Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260010
гр. Кюстендил, 17.08.2020 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание
на пети август две хиляди и двадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебният секретар ЯНКА АНГЕЛОВА, като разгледа
докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 1853/2019 год. КРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
„КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление на дейността гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, чрез пълномощника
си юрисконсулт Е. Н. Е., е предявило против В.Е.Б.,***, иск да бъде осъден ответника да му заплати
общо сумата от 708.68 (седемстотин и осем лева и шестдесет и осем стотинки), от
която: 376.89 лв., представляваща неплатена главница по договор за кредит №
********** и такса експресно разглеждане и 331.80 лв., представляваща
наказателна лихва върху непогасената главница за периода от 25.09.2016 г. до
22.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковете, както и на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника изразява
становище за недопустимост и неоснователност на исковата претенция, прави
правопогасяващи и правоизключващи възражения, взема становище по представените
от ищеца доказателства и сторените доказателствени искания, не прави
самостоятелни такива.
КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства, при усл. на чл.235, ал.2 и 3 ГПК, приема за установено следното:
Приложена към исковата молба е разпечатка на неподписан от
ответника договор за кредит № ********** със страни „4финанс“ ЕООД като
кредитодател и ответника като кредитополучател, сключен онлайн, с посочена дата
на договаряне 25.08.2016 г. и параметри
по същия както следва: отпусната сума в размер на 300.00 лв. при ГПР 49.6% и
лихвен процент 40.96% и срок на издължаване – 24.09.2016 г., ведно с общи
условия на кредитодателя.
От представената на л. 15 от делото
разписка се установява извършено плащане от "Изи пей", с наредител
"4финанс" и получател ответника, на датата на сключване на процесния
договор, а именно – 25.08.2016 г., за
сумата от 300 лв. и посочен в разписката
като основание за извършеното плащане – номера на процесния договор –
**********.
Видно от Договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г. „4Финанс“ ЕООД като цедент е
прехвърлило на ищцовото дружество като цесионер, процесното вземане (спр.
Приложение № 1 – л. 18,19,20, последното неразделна част от цесионния
договор). На осн. чл. 99, ал.3 цедентът
е потвърдил така извършената цесия (л. 21) като е упълномощил цедента да
уведомява от името на цедента длъжниците за извършената цесия на вземанията
предмет на посочения Договор за
прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018
г. (л. 22). Изпратено е уведомление от цедента с адресат ответника по
делото за уведомяването на последния за извършеното прехвърляне на процесното
вземане, като видно от приложената на л. 24 от делото обратна разписка,
пратката е останала непотърсена.
Останалите събрани по делото
доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да
се обсъждат подробно.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка
поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства,
които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи.
Съгласно чл. 6 от Закона за предоставяне
на финансови
услуги от
разстояние (ЗПФУР) договор за
предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител
като част от система за предоставяне
на финансови
услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние
- едно или повече. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПФУР финансова услуга е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително
доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество,
както и предоставяне на платежни услуги,
а средство за комуникация от разстояние
е всяко средство, което може да се използва за
предоставяне на услуги от разстояние,
без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на
потребителя. Процесният договор за кредит има характеристиките на договор
за предоставяне
на финансови
услуги от
разстояние, тъй като има за предмет отпускане на парични средства (кредитиране) и е сключен като част от система за
предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние
(чрез системата „Вивус“ на интернет страницата на кредитодателя – www.vivus.bg).
При договори
за предоставяне
на финансови
услуги от
разстояние доставчикът е длъжен да
докаже, че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора
(чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР). За доказването на
електронните изявления чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР
препраща към Закона за електронния
документ и електронния подпис (загл. изм., ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г. – Закон
за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги).
Процесният договор за потребителски кредит е сключен на 26.08.2016 г., поради което приложение следва да намери
действащият към този момент материален закон, а именно Законът за електронния документ и електронния подпис
(ЗЕДЕП) в редакцията му от 21.12.2010
г.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕП електронно
изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет
стандарт за преобразуване, разчитане и
визуално представяне на информацията.
Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен
или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано (чл. 3, ал. 1
ЗЕДЕП). Писмената форма се смята за
спазена, ако е съставен електронен документ (чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕП).
Възпроизвеждането на електронния документ
върху хартиен носител не променя характеристиките му.
Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен
подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с
електронното изявление, за установяване на неговото авторство.
Разпоредбата на
чл. 13, ал. 4, изр. 1 ЗЕДЕП придава значение на
подписан документ само на този електронен
документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. По смисъла на чл. 13, ал. 3 вр. чл. 16 ЗЕДЕП квалифициран
електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис, който е придружен от издадено от
доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на
чл. 24 от ЗЕДЕП и удостоверяващо връзката
между автора и публичния ключ за проверка
на подписа, и е създаден посредством
устройство за сигурно създаване на подписа. По делото не се твърди, а и не се
установява, че процесният електронен договор
за кредит е подписан от страните с квалифициран електронен подпис.
Съгласно твърденията на ищеца, процедурата по сключване на процесния договор се развила по следния
начин: подаване на заявка за отпускане на
кредит от страна на потребителя чрез регистрация в системата на "Вивус" на интернет страница www. vivus. bg, след подаване на заявката проект на договора за кредит се
предоставя отново на интернет страницата на "Вивус", приемане на договора чрез натискане на бутон "Подпиши", с натискането на бутона "Подпиши" се удостоверявало
запознаването с общите условия и стандартен европейски формуляр и се считало,
че се подписва всяка страница от договора
и приложимите общи условия.
В случая обаче , в исковата молба по
никакъв начин не е мотивирано по какъв начин натискането на бутона "Подпиши" удостоверява
авторство на електронен подпис, с титуляр
кредитополучателя. По делото не е представен електронен носител или разпечатка от такъв, от
който да е видно, че след предоставяне на кредитополучателя на проект за договора, със
съдържанието на този, представен с
исковата молба на хартиен носител, е бил
задействан бутон "Подпиши" и то именно от
ответника по делото. Наличието на
разписка за извършено на 25.08.2016 г. плащане на сума в размер на 300 лв. в полза на кредитора, с посочване в разписката на номера на
договора, съставлява индиция, но не и пряко доказателство за сключването на
договор за
потребителски кредит. Липсва законова, а и житейска презумция за това, че, ако дадено лице извърши действие,
което би могло да се характеризира като такова по изпълнение на определено договорно задължение, то следва
да се приеме, че е сключен съответния вид договор.
При наличието единствено на разпечатка от текста на
договора, без никакви данни за положен
под някаква форма подпис от
кредитополучателя или изразено от
посоченото като кредитополучател лице съгласие с условията на договора, дори и само чрез натискане на съответен бутон на интернет страницата на
кредитодателя, не е налице достатъчно основание да се приеме, че такъв договор действително е сключен.
С оглед горното следва да се приеме, че не
е налице валидно заемно правоотношение между страните по него,от което и че
кредиторът не е цедирал валидно свое вземане на ищцовото дружество като
цесионер.
Поради установената недължимост на
процесното вземане поради липсата на валидно възникнало заемно правоотношение,
съдът не обсъжда останалите наведени от особения представител на ответника
възражения.
Но дори и да не се приеме горното, а именно, че не е възникнало валидно
заемно правоотношение между страните поради посочените от настоящия състав
аргументи, то същият счита, че част от сумите не са дължими и на друго
основание.
Вземането в размер на 76.89 лв., представляващо такса за експресно
разглеждане е функция от размера и срока на отпуснатия кредит, т. е. има
характер на прикрита лихва, която обаче не е взета предвид при изчисляването на
ГПР по кредита, съгласно чл. 4. 1 от ОУ. При включването на тази такса в разходите по отпуснатия кредит ГПР,
който в договора е определен на 49.6%, ще надхвърли максимално допустимия ГПР
определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което води до
недействителност на клаузата, респ. недължимост на сумата от 76.89 лв.
Досежно претендираната сума в размер на 331.80 лв. за наказателната лихва- чл. 13. 2 от
Общите условия, съдът счита, че клаузата, в която е уговорена няма индивидуален
характер - изготвена е предварително, представянето й на заемателя от страна на
заемодателя е формално, който като потребител не е имал възможност да влияе
върху съдържанието й. Така, съдът намира, че въпросните клаузи са сключени в
условията на неравнопоставеност, водещи до нищожност поради противоречие с
добрите нрави. В процесния договор, респ. Общите условия уговорения размер на
наказателната лихва превишава размера на самата главница и то начислена в
рамките на 1 календарен месец, поради което настоящият съдебен състав я намира за нищожна, на основание противоречие с добрите
нрави, респ. недължима от ответника по делото.
При този
изход на спора само ответникът има право на разноски, но такива не следва да му бъдат
присъждани, тъй като липсват твърдения и доказателства за извършването им. В хода на процеса ответникът се е
представлявал от особен представител, комуто съдът в о.с.з. от 05.08.2020 г. е
определил да бъде изплатено възнаграждение от набирателната сметка на съда,
внесено като депозит от ищцовата страна.
Водим от горното и на осн.чл.99,ал.1 ЗЗД
във вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД,чл.240 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД,съдът:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление на дейността
гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10 да бъде осъдена В.Е.Б.,*** да му заплати
суми,както следва: сума в размер на 300.00
лв. (триста лева), представляваща главница по Договор за кредит № **********,
сключен между „4финанс“ ЕООД и ответника, вземанията по който договор
впоследствие са прехвърлени на ищцовото дружество с Договор за прехвърляне на
вземания №BGF-2018-033/23.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането; 76,89 лв. (седемдесет и шест лева и
осемдесет и девет стотинки), представляваща такса „Експресно разглеждане“,
както и сумата в размер на 331,80 лв.
(триста тридесет и един лева и осемдесет стотинки), представляваща
наказателна лихва върху непогасената главница за периода 25.09.2016 г. (денят,
следващ падежната дата) до 22.11.2018 г. (датата, предхождаща състоялата се
цесия).
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Кюстендилски Окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: