Определение по дело №2649/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.197 и сл. вр.чл.56 ал.4 от АПК и е образувано по частна жалба от Ж. С. Ц., [ЕГН], от [населено място], Д. С. С., [ЕГН], от [населено място], Т. К. Б., [ЕГН], от [населено място], Т. К. И., [ЕГН], от [населено място], Д. К. И., [ЕГН], от [населено място], Т. М. П., [ЕГН], от [населено място], М. Д. П., [ЕГН], от [населено място], всички чрез адв.М. П. от АК – Варна, против Заповед №41/10.09.2024г на кмета на [населено място], обл.Варна, с която на осн.чл.56 ал.2 от АПК е прекратено административното производство по тяхно заявление вх.рег. №РД24023344КНС/30.08.2024г.

Жалбоподателите на първо място твърдят, че заповедта не им е връчена изобщо, въпреки че са посочили електронен адрес за връчване, който дори фигурира в оспорената заповед, и че са узнали за нея с връчването на приложеното към жалбата им определение № 11300/04.11.2024г по адм.д. №2259/2024г на АС – Варна, поради което поддържат, че същата е депозирана в срок. На следващо място твърдят, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради неправилно приложение на материалния закон предвид липсата и на двете указани им от административния орган нередовности на заявлението им, която липса при това е заявена от жалбоподателите незабавно след получаване на съобщението за отстраняването им. Считат, че указанията на административния орган са неотносими към поисканата от тях административна услуга, и са лишени от правно основание. Твърдят, че в случая ответникът действа в условията на обвързана компетентност, и доколкото е налице правен интерес от поисканата от тях административна услуга, той не разполага с правомощия нито да оценява редовността на молбата-декларация до нотариуса, нито да преценява дали са налице други собственици на заявения имот; сочат също, че поисканото от административния орган пълномощно е представено още с молбата-декларация и е цитирано от ответника в оспорената заповед. Не на последно място изтъкват, че в производството по чл.21 ал.3 от АПК административният орган във всички случаи дължи произнасяне по същество на оправеното към него искане. С тези съображения настояват за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, след което кметът на [населено място] да бъде задължен да изпълни поисканата със заявлението им административна услуга. Претендират и присъждане на сторените в производството разноски.

С писмения си отговор с.д. №18995/12.12.2024г по реда на чл.198 ал.1 от АПК ответникът – кметът на [населено място], обл.Варна, оспорва частната жалба с твърдения за недопустимост поради просрочие, евентуално – за неоснователност на същата, в подкрепа на което е изложил съответни мотиви, настоявайки за оставянето й без уважение; прави и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Въз основа на наличните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Началото на административното производство е поставено със заявление вх.рег. №РД24023344КНС/30.08.2024г от частните жалбоподатели чрез адв.П. с предмет заверка на данни на свидетели в молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка за признаване право на собственост на ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място]. Към заявлението са приложени пълномощно в полза на адв.М. П., удостоверения от дирекция „Местни данъци“ в Община Варна, от кмета на Община Варна и от Областния управител на Варна, както и скици на [ПИ].

С писмо изх. №РД24023344КНС_001КНС/04.09.2024г на осн.чл.30 ал.1 и ал.2 от АПК сезираният административен орган е уведомил заявителите чрез адв.П., че след извършена проверка е установено, че в разписния лист към КП като собственик на имота е вписан Д. К. Я., починал, а към заявлението им не е приложено удостоверение за наследниците му. В тази връзка им е указано, че заявлението им е некоректно попълнено, и че следва да бъде подадено от всички наследници на Д. К. Я., които следва да удостоверят искането си лично в администрацията на кметство Константиново, респ. чрез електронен подпис, или чрез представено надлежно пълномощно съгл.чл.18 ал.2 от АПК. На заявителите е указан 3-дневен срок от получаването за отстраняване на нередовностите на заявлението им, с уведомяване, че бездействието в този срок ще доведе до прекратяване на административното производство. Писмото е подписано от кмета с електронен подпис и е връчено на електронен имейл адрес на адв.П. на същата дата.

С отговор вх.№РД24023344КНС_002КНС/05.09.2024г, адв.П. е уведомила кмета, че поисканата от доверителите й услуга е „заверка на данните на свидетели, посочени в молбата–декларация за извършване на обстоятелствена проверка за признаване право на собственост на недвижим имот за ПИ с [идентификатор]“, а не „справка по разписни листи“, защото не им е нужна информация кой е вписан като собственик на имота – факт, който принципно не касае поисканата административна услуга и е ирелевантен към подаденото заявление. Посочено е, че съгл.чл.587 ал.2 от ГПК компетентността на кмета се изчерпва с удостоверяване самоличността на свидетелите, посочени в молбата-декларация, вече проверена и заверена от други институции, които са изпълнили задълженията си по закон. Посочено е още, че упълномощилите я лица, от чието име са води производството, са живи, те са я упълномощили с пълномощното, приложено към заявлението, поради което е изразено становище за процесуална недопустимост на отправените към тях искания за отстраняване на несъществуващи нередовности на заявлението им за заверка имената на посочените от тях свидетели. В заключение се изтъква, че административният орган следва да изпълни поисканата му услуга в законоустановения 7-дневен срок.

Видно от констативен протокол по адм.преписка вх. №РД24023344КНС/30.08.2024г, комисия в състав ст.специалист „Поземлена реформа“ и ст.специалист „Гражданско състояние“ при К. К. са извършили проверка и са установили, че в указания на заявителите чрез адв.П. 3-дневен срок нередовностите на заявлението им не са отстранени, с оглед на което приели, че в случая са налице основанията по чл.56 ал.2 от АПК.

С оспорената понастоящем Заповед №41/10.09.2024г кметът на кметство Константиново на свой ред приел, че указаните на заявителите нередовности на заявлението им не са отстранени, и на осн.чл.56 ал.2 от АПК прекратил образуваното по същото административно производство.

Предвид липсата на надлежно връчване на заповедта, на 26.09.2024г настоящите частни жалбоподатели черз адв.П. оспорили мълчаливия отказ на кмета на кметство Константиново по заявлението им от 30.08.2024г за извършване на административна услуга. Образуваното производство по адм.д. №11300/04.11.2024г по описа на Административен съд – Варна, ХХІХ с-в, е прекратено с определение №11300/04.11.2024г, предвид установяването от страна на съда, че с оглед издадената Заповед №41/10.09.2024г. такъв мълчалив отказ не е формиран.

По делото са налични данни за предприети опити за връчване на заповедта на адресатите й. Първият от тях е с писмо рег. №РД24023344КНС_003КНС/10.09.2024г, адресирано по Ж. С. Ц. чрез пълн.М. П. с адрес [населено място], [улица] (л.12 по делото) – известието за доставяне до този адрес е върнато като непотърсено (л.10-11 по делото). Видно от Констативен протокол на осн.чл.18а ал.10 вр.чл.56 ал.2 и чл.61 от АПК от 08.10.2024г, комисия от служители на кметството е установила, че писмо рег. №РД24023344КНС_003КНС/10.09.2024г е поставено на таблото в кметството на 30.09.2024г и е свалено на 07.10.2024г, и в законоустановения 7-дневен срок не са постъпили възражения срещу Заповед №41/10.09.2024г, поради което същата влиза в законна сила на 07.10.2024г.

При така установената фактология, по същество безспорна между страните, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима като депозирана от легитимирани субекти – адресати на оспорения ИАА, и при наличие на правен интерес от оспорването. Срокът за това съдът приема за спазен поради следните съображения:

Оспорената Заповед №41/10.09.2024г не е надлежно връчена на адресатите й. На първо място още със заявлението пълномощникът на частните жалбоподатели е заявила електронен адрес по см.чл.18а ал.4 т.2 от АПК. На същия й е било надлежно връчено съобщението за отстраняване на нередовности от 04.09.2024г още в деня на постановяването му, и на следващия ден 05.09.2024г по същия начин адв.П. е депозирана отговора си до административния орган. Вместо да предприеме връчване по същия начин и на прекратителната заповед от 10.09.2024г, административният орган я е изпратил вместо на пълномощника на седемте жалбоподатели – само на първата от тях Ж. С. Ц., и то на адрес в [населено място], който не е посочен от нея в никой от документите по делото. Това процесуално действие е незаконосъобразно, понеже е предприето в нарушение на предвиждането на чл.18а ал.8 от АПК – преди да е изчерпан реда за връчване по ал.1 – 6, и конкретно – по ал.4 т.2 от АПК: чрез връчване на електронния адрес на адв.П., на който тя е получавала съобщения в производството и преди, и им е отговаряла своевременно. Поради изложеното за административният орган не е съществувало основание преди да опита връчване по електронен път на пълномощника на заявителите да пристъпи към връчване на заповедта на физическия адрес, и то на едната от заявителките, а не например на този на кантората на пълномощника на всички тях.

Поради идентични съображения предприетото обявяване по реда на чл.18а ал.10 от АПК – чрез поставяне на заповедта на таблото на кметството Константиново, също е лишено от правно основание, защото то не е било предшествано от опит за връчване по някой от способите по ал.1 – ал.6 вкл., например на посочения от пълномощника електронен адрес; поради това заповедта не е влязла в сила на 07.10.2024г.

При тези констатации съдът приема, че частните жалбоподатели действително са узнали за съществуването на Заповед №41/10.09.2024г най-рано с връчването на определение №11300/04.11.2024г по адм.д. №2259/2024г на АС – Варна, ХХІХ с-в, т.е. при постановяването му на 04.11.2024г. Частната жалба е депозирана в съда на 12.11.2024г, т.е. в рамките на 14-дневният срок по чл.56 ал.4 вр.чл.197 от АПК, който е спазен. Поради това възражението на ответника за просрочие на частната жалба срещу заповедта му е неоснователно.

Разгледана по същество, допустимата частна жалба е и основателна.

Производството по чл.587 от ГПК е уредена от законодателя възможност за собственици, които не разполагат с документ за правото си, да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса съществуването на това свое право. Според ал.2 на текста ако собственикът не разполага с такива доказателства или ако те не са достатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот. Свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да бъдат съседи на имота.

От съдържанието на цитираните правни норми е явно, че ако собственикът разполага с надлежен титул за собственост, той няма правен интерес от провеждане на производство по чл.587 от ГПК. Или с други думи – след като е вписан в разписния лист към КК на [населено място] като собственик на [ПИ], Д. К. Я., понастоящем починал, очевидно е притежавал такъв документ; ако не го е притежавал – то наследниците му биха имали правен интерес да се снабдят с такъв.

Но кръгът на лицата, които считат себе си за собственици на този имот, не се изчерпва с наследниците на вписаното в разписния лист лице. Това може да са всички други лица, които са упражнявали давностно владение върху същия имот в законоустановения срок – в краткия 5-годишен срок, или в дългия 10-годишен такъв. Придобивната давност е легитимен оригинерен придобивен способ, чрез който частните жалбоподатели очевидно считат, че са придобили собствеността върху [ПИ], при това без да е необходимо да са наследници на Д. К. Я.. За тях е налице правен интерес да инициират производство по чл.587 ал.2 от ГПК, в което компетентният нотаруис да прецени дали заявеното от тях право е действително след извършване на обстоятелствена проверка. За нейните цели заявителите се нуждаят от трима свидетели, които те указват, а кметът на [населено място] следва да посочи в молбата им – декларация, като при възможност те следва да са съседи на имота.

Формулирано по различен начин – липсва законоустановено изискване заявителите (понастоящем частни жалбоподатели) да са наследници на бившия собственик Д. К. Я., за да имат правен интерес от поисканата заверка на молбата им –декларация до нотариуса в частта относно трима свидетели, които следва да бъдат посочени от кмета на [населено място]. Като ги е задължил да представят удостоверение за наследници на починалото лице, удостоверявайки, че са именно такива, с писмо изх. №РД24023344КНС_001КНС/04.09.2024г административният орган недопустимо, т.е. извън рамките на своята компетентност в това производство, е изискал от тях да представят доказателства за евентуално право на собственост върху имота, с каквито заявителите не разполагат – в противен случай изобщо не биха имали интерес и нужда от обстоятелствена проверка по реда на чл.587 от ГПК. Недължимо е изисканото от него представяне на пълномощно от всички тези наследници, след като очевидно заявителите нямат такова качество; в тази връзка – указанието за представяне на пълномощно или лично подписване на заявлението от наследниците на Д. К. Я. е абсолютно ирелевантно в това производство, както правилно е възразила адв.П. в отговора си от 05.09.2024г.

При горните констатации съдът намира, че кметът незаконосъобразно е счел, че заявлението на частните жалбоподатели за извършване на административна услуга е обременено с нередовности, и неправилно им е указал отстраняването им, съответно – бездействието им да отстранят несъществуващи нередовности незаконосъобразно е възприето от него като основание по чл.56 ал.2 вр.чл.30 ал.1 и ал.2 от АПК за прекратяване на административното производство. Изложеното квалифицира оспорената му заповед като незаконосъобразна поради неправилно приложение на материалния закон по см.чл.146 т.4 от АПК и налага отмяната й, след което – и връщане на делото като преписка на административния орган за произнасяне по същество на заявлението на частните жалбоподатели от 30.08.2024г, при съобразяване с даденото с настоящия съдебен акт тълкуване на приложимите правни норми.

При този изход на делото претенцията на частните жалбоподатели за присъждане на разноски е основателна. Т. обаче е според този съдебен състав и възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от 1000лв. Действително съгл.чл.8 ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2 – каквото е и настоящото адм. дело, възнаграждението е 1000 лв. То обаче е дължимо в случай на реално оказано процесуално представителство, защита и съдействие в действително проведено съдебно производство, включващо изготвяне на жалба, участие в открити съдебно заседания, ангажиране на доказателства, формулиране на доказателствени искания пред съда, пледоария по същество на спора и прочие. В конкретния случай по жалбата, изготвена от адв.М. П., е образувано частно съдебно производство, по което принципно не се провежда открито съдебно заседание, не се събират доказателства и няма пледоарии по същество на спора. Така положения от адв.П. квалифициран юридически труд в това производство се изчерпва с изготвянето на частната жалба. Поради това размерът на дължимото възнаграждение следва да бъде определен по аналогия съобразно изричното предвиждане на §1 от ДР на Наредбата. Според съда аналогичният текст в случая е този по чл.9 ал.1 от Наредбата, предвиждащ, че за изготвяне на искова молба и писмен отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор по въззивна жалба, без процесуално представителство, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл.7 или чл.8, но не по-малко от 400 лв. В конкретния случай се касае единствено за изготвяне на жалба, поради което и с оглед незначителната фактическа и правна сложност на казуса съдът счита, че в полза на частните жалбоподатели следва да бъде присъдено частично адвокатско възнаграждение – такова в размер на 400лв., който размер се преценява като справедлив и обоснован в случая.

Мотивиран от изложеното и на осн.чл.88 ал.3 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Заповед № 41/10.09.2024г на кмета на кметство Константиново, обл.Варна, с която на осн.чл.56 ал.2 вр.чл.30 ал.1 и ал.2 от АПК е прекратено административното производство по заявление вх.рег. №РД24023344КНС/30.08.2024г, и

ВРЪЩА преписката на кмета на кметство Константиново за произнасяне по същество по заявление вх.рег. №РД24023344КНС/30.08.2024г от Ж. С. Ц., Д. С. С., Т. К. Б., Т. К. И., Д. К. И., Т. М. П. и М. Д. П. – всички чрез адв.М. П. от АК – Варна.

ОСЪЖДА кметството Константиново да заплати на Ж. С. Ц., [ЕГН], от [населено място], Д. С. С., [ЕГН], от [населено място], Т. К. Б., [ЕГН], от [населено място], Т. К. И., [ЕГН], от [населено място], Д. К. И., [ЕГН], от [населено място], Т. М. П., [ЕГН], от [населено място], М. Д. П., [ЕГН], от [населено място], адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.