Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***, 30.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното
заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 6181 по описа за 2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.128, вр.чл.242 КТ с цена на
иска 321,17 лв, чл.86 ЗЗД с цена на иска 4,88 лв, чл.224, ал.1 КТ с цена на
иска 453,60 лв. и чл.86 ЗЗД с цена на иска 8,03 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Ц.Ц.Ц.,
ЕГН**********,***И.Я. ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Я.Я., в която се
твърди, че ***на 19.08.2018 г. подписал трудов договор с ***и започнал работа
на длъжност „***(***)” с код по НКПД:***. На 02.01.2019г. подписа. допълнително
споразумение към трудовия договор по силата на което считано от 01.01.2019г.
основното трудово възнаграждение мв се променило на 560.00 лв. Твърди, че по
силата на трудовия договор, платеният му годишен отпуск е общо 25 дни. Твърди,
че в същата фирма работел и ***на ***- Ц.Ц. И., от когото разбрал, че без
каквото и да е уведомление, ***е прекратил трудовият му договор. В него
възникнало съмнение, че е прекратен и неговия трудов договор, поради което се
обърнал към „***” гр. ***. Твърди, че с писмо изх. №19077375/29.08.2019г. на
Инспекцията бил уведомен, че му е прекратено трудовото отношение, като от
извършената справка се установило, че му е платено възнаграждението за месец
Юли на 2019г., както и неползвания платен годишен отпуск. Твърди, че не бил уведомен, а и все още не е
уведомен, че му е прекратено трудовото правоотношение. Твърди, че за месец юли
не му е изплатено трудовото възнаграждение. Твърди, че за 2019г. не е ползвал
платен годишен отпуск и такъв не му е заплатен. Моли, след направеното
измененение в размера на претенциите, ***да бъде осъден да плати на ***трудовото
възнаграждение за месец юли 2019г. в размер на 321.17 лв., мораторна лихва в
размер на 4,88 лв. върху неизплатеното трудово възнаграждение, считано от
датата на придобиване правото на получаване на възнаграждението до деня преди
подаване на ИМ и в едно със законната лихва от датата на подаване на ИМ до
окончателното изплащане на сумата, както и възнаграждението за неползван платен
годишен отпуск за 2019г. за 15 дни в общ размер 453.60 лв. и лихва забава върху
него в размер на 8,03 лв. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ***по делото, в който
взема становище за допустимост, но неоснователност на предявената претенция.
Твърди, че са неверни твърденията на
ищеца, че трудовото му правоотношение е прекратено без негово знание. Твърди,
че на 23.07.2019г. в следобедните часове Ц. се прибрал от курс в гаража на ЕТ „И.-
Я.Я.” и уведомил ***си, че напуска и желае от следващия ден трудовото му
правоотношение да бъде прекратено. Заявил, че трябва да му изплати всички
дължими суми до момента - трудовото възнаграждение за месец юли 2019г. и
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 2019г., защото това е
последния му работен ден. Твърди, че се опитал да го убеди да остане на работа
поне до края на месеца, защото вече имал поети ангажименти за превоз на товари
за следващите няколко дни, които нямало да може да изпълни поради липсата на
свободен водач за товарния автомобил. Ц. категорично отказал и настоял още
същия ден - на 23.07.2019г. да бъде прекратен трудовият му договор и да му бъде
изплатено трудовото възнаграждение за м.юли 2019г. и обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск за 2019г. Твърди, че веднага се свързал със
счетоводителката на дружество, която изчислила дължимите до момента суми на Ц.
и подготвила необходимите документи за прекратяване на трудовото му
правоотношение. Тъй като за месец юли 2019г. ***бил отработил 17 дни от общо 23
работни дни в месеца /от 01.07 до 23.07 включително/ дължимото трудово
възнаграждение било е в размер на 413.91 лева. Дължимото обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2019г. било изчислено в размер на 504.00
лв. След като от тези суми били приспаднати дължимите осигурителни вноски и
данъци, крайната сума за получаване от ***било в общ размер на 774.77 лева -
трудово възнаграждение за м.юли 2019г. и обезщетение за неизползван платен
отпуск за 2019г. Твърди, че сумата била заплатена на Ц.Ц. на 23.07.2019г. в
брой, като получаването ѝ е удостоверено от него чрез полагане на подпис
в разчетно - платежната ведомост на ЕТ „И.— Я.Я.” за месец юли 2019г. Твърди, че веднага след като получил
дължимата сума, Ц. напуснал работното си място като не пожелал да подпише
заповедта за прекратяване на трудовото си правоотношение. Въпреки отказа му, на
31.07.2019г. заповедта била изпратена с пощенска пратка до постоянния му адрес
в ***. На 01.08209г., на 02.08.2019г. и на 05.08.2019г. ***е бил посетен от
служител на фирма „***” ООД за връчване на пратката, но Ц. съвсем умишлено е
отказал да я получи, узнавайки съдържанието ѝ. В тази връзка твърди, че е
невярно твърдението, че Ц. е узнал едва на 29.08.2019г. от ***„***” - ***, че
трудовият му договор е прекратен. Твърди, че видно от разпечатки от дигитална
карта на водач, е че на 23.07.2019г. Ц. за последно е изпълнявал трудовите си
задължения като *** при ***. След тази дата той не е упражнявал трудова дейност
като *** в ЕТ „И.– Я.Я.”. С оглед гореизложеното счита, че предявените от ***искове
са изцяло неоснователни, тъй като същия е получил от ЕТ „И.— Я.Я.” както
дължимото за м.юли 2019г. трудово възнаграждение, съобразено с броя на
действително отработените дни, така и полагащото му се обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2019г. Излага съображения, че в чл.270
ал.З КТ е предвидено, че трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника
или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника
или служителя — на негови близки. Съгласно трайно установената съдебна практика
пък изпълнението на произтичащото от писмен трудов договор за ***парично
задължение за изплащане на дължимо трудово възнаграждение се удостоверява с
подписа на работника във ведомостта. Когато изпълнението на задължението за
изплащане на трудовото възнаграждение е удостоверено чрез подпис във
ведомостта, не възникват никакви съмнения за основанието, на което работникът е
получил плащането /РЕШЕНИЕ № 131 ОТ 12.07.2018 Г. ПО ГР. Д. № 131/2018 Г., Г.
К., IV Г. О. НА ВКС/. Счита, че предвид на това и от съдържанието на представената
ведомост за заплати от юли 2019г. се доказва, че ***е получил сумата от 774.77
лева, като се е съгласил, че основанието за заплащането ѝ е погасяване на
дължимото трудово възнаграждение за м.юли 2019г. и за обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2019г. Моли исковете да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани. Претендира направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Не е спорно между страните и се установява от Трудов
договор №069/19.08.2018г., Допълнително споразумение от 02.01.2019г. и копие на
трудова книжка, че Ц.Ц.Ц. е работил при ответното дружество на длъжност „***/***/“,
при пълно работно време- 8 часа и трудово възнаграждение в размер на 560 лв.,
считано от 01.01.2019г.
С Писмо № 19077375/29.08.2019г. Ц.Ц. е уведомен
във връзка с подадения от него сигнал, че след направена проверка при ЕТ И.Я.Я.
е установено, че трудовото възнаграждение на Ц.Ц. за м.07.2019г., както и
обезщетението за неплатен годишен отпуск му са изплатени, като посочени в
представена ведомост.
Видно от Заповед № 034/23.07.2019г. е прекратено
трудовото правоотношение на Ц.Ц.Ц. считано от 24.07.2019г. на основание чл.326,
ал.1 КТ поради подадена молба от работника. Заповядано е на работника да бъде
изплатено обезщетение на основание чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен
годишен отпуск в размер на 504 лв. Върху заповедта липсва подпис на работника.
Съгласно Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ, ЕТ И.–Я.Я.
е подало на дата 24.07.2019г. уведомление за прекратяване на трудовото
правоотношение с ***Ц.Ц..
Видно от разчетно-платежна ведомост за м.юли
2019г. на ЕТ И.–Я.Я., под № 5 срещу името на Ц.Ц.Ц. има посочено трудово
възнаграждение за 17 отработени дни в размер на 413,91 лв. и надбавки в размер
на 504 лв. Приспаднати са осигуровки и данък и е посочена сума за получаване в
размер на 774,77 лв. Има поставен подпис до сумата за изплащане от Ц.Ц.Ц.. Въпреки,
че са изложени твърдения от процесуалния представител на ищеца, че вероятно
подписа не е положен от Ц.Ц. и въпреки дадената възможност и указания, ***не е
оспорил авторството на поставения от негово име подпис в посочената
разчетно-платежна ведомост.
Съдът дава вяра на показанията на св.И.Я.Я.,
въпреки че е заинтересован от изхода на делото като ***на ***. Показанията му
са преки, логични, непротиворечиви и в съответствие с всички останали, събрани
по делото доказателства. От тях се установява, че на 23.07.2019г. Ц.Ц. прибрал
камиона в гаража и казал, че не иска да работи вече за ***и напуска без
предизвестие. Св.Я.се опитал да го убеди да работи поне до края на месеца, за
да намерят друг ***на негово място, обаче той отказал. Св.Я.отишъл при
счетоводителя на търговеца, взел ведомостта за заплатите и пари и му платил,
като ***се подписал във ведомостта. В тази сума било включено трудовото
възнаграждение, както и обезщетение за неизползван платен отпуск. Практика е
при ***трудовите възнаграждения да се изплащат в брой по платежна ведомост. По
сметка изплащат служебни аванси. След 23.07.2019г. ***не се е явявал на работа
при ***. От тогава не са го виждали. Изпратили му заповедта за прекратяване на
трудовия договор по ***, тъй като той отказал да я подпише в деня на
напускането си. Куриера е ходил 3 пъти до домът на ***, но той е отказал да
получи пратката.
От приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза, която съдът възприема като обоснована, обективна, безпристрастна и
компетентна, се установява, че дължимото трудово възнаграждение на ищеца,
начислено в счетоводството на ***за м.07.2019г. е за 17 работни дни в размер на
413,91 лв. и чиста сума за получаване в размер на 321,17 лв. За обезщетение по
чл.224, ал.1 КТ в счетоводството на ***е начислена сумата от 504,00 лв., като
чистата сума за изплащане е в размер на 453,60 лв. Сумите са отразени като
платени срещу поставен подпис в разчетно-платежна ведомост за м.юли 2019г. Лихвата
за забава върху сумата от 321,17 лв. за периода от 1-во число на месеца,
следващ начислението до датата на подаване на ИМ е в размер на 4,88 лв., а
лихвата за забава върху сумата от 453,60 лв. за периода от 23.07.2019г. до
датата на подаване на исковата молба е в размер на 8,03 лв.
Представени са и други неотносими доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
По искът с
правно основание чл.242, вр.чл.128, ал.2 КТс цена на иска 321,17 лв.:
Разпоредбата на чл.128 от КТ установява възмездност на
полагания от работниците/служителите труд, вменявайки на ***задължението да
престира уговореното трудово възнаграждение в предвидените срокове, като при
забавено изпълнение се дължи изплащането му заедно със законната лихва,
съгласно даденото в чл.245, ал.2 от кодекса разрешение. В този смисъл за
успешното провеждане на иск с посоченото правно основание, в тежест на ***е да
докаже наличието на трудово правоотношение между него и ***, а последният, да
установи точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението
си за плащане на трудово възнаграждение. Изплащането на уговореното трудово
възнаграждение е не само задължение на ***по чл.128 вр. чл.270 КТ, но и
гарантирано от закона право на работника да го получи в пълен размер /арг.
чл.242 КТ/, като основен източник на средства за издръжка.
В конкретния случай безспорно установено се явява
обстоятелството, че страните са били във валидни трудовоправни отношения, по
силата на които ***е изпълнявал задължението си да престира труд през процесния
месец за времето от 01.07.2019г. до 23.07.2019г., след което от 24.07.2019г. е
прекратено трудовото му правоотношение. Прекратяването на трудовото
правоотношение не е оспорено като незаконно и не е предявен иск за отмяната му.
***твърди, че не е получил изцяло трудовото си
възнаграждение за процесния период м.07.2019г. ***не оспорва наличието на
трудово правоотношение, но противопоставя провопогасяващо възражение, че е
изплатил на ***всички дължими трудови възнаграждения. За доказване на това
възражение е представил като доказателство разчетно-платежна ведомост за м.юли 2019г. на
ЕТ И.–Я.Я., в която под № 5 срещу името
на Ц.Ц.Ц. има посочено трудово възнаграждение за 17 отработени дни в размер на
413,91 лв. и надбавки в размер на 504 лв. Приспаднати са осигуровки и данък и е
посочена сума за получаване в размер на 774,77 лв. Има поставен подпис до
сумата за изплащане от Ц.Ц.Ц.. Въпреки, че са изложени твърдения от
процесуалния представител на ищеца, че вероятно подписа не е положен от Ц.Ц. и въпреки
дадената възможност и указания, ***не е оспорил автентичността на поставения от
негово име подпис в посочената разчетно-платежна ведомост. Изплащането на
сумата за трудово възнаграждение в размер на 413,91 лв. и чиста сума за
получаване в размер на 321,17 лв. се установява и от приетата и неоспорена
съдебно-счетоводна експертиза.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че претендираното от ***
трудово възнаграждение за процесния период- м.07.2019г. му е изплатено изцяло,
поради което искът се явява изцяло неоснователен и недоказан и като такъв
следва да бъде отхвърлен в предявения си размер след допуснатото изменение от
321,17 лв.
По искът с правно основание чл.86 ЗЗД с цена на иска 4,88
лв.:
Искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява акцесорен по
отношение на предявената искова претенция с правно основание чл.128, вр.чл.242 КТ и от уважаването на последната зависи съдбата на акцесорния иск. С оглед
извода за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.128 КТ, то
неоснователен и недоказан се явява и иска за лихва за забава в размер на 4,88
лв., поради което следва да бъде отхвърлен в предявения си размер.
По искът с правно основание чл.224, ал.1 КТс
цена на иска 453,60 лв.:
Налице са условията по чл. 224, ал. 1 КТ за
пораждане правото на ***за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
тъй като трудовото му правоотношение е прекратено и към датата на уволнението
той е имал неизползван платен годишен отпуск. Видно от Заповед № 034/23.07.2019г.,
в нея е посочено, че на ***се дължи изплащане на обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 504,00 лв. От приетата по делото
съдебно-счетоводна експретиза се установява, че за обезщетение по чл.224, ал.1 КТ в счетоводството на ***е начислена сумата от 504,00 лв., като чистата сума
за изплащане е в размер на 453,60 лв. ***не
оспорва дължимостта на обезшетението за неизползван платен годишен отпуск по
основание и размер, но противопоставя провопогасяващо възражение, че го е
изплатил на ищеца. За доказване на това възражение е представил като
доказателство разчетно-платежна ведомост
за м.юли 2019г. на ЕТ И.–Я.Я., от която е видно, че под № 5 срещу името на Ц.Ц.Ц.
има посочени надбавки в размер на 504 лв. Има поставен подпис до сумата за
изплащане от Ц.Ц.Ц.. Въпреки, че са изложени твърдения от процесуалния
представител на ищеца, че вероятно подписа не е положен от Ц.Ц. и въпреки
дадената възможност и указания, ***не е оспорил надлежно поставения от негово
име подпис в посочената разчетно-платежна ведомост като неавтентичен.
Изплащането на сумата за обезщетение за неизползван платен годишен оптуск в
размер на 504,00 лв. и чиста сума за получаване в размер на 453,60 лв. се
установява и от приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че
претендираното от *** обезщетение за неизползван платен годишен отпуск му е
изплатено изцяло, поради което искът се явява изцяло неоснователен и недоказан
и като такъв следва да бъде отхвърлен в предявения си размер от 453,60 лв.
По искът с
правно основание чл.86 ЗЗД с цена на иска 8,03 лв.:
Искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява акцесорен по
отношение на предявената искова претенция по чл.224, ал.1 от КТ и от
уважаването на последния зависи съдбата на акцесорния иск. С оглед извода за неоснователност
на предявения иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ, то неоснователен и
недоказан се явява и иска за лихва за забава в размер на 8,03 лв., поради което
следва да бъде отхвърлен в предявения си размер.
Съгласно изхода на делото и на основание чл.78,
ал.3 ГПК ***следва да бъде осъден да плати на ***направените разноски за
адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на претенцията в
размер на 400 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Ц.Ц.Ц., ЕГН**********,***И.Я.
***,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Я.Я. иск с правно основание чл.128,
вр.чл.242 КТ ***да бъде осъден да плати на ***сумата от 321,17 лева, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за м.07.2019г., като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от предявения от Ц.Ц.Ц., ЕГН**********,***И.Я. ***, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Я.Я. иск с правно основание чл.86 ЗЗД
за сумата от 4,88 лв. за периода от 23.07.2019г. до 24.09.2019г.,
представляваща лихва за забава върху сумата от 321,17 лв. като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Ц.Ц.Ц., ЕГН**********,***И.Я.
***,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Я.Я. иск с правно основание чл.224,
ал.1 КТ ***да бъде осъден да плати на ***сумата
от 453,60 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от предявения от Ц.Ц.Ц., ЕГН**********,***И.Я. ***, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Я.Я. иск с правно основание чл.86 ЗЗД
за сумата от 8,03 лв. за периода от 23.07.2019г. до 24.09.2019г.,
представляваща лихва за забава върху сумата от 453,60 лв. като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.3 Ц.Ц.Ц., ЕГН**********,***
да плати на ЕТ И.Я. ***, със седалище и адрес на управление:*** направените деловодни разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00
лева.
Решението може да бъде
обжалвано пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: