Р Е Ш Е
Н И Е
№307
гр. Несебър, 12.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери С.
при участието на секретаря Диана Каравасилева, като
разгледа АНД № 1337 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д.Д.П. срещу наказателно постановление №
19-0304-002298/22.08.2019г. на началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за
извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, са наложени наказания глоба в
размер на 280 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 месеца. Жалбоподателят
сочи, че управляваният от него електрически скутер не представлява МПС, тъй
като е с фабрично вграден в задната гума електромотор с литиево-йонна батерия.
Навежда, че няма двигател с вътрешно горене с обем над 49 кубически сантиметра
и всъщност електромоторът не е ДВГ. Обръща внимание, че не е виждал такъв
скутер регистриран, а в к. к. „Слънчев бряг” постоянно с такива скутери се
движат лица, вкл. и малолетни. Акцентира върху маловажност на случая. С тези
доводи моли обжалваното НП да бъде отменено.
Ответната страна в производството – РУ гр. Несебър, не
заема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 29.05.2019г., около 13:15 часа, в гр. Несебър, к. к. „Слънчев бряг”, на
главната алея до хотел „Континентал”, жалбоподателят управлявал електрически
скутер с рама № QS60VC30180516. По същото време бил спрян за проверка от полицейски служители в РУ
Несебър, при която била установена и самоличността му. При проверката на място
в сградата на РУ Несебър, свидетелят Д.С. – младши полицейски инспектор,
констатирал, че превозното средство не е регистрирано по надлежния ред и е без
регистрационни номера. При тези констатации св. С. съставил на жалбоподателя АУАН бл. № 846160 от 29.05.2019г. Във връзка със случая
било образувано и ДП № 304 ЗМ-347/2019г. по описа на РП Несебър, прекратено с
постановление от 15.08.2019г. за прекратяване на досъдебно производство. След
влизане в сила на постановлението, препис от същото бил изпратен на РУ Несебър,
където било издадено и процесното НП, което се обжалва пред настоящата
инстанция.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: АУАН бл. № 846160 от
29.05.2019г., постановление от 15.08.2019г. за прекратяване на
досъдебно производство на прокурор при РП Несебър, ведно със заверени копия от
материалите по цялата преписка по ДП № 304 ЗМ-347/2019г. по описа на РП
Несебър, свидетелските показания на свидетеля С., заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г.
на Министъра на вътрешните работи. Посочените доказателства по делото са
непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Самият
жалбоподател не оспорва фактическата обстановка по делото, като възраженията му
са насочени към правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично
основателна.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на АУАН и
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава наказателни постановления по
силата на заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи)
в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление в
тази му част са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
По материалната законосъобразност на НП съдът намира
следното:
От фактическа страна по делото се установява, че управляваният
от жалбоподателя електрически скутер с рама № QS60VC30180516 не е регистриран по надлежния ред. Т.е. жалбоподателят е
управлявал МПС в нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, според която норма по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Горният извод не се променя и от възраженията на жалбоподателя, че
скутерът не е МПС, тъй като е с батерия, а не с двигател с вътрешно горене. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, не подлежат на
регистрация: тролейбусите; верижните, строителните, селскостопанските и другите
самоходни машини; моторните превозни средства, предназначени за състезания по
затворен маршрут; велосипедите с допълнително монтиран двигател; инвалидните
колички с двигател; трактори; бавнодвижещи се превозни средства, предназначени
за теглене на каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност и каравани
и вагони, използвани за развлекателна дейност, които са теглени от бавнодвижещи
се превозни средства. Изброяването в наредбата на неподлежащите на регистрация
превозни средства е изчерпателно. В чл. 2 от Наредбата е
предвидено, че моторните превозни средства подлежат на регистрация. Според пар.
6, т. 11 от ДР на ЗДвП „Моторно превозно средство” е пътно превозно средство, снабдено с двигател за
придвижване, с изключение на релсовите превозни средства. По делото безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал пътно
превозно средство, снабдено с двигател, който е индивидуализиран и чрез
съответен номер на рама. В случая няма значение дали става въпрос за двигател с
вътрешно горене или електрически (каквито твърдения са изложени от
жалбоподателя). Следователно управляваният от
жалбоподателя скутер подлежи на регистрация. В такава насока е и практиката на
касационната инстанция – Решение 1028 от 13.08.2010г. по КНАХД № 727/2010г. по
описа на Административен съд Бургас. Извършеното от П. е подведено от наказващия
орган и под коректната санкционна норма на чл. 175, ал. 3 ЗДвП.
Що се отнася до възражението, че в настоящия случай
приложение следва да намери нормата на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира същото за
неоснователно. При определяне на маловажните случаи при административните
нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК
следва да се съобрази чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен
случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като се вземе предвид
високата значимост на обществените отношения, свързани с регистрацията на
моторните превозни средства, самото нарушение не може да се характеризира като
такова без никаква обществена опасност. В чл. 140, ал. 1 и чл. 175, ал. 3 ЗДвП
не се прави разграничение между видовете моторни превозни средства. Поради тази
причина обстоятелството, че става въпрос за електрически скутер, а не за
автомобил, не може само по себе си да доведе до извод за маловажност на случая
по чл. 28 ЗАНН. Вярно е, че липсват данни жалбоподателят да е наказван за други
нарушения на ЗДвП, но липсата на предходни наказания не е достатъчно основание
за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Липсват обстоятелства, които да
характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена
опасност от останалите нарушения от същия вид. Ето защо наказващият орган
правилно не е приложил чл. 28 от ЗАНН.
Относно размера на наказанието, което следва да се
наложи, от значение е нормата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, в която е предвидено, че при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя. Съдът намира, че обществената
опасност на извършеното от П. нарушение следва да се определи като сравнително
ниска. Наред с това липсват данни жалбоподателят да е бил наказван за
извършването на други нарушения на ЗДвП, което следва да се отчете като
смекчаващо вината обстоятелство. При наличието единствено на смекчаващи вината
обстоятелства и като се отчете обществена опасност на извършеното от П. съдът
намира, че кумулативно предвидените наказания следва да бъдат определени към
минималния размер, предвиден в чл. 175, ал. 3 ЗДвП. Според съда на
жалбоподателя следва да се определят наказания „глоба” в размер на 200 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. С така наложените
наказания ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се
предупреди и превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото. Тези наказания в най-пълна степен отговарят на
обществената опасност на извършеното нарушение. В случая не е имало основания
на жалбоподателя да се налагат наказания над минималните размери, предвидени в
чл. 175, ал. 3 от ЗДвП (както е процедирал наказващият орган). Липсват
отегчаващи вината обстоятелства, които да са предпоставка за налагане на
наказания в посочените в НП размери.
Всичко изложено до тук води до краен извод, че НП следва
да бъде изменено и за извършените от жалбоподателя нарушения да му се определят
наказания към предвидения в санкционната норма минимум.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 19-0304-002298/22.08.2019г. на началник сектор
към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на Д.Д.П., ЕГН **********,
с адрес в к. к. „Слънчев
бряг”, кв. „Чайка” № 65, хотел „Риор”, ап. А 44, на основание чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, са наложени
наказания глоба в размер на 280 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 9 месеца, като НАМАЛЯВА срока на наложеното наказание „лишаване от право да управлява
МПС” от 9 месеца на 6 месеца и размера на наложената глоба от 280 лева на 200 лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0304-002298/22.08.2019г. на началник сектор
към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
Решението да се връчи на жалбоподателя на
посочения от него адрес в к. к. „Слънчев бряг”, кв.
„Чайка” № 65, хотел „Риор”, ап. А 44, или чрез адв. Георгиев – на съдебен адрес
***, адв. кантора ет. 2.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: