Решение по дело №95/2020 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 187
Дата: 7 юли 2020 г. (в сила от 1 август 2020 г.)
Съдия: Валери Владимиров Събев
Дело: 20202150200095
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 187

гр. Несебър, 07.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: В.С.

при участието на секретаря А.Г., като разгледа АНД № 95 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „К.0.” ЕООД срещу наказателно постановление № 466765-F502528/02.10.2019г. на началник на отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв. Жалбоподателят сочи, че нарушението не е свързано с укриване на данъци. Излага, че уредът е сменен на другия ден. Развива съображения за маловажност на случая. Навежда се, че не е извършено посоченото в НП нарушение. Жалбоподателят моли НП да бъде отменено или глобата да се намали.

Ответната страна в производството – отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, чрез процесуалния си представител, моли жалбата срещу НП да бъде отхвърлена и НП да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 27.07.2019г., около 14:04 часа, в търговския обект – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Обзор, пазара, стопанисван от „К.0.” ЕООД, била извършена проверка от служители на НАП, сред които и свидетелят С. - инспектор по приходите в ЦУ на НАП. При проверката се констатирало, че търговският обект представлява магазин с площ от около 35 кв. м. За стопанисването на магазина управителката на дружеството „К.0.” ЕООД предоставила на проверяващите договор за наем на недвижим имот от 24.06.2019г. (на л. 34 от делото), видно от който дружеството наело магазин с площ от 35 кв. м. В хода на проверката бил издаден фискален бон от монтираното в обекта фискално устройство, в който обектът бил вписан като „маса плодове и зеленчуци”, Обзор, „пазара”. За направените констатации бил съставен протокол за извършена проверка № 0348018 от 27.07.2019г. При тези данни св. С. съставил на „К.0.” ЕООД АУАН № F502528 от 30.07.2019г. за извършено нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., който бил връчен лично на управителя на дружеството. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № F502528 от 30.07.2019г., протокол за извършена проверка № 0348018 от 27.07.2019г., ведно с фискален бон от 27.07.2019г., договор за наем на недвижим имот от 24.06.2019г., опис на паричните средства и КЛЕН от ФУ в обекта, декларация за стопанисвани обекти от задължено лице, заповед № ЗЦУ – ОПР - 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, свидетелските показания на свидетеля С.. Посочените доказателства си кореспондират помежду си и от тях описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин. Жалбоподателят не оспорва установената по делото фактическа обстановка, като неговите възражения са насочени към правната страна на спора.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП по силата на т. 1.1., буква „г” от заповед № ЗЦУ – ОПР - 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, намира следното:

Според чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължителни реквизити, сред които наименование и адрес на търговския обект, а когато не е налице стационарен обект - текст "БЕЗ СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ". От фактическа страна безспорно се установи, че „К.0.” ЕООД стопанисвало търговски обект – магазин с площ от 35 кв. м., находящ се в гр. Обзор. Във фискалния бон, издаден на 27.07.2019г. от монтираното в обекта фискално устройство, същият бил отразен като „маса плодове и зеленчуци”. По силата на пар. 1, т. 41 от ДР на ЗДДС „търговски обект е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. Т.е. в самото определение за „търговски обект” е направено разграничение между отделните видове обекти, като безспорно „помещение” и „маса” са определени като различни по вид търговски обекти. При това положение безспорно във фискалния бон, издаден от проверявания търговски обект, не е вписано коректното наименование на обекта „магазин”, а е вписано такова, което не отговаря на характеристиките му – „маса”. Нарушението на чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредбата е осъществено, тъй като във фискалния бон, в отклонение от правилото на цитирания текст, е посочено грешно наименование на търговския обект.

За извършеното нарушение наказващият орган е наложил на търговеца санкция в размер на 500 лв., позовавайки се на изричното препращане от чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС към чл. 185, ал. 1 ЗДДС, като на търговеца е наложена „имуществена санкция” в минималния размер от 500 лв. и за съда не съществува възможност тази санкция да бъде изменяна.

Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажност на случая. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените отношения, свързани с отчетността в търговския оборот, съдът намира, че самото нарушение не може да се характеризира като такова с ниска обществена опасност. Следва да се обърне внимание, че реквизитите по чл. 26, ал. 1 от Наредбата са абсолютни и задължителни и погрешното посочване на наименованието на обекта представлява съществено нарушение. Както се установява и от посоченото лично от управителя на дружеството, тя е ползвала един фискален апарат както за сергия на пазара (търговски обект, който отговаря на наименованието „маса”), така и за помещението – магазин. Такова поведение е предпоставка за препятстване отчетността на различните търговски обекти. Изложеното до тук е достатъчно за съда да приеме, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима към процесния случай. Липсват обстоятелства, които да характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид. Липсата на предходни нарушения може да се разгледа като смекчаващо вината обстоятелство, но същото е взето предвид при определяне размера на наложеното наказание. Няма как обаче само въз основа на тези обстоятелства случаят да бъде определен като „маловажен”.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.  

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р   Е   Ш   И   :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 466765-F502528/02.10.2019г. на началник на отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на „К.0.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: