№ 320
гр. С., 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20242200500449 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №141/23.02.2024г. по гр.д.
№1207/2023г. на С.ски районен съд, с което: 1. Осъдено е „Електроразпределение Юг“
ЕАД, гр. Пловдив да заплати на Г. Т. Г. сумата от 277,40лв., представляваща неустойка
по Договор за присъединяване на обекти към разпределителната електрическа мрежа
№4295353/07.08.2017г.; 2. осъдено е „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр. Пловдив да
изпълни поетото задължение по Договор за присъединяване на обекти към
разпределителната електрическа мрежа №4295353/07.08.2017г. в обект, находящ се в
имот: м. М., ПИ ***, ЕКАТТЕ ***, с титуляр Г. Т. Г., кл. №********** и са присъдени
разноски на ищеца в общ размер от 1780лв., от които 80лв. държавна такса, 300лв. за
вещо лице и 1400лв. адвокатско възнаграждение.
С Определение №3043/20.08.2024г. по гр.д. №1207/2023г. СлРС на основание
чл.248 от ГПК е изменил Решение №141/23.02.2024г. по гр.д. №1207/2023г. по описа на
съда, в частта за разноските, като е осъдил „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр.
Пловдив да заплати на Г. Т. Г. направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, като ги намалил от 1400лв. на 800лв.
Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното
производство „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр. Пловдив и с нея се обжалва
1
посоченото решение изцяло.
Въззивното дружество „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр. Пловдив чрез
пълномощника юриск. Р., посочва, че първоинстанционното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, като въз основа на правилно изяснена фактическа
обстановка, съдът направил неясни и неправилни правни изводи. От решението не
ставало ясно кои точно срокове за изпълнение са нарушени, за какъв период и как е
изчислен размера на присъдената неустойка. Посочва, че обвързващ страните е
единствено Договора за присъединяване към разпределителната електрическа мрежа
от 07.08.2017г., като приложения Анекс не е подписан и не обвързва страните, поради
което не би могъл да рефлектира върху правилното решаване на спора. Срокът за
изпълнение на задължението на дружеството за присъединяване обекта на ищеца бил
18 месеца и започвал да тече при кумулативно сбъдване на четири посочени в него
условия, като последното е влизане в сила на разрешение за строеж за изграждане на
присъединителните съоръжения. Разрешението за строеж било издадено на
03.06.2021г., влязло в сила на 22.06.2021г., като 18 месечния срок изтичал на
22.12.2022г. Въззивникът посочва, че изградените присъединителни съоръжения не
били поставени под напрежение, но причината за това била в ищеца, който не им
представил изискуемите по договора доказателства за сключен договор за доставка на
ел. енергия и за пренос на ел. енергия. Тези задължения били изпълнени от ищеца едва
на 12.02.2024г., за което представя доказателства. Поради това, въззивното дружество
счита, че не е в забава, а в такава е ищеца, поради което за него не било възникнало
правото да бъдат поставени под напрежение съоръженията за присъединяване. Нямало
основание да се приеме, че ищецът е следвало да бъде уведомен от ответника за
изпълнение на неговите задължения, за да пристъпи към изпълнение на своите такива.
Задълженията били независими едно от друго. Дружеството не било отговорно за
неизпълнението на ищеца на задължението му за представяне на доказателства за
сключването на посочените в чл.4.7 от Договора за присъединяване два вида сделки.
Евентуално, ако съдът приемел, че е налице неизпълнение на договора от страна на
дружеството, моли да се отчете факта, че закъснение има само в периода 22.12.2022г.
до 06.04.2023г. – издадено е Удостоверението за въвеждане в експлоатация на
съоръженията за присъединяване, т.е. за 101 дни. Размерът на неустойката се
изчислявал по реда на чл.5.3 от Търговските условия към договора за присъединяване
и на база цената по договора – 1874лв. и възлиза на 18,93лв. /0,01% от 1874лв. х 101
дни/. Неправилно вещото лице изчислил неустойката на база цената по Анекса, тъй
като същият не бил подписан от страните и не е влязъл в сила. Цената по договора
била непроменена. Поради това счита, че иска за неустойка над размера от 18,93лв. е
неоснователен. Районният съд не изложил мотиви как е определил периода на забава и
неустойката, която присъдил. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени
обжалваното първоинстанционно решение и за постанови ново, с което да отхвърли
2
изцяло предявените против него искове, евентуално да отмени решението в частта на
неустойката над размера от 18,93лв. до пълния претендиран размер и да отхвърли иска
в тази му част. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
насрещната страна.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна - Г. Т. Г., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемият Г. Г. чрез пълномощника адв. Е.
П., оспорва жалбата като неоснователна. Намира обжалваното първоинстанционно
решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли въззивният съд да го
потвърди. Излага подробни контра аргументи по съображенията на въззивника,
изложени във въззивната жалба. Посочва, че неговото задължение по чл.4.7 от
договора за сключване на сделка за доставка и пренос на ел. енергия възниква след
като бъде изградено съоръжението от ответното дружество, за което последното е
следвало да го уведоми, предвид дългото време забава в изпълнението на договора.
Пет години след сключване на договора на него бил предоставен за подпис Анекс за
изменение на цената за присъединяване, който той е отказал да подпише. До този
момент той не бил уведомяван от дружеството до къде е стигнало изпълнението на
договора от негова страна. Без изграждане на съоръженията той не можел да сключи
въпросните сделки за доставка и пренос на ел. енергия. Посочва, че дори ел. таблото
било поставено от дружеството едва в хода на производството. Счита, че
неизпълнението в уговорения срок било установено и ответното дружество дължи
неустойка. Моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение.
Претендира присъждане на направените по делото пред въззивната инстанция
разноски. По отношение на доказателствата, представени с въззивната жалба, посочва,
че не възразява същите да бъдат приети по делото. Посочва, че той е изпълнил своите
задължения веднага след като бил уведомен от дружеството, че е монтирало ел.
таблото си. Прави доказателствени искания в тази насока.
По направените с въззивната жалба и отговора доказателствени искания съдът
се е произнесъл с определението си по чл.267 от ГПК, като е уважил същите.
В с.з., дружеството въззивник Електроразпределение-Юг“ ЕАД, гр. Пловдив,
редовно призовано, не се представлява.
В с.з., въззиваемият Г. Т. Г., кредовно призован, не се явява. Представлява се от
процесуален представител по пълномощие адв. Е. П., която оспорва въззивна жалба и
поддържа изложените в отговора съображения относно нейната неоснователност.
Претендира присъждане на направените по делото разноски. Изрично посочва, че вече
има подадено напрежение към таблото на въззиваемия и той от два-три месеца плаща
3
такса пренос. Едва в хода на делото, дружеството изпълнило задълженията си по
договора.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния
обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че
обжалваното решение е частично неправилно и незаконосъобразно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Фактическата обстановка следва да се
ДОПЪЛНИ с установеното от събраните пред настоящата инстанция доказателствени
средства, както следва:
На 12.02.2024г. Г. Т. Г. е подал до „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр. Пловдив
заявление монтаж на електромер по изпълнен договор за присъединяване №4295353 в
с. Р., ведно с декларация за достъп до мрежата на „Електроразпределение Юг“ ЕАД,
гр. Пловдив за постоянно захранване и заявление – декларация за започване на
продажба на електрическа енергия от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД.
От показанията на свид. Н. К. се установява, че Г. Г. е имал инвестиционни
намерения за изграждане на ферма в с. Р., поради което и през 2017г. подал документи
за присъединяване към електроразпределителната мрежа. От тогава чакал дружеството
да си изпълни задълженията. През 2022г. Г. му споделил, че вече пет години чака, но
ток няма, а само са му се обадили от ЕВН да искат още пари. Едва през м. февруари
2024г. от ЕВН се на Г. обадили, че са задвижили нещата, че са монтирали табло. От 2-3
месеца Г. вече плащал фактури за пренос и вероятно вече имал ел. захранване и можел
да ползва ток.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Изложените във въззивната жалба оплаквания са частично основателни.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени при условията на
обективно кумулативно съединяване на иск за реално изпълнение на поето договорно
4
задължение по Договор за присъединяване обекти на клиенти към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД от 07.08.2017г.,
с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и иск за заплащане на договорна неустойка за
забавено изпълнение на договорно задължение в размер на 277,40лв., с правно
основание чл.92 от ЗЗД, вр. с чл.5.3 от Търговските условия на договорите за
присъединяване на обект на Клиент към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД.
По делото е установено и между страните не се спори, че между тях на
07.08.2017г. е сключен Договор за присъединяване обекти на клиенти към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, неразделна
част от който са и Търговските условия на договорите за присъединяване на обект на
Клиент към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. По
силата на този договор ответното дружество е поело задължение да присъедини обект
на ищеца в с. Р., общ. С..
По иска по чл.79, ал.1 от ЗЗД:
От събраните по делото доказателства е установено, че ответното дружество –
въззивник е изпълнило задълженията си за проектиране, изграждане и въвеждане в
експлоатация на електрическите съоръжения за присъединяване по договора /чл.4.1 и
чл.4,5 от Договора/ на 06.04.2023г., когато е издадено Удостоверение №49 за въвеждане
в експлоатация на обект „Външно електрозахранване на сграда…“ в с. Р., което е
станало в хода на първоинстанционното производство /исковата молба е подадена на
27.03.2023г./, но съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК съдът взема предвид
този факт от значение за спора.
Видно от заключението на СТЕ, изслушана от първоинстанционния съд, до
приключване на съдебното дирене пред първата инстанция /25.01.2024г./
присъединените електрически съоръжения не били поставени под напрежение.
Условие за това било изпълнение от страна на ищеца Г. на задължението му по чл.4.2
от Договора от 07.08.2017г. за изграждане и въвеждане в експлоатация на
електропроводна линия 1kv от електромерното табло до главното разпределително
табло на обекта, както и изпълнение от негова страна на задълженията по чл.23, ал.3,
т.1 и т.2 от Наредба №6/24.02.2014г. и чл.4.7 от Договора от 07.08.2017г. – сключване
на договор за пренос и достъп до съответната мрежа и договор за доставка на
електрическа енергия с лицензирано за това дружество.
Тези условия са изпълнени от Г. Т. Г. на 12.02.2024г. /арг. приетите от въззивната
инстанция писмени доказателства/. От представянето на посочените документи
ответното дружество е следвало в 7-дневен срок да постави под напрежение
електрическите съоръжения за присъединяване към електрическата мрежа. Страните
не спорят, че това е изпълнено след приключване на първоинстанционното
5
производство и присъединените ел. съоръжения в обекта на въззиваемия към момента
са поставени под напрежение. От 2-3 месеца въззиваемият плаща фактури за такса
пренос.
Следователно, от събраните по делото пред двете инстанции доказателства се
установява пълно изпълнение на задълженията на ответното дружество – въззивник по
процесния Договор за присъединяване обекти на клиенти към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД от 07.08.2017г.
Цялостното изпълнение обаче на договорните задължения от страна на
дружеството е направено в хода на производството, след подаване на исковата
молба.
По отношение изпълнението на второто задължение – поставяне под
напрежение на съоръженията за присъединяване по чл.4.7 от договора от 07.08.2017г.,
следва да се посочи, че съдът намира за неоснователни възраженията на въззивника,
че те са независими от неговите задължения по чл.4.1 от Договора и с оглед липсата на
изпълнение на задълженията на ищеца за сключване на договорите за пренос и достъп
до мрежата и за доставка на ел. енергия, то той не е изпълнил своите за поставяне под
напрежение на съоръженията. Анализирайки сключения между страните договор и
следвайки логиката на поетите от тях в чл.4 задължения, съдът не споделя твърдението
на въззивника. Напротив, съдът намира за безспорно и категорично ясно, че
изпълнението на задължението на ищеца – Клиент по чл.4.7 от договора ще възникне
и ще бъде възможно да се изпълни едва след като електроразпределителното
дружество изпълни своето задължение по чл.4.1 от договора. Липсва логика да се
сключва договор за достъп до мрежа и за доставка на електрическа енергия преди да е
изградено и въведено в експлоатация присъединителното електрическо съоръжение,
т.е. преди изпълнение на задълженията на въззивното дружество. Едва след
изграждането и въвеждането му в експлоатация следва ищецът да сключи въпросните
договори. Съдът намира, че тъй като от сключването на договора /07.08.2017г./ до
изпълнението на първото задължение по чл.4.1 от договора /06.04.2023г./ е минал
период от пет години и половина, то няма как ищецът да знае кога ответното
дружество е изпълнило своето задължение, още повече, че удостоверението за
въвеждане в експлоатация е издадено на дружеството и е следвало дружеството да
уведоми ищеца за окончателното си изпълнение по чл.4.1 от договора, за да може и
той да предприеме необходимите действия по сключване на въпросните договори.
Поради това, забавянето на ищеца в тази насока се дължи на несвоевременното му
уведомяване от ответното дружество за изпълнение на неговите задължения. Видно от
разпитания по делото свидетел, това е станало в началото на м.февруари 2024г. и
веднага след това – на 12.02.2024г. ищецът е изпълнил своите последващи задължения
за сключване и представяне на изискуемите договори за достъп до мрежа и доставка
на електрическа енергия, след което и дружеството е изпълнило последното си
6
задължение за поставяне на изградените съоръжения под напрежение.
С оглед изложеното, съдът намира, че исковата претенция по чл.79, ал.1 от ЗЗД
за осъждане ответното дружество да изпълни в цялост задълженията си по процесния
Договор за присъединяване обекти на клиенти към електроразпределителната мрежа
на „Електроразпределение Юг“ ЕАД от 07.08.2017г. е неоснователен, поради
настъпило изпълнение в хода на делото, което съдът взе предвид на основание чл.235,
ал.3 от ГПК. Тази искова претенция следва да се отхвърли.
Като е уважил тази искова претенция, първоинстанционният съд е постановил
неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него иска по чл.79, ал.1 от
ЗЗД се отхвърли като неоснователен, поради настъпило в хода на процеса изпълнение.
По иска по чл.92 от ЗЗД:
Претенцията е за заплащане на договорна неустойка за забавено изпълнение по
чл.5.3 от Търговските условия на договорите за присъединяване на обект на Клиент
към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД за забавено
изпълнение на задължението на ответното дружество по чл.4,5 от договора от
07.08.2017г.
Претенцията е основателна, но в завишен размер.
По делото се установи, както и по-горе съдът вече посочи, че ответното
дружество е изпълнило своите задължения по чл.4.5, вр. с чл.4.1 от договора от
07.08.2017г. за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията
за присъединяване на 06.04.2023г., когато е издадено удостоверение за въвеждане в
експлоатация на строежа „външно ел. захранване на обект…в с. Р.“. Този факт не се
спори от въззивника.
За да се установи дали е налице забавяне в изпълнение на задълженията на
ответното дружество, следва да се установи коя е началната дата за изпълнение на тези
негови задължения. Видно от заключението на СТЕ, а и признат от въззивника факт,
началната дата на срока по чл.4.5 е 22.06.2021г., когато е влязло в сила разрешение за
строеж №55/03.06.2021г. Срокът за изпълнение на задължението е 18 месеца и е
изтекъл на 22.12.2022г.
Следователно от 22.12.2022г. нататък ответното дружество е било в забава за
изпълнение на своето задължение по чл.4,5 от договора от 07.08.2017г., за която забава
дължи заплащане на неустойка по чл.5,3 от Търговските условия на договорите за
присъединяване на обект на Клиент към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД в размер на 0,01% от цената за присъединяване,
опредЕ. в чл.6 от договора, за всеки ден закъснение, но не повече от 1% от цената за
присъединяване. Срокът на забавата възлиза на 104 дни – от 22.12.2022г. до
06.04.2023г.
7
Спорен е и въпросът коя е базата за изчисление на посочената договорна
неустойка. Безспорно, чл.5.3 от търговските условия визира като база цената за
присъединяване по чл.6 от договора за присъединяване. В случая тази цена възлиза на
сумата от 1874лв.
Следва да се посочи, че предложения от ответното електроразпределително
дружество Анекс за изменение цената за присъединяване не е приет и не е подписан
от Клиента – ищеца Г., поради което и това изменение в цената не е прието. Между
страните остава валидна първоначално уговорената цена за присъединяване в размер
на 1874лв. и именно тя е базата за изчисляване на процесната договорна неустойка. В
тази насока възраженията на въззивника са основателни.
На база цена за присъединяване от 1874лв., неустойката възлиза на 0,19лв. на
ден /0,01% от 1874лв./, като за 104 дни забава, неустойката по чл.5.3 от Търговските
условия възлиза на сумата от 19,76лв. До този размер исковата претенция по чл.92 от
ЗЗД е основателна и следва да се уважи, а в останалата част до пълния претендиран
размер от 277,40лв. е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед изложеното, първоинстанционното решение следва да се отмени в
частта, с която е присъдена неустойка над размера от 19,76лв. и да се постанови ново,
с което този иск се отхвърли над този до пълния претендиран размер, като
неоснователен.
По отношение на разноските:
По иска по чл.79, ал.1 от ЗЗД, тъй като изпълнението е настъпило в хода на
процеса и ответникът е дал повод с поведението си за завеждане на делото, то по този
иск разноските в първоинстанционното производство следва да се присъдят на ищеца
в размер на 580лв. /400лв. адвокатско възнаграждение, с оглед основателността на
възражението по чл.78, ал.5 от ГПК, 30лв. д.т. и 150лв. разноски за вещо лице –
половината от депозита/. На ответното дружество по този иск не се следват разноски.
По иска по чл.92 от ЗЗД, на двете страни следва да се присъдят разноски в
първоинстанционното производство по съразмерност, като на ищеца се присъдят
разноски в размер на 42,74лв. /на база 400лв. адвокатки хонорар, 50лв. д.т., 150лв.
разноски вещо лице/, а на ответното дружество се присъдят разноски в размер на
92,88лв. за юрисконсултско възнаграждение /на база 100лв./.
Следователно, на ищеца в първоинстанционното производство следва да се
присъдят разноски в общ размер от 622,74лв., а на ответника – 92,88лв.
Решението на СлРС следва да се отмени в частта относно разноските, в т.ч. и
Определението по чл.248 от ГПК, като се присъдят на страните посочените разноски
за първоинстанционното производство.
Относно разноските за въззивното производство, с оглед изхода на спора и
8
частичната основателност на въззивната жалба, на дружеството въззивник следва да се
присъдят по съразмерност разноски в размер на 116,10лв. само за иска по чл.92 от ЗЗД
/25лв. д.т. и 100лв. юрисконсултско възнаграждение/. По претенцията по чл.79 от ЗЗД
не се следват разноски на въззивното дружество, тъй като претенцията е отхвърлена,
поради изпълнение в хода на делото.
На въззиваемия Г. следва да се присъдят разноски в размер на 400лв. по първата
претенция и 28,50лв. по иска по чл.92 от ЗЗД по съразмерност с оглед частичната
основателност на въззивната жалба, т.е. разноски в общ размер от 428,50лв.
Направеното в тази насока възражение за прекомерност е основателно и съдът
определя адвокатското възнаграждение на база 400лв. по всеки един от исковете.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ първоинстанционно Решение №141/23.02.2024г., постановено по гр.д.
№1207/2023г. по описа на С.ски районен съд в частта, с която е осъдено
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул.“Христо Г. Данов” №37 да заплати на Г. Т. Г. с ЕГН ********** от гр. С.,
ул. „Ж.в. ** неустойка по Договор за присъединяване обекти на клиенти към
електроразпределителната мрежа №4295353/07.08.2017г. над размера от 19,76лв. до
присъдения размер от 277,40лв.; в частта, с която „Електроразпределение Юг“ ЕАД е
осъдено да изпълни поетото задължение по Договор за присъединяване обекти на
клиенти към електроразпределителната мрежа №4295353/07.08.2017г. в обект, находящ
се в имот в м. „М.“, ПИ ***, ЕКАТТЕ *** с титуляр Г. Т. Г., както и в частта относно
разноските, в т.ч. и Определение №3043/20.08.2024г. по гр.д. №1207/2023г. на СлРС и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Т. Г. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Ж.в. **
против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул.“Христо Г. Данов” №37 иск с правно основание чл.79, ал.1
от ЗЗД за осъждането на дружеството да изпълни докрай договорното си задължение
за присъединяване на обект, находящ се в м. „М.“, с. Р., ПИ *** по Договор за
присъединяване обекти на клиенти към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД №4295353/07.08.2017г., като неоснователен, поради
настъпило в хода на процеса изпълнение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Т. Г. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Ж.в. **
против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
9
управление: гр. Пловдив, ул.“Христо Г. Данов” №37 иск с правно основание чл.92 от
ЗЗД за заплащане на неустойка за забавено изпълнение по чл.5.3 от Търговските
условия на договорите за присъединяване на обект на Клиент към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, вр. с чл.4.5 от
Договор за присъединяване обекти на клиенти към електроразпределителната мрежа
№4295353/07.08.2017г. над размера от 19,76лв. до пълния претендиран размер от
277,40лв., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №141/23.02.2024г., постановено по гр.д.
№1207/2023г. по описа на С.ски районен съд в останалата част.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов” №37 да заплати на Г. Т. Г. с ЕГН
********** от гр. С., ул. „Ж.в. ** сумата от 622,74лв., представляваща направени в
първоинстанционното производство разноски по съразмерност и сумата от 428,50лв.,
представляваща направени във въззивното производство разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА Г. Т. Г. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Ж.в. ** да заплати на
„Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов” №37, сумата от 92,88лв., представляваща направени
в първоинстанционното производство разноски по съразмерност и сумата от
116,10лв., представляваща направени във въззивното производство разноски по
съразмерност.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10