№ 401
гр. Шумен, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В.П.И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20223630201360 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш на ОД на МВР – Шумен, серия К № 5938782 за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на Д. Д.
А., с ЕГН ********** от гр. В. е наложено административно наказание “глоба” в размер на
600 лева, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да намали тази огромна
глоба, тъй като е безработен, социално слаб, болен и здравно неосигурен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
упълномощен представител.
Процесуален представител на административно-наказващия орган, издал
електронния фиш, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, се
явява и моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронния фиш да бъде потвърден
като правилен и законосъобразен, като съда присъди юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 09.05.2022г. свидетелят И. П. С. – служител в сектор „Пътна полиция“ при ОД
МВР Шумен работил с автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“ за контрол на
скоростта на главен път I-2, км. 96+557, в близост до разклона за гр. Лозница, където с пътен
знак В-26 било въведено ограничение на максимално разрешената скорост за движение от
60 км/час. Около 17,45 часа, радарната система засякла лек автомобил “Мицубиши
Грандис”, с рег. № ЯА49 10КТ, който се движел със скорост от 103 км/ч. Поради движението
1
си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизираното техническо средство
„АRH CAM S1“. От справка в централна база – КАТ била установена собствеността на
автомобила – същия бил собственост на Д. Д. А., с ЕГН ********** от гр. В., обл. Русе. На
собственика бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
мобилно автоматизирано техническо средство серия К, № 5938782 от ОД на МВР – Шумен,
с който му било наложено административно наказание “глоба” в размер на 600 /шестстотин/
лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДв.П за нарушение на чл.21, ал.2
във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДв.П, тъй като било установено, че нарушението е извършено в
условията на повторност – в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К №
4809496. ЕФ бил връчен на жалбоподателя на 27.06.2022г.
В срока по чл.189, ал.5 от ЗДв.П, жалбоподателят не е представил писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за
правоуправление.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства, както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК
писмени доказателства, показанията на свидетеля и от приложената по делото схема на
пътен участък .
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДв.П, допустимата скорост на движение в
извън населени места е 90 км/ч, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак.
Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – 09.05.2022г., около 17,45
часа, лек автомобил марка “Мицубиши Грандис”, с ДК № А49 10КТ, собственост на Д. Д.
А. се движел по главен път І-2, км.96+557, в посока към гр. Шумен, при ограничение 60
км.ч., въведено с пътен знак В-26 и отчетен толеранс от -3% със скорост 100 километра в
час, т.е. превишената скорост е 40 км/ч. Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от
ЗДв.П, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер
на моторното превозно средство.
От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било
заснето с автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“. Системата е заснела и
записала скорост на движение на автомобила на жалбоподателя, като след приспадане на
допустимото отклонение / толеранс, същата е отразена в ел. фиш като 100 км/ч.
По делото, като писмено доказателство, е представено ксерокопие на снимка,
изготвена чрез системата за видеоконтрол, от която става ясно, че посочената скорост е била
засечена на 09.05.2022г. около 17,45 часа, както и че регистрационният номер на моторното
превозно средство, движещо се с посочената скорост е ДК № А49 10КТ. Доколкото
посочената снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същата се явява
веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал. 15 от ЗДв.П. От представените като
писмени доказателства документи по делото - Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 и доказателство за годност на техническото средство - Протокол от
проверка № 50-СГ-ИСИС/03.11.2021г. се установява, че системата за видеоконтрол е
одобрена и проверена.
От представеното писмено доказателство по делото - първоначална регистрация на
МПС се установява, че към датата на заснемане на нарушението, именно жалбоподателят е
собственик на МПС.
2
От представеното по делото заверено копие на снимка за временно поставено АТСС
се установява местото на което е било позиционирано автоматизирано техническо средство
„АRH CAM S1“.
Обжалваният електронен фиш е по образец и със съдържание, съобразно чл.189, ал.4
от ЗДв.П. Спазено е изискването на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, въвеждаща изискването за всяко използване
на мобилно АТСС за контрол/каквото мобилно АТСС е използвано в процесния случай/ да
се попълва протокол съгласно приложението. В ал.2 на цитираната разпоредба е
регламентирано, че: „протоколът по ал.1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за
контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и
краят на контролирания участък“. Съгласно чл.10, ал.3 от Наредбата, при работа с временно
разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол
на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка
на разположението на уреда. Приложеният по делото Протокол за използване на АТСС е
доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е
заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът и
въведените ограничения на скоростта. Безспорно в случая към протокола е приложена
снимка на разположението на уреда, съобразно изискването на разпоредбата на чл.10, ал.3
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., налагащо извод, че от описаните и анализирани
по-горе доказателства става ясно, къде е било разположено /позиционирано/ това АТСС на
посочената дата и в посоченото време.
В подкрепа на извода на съда са и гласните доказателства на свидетеля И. С., както и
приложената по делото схема на пътен участък с нанесени знаци, актуална към 09.05.2022г.
Съдът намира, че в хода на административно- наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процедурата по съставяне на електронния фиш, налагащи
отмяната му. Настоящата инстанция приема, че фишът притежава законово
регламентираното съдържание, разписано в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДв.П, надлежно е
връчен на соченото за нарушител лице. Фишът е издаден в рамките на визираните в НК
давностни срокове, поради което не е преклудирана възможността да бъде ангажирана
отговорността на жалбоподателя.
За така констатираното нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДв.П, на жалбоподателя е
наложено наказание глоба в размер на 600 лева на основание чл.182, ал.4 от ЗДв.П.
Съдът намира, че в случая е осъществен състава на чл.182, ал.4 от ЗДв.П, съгласно
който, когато нарушението по ал.1, т.1-5, ал.2 и ал.3, т.1-5 е повторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер. В § 6, т. ЗЗ ДР на ЗДв.П е
дадено легално определение на понятието повторно нарушение извършено в едногодишен
срок, а в случаите по чл.174, ал.2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. От данните по
делото се установява, че настоящото деяние е извършено в едногодишния срок от влизане в
сила на посочения в атакувания електронен фиш - ЕФ Серия К № 4809496, връчен на
21.09.2021г. и влязъл в законна сила на 06.10.2021г. /л.42 и л.43/, с оглед на което и на
основание чл.182, ал.4 от ЗДв.П, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДв.П, вр. § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДв.П,
настоящото нарушение се явява повторно и правилно е наложено наказание глоба в двоен
размер, а именно 600 лева.
3
С оглед изложеното и отчитайки приобщените писмени доказателства съдът намира,
че обжалваният електронен фиш се явява правилен и законосъобразен и следва да бъде
потвърден изцяло, а жалбата - да бъде оставена без уважение.
Съгласно чл.63 ал.3 и ал.5 от ЗАНН страните имат право присъждане на разноски по
реда на АПК, като в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт
като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно
ал.4 на нормата, съдът по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Размерът на
юрисконсултското възнаграждение се определя от съда, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лева.
Доколкото не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение,
то съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ
административнонаказващия орган - ОД МВР гр. Шумен по делото, в размер на 80
/осемдесет/ лева. Сумата следва да се присъди в тежест на жалбоподателя и да се заплати
от последния по сметка на ОД МВР гр. Шумен.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 5938782 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на Д. Д. А., с ЕГН
********** от гр. В., ************** е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 600 лева на основание чл.189, ал.4 от ЗДв.П, във вр. чл.182, ал.4 от ЗДв.П, като
правилен и законосъобразен.
ОСЪЖДА Д. Д. А., с ЕГН ********** от гр. В., ************** да заплати по
сметка на ОД МВР гр. Шумен сумата от 80.00 (осемдесет) лева - юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4