Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 354/16.07.2019 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Димитрана Д., с участието на Галя
Александрова - прокурор при Окръжна прокуратура - Монтана като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 462
по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба и
уточненията към нея от К.А.Г. с ЕГН * *** чрез пълномощника адвокат В.П. от САК
със съдебен адрес ***, партер, с която са предявени обективно съединени осъдителни
искове по реда на чл.203 - 207 от АПК във вр. чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ против Областна дирекция
на МВР /ОД МВР/ - Монтана, представлявана от Директора, за присъждане на
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди претендирани в размер на 600.00лева
/шестстотин/, изразяващи се в направените от него разноски – платено в брой адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство и защита по АНД № 38/2018год. по
описа на Районен съд – Монтана с постановеното по което дело и влязло в законна
сила от 18.04.2018год. Решение №103 от 26.03.2018год. било отменено издадено
против ищеца Наказателно постановление №17-0996-004512/27.10.2017год., за
налагане на административно наказание – глоба и лишаване от право да управлява
МПС, за извършено административно нарушение по ЗДвП, издадено от Началник
сектор „Пътна полиция” при ОД МВР – Монтана, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на влизане в законна сила на решението до нейното
окончателно изплащане.
С исковата молба се претендират и
имуществени вреди от отмененото като незаконосъобразно Наказателно
постановление по АНД № 38/2018год. по описа на Районен съд – Монтана, представляващи
обезщетение от неизплатено трудово възнаграждение в размер на 3681,28лева /три
хиляди шестстотин осемдесет и един и 28ст./ поради невъзможност да изпълнява
служебните си задължения и неимуществени вреди изразяващи се в стрес,
притеснение и напрежение от незаконосъобразно отнетото СУ МПС и лишаване от
възможността да упражнява служебните си задължения по трудов договор в размер
на 2000.00лева /две хиляди/, мораторна лихва за периода от 18.04.2018год. до
17.09.2018год. в размер на 266,98лева, ведно със законна лихва от завеждане на
исковата молба.
В открито съдебно заседание от
15.05.2019год. на основание чл.214, ал.1 от ГПК във вр. чл.144 от АПК е прието изменение на основанието по предявения иск
в частта с която се претендират имуществени вреди, представляващи обезщетение от отменен като
незаконосъобразен административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка /ПАМ/ № 17-0996-0000410 от 07.06.2017 год. на
Началник сектор "ПП" при ОД на МВР Монтана, изразяващо се в
пропуснати ползи от неизплатено трудово възнаграждение в размер 3681,28 лева,
поради невъзможност на ищеца да изпълнява служебните си задължения, и неимуществени вреди, изразяващи се в
стрес, притеснение и напрежение от незоконосъобразно отнетото СУМПС, в размер
на 2000.00 лева, претендирани за периода 01.09.2017 год. до 23.04.2018год.,
ведно със законната лихва от 18.03.2019 год., когато е влязло в законна сила
решението на ВАС по адм. дело № 356/2018 год., с което е отменен като
незаконосъобразен административният акт – Заповед за налагане на ПАМ. По
приетото частично изменение на иска съдът е дал възможност на страните да
подготвят защитата си, като е разпределил отново доказателствената тежест.
В исковата молба твърди, че съгласно чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, като в ал.2 на разпоредбата било посочено, че исковете
по ал.1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Твърди се, че от посоченото незаконосъобразно наказателно постановление
№17-0996-004512/27.10.2017год. издадено от Началник сектор „Пътна полиция” при
ОД МВР – Монтана, отменено с влязлото в законна сила съдебно решение на Районен
съд – Монтана, му били причинени имуществени вреди, претендирани в размер на 600.00
лева, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство. Както и че вследствие отмяната на незаконосъобразен административен акт – Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 17-0996-000410 от 07.06.2017 год.
на Началник сектор "ПП" при ОД на МВР Монтана по адм. дело
№435/2017год. по описа на АС – Монтана, за периода от 01.09.2017 год. до
23.04.2018год. са настъпили имуществени вреди изразяващи се в пропуснати ползи
от неизплатено трудово възнаграждение в размер 3681,28 лева, поради
невъзможността му да изпълнява служебните си задължения на длъжността „шофьор
цистерна” по сключен трудов договор с „Г*** П*** ” ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.С*** , ж.к. „Х*** Д*** ”, бл.* , вх.* , и неимуществени вреди от
незоконосъобразно отнетото СУМПС, претендирани в размер на 2000.00 лева
изразяващи се в стрес, притеснение и напрежение. Твърди се, че
неимуществени вреди са причинени вследствие на изживян непрекъснат стрес, което
е повлияло негативно на психиката му, изпитвал е безпокойство, голямо
психическо напрежение, както и разочарование от прилагането на закона. Чувствал
се е унизен, притеснен и несигурен. Накърнени били моралните и нравствените му
ценности, както и социалното му общуване. Притеснявал се, че не може да осигури
средства за прехраната на семейството си поради невъзможността да упражнява
трудовата си дейност, защото СУ МПС било отнето незаконосъобразно. Не можел да
спи спокойно, получавал световъртежи, силно главоболие, наложило му се да
посети лекар и да приема медикаменти.
В съдебно заседание, редовно призован,
ищецът чрез процесуалния си представител адвокат В.П. от САК поддържа обективно
съединените искове, счита същите за основателни и доказани, тъй като са налице
комулативно изискуемите предпоставки, предвидени в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, за ангажиране
отговорността на ответника – незаконосъобразен административен акт, отменен с
влязло в сила решение на съда; причинена е реална и непосредствена вреда и
наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен
акт и настъпилите имуществени и неимуществени вреди за ищеца. Моли съда да
постанови решение, с което да уважи исковете така, както са предявени. Претендира
се и присъждане на направените в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение, депозит за вещо лице и заплатена държавна такса за образуване
на делото, като представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Ответникът – ОД МВР представлявано от
Директора, в отговора по исковата молба оспорва същата, като неоснователна и
недопустима. При условия на евентуалност моли за отхвърлянето на исковете като
неоснователни и недоказани. Оспорва размера на заплатеното адвокатско възнаграждение
по обжалване на НП, тъй като същото не е с фактическа и правна сложност.
В съдебно заседание се представлява от
надлежно упълномощения главен юрисконсулт К.Д., която по съществото на делото
моли за отхвърляне на предявените искове, тъй като не са налице комулативно
изискуемите предпоставки, за ангажиране отговорността на ответника, досежно
наличието на причинена непосредствена вреда и причинна връзка между отменената
ЗПАМ и настъпилите имуществени и неимуществени вреди претендирани от ищеца.
Намира претенцията за имуществени и неимуществени вреди за недоказана. Моли за
отхвърляне на предявените искове. Прави възражения за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, както по отмененото НП, така и тези претендирани в
настоящето производство.
Представителя на Окръжна прокуратура -
Монтана дава заключение, че предявените искове са частично основателни по
отношение на причинените имуществени вреди претендирани в размер на 600.00лева
изразяващи се в направените разноски – платено в брой адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство и защита по АНД № 38/2018год. по описа на
Районен съд – Монтана и по отношение на претендираните имуществени вреди от
отмяната на незаконосъобразен административен акт –
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ по адм. дело
№435/2017год. по описа на АС – Монтана, изразяващи се в пропуснати ползи от
неизплатено трудово възнаграждение, но в размера установен по приетата по
делото съдебно счетоводна експертиза и като неоснователен и недоказан
предявения иск за неимуществени вреди от отмяната на ЗПАМ. Подробни доводи
развива в представено писмено заключение.
Административен съд - Монтана, след
преценка на събраните по делото доказателства – писмени, гласни и заключението
по приетата съдебно – счетоводна експертиза неоспорена от страните по делото и
становищата на страните приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното по настоящото дело като
доказателство, което не е оспорено от страните АНД № 38/2018год. по описа на
Районен съд – Монтана се установява, че с наказателно постановление №17-0996-004512
от 27.10.2017год. издадено от Началник сектор „Пътна полиция” при ОД МВР –
Монтана на ищеца К.А.Г. с ЕГН * *** за извършено административно нарушение по
чл.174, ал.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.174,
ал.3, пр. първо от ЗДвП. НП е връчено лично на ищеца на 11.12.2017год., като
срещу него е постъпила и съответната въззивна жалба по която е образувано АНД №38/2018год.
по описа на РС - Монтана. Жалбата срещу НП е подадена от ищеца чрез пълномощник
– адвокат В.П. от САК със съдебен адрес ***, партер.
Видно от доказателствата по делото, в
производството пред Районен съд - Монтана ищецът е надлежно представляван от упълномощеният
адвокат В.П. от САК. Съобразно сключения между ищеца - К.А.Г. *** и адвокат В.П.
от САК, договор за правна защита и съдействие с бланков №780726, в който
договор е посочено, че ищецът по настоящото дело, упълномощава адвокат В.П. от
САК, да му окаже правна защита и съдействие, изразяваща се в изготвяне на
жалбата против НП и процесуално представителство пред всички инстанции. В
платена сума от договора изрично е отразено договореното и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на общо 600.00 лева, описано цифром и
словом. С решение №103 от 26.03.2018год. постановено по АНД №38/2018год. на Районният
съд - Монтана е отменено, като незаконосъобразно издаденото срещу ищеца в
качеството му на административно наказано лице наказателно постановление №17-0996-004512/27.10.2017год.,
издадено от Началник сектор „Пътна полиция” при ОД МВР – Монтана. Постановеното
Решение не е обжалвано по реда на гл.ХІІ от АПК, пред касационната инстанция и е
влязло в законна сила от 18.04.2018год.
От
приложеното по настоящото дело като доказателство, което не е оспорено от
страните Адм. дело №435/2017год. по описа на
АС – Монтана, влязло в законна сила от 13.03.2019год., след касационно
обжалване по образуваното адм. дело № 356/2018 год., по описа на ВАС е отменена
като незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка /ЗПАМ/ № 17-0996-000410 от 07.06.2017 год. на Началник сектор
"ПП" при ОД на МВР Монтана, с която на основание чл.22 от ЗАНН във
вр. чл.171, т.1, буква „б” от ЗДвП временно му е било отнето свидетелството за
управление на моторно превозно средство /СУ МПС/ до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. Със ЗПАМ е отнето и СУ МПС на ищеца с
№*********. ЗПАМ е връчена на ищеца на 14.09.2017год. и е издадена въз основа
на съставен АУАН серия Д
№247405/06.06.2017г. за това, че на 06.06.2017г. в 15,10ч. по път Е-79 /пътен
възел с.Долна Вереница/ управлява по отсечката
за включване в движението в посока от гр.Монтана към гр.Видин,
реализирал ПТП с материални щети в еластична ограда /мантинела/, като при опит
да му бъде извършена проба за алкохол отказва да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване на употреба на алкохол, издаден му е талон
за медицинско изследване №0375494 при отказ да го подпише, удостоверено с
подписа на един свидетел и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване
за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, с което е нарушил
чл.174, ал.3 от ЗДвП.
От
приложената справка за нарушител на л.97-101 от делото е видно, че СУ МПС на
ищеца е отнето на 06.06.2017год. и му е върнато на 23.04.2018год.
От
представените и приобщени към доказателствения материал по делото, както от
ищеца, така и изисканите от трето лице писмени доказателства за претендирания
период се установява, че: с трудов договор №4 от 02.03.2017год. сключен между
ищеца и „Г*** П*** ” ЕООД с ЕИК * , ищеца е постъпил на работа на
06.03.2017год. на длъжността „шофьор цистерна” за неопределено време при основно
месечно трудово възнаграждение от 590,00лева и ДМС 0,6%. Наличието на сключен
трудов договор се установява и от приложената актуална справка от НАП на всички
трудови договори сключени с ищеца на л.20,21 от делото.
От
приложените ведомости за заплати на л.56 до 67 от делото се установява, че
ищеца след отнемане на СУ МПС е получавал брутно трудово възнаграждение от
работодателя си „Г*** П*** ” ЕООД за месец юни 2017год. от 590,00лева, както и
за месец юли и част от месец август 2017год. Като през месец юли 2017год. е
ползвал платен годишен отпуск от 21 работни дни, а за месец август 2017год. от
четири работни дни или за периода от 03.07.2017год. до 07.08.2017год. ищеца е
ползвал общо 26 работни дни платен годишен отпуск, видно и от приложеното писмо
на л.176 от делото.
От
приложените на л.179-181 от делото молби от ищеца депозирани до работодателя му
управителя на „Г*** П*** ” ЕООД, същият е поискал ползването на неплатен отпуск
по чл.160, ал.1 от КТ, за периода от 01.09.2017год. до 16.10.2017год.; от
17.10.2017год. до 31.12.2017год. и от 02.01.2018год до 03.04.2018год., като
изрично и в трите молби е посочил като причина „поради отнемане на СУ МПС и
невъзможност да изпълнява поставените му задачи, съгласувано с работодателя”.
Въз основа на подадените молби са били издадени и Заповеди с които е разрешен
ползването на неплатен отпуск на ищеца с №1/01.09.2017год. за 30 работни дни на
л.68 от делото; №2/17.10.2017год. за 51 работни дни на л.70 от делото и
№3/02.01.2018год. за 63 работни дни на л.71 от делото. От приложените ведомости
за заплати на л.61 до 67 от делото от месец 09.2017год. до м.03.2018год. е
видно, че ищеца не е получавал трудово възнаграждение.
От
приложената на л.213 от делото покана се установява, че работодателя „Г*** П***
” ЕООД на 19.03.2018год. е отправил такава до ищеца за прекратяване на трудовия
му договор по взаимно съгласие, поради това, че ищеца не може да изпълнява
трудовите си задължения в дружеството поради отнемането на СУ МПС.
На
26.03.2018год. ищеца депозирал молба до управителя на „Г*** П*** ” ЕООД с която
е заявил съгласие за прекратяване на трудовото му правоотношение поради
отнемане на СУ МПС и невъзможност за изпълнение на поставените му задачи, след
отправена до него покана от работодателя му, считано от 04.04.2018год., видно
от л.178 от делото. Във връзка с молбата му е издадена и приложената на л.72 от
делото Заповед №5 от 04.04.2018год. от работодателя му „Г*** П*** ” ЕООД, с
която на основание чл.325, ал.1,т.1 от КТ е прекратен трудовия договор с ищеца
на длъжността „шофьор цистерна”, считано от 04.04.2018год.
Приложен е и
сключен нов трудов договор №11 от 16.05.2018год. между ищеца и „Г*** П*** ”
ЕООД за постъпването му считано от 17.05.2018год. на длъжността „шофьор
цистерна”.
По делото в
открито съдебно заседание на осн. чл.176, ал.1 от ГПК във вр. чл.144 от АПК е
изслушан ищеца по отношение на отправената му покана от работодателя „Г*** П***
” ЕООД, като същият заявява, че след отнемане на СУ МПС е работел известен
период в дружеството, като е помагал на по-млади колеги, след което е излязъл в
платен и неплатен отпуск до получаване на поканата от работодателя за
прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие, след което тъй
като нямал СУ МПС си подал молба за прекратяване на трудовия договор по взаимно
съгласие.
С оглед
установяване на претендираните от ищеца неимуществени вреди в размер на
2000,00лева, изразяващи се в твърдения за стрес,
притеснение и напрежение от незоконосъобразно отнетото СУМПС, по делото са приложени Амбулаторен
лист при първичен преглед №000573 от 26.03.2018год. на л.75 от делото, издаден
въз основа на направление, с отразено посещение – за консултация, при което е
поставена основна диагноза – световъртеж от централен произход. В анамнеза е
отразено, че се оплаква от световъртеж без определена посока, главоболие и
замаяност, като в терапия са му предписани прием на медикаменти. Приложена е и
рецептурна книжка с дата на издаване от 05.04.2018год.
В съдебно
заседание от 15.05.2019год. по делото е разпитана свидетелката Л*** К*** Г*** –
съпруга на ищеца, която заявява, че през 2017год. съпруга й работел като шофьор
и карал гориво от България за Г*** , като от 40 години работи като международен
шофьор, а след като му взели книжката не можел да работи. Известно време
останал в търговското дружество в което работел, за да учи негови колеги и да
им показва маршрутите, но след това от дружеството го предупредили, че не могат
да продължават да му плащат и го принудили да излезе в неплатен отпуск. След
което бил освободен и останал без работа докато си получи СУ МПС. Бил притеснен
и изнервен, като тя издържала семейството. През това време ищеца получил високо
кръвно, сърцебиене и няколко пъти му сменяли лекарствата, докато се възстанови.
Станал по - изнервен и по - сприхав от липсата на доходи. Преди отнемане на
книжката му също вдигал високо кръвно, но не толкова високо. За притеснението
му допринесъл и факта, че автомобила им бил спрян от движение и нито той, нито
тя можели да го карат. След връщане на книжката съпруга й продължавал да си пие
лекарствата, тъй като вдига кръвно и има сърцебиене. Показанията на тази
свидетелка съдът кредитира, след съобразяване с разпоредбата на чл.172 от ГПК преценявайки
връзката им с останалите събрани по делото доказателства, като ги приема за
последователни, житейски обясними и непротиворечиви.
От
изготвената по делото съдебно – счетоводна експертиза, приета без възражения от
страните, която съдът кредитира като обоснована, изготвена от вещо лице
специалист, въз основа на събраните по делото доказателства и проверка при
работодателя, се установява, че ищеца за периода от 01.09.2017год. до
23.04.2018год. е следвало да получи брутно трудово възнаграждение в размер на
общо 4638,97лева и нетно трудово възнаграждение в размер на 3618,09лева,
трудовото му правоотношение е прекратено считано от 04.04.2018год., като през
месец юли и август 2017год. е ползвал платен годишен отпуск от общо 26 работни
дни, след което за периода от 01.09.2017год. до 03.04.2018год. е бил в неплатен
отпуск.
При така приетото
за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав достигна до
следните изводи по допустимостта на иска:
Изпълнено е
условието на чл. 204, ал.1 от АПК - искът е подаден от лице
с надлежна процесуална легитимация, отговарящ на формалните изисквания за
редовност от външна страна и насочен против ответник, притежаващ
характеристиките по чл. 205 от АПК.
Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим
искът по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същия да е
предявен след отмяна на административния акт, по съответния ред.
По отношение
на претендираните имуществени вреди в размер на 600.00лева /шестстотин/,
изразяващи се в направените от ищеца разноски – платено в брой адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство и защита по АНД № 38/2018год. по
описа на Районен съд – Монтана с постановеното по което дело и влязло в законна
сила от 18.04.2018год. Решение №103 от 26.03.2018год. било отменено издадено
против ищеца Наказателно постановление №17-0996-004512/27.10.2017год.
С оглед на
характера на дейността по административното наказване, приключваща с издаване
на наказателно постановление, е прието Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015
г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, според което, независимо от
правораздавателния й характер, тази дейност е административна, тъй като се
осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по
административен ред и чрез упражняване на властнически метод. В тази връзка и
въпреки че наказателното постановление не е индивидуален административен акт,
по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо в случая е
обстоятелството, че това е властнически акт, издаван от административен орган
по повод възложени му от закона правомощия и по своето съдържание представлява
изпълнение на административна дейност.
По
изложените съображения и тъй като в случая се установи, че наказателното
постановление, издадено от Началник сектор „Пътна полиция” при ОД МВР – Монтана,
е отменено от компетентния Районен съд, с влязло в законна сила съдебно
решение, постановено по АНД № 38/2018год. по описа на Районен съд – Монтана,
което не е обжалвано и е влязло в законна сила, предявеният иск по първата
претенция се явява допустим за
разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. Искът е допустим за
разглеждане в производството пред Административен съд – Монтана, по реда на
глава ХІ от АПК /чл. 203 и следв./, като предявен пред съда
по мястото на увреждането.
От правна страна исковият процес
започва с твърденията, съдържащи се в исковата молба, че спорното право
съществува и е породено от отмененото като незаконосъобразно наказателно
постановление за налагане на административно наказание. Процесуалната
легитимация на страните в исковото производство следва единствено от тези
твърдения, изложени в исковата молба, относно наличието на претендираното право
и доколкото в конкретния случай ищецът твърди, че настъпването на вредите, за
които се претендира да бъдат обезщетени, е резултат именно от издаването на
незаконосъобразното НП за налагане на административно наказание - глоба за
нарушение, установено с издаденото НП, то пасивната процесуална легитимация е
правилно определена, като искът е насочен срещу ОД МВР – Монтана, която е
юридическо лице по смисъла на чл. 37, ал.2 (Изм. и доп., бр.81 от 2016 г., в сила от
01.01.2017 г.) от ЗМВР и която, освен това, се явява и издател на
отмененото НП за налагане на съответните административни наказания по ЗДвП.
С оглед наведените фактически
твърдения от ищеца, настоящият съдебен състав счита, че е налице изискуемата се
абсолютна процесуална предпоставка - надлежна пасивно легитимирана страна – ОД
МВР – Монтана. Ето защо, предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан
по същество, като се произнесе дали са налице комулативните елементи от сложния
фактически състав за ангажиране отговорността на ОД МВР – Монтана, за
имуществени вреди, причинени на ищеца, като доказателствената тежест за
установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника лежи
изцяло върху ищеца.
За да се ангажира отговорността по
реда на чл. 1 от ЗОДОВ, следва да е налице преди всичко
отменен като незаконосъобразен административен акт и след това причинени вреди
- щети или пропуснати ползи, които следва да се намират в причинно - следствена
връзка с отменения незаконосъобразен акт. Отговорността по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е обективна, т.е.
държавата отговаря за вредите, причинени от незаконосъобразни бездействия на нейни
органи и длъжностни лица в качеството им на административни органи, при или по
повод изпълнение на административна дейност, независимо дали длъжностното лице
е действало виновно, като първото условие е актът да е в изпълнение на
административна дейност.
В случая не е спорно, че е налице
конкретно Наказателно постановление за налагане на административно наказание, издадено
от Началник сектор „Пътна полиция” при ОД МВР – Монтана, което е отменено по
съдебен ред от въззивната инстанция /Районен съд/, не е обжалвано и е влязло в законна
сила, т.е. доказана е първата предпоставка от визираните по-горе - отменен като
незаконосъобразен административен акт – Наказателно постановление, което не се
оспорва и от процесуалният представител на ответника. Нямо спор, че
възнаграждението, уговорено между страните, се дължи на основание свободно
договаряне между тях, но това не води до липса на пряка причинна връзка между
заплащането на сумата за адвокатско възнаграждение и отмененото наказателно
постановление. Напротив, съгласно цитираното по-горе, ТР № 1 от 15.03.2017 г.
по т. д. № 2/2016 г. на ВАС, безспорно се приема, че потърсената адвокатска
помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от
издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е
законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което
твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от
административния орган. В тази връзка нелогично е да се твърди, че лицето
безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е мотивирано от издаденото
срещу него наказателно постановление, с цел то да бъде отменено по предвидения
от закона ред, който изисква специални познания, каквито имат адвокатите. Това
обжалване, във всичките му фази, включително и чрез касация - за индивидуалните
административни актове пред ВАС и за наказателните постановления пред
административните съдилища, не е задължително да бъде осъществено с помощта на
адвокат, но гражданите изключително трудно, биха се справили със съдебното
обжалване без неговата помощ. С ТР се приема като пряка и непосредствена
последица от увреждането по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ и платените от гражданите
хонорари за адвокатска защита в хипотезите на т. т. 1-7 на ал. 1 на чл. 2 от ЗОДОВ, макар и
адвокатската защита да не е задължителна, тъй като разходите по ангажирането на
адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото
НП, чието пряко следствие е дължимост на хонорар, който следва да е съответен
на правната защита, необходима на лицето, с оглед повдигнатото обвинение.
Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и
потърсената от административно наказаното лице адвокатска защита е пряка и
непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и
следствие - гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е
издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. В настоящия случай се
установява, че в следствие на осъществената от процесуалния представител
защита, съдът е отменил оспореното НП, поради което настоящият състав намира,
че процесуалния представител на ищцата е изпълнил предмета на сключения между
тях договор за правна защита и съдействие. Адвокатската защита се явява
нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради
което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване.
Не се оспорва и основателността на
иска от ответника, оспорва се размера на претендираното и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение от 600.00лева. Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и
правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния
такъв, определен от Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е
действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити
правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар,
несъответстващ на критериите на този член от закона - "справедлив и
обоснован". Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са искови производства,
те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и
в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на
твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят
възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът
на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в
средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа
на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е
"обоснован и справедлив", т. е да е съразмерен на извършената правна
защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея
вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да
накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в
производството".
В конкретния случай, тъй като
заплатеното адвокатско възнаграждение е по повод издадено наказателно
постановление, което впоследствие е отменено от страна на РС - Монтана с
Решение№103 от 26.03.2018год. по АНД № 38/2018год. по описа на Районен съд –
Монтана, то възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение следва да бъде разгледано в светлината на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК предвижда, че при
прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и
фактическа сложност на делото съдът може по искане на страната да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В тази норма
е предоставено право на съда да прецени дали да намали адвокатското
възнаграждение, като законодателят само е ограничил минималната долна граница,
под която не може да бъде определено адвокатско възнаграждение. Вярно е, че
нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК предоставя право на съда по
искане на страната, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, да
може по искане на насрещната страна да го намали до долна граница, под която не
може да се намали възнаграждението - не по-малко от минималния размер,
предвиден в Закона за адвокатурата, но съдът не е обвързан
с максималния размер, които може да присъди възнаграждение, при условие, че е
доказано като заплатено. В чл. 78, ал. 5 от ГПК е предоставено право на
съда, като законодателят е използвал израза " може", което сочи на
свободна преценка на съда да намали или не възнаграждението, но само при
депозирано искане от страната за намаляване на разноските.
Съгласно чл.18, ал.1 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (Изм. - ДВ, бр. 2 от 2009
г., бр. 28 от 2014 г., бр. 84 от 2016 г.) за изготвяне на жалба срещу
наказателно постановление без процесуално представителство възнаграждението се
определя по правилата на чл.7, ал.2 на базата на половината от размера на
санкцията, съответно обезщетението, но не по -малко от 50.00 лева. В алинея
втора е посочено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300.00 лева, в алинея
трета на текста е визирано, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал.
2 възнаграждението е 300.00лева
От приложения Договор за правна защита
и съдействие от 14.12.2017 година е видно, че обемът на представителната власт
на адвоката е да изготви и подаде жалба против Наказателно постановление
издадено срещу ищеца и да осъществи процесуално представителство по повод
обжалването му пред РС - Монтана. Установено е, че жалбата е изготвена и
подадена от адвоката, а в съдебното производство пред МРС са проведени три
съдебни заседания, на които се е явила адвокат П. от САК. Но самото дело пред
Районен съд - Монтана не представлява правна и фактическа сложност, което да
обуслови заплащане на адвокатски хонорар договорен в размер на 600.00 лева. С
оглед на това, настоящият съдебен състав намира, че адвокатското възнаграждение
е прекомерно и същото следва да бъде редуцирано до минималния размер от 300.00
лева, предвиден в нормата на чл.18, ал.2 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения.
Именно вредите, които се претендират
са доказани до този размер и искът следа да бъде уважен до този размер, а за
разликата от 300.00 лева до 600.00 лева – отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По иска за заплащане на законната
лихва върху сумата от 600.00 лева. Задължението за лихва има акцесорен характер
и следва съдбата на главното вземане. Предвид обстоятелството, че искът за
заплащане на обезщетение за искът за имуществени вреди е частично основателен,
настоящият съдебен състав намира, че и исковата претенция за заплащане на
законната лихва от влизане в сила на Решението за отмяна на НП - 18.04.2018год.
година до окончателното изплащане на сумата също е частично основателен. В
подкрепа на този извод е и т. 4 то ТР № 3/2004 година на ОСГК на ВКС, според
което, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и
съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението,
както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за
неговото заплащане, е влизане в сила на решението, с което се отменят
унищожаемите административни актове, при нищожните – това е моментът на тяхното
издаване, а за незаконни действия, или бездействия на административните органи
– от момента на преустановяването им. Това е така, защото началният момент на
забавата за плащане на обезщетение за вреди от незаконни актове на
администрацията, съответно на задължението за плащане на законна лихва, е
моментът на влизане в сила на решението за отмяна на административния акт, тъй
като тогава се счита завършен фактическият състав на имуществената отговорност
по чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди. В този смисъл е приетото по Тълкувателно решение
№ 3 от 22.04.2005 г. по гр. дело № 3/2004 г. на Общото събрание на гражданската
колегия на Върховния касационен съд.
По отношение на претендираните имуществени вреди изразяващи се в пропуснати ползи от неизплатено трудово
възнаграждение в размер 3681,28 лева, поради невъзможността на ищеца да
изпълнява служебните си задължения на длъжността „шофьор цистерна” по сключен
трудов договор с „Г*** П*** ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.С*** ,
ж.к. „Х*** Д*** ”, бл.* , вх.* , вследствие
отмяната на незаконосъобразен административен акт –
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ №
17-0996-000410 от 07.06.2017 год. на Началник сектор "ПП" при ОД на
МВР Монтана по адм. дело №435/2017год. по описа на АС – Монтана, за периода от
01.09.2017 год. до 23.04.2018год. ведно със законната лихва от
18.03.2019 год., когато е влязло в законна сила решението на ВАС по адм. дело №
356/2018 год., с което е отменен като незаконосъобразен административният акт –
Заповед за налагане на ПАМ.
Няма спор по делото, че по Адм.
дело №435/2017год. по описа на АС – Монтана, влязло
в законна сила от 13.03.2019год., след касационно обжалване по образуваното
адм. дело № 356/2018 год., по описа на ВАС е отменена като незаконосъобразна
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 17-0996-000410
от 07.06.2017 год. на Началник сектор "ПП" при ОД на МВР Монтана т.е.
налице е първата предпоставка за ангажиране на обективната отговорност на
ответника, а именно – отмяната на незаконосъобразен административен акт.
Правната доктрина сочи, че заповедите за прилагане на принудителни
административни мерки са индивидуални административни актове, поради това се
приема, че е налице отменен по съответния ред индивидуален административен акт.
Налице е първата предпоставка по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Нормата на § 1 от
Заключителните разпоредби на ЗОДОВ, който е специален закон в
производството за обезщетение препраща за неуредените въпроси към разпоредбите
на гражданските закони. В исковото производство тежестта да докаже, посредством
съответните допустими доказателствени средства претенцията си за обезщетение, е
изцяло върху ищеца на когото съдът е дал и съответните указания по
разпределената доказателствена тежест. Само наличието на отменен по съответния
ред административен акт не е достатъчно основание да бъдат уважени исковите
претенция. За да бъде прието, че отнемането на свидетелството за управляване на
МПС е засегнало ищеца по начин да предизвика у него твърдените и описани по –
горе неблагоприятни последици, същият следва да докаже, от една страна
действителното наличие на такива последици, а от друга - пряката причинна
връзка между тях и незаконосъобразния административен акт.
От представения по делото трудов договор №4 от 02.03.2017год.
сключен между ищеца и „Г*** П*** ” ЕООД с ЕИК * , неоспорен от страните по
делото, безспорно се установява, че ищеца е постъпил на работа на
06.03.2017год. на длъжността „шофьор цистерна” за неопределено време при
основно месечно трудово възнаграждение от 590,00лева и ДМС 0,6%. След отнемане
на СУ МПС от 06.06.2017год. по отменената ЗПАМ ищеца е излязъл в платен годишен
отпуск за периода от 03.07.2017год. до 07.08.2017год. По молби на ищеца до
работодателя му в които изрично е отбелязано, че „поради отнемане на СУ МПС и
невъзможност да изпълнява поставените му задачи, съгласувано с работодателя”
желае ползването на неплатен годишен отпуск. Като видно от приложените заповеди
такъв е ползван за периода от 01.09.2017год. до 03.04.2018год., а впоследствие
след покана отправена от работодателя му, с която същият е заявил съгласие за
прекратяване на трудовото му правоотношение поради отнемане на СУ МПС и
невъзможност за изпълнение на поставените му задачи, ищеца е подал молба за
прекратяване на ТПО, като е последвала и издадена Заповед №5 от 04.04.2018год.
от работодателя му „Г*** П*** ” ЕООД, с която на основание чл.325, ал.1,т.1 от КТ е прекратен трудовия договор с ищеца на длъжността „шофьор цистерна”,
считано от 04.04.2018год.
При тези
данни настоящия състав намира, че ищецът е доказал, че обезщетението му се
дължи в претендирания период от 01.09.2017 год. до
23.04.2018год., /когато му е върнато СУ МПС, видно от приложената справка за нарушител/.
Ищецът не би бил лишен от трудовото си възнаграждение, ако не бе издадена
незаконосъобразна заповед за налагане на ПАМ „изземване на СУ МПС”. Това е така
тъй като намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано от издаването на
отменена по съдебен ред заповед за налагане на ПАМ, т.е. налице е причинна
връзка, тъй като незаконосъобразната заповед е причинила непосредствената
вреда, съставляваща неполучено трудово възнаграждение. Това трудово
възнаграждение изчислено по приетата и неоспорена от страните съдебно –
счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена и
кореспондираща със събраните по делото писмени доказателства е в брутен размер
от 4638,97лева, т.е. по-голям от претендирания. И тъй като съдът е обвързан с
претенцията по предявения иск, след като ищеца не е изменил иска си по размер,
то същия следва да бъде уважен в цялост за претендирания размер от 3681,28 лева, за репариране на имуществените вреди от неполучено трудово
възнаграждение причинени от отменена Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ЗПАМ/ № 17-0996-000410 от 07.06.2017 год. на Началник
сектор "ПП" при ОД на МВР Монтана по адм. дело №435/2017год. по описа
на АС – Монтана.
По отношение претенцията за лихви, в
т. 4 от Тълкувателно
решение № 3/2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г. ОСГК е прието,
че "обезщетение за вреди възниква след признаване по законен ред
незаконността на акта, действието или бездействието на държавния орган",
т.е. началният момент на забавата е от влизане в сила на решението, с което е
отменена посочената по - горе заповед – от 18.03.2019 год.,
когато е влязло в законна сила решението на ВАС по адм. дело № 356/2018 год.
По отношение на претендираните
неимуществени вреди в размер на 2000.00лева изразяващи
се в стрес, притеснение и напрежение от незоконосъобразно отнетото СУМПС по отменена
заповед за прилагане на ПАМ, в размер на 2000.00 лева, претендирани за периода
01.09.2017 год. до 23.04.2018год., ведно със законната лихва от 18.03.2019
год., настоящия съдебен състав намира тази претенция за недоказана от страна на
ищеца.
Тази категория вреди макар и да не
могат да бъдат предмет на конкретно измерване по количество и размер също
подлежат на установяване посредством допустимите в процеса доказателствени
средства, т. е. същите не се презюмират (а подлежат на доказване, както по
основание, така и по размер). Неимуществените вреди, изразяващи се в
причиняване на негативно психическо състояние на лицето, които са пряка и
непосредствена последица от отмяната на незаконосъобразния административен акт,
следва да бъдат конкретно установени. Необходимо е да се установят ясни данни
за интензитета на негативните психични преживявания, на тяхната
продължителност, на конкретното им въздействие и възприятие от лицето.
Обезщетението за неимуществени вреди има само компенсаторна функция. Целта му е
не да поправи вредите, а да възстанови психическото равновесие на пострадалото
лице. Това обуславя необходимостта от обективно, всестранно и пълно обхващане
на всички, настъпили в резултат на увреждането неимуществени вреди. В правната
теория и съдебната практика се приема, че в понятието "неимуществени
вреди" се включват претърпените болки и страдания, които представляват
негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно
отражение в психиката, но и социален дискомфорт за определен период от време.
Затова законът е въвел справедливостта като критерии за тяхното обезщетяване.
Понятието "справедливост" е обусловено от конкретните и обективно
съществуващи обстоятелства, като обем, интензитет и продължителност на
претърпените болки и страдания, физическите, психологическите и социалните
последици за увредения, възрастта на увреденото лице. Съгласно задължителните
указания в т. II от ППВС № 4 от 1968 г., размерът на обезвредата следва да бъде
съответен на претърпените вреди.
Отнемането на СУМПС, по силата на
обявената за незаконосъобразна Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 17-0996-000410 от 07.06.2017 год. издадена
от Началник сектор "ПП" при ОД на МВР Монтана сама по себе си е факт, който е годен
по принцип да предизвика негативни последици у адресата. Тяхното наличие и
интензитет обаче подлежат на доказване на общо основание, в съдебно
производство като процесното.
От разпита пред
съда на свидетелката Г*** , чиито показания съдът кредитира при съобразяване с
разпоредбата на чл.172 от ГПК се установява, че ищеца „......бил притеснен и
изнервен, като тя издържала семейството......” „... получил високо кръвно,
сърцебиене и няколко пъти му сменяли лекарствата, докато се възстанови”. „
преди отнемане на книжката му също вдигал високо кръвно......,за притеснението
му допринесъл и факта, че автомобила им бил спрян от движение и нито той, нито
тя можели да го карат....”.
Така
установеното не дава основание да се направи извод за основателност на
претенцията на претърпени неимуществени вреди, в това число частична. Не става
ясно въз основа на какви факти, различни от загубата на пари и спряното от
движение МПС по друга ЗПАМ, свидетелят прави извод, че ищеца е бил притеснен и
прекалено изнервен, както и това, че случилото му се е отразило на
здравословното му състояние, тъй като и преди отнемането на СУ МПС, същият
отново е имал високо кръвно. Притеснението и прекалената изнервеност, за които
споменава свидетелят са квалификации за поведението на ищеца, които не
обвързват съда да приеме, че са следствие на отменената заповед за прилагане на
ПАМ, доколкото не са установени от свидетеля конкретни проявления на неговото
поведение (факти), освен посещенията при лекар, видно от приложения амбулаторен
лист. От друга страна в приложения по делото Амбулаторен лист се установява, че
се касае за извършена консултация при първичен преглед, като поставената
диагноза е „световъртеж от централен произход”, без да е описано наличието на
„хипертония” твърдяна от свидетелката или да са представени други медицински
документи кореспондиращи с показанията на свидетелката.
Изложеното дава основание да се
приеме, че твърденията за претърпени неимуществени вреди от ищеца са недоказани
и изцяло неоснователни - не е доказана претърпяна вреда и причинна връзка на
твърдените вреди с отменената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 17-0996-000410 от 07.06.2017 год. издадена
от Началник сектор "ПП" при ОД на МВР Монтана. Фактът на оставане без работа,
неминуемо води до притеснения на лицето и негативни емоции, доколкото то е
поставено в ситуация в която трудно да покрива ежедневните си разходи,
съответно ситуация на неизвестност до кога ще е в невъзможност да упражнява
трудова дейност свързана с управление на МПС, както и да управлява такова за
лични нужди", но в настоящия случай ищецът, чиято е доказателствената
тежест, не е провел доказване на твърдените неимуществени вреди и причинната
връзка между тях и отменената заповед.
С оглед изхода на спора, претенцията
на ищеца за заплащане на разноски е основателна, като на него следва да се
присъдят разноски съобразно с уважената част от иска. Съгласно нормата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, които в
случая са 10.00лева държавна такса и 300.00лева внесен депозит за изготвяне на
съдебно – счетоводната експертиза. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска.
Преди да бъде определен размерът на
адвокатското възнаграждение съобразно с уважената част от иска, съдът намира,
че следва да обсъди направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на адвокат В.П. от САК за процесуално представителство пред настоящата
съдебна инстанция, депозирано от процесуалния представител на ответника по съществото
на делото. От представения Договор за правна защита и съдействие от 11.09.2018
година, сключен между ищеца и адвокат В. П. е видно, че предметът на договора е
изготвяне на искова молба и процесуално представителство по настоящето дело,
като договореното възнаграждение е в размер на 800.00 лева, и е платено в брой
при сключване на договора. Производството пред АС - Монтана е приключило с
провеждане на няколко съдебни заседание, в които е взела участие адвокат П., а
изготвянето на исковата молба е видно, че се отличава с фактическа и правна
сложност, както и самото дело предвид предявените искове. В договора за правна
помощ не е посочен размера на адвокатското възнаграждение по всеки от
предявените искове. Съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение в
размер на 800.00лева не е прекомерно и не следва да бъде редуцирано. Като на
тази плоскост в полза на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение
съобразно с уважената част от иска - в размер на 507,00 лева или общо сторените
разноски за които следва да бъде осъден ответника са в размер на 817,00лева
/осемстотин и седемнадесет/.
Мотивиран от изложените съображения и
на основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал.2, чл. 4 и чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, Административен съд
Монтана, ІІ-ри съдебен състав,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – град
Монтана с ЕИК * , ДА ЗАПЛАТИ на К.А.Г. с ЕГН * ***, сумата в размер на 300.00лева
/триста/, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди -
изплатено в брой адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита,
съдействие и процесуално представителство, по АНД № 38/2018год. по описа на
Районен съд – Монтана, с влязлото в законна сила Решение № 103 от 26.03.2018г.
по което дело, е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №17-0996-004512/27.10.2017год.
издадено от Началник сектор „Пътна полиция” при ОД МВР – Монтана, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на съдебното
решение, с което е отменено НП - 18.04.2018 г. до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за разликата над 300.00лева до пълния
претендиран размер от 600.00лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – град
Монтана с ЕИК * , ДА ЗАПЛАТИ на К.А.Г. с ЕГН * ***, сумата от 3681,28 лева /три хиляди шестстотин осемдесет и един лева и двадесет и
осем ст./, представляваща
обезщетение за причинените имуществени вреди изразяващи
се в пропуснати ползи от неизплатено трудово възнаграждение, поради
невъзможност на ищеца да изпълнява служебните си задължения за периода
01.09.2017 год. до 23.04.2018год.,
причинени от отменена като незаконосъобразна заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 17-0996-000410 от
07.06.2017 год. издадена от Началник сектор "ПП" при ОД на МВР
Монтана по адм. дело №435/2017год. по описа на АС – Монтана, ведно със законната лихва считано от
18.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на К.А.Г. с ЕГН * *** срещу
Областна дирекция на МВР – град Монтана за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за периода 01.09.2017
год. до 23.04.2018год., в
размер на 2000,00 лева /две хиляди/, причинени от отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
/ЗПАМ/ № 17-0996-000410 от 07.06.2017 год. издадена от Началник сектор
"ПП" при ОД на МВР Монтана по адм. дело №435/2017год. по описа на АС
– Монтана, ведно със законната лихва от 18.03.2019год. до окончателното й
изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – град
Монтана с ЕИК * , ДА ЗАПЛАТИ на К.А.Г. с ЕГН * *** сумата в размер на общо
817,00лева /осемстотин и седемнадесет/, представляваща сторените в настоящето
производство разноски за заплатена държавна такса, за изготвяне на съдебно –
счетоводна експертиза и адвокатско възнаграждение съобразно с уважената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.1 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по делото.
Административен
съдия: