни вноски, считано
от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. Твърди се, че
длъжницата не била заплатила на падежа две
вноски, което мотивирало кредитора да изпрати покана за доброволно изпълнение,
в която изрично обявил вземането си за изискуемо и поканил ответницата да го погаси. Посочва, че поканата
била изпратена на адреса, който бил
деклариран в договора, а съгласно чл. 8
от същия, всички изявления на кредитора се считали за узнати от
кредитополучателя, ако бъдат изпратени
на адреса, посочен в договора. След обявяване на кредита за предсрочно изискуем В.
направила две плащания- на 31.10.2014 г. в размер на 90.00лв. и на
02.02.2015 г. в размер на 100 лв.. Твърди,
че ответницата дължала на дружеството 1737, 04 лв.. Въпреки това към датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, по кредита била изтекла и
последната падежна дата. Ответницата дължала и обезщетение за забава в размер
на 519.52 лв. за периода от настъпване на изискумостта на кредита - 30.04.2010г.
до 11.09.2015г.. Б.П.П.Ф. ЕАД твърди, че подало Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК към Районен съд - гр. Казанлък. По гражданско дело
№ 2407/2015 г.,2 с-в била издадена
Заповед за изпълнение, след което
постъпило възражение от В. срещу
издадената заповед. На основание чл.415,
ал.1 от ГПК, Б.П.П.Ф. ЕАД предявил искове за установяване на вземането си в
едномесечен срок. От съда се иска
да се установи, че е налице вземане от страна на Б.П.П.Ф.
ЕАД от Г.Г.В. в размер на: 1364.49 лв., представляваща главница по кредита,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.09.2015г. до окончателното
изплащане на вземането, 372.55 лв., представляваща възнаградителна лихва по
договора за периода 30.03.2010г. до 29.10.2010г., мораторна лихва в размер
на 519.52 лв. за периода от 30.04.2010
до 11.09.2015г. Претендира се присъждане на разноски по делото.
В
срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответницата е подала писмен отговор. Не оспорвала
обстоятелството, че между страните по делото било налице валидно сключено
заемно правоотношение. Възразява срещу основателността на иска. Оспорва
твърдението, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, тъй като не били настъпили обективните факти за това и
освен това волеизявлението на кредитора не било достигнало до знанието на
длъжника, респ. не били спазени изискванията на т. 18 Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. на ВКС. На следващо място посочва, че от представения погасителен план било видно, че месечната погасителна
вноска била в размер на 246.30лв., но от това не се установявало какъв размер
от погасителната вноска погасявали: главница, надбавка, покриваща разноските на
кредитора по подготовка и обслужване на заема и определената добавка,
представляваща печалба на Кредитора, както и размера на кредита за покупка на
застраховката „Сигурност на плащанията". Поради това следвало да се приеме, че не били
налице доказателства, от които можело да се направи извод за чистата стойност
на кредита, която да подлежи на връщане от ответницата. На трето място оспорва
вземанията за лихви като твърди, че те се погасявали с изтичането на 3-годишна
давност. В случая ако ищецът твърдял, че кредита станал предсрочно изискуем с лихвите на
30.03.2010г./по претенцията за възнаградителна лихва/ или 30.04.2010г./ по
претенцията за мораторна лихва/, то на тази дата била настъпила изискуемостта
на всяко едно от процесните вземания на ищеца по този договор - договорни и
наказателни. При това положение от тази дата според чл.114 ал.1 ЗЗД започвали
да текат и давностните срокове за погасяването на всяко от тези вземания, като
с изтичането от същата дата на тригодишния давностен срок по
чл.111."в" ЗЗД се погасявали некапитализираните договорни лихви -надбавка
и законна лихва за забава. До подаване на 29.09.2015 г. на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК за тези вземания, сроковете
били изтекли, тъй като били изтекли повече от три години и вземанията били
погасени по давност. От съда се иска да
постанови решение, с което да се отхвърлят изцяло предявените против
доверителката й Г.В. искове като неоснователни и недоказани. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В
открито съдебно заседание на 20.04.2016г. ищецът не изпраща представител.Ответницата,
редовно призована за датата на съдебното заседание чрез процесуалния си
представител поддържа, изложеното в отговора. За пръв път в писмената защита с вх. № 4809/09.05.2016г. ответницата е направила
възражение за погасяване по давност и на главницата по договора за
потребителски заем.Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа
страна следното:
Страните
са сключили Договор за потребителски паричен кредит с номер РLUS-01146130 от 11.01.2008г.,
по силата на който ищецът е предоставил на ответника заем в размер на 5214,50
лева. Страните не спорят, че задължението
било разсрочено на 33 месечни
вноски, всяка в размер на 246,30 лв..
Видно от приетия по делото погасителен
план падежната дата на първата месечна вноска е 29.02.2008г., а последната 29.10.2010г.. В чл.3 на същия договор е
посочено, че кредитополучателят се
съгласява паричната сума, предмет на този договор, да бъде предоставена като наличност по банковата му сметка, а съответната част от
нея да бъде изплатена директно на застрахователния агент. Това създава
задължение на кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле “месечна погасителна вноска“
и по брой – в поле “брой погасителни
вноски“. Погасителните вноски
съставляват изплащане на
главницата по заема, ведно с
надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема и определена добавка,
съставляваща печалба на кредитора /договорна лихва/. В чл. 4 от договора
страните са договорили, че погасителните вноски, посочени в полета „месечна погасителна вноска“ и „брой
погасителни вноски“ трябва да бъдат платени не по-късно от определени
дати, наречени „падеж“ и посочени в полето „погасителен план“. В чл. 5 страните са договорили, че при забава
на една или повече месечни погасителни вноски кридотополучателят дължи обезщетение
за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна
вноска, ведно с направените разноски по събиране на вземането за
телекомуникационни услуги, напомнителни писма и/или други действия, извършени
по преценка на кредитора. При просрочване на
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този Договор надбавки ведно с
дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането. Съгласно чл. 6 от договора месечните погасителни вноски покриват компонентите на задължинието в последователност главница, надбавка по
чл.3, обезщетение за забава по чл. 5 и разноски
за събиране на вземането. В чл. 8 от договора страните са договорили, че
всички изявления на кредитора, отправени към
кредитополучателя, се считат узнати от
кредитополучателя, ако бъдат
доставени на адрес, съответно изпратени
по факс или до e-mail
адрес, или съобщени по телефон, посочени на лицето в договора.
Ответницата В. е посочила адрес: ***.Страните
не спорят, че към 30.03.2010г. ответницата била погасила 25 месечни вноски от
кредита, след което преустановила плащането. На
31.10.2014г. ответницата заплатила сумата от 90 лв., а на 02.02.2015г.
сумата от 100 лв..По делото е приложено удостоверение от куриерска фирма Тип
–Топ куриер за това, че на 30.09.2014 г.
били изпратени писма от името на
ищцовото дружество, представляващи последна покана за изпълнение по договори за кредит, като
имената на получателите и информация за доставката били описани в приложената таблица, представляваща
неразделна част от удостоверението. Видно от този списък на 03.08.2014г. до Г.В.
на адрес: *** в пощенската кутия е пусната последна покана за изпълнение.На
29.09.2015г. ищцовото дружество „БНП
Париба Пърсънал Файненс“ - София е сезирало РС – Казанлък със заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу Г.В.. Съдът е уважил
заявлението като е издал Заповед № 1686 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
01.10.2015г., постановена по ч.
гр. д. № 2407/2015г. по описа на КРС за
сумите, както следва: 1364,49 лв., представляваща главница по кредита; 372,55
лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода от 30.03.2010г.
до 29.10.2010г.; 519, 52 лв. мораторна лихва за периода от 30.04.2010г. до 11.09.2015г. , законна
лихва върху главницата, считано от
29.09.2015г. до окончателното
изплащане на вземането, както
и разноски по делото , от които 45, 13 лв.
и 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
В
срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. Оспорена е претенцията за вземането по основание и размер. Направено е
възражение за изтекла погасителна
давност за вземането за възнаградителна
и мораторна лихва, както и за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Процесуалното
поведение на ответника е породило правния интерес на ищеца да предяви
настоящите установителни искове в срока даден му по чл. 415, ал.1 ГПК.По делото
беше изслушано експертно заключение по съдебно-счетоводна експертиза. Според вещото лице по силата на сключения
между страните договор за кредит ищцовото дружество предоставило на ответницата
кредит за потребителски цели в размер на 5214,50 лева., с брой погасителни
вноски: 33, месечна погасителна вноска – 246,30 лева. Или обща стойност на
плащанията – 8127,84 лева. Вноските били дължими на 26,27,28,29,30 -то число
всеки месец, с първа вноска на 29.02.2008 година. Крайният срок за погасяване
на кредита, включително договорните лихви бил 29.10.2010 година. Лихва при
отпускане на кредита: 2913,34 лева. Размерът
на погасената главница по настоящия договор за кредит е 3850,01 лева включваща:
главница по кредит в размер на 3691,07 лева и главница застраховка на кредит в
размер на 158,94 лева. Размерът на погасената договорна лихва по договора
за кредит е 2540,79 лева включваща: договорна
лихва по кредит в размер на 2436,35 лева и лихва застраховка на кредит в размер
на 104,44 лева. Според вещото лице размерът на неиздължена сума – главница, за
период от 30.03.2010г. до 29.10.2010г. е в размер на 1364,49 лева включваща: главница по кредит в размер на
1308,93 лева и главница застраховка на кредит в размер на 55,56 лева. Размерът
на неиздължена сума - договорни лихви за периода от 30.03.2010г. до
29.10.2010г. е в размер на 372,55 лева
включваща: договорна лихва по кредит в размер на 357,15 лева и лихва
застраховка на кредит в размер на 15,40 лева.В съдебно заседание вещото лице
уточни, че неиздължена сума - лихва за
забава за периода на забава от 30.04.2010 г. до 11.09.2015г., дължима от
ответника на ищеца върху главница в размер 1364,49 лева, е в размер на 750,67 лв.,
от която сума следва да се приспаднат
заплатените от ответницата 190
лв., т.е дължимата и неизплатена
мораторна лихва е в размер на 560, 67 лв..
С
оглед възражението на ответника за погасяване на вземането, поради изтекла
тригодишна погасителна давност вещото лице е изчислило, че за периода 29.09.2012г. до
11.09.2015г. мораторната лихва е в размер 219,97 лв..
При
така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Правното
основание на предявените установителни искове е чл.422 от ГПК във вр. с чл. 79,
ал.1, пр.1 във вр. чл. 240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД.Безспорно е установено наличието на договорни отношения
между страните, произтичащи от договор за заем по смисъла на чл.240, ал.1 от ЗЗД, по силата на който са предадени в собственост, уговорените в Договора за
потребителски паричен кредит пари от ищцовото дружество на ответницата, която
се е задължила да ги върне според условията на договора – на 33 броя, месечни
погасителни вноски по 246,30 лева, всяка,
последната от 246, 24 лв., дължими всеки месец по договорен между
страните погасителен план, с първа вноска на 29.02.2008 г. и с падеж на
последната вноска 29.10.2010 г.
Страните
не спорят, че ищцата била заплатила 25 вноски
до 30.03.2010 г.. След което била просрочила две и повече вноски. Последвало
плащане от нейна страна на 31.10.2014г.
и на 02.02.2015г. общо в размер на 190 лв., след крайния срок на договора. Видно
от представеното Удостоверение от
18.09.2014г. от куриерската фирма на ответницата била изпратена
последна покана за изпълнение по договора за кредит. Спорът е дали й е било
съобщено обявяването на кредита за
предсрочно изискуем. Действително в чл.
5 от процесния договор за потребителски паричен кредит страните са договорили, че при
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер. Настоящият съдебен състав
се позовава на Решение №123/09.11.2015г., постановено по т.д. № 2561/2014г., II т.о. постановено по реда на чл.
290 от ГПК и съставляващо задължителна съдебна практика, съгласно което
вземането, предмет на заявлението по чл.410 ГПК / не само по чл.417 ГПК/ следва
да бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението в съда, а това
подлежи на доказване в хода на исковото производство, образувано по реда на
чл.422 ГПК, тъй като за кредитора не съществува задължение да прилага
доказателства към заявлението по чл.410 ГПК за твърдяната предсрочна
изискуемост на кредита. Според състава на ВКС началният момент на изискуемостта
на вземане по договор за потребителски кредит, съдържащ договореност за
настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, не
настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване
предсрочната изискуемост на кредита. С оглед на гореизложеното при липсата на
доказателства за валидно направено волеизявление от страна на ответното
дружество, обявено на длъжника преди започване на заповедното производство, че
счита кредита за предсрочно изискуем, не би могло да се приеме, че кредиторът
надлежно е упражнил правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното
си вземане. Позоваването на предсрочна изискуемост в депозираното в съда
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за цялото
непогасено вземане, не би могло да означава, че е надлежно съобщено на длъжника
за настъпването на предсрочна изискуемост на цялото вземане. Настоящият съдебен
състав счита, че ищецът не установи да
е упражнил правото си да обяви договора за кредит за предсрочно изискуем, с изрично изявление,
което да е достигнало до ответника. Представеното по делото удостоверение от
третото за спора лице – куриерска фирма
по съществото си представлява
частен документ и като такъв доказва, че
изявлението в него принадлежи на лицето,
подписало документа, но не и факта, че до ответника е изпратена, съответно е достигнала до адресата посочената покана. Още повече, че
куриерската фирма изрично е удостоверила, че пратката съдържа
последна покана за изпълнение, което е
различно от съобщение за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Независимо
от гореизложеното, съдът намира, че към момента на подаване на заявлението пред КРС
по чл. 410 от ГПК, е настъпила
изискуемостта на цялото вземане по договора за кредит съгласно погасителния план, поради
настъпила крайна падежна дата по
плана на 29.10.2010г. Доколкото е настъпило обективно по-силното основание -
договорения падеж, то позоваването на предсрочна изискуемост от страна на
кредитора, не може да доведе до отричане съществуването на вземането. Следователно в настоящия случай исковата претенция има за предмет установяване на дължимостта на вземане, изискуемо поради
неизпълнението му на крайния падеж, което обстоятелство съдът следва да обсъди,
тъй като е въведено и в исковата
молба.
Според
вещото лице по изслушаната съдебно - счетоводна експертиза размерът на неиздължената главница, за периода от 30.03.2010г.-
когато ответницата е преустановила плащанията си по кредита до 29.10.2010г. -
падеж на последната погасителна вноска е в размер на 1364,49 лева. Размерът на
неиздължената договорни лихви за периода от 30.03.2010г. до 29.10.2010г. е 372,55
лв., а на лихвата за забава за
периода 30.04.2010 г. до 11.09.2015г. е 750,67
лв.. След изтичане срока на договора ответницата е направила следните плащания: 90 лв. на 31.10.2014г. и 100 лв.
на 02.02.2015г.. Съгласно решение № 111/27.10.2009 г. по т. д. N 296/09
г., I т. о., ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, представляващо
задължителна съдебна практика, установената в разпоредбата на чл. 76, ал.2 ЗЗД
поредност на погасяване на задълженията не се прилага при задължение за
заплащане на главница и на законна лихва върху същата от датата на забавата.
Правилото на чл. 76, ал.2 ЗЗД, установяващо поредност при погасяване на
главницата, лихвите и разноските, предполага съществуването на един главен
лихвоносен дълг, по който длъжникът е направил частично плащане. Нормата на чл.
76, ал.1 ЗЗД урежда хипотезата на съществуване на две и повече еднородни
задължения, когато изпълнението не е достатъчно да ги покрие всичките. Лихвите
са граждански плодове и имат както акцесорен характер, така и относителна
самостоятелност. Заплащането на тези лихви не е обвързано с неизпълнение на главното
задължение - уговорените лихви по заема се дължат и когато заетата сума е
върната от длъжника на падежа. Предпоставките, от които възниква задължението
за лихва, са основание лихвите да се определят като възнаградителни. Докато
законната лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Обезщетителната
лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД не се дължи при нормално развитие на облигационното
отношение - при срочно изпълнение на парично задължение. Това задължение
възниква не от договора или от закона с предписание да се възнагради кредитора
за извършената от него работа, а само при поискване - чрез самостоятелен иск за
обезщетение за вредите от забавата или като последица от уважаването на иск за
главницата. При наличието на задължение, произтичащо от главница и договорни
лихви, на падежа длъжникът следва да плати главницата и съответната лихва. Ако
страните не са уговорили поредност при плащането им, а изпълнението не е
достатъчно, то погасяването настъпва по силата на закона - първо лихвите и след
това главницата. В този случай, приложение намира правилото на чл. 76, ал.2 ЗЗД. Следователно погасяването по реда на чл. 76, ал.2 ЗЗД настъпва при
задължение за лихва, възникнало наред с главния дълг, произтичащо от договора
или от закона и имащо характер на възнаграждение. Вземането по чл. 86, ал.1 ЗЗД
има обезщетителна функция и не следва да се квалифицира като лихва по чл. 76,
ал.2 ЗЗД.В хода на процеса никоя от страните не възрази срещу обстоятелството,
че с по-късно платените 190 лв. е
погасена част от мораторната лихва по чл. 86 от ЗЗД, поради което съдът приема, че страните са го съгласували.
С
оглед на изложеното и като взе в предвид заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза съдът приме, че в производството се установи,
че ответницата дължи на ищцовото
дружество по процесния договор за потребителски кредит следните суми: главница,
за периода от 30.03.2010г.- 29.10.2010г. в размер на 1364,49 лева.; договорни
лихви за периода от 30.03.2010г. до 29.10.2010г. в размер на 372,55 лв. и лихва
за забава за периода 30.04.2010 г. до 11.09.2015г. е 560,67 лв..
По
възражението за погасяване на вземането по давност съдът намира следното:
Съгласно чл. 133 от ГПК когато
в срока за отговор по
исковата молба ответникат не подаде писмен
отговор и не направи възражение, той губи възможността да направи това по-късно. Следователно с изтичането на срока за отговор
се преклудира процесуалната възможност на ответника да заяви правопогасяващи възражения по иска - той може да
навежда доводи за неоснователността на предявения иск, но не може да релевира каквито и да е било правопогасяващи възражения
срещу исковата претенция. В
случая ответната страна се е позовала на изтекла
в нейна полза погасителна давност
по отношение на главницата след срока за отговор
по ИМ. Възражението е релевирано от процесуалния представител на
ответницата едва в писмената защита. Към този момент възможността за упражняване на това правопогасяващо възражение е била преклудирана според смисъла на
визираното в чл. 133 от ГПК
правило.
Не
така стои въпросът относно възражението за погасителна давност касателно
договорната и мораторна лихва. Тези възражения са депозирани своевременно и във
възражението по чл. 414 от ГПК, и в отговора на исковата молба, поради което
съдът дължи произнасяне. С три годишна давност съгласно нормата на чл. 111, б.“б“
и б."в" от ЗЗД се погасяват и
вземанията за обезщетения и за лихви. Съгласно разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Договорната
лихва е претендирана от деня на преустановяване на плащанията
30.03.2010г., а обезщетението за забава от следващия месец 30.04.2010г. Заявлението по чл. 410 от ГПК,
входирано в съда на 29.09.2015 г. за издаване на заповед за изпълнение,
прекъсва давността от тази дата по смисъла на чл. 116, б. "б" ЗЗД,
тъй като съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. При това положение съда приема с оглед общите правила на чл.
111, ал.1, б. „б“ и "в" от ЗЗД, че суми за обезщетение и лихви се
дължат само за времето три години назад от 29.09.2015г. С оглед на
гореизложеното вземането за договорната
лихва в размер на 372,55 лв.
за периода от 30.03.2010г. до
29.10.2010г. е погасено по давност, поради което иска следва да бъде отхвърлен.
При това
положение и с оглед общите правила на чл. 111, б.в от ЗЗД съдът приема, че суми
за обезщетение за забава се дължат само
за времето от три години назад, а именно за периода 29.09.2012г. до 11.09.2015г./
крайната дата, за която се претендира мораторна лихва/. Дължимите суми
като обезщетение за забава за цитирания период върху главница в размер
1364,49 лева и след приспадане заплатените от ответницата 190 лв. е в размер на 219,97 лв., за която сума искът следва да
бъде уважен, а за горницата до претендираните
519, 52 лв., за периода от 30.04.2010г. до 29.09.2012г., искът следва да се
отхвърли като погасен по давност.
Съгласно ТР
№ 4 от 2013 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да
се произнесе за разноските, дължими в производството по установителния иск, а
също така и в заповедното производство.С оглед основателността на предявените
искове, които са частично основателни, съдът намира, че са налице основания за
ревизиране разноските по заповедното производство. Преди това съдът дължи
произнасяне на възражението за прекомерност на
юрискунсултското възнаграждение по заповедното производство, което е
направено своевременно от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
Възражението е неоснователно, тъй като възнаграждението е в минимален размер,
съгласно чл. 7, ал.5 във вр. чл. 7, ал.2
от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На
основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът, следва да понесе разноските по
заповедното производство в размер на 242, 34 лв., включващи юрисконсултско
възнаграждение и държавна такса, съразмерно с уважената част от исковете.Предвид
изхода от спора и направеното искане от ищцовата страна за присъждането на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че такива следва да
бъдат присъдени в размер на 392,82 лв., съразмерно уважената част от исковете
от платена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение.На ответницата на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени направените от нея
разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете в размер на 116,16 лв.
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.П.П.Ф.
ЕАД, ***, представлявано от М Ф и Г.Г.В.
с ЕГН ****** и с адрес *** по
предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД във вр. чл.
240, ал.1 от ЗЗД, че Г.Г.В. дължи на Б.П.П.Ф.
ЕАД, по заповед за изпълнение № 1686/ 01.10.2015 г., постановена
по ч.гр. дело № 2407/2015г. по описа на КРС сумата от 1364,49 лв.,
представляваща неизплатена главница по
Договор за
потребителски заем с номер РLUS-01146130 от 11.01.2008г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
29.09.2015г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ, като погасен по давност, иска с
правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 240, ал.2 от ЗЗД,
предявен от Б.П.П.Ф. ЕАД, ***, представлявано от М Ф против Г.Г.В.
с ЕГН ***** и с адрес *** да се
признае за установено, че Г.Г.В. дължи на Б.П.П.Ф.
ЕАД сумата от
372,55 лв. договорна възнаградителна
лихва за периода 30.03.2010г. до
29.10.2010г. по Договор за потребителски заем с номер РLUS-01146130 от
11.01.2008г., за която е издадена
Заповед № 1686 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
01.10.2015г., по ч. гр. д. № 2407/2015г.
по описа на КРС.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.П.П.Ф. ЕАД, ***, представлявано
от М Ф и Г.Г.В. с ЕГН *******, с адрес ***, по
предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, че Г.Г.В. дължи на Б.П.П.Ф.
ЕАД, по заповед за изпълнение № 1686/ 01.10.2015 г.,
постановена по ч.гр. дело № 2407/2015г. по описа на КРС сумата от 219,87 лв., представляваща
обезщетение за забава върху неизплатена главница от 1364,49 лв. по Договор за потребителски заем с номер
РLUS-01146130 от 11.01.2008г. за периода
29.09.2012г. до 11.09.2015г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 219, 87 лв. до претендирания
размер от 519,52 лв. за периода от 30.04.2010г. до 29.09.2012г., поради изтекла
погасителна давност.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, Г.Г.В., с горепосочени данни, ДА ЗАПЛАТИ на Б.П.П.Ф.
ЕАД
сумите от: 242, 34 лв., включващи
юрисконсултско възнаграждение и държавна такса по заповедното производство и 392,82 лв., включващи държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение по исковото
производство, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, Б.П.П.Ф.
ЕАД, с горепосочени данни, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.В., с горепосочени данни, разноски в размер на 116,16 лв.- заплатено адвокатско
възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Стара Загора в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: