Определение по дело №1790/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1597
Дата: 5 август 2019 г.
Съдия: Виделина Стоянова Куршумова Стойчева
Дело: 20195300501790
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 1 август 2019 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е  № 1597

гр. Пловдив, 05.08.2019 год.

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, в закрито заседание на пети август две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ

                                             ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

                                                                 СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ                                                                     

                                          

         като разгледа докладваното от съдия Куршумова в. ч. гр. д. № 1790 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

          

           Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

           Подадено е възражение вх. № 43766/03.07.2019 год. по реда на чл. 423, ал.1, т.1  ГПК от К.Г.А., ЕГН ********** против Заповед № 3588/25.04.2019 год. за изпълнение на парично задължение издадена по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 6623/2019 год. на ПРС ХХІ гр.с., в полза на заявителя  „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Данов” № 37.

          С молба от 09.07.2019 г. К.Г.А., чрез пълномощника адв.М. Н., уточнява, че заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно на постоянния и настоящия му адрес, които са различни от посочения в заповедта адрес. Посочва, че е разбрал за издадената заповед от справка в съда на 03.07.2019г., след като е бил потърсен от кантора на ЧСИ. Възразява, че е бил лишен от възможността да оспори вземането в срока по чл.414 ГПК. Възразява срещу вземането в заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Обжалва и издадената заповед в частта на разноските по см. на чл.413, ал.1 ГПК. Възразява срещу незабавното изпълнение на издадената заповед по см. на чл.419, ал.1 от ГПК. Моли съда да  приеме възражението и да спре изпълнението на издадената заповед по чл.410 от ГПК и да се изпълни процедурата по чл.415 от ГПК. Представя декларация от Д. К.. Копие от нотариален акт № 19, том 1, рег.№ 705, дело № 16/2018 г. на Нотариус Ц. Б.. Към възражението е представил решение от 09.02.2012 г. по бр.д.№ 24764 по описа за 2011 г. на ПРС.

          Възражението е надлежно връчено на заявителя „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, който в указания едноседмичен срок не взема становище  по него.

          Пловдивският окръжен съд при извършена служебна проверка за допустимостта на производството намира, че възражението е подадено от процесуално легитимиран субект, пред надлежния за разглеждането му съд, насочено е срещу акт, който подлежи на атакуване по този ред. Възражението е подадено в законоустановения за това срок по чл. 423, ал. 1 ГПК, считано от твърдяната от длъжника дата на узнаване на заповедта за изпълнение - 03.07.2019 г., което не се оспорва от ответната страна и се подкрепя от обстоятелството, че изпълнителният лист е издаден от заповедния съд на 03.06.2019 г., а възражението е депозирано на 03.07.2019г.

          Производството по ч.гр. д. № 6623/2019 г. на ПРС, XXI гр.с. е било образувано въз основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД против К.Г.А. с адрес: *** за сумата от 127, 87 лв. – главница, представляваща стойността на електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за периода 09.11.2018 г.- 08.02.2019 г. по партида на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр.*****. – обезщетение за забава за периода 15.01.2019 г.-23.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 24.04.2019 г. до окончателното погасяване и разноските в производството.

          В заповедното производство е изготвена справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., съгласно която длъжникът има постоянен и настоящ адрес *** от дата 12.03.2012 г.

          Със Заповед № 3588/25.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК заповедният съд е разпоредил К.Г.А. да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД сумите по заявлението.                                                                               

          Заповед № 3588/25.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК  по гр. д. № 6623/2019 г. е била връчена на длъжника на адрес с.***, община **** ул.*******, посочен от заявителя в заявлението за издаването на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК. Връчителят е посочил в съобщението, че заповедта е връчена на 09.05.2019 г. на трето лице – Д. С. К., дядо на длъжника.  

          Заповедният съд е приел, че заповедта е връчена редовно и е разпоредил в полза на кредитора да бъде издаден изпълнителен лист за посочените в заповедта за изпълнение суми, на основание на което е издаден изпълнителен лист № 4938/03.06.2019 г.

          При така установеното от фактическа страна и предвид оплакванията във възражението, настоящият съдебен състав на ПОС намира следното:

          С възражението си длъжникът се позовава на разпоредбата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК като твърди, че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.  Настоящият съдебен състав на ПОС намира за основателно това възражение. Съгласно чл.38 от ГПК съобщението се връчва на адреса, посочен по делото. Когато адресатът не бъде намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв - на постоянния. Законодателят предпочита личното връчване (чл. 45 ГПК), а когато съобщението не може да  бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приема. Това лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или работник, служител, съответно работодател на адресата.

           В случая, заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена за връчване на посочения в заявлението адрес, при спазване на разпоредбата на чл.38 от ГПК. Заявлението не е връчено лично на адресата, а на трето лице. По смисъла на чл.46 от ГПК, за да е редовно връчването на третото лице, същото следва да е пълнолетно от домашните на адресата или да живее на адреса. В съобщението за връчване на заповедта по чл.410 от ГПК не е удостоверено, че третото лице живее на адреса. Заповедта по чл.410 от ГПК е връчена на третото лице в качеството му на дядо на адресата. По делото обаче се установява от справката по Наредба № 14/18.11.2009 г., че от 12.03.2012 г. длъжникът е с постоянен и настоящ адрес *** от дата 12.03.2012 г. Поради това третото лице, посочено в съобщението като дядо на длъжника, няма качеството на пълнолетно домашно лице, тъй като длъжникът живее на друг адрес. При  тези данни по делото, заповедният съд неправилно е приел за редовно връчването на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК не е била надлежно връчена, поради което са  налице предпоставките по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК за приемане на възражението на длъжника.

          Следва на основание чл. 423, ал. 3 ГПК изпълнението на Заповед № 3588/25.04.2019 год. за изпълнение на парично задължение, издадена по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 6623/2019 год. на ПРС ХХІ гр.с., а така и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист, да бъде спряно.

           Относно възражението в частта му, в която се обжалват разноските по реда на чл.413 от ГПК, същото е неоснователно, тъй като с приетото възражение оспорването им следва да стане в бъдещото исково производство по реда на чл.422 от ГПК, което ще бъде инициирано от  заявителя.                                                                                                     Относно останалите направени оплаквания за недължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, същите следва да се направят в исковата производство.

          Делото следва да бъде върнато на Районен съд - Пловдив за извършване на следващите се действия по чл. 415 ГПК.

            Така мотивиран Пловдивският окръжен съд

 

                                                 О П Р Е Д Е Л И:

 

     ПРИЕМА възражение вх. № 43766/03.07.2019 год., подадено от К.Г.А., ЕГН ********** против Заповед № 3588/25.04.2019 год. за изпълнение на парично задължение, издадена по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 6623/2019 год. на ПРС ХХІ гр.с.

СПИРА изпълнението на Заповед № 3588/25.04.2019 год. за изпълнение на парично задължение, издадена по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 6623/2019 год. на ПРС ХХІ гр.с., въз основа на която е издаден изп.лист. №  4938/03.06.2017 год.  по същото дело

ВРЪЩА  делото на РС Пловдив ХХІ гр.с. за даване указания на заявителя по чл.415, ал.1 от ГПК, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото за това

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение вх. № 43766/03.07.2019 год., подадено от К.Г.А., ЕГН ********** в частта за разноските, в която се обжалва Заповед № 3588/25.04.2019 год. за изпълнение на парично задължение, издадена по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 6623/2019 год. на ПРС ХХІ гр.с.

        Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                                              

                                                                         

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: