Присъда по дело №3/2016 на Районен съд - Нови пазар

П Р И С Ъ Д А

№  10

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Районен съд Н. в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА                                           

при секретаря В.В., в присъствието на прокурора Анри Миленов, като разгледа докладваното от съдия Маркова наказателно дело от общ характер № 3  по описа за 2016 г.,

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И  :

 

ПРИЗНАВА  подсъдимия А.Ф.Я., ЗА ВИНОВЕН в това, че на *** г. в гр. Н., обл. Ш., е намерил чужда движима вещ – един брой мобилен телефонен, апарат, марка „***”, на стойност 64,68 лв. и в продължение на една седмица не е съобщил за вещта на собственика Х.С.А.,***, или на властта, поради което и на основание чл. 207, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 54 от НК, ГО ОСЪЖДА да изтърпи наказание ГЛОБА в размер на 100 /СТО/ ЛЕВА.

ОСЪЖДА А.Ф.Я., с ЕГН **********,***, да заплати направените разноски по делото в размер на 61,14 лв. /шестдесет и един лев и четиринадесет стотинки/, от които 52,44 лв. /петдесет и два лева и четиридесет и четири стотинки/, платими по сметка на ОД  на МВР гр. Ш. и 8,70 лв. /осем лева и седемдесет стотинки/, платими по сметка на НПРС.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред ШОС в 15 дневен срок от днес.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 10 ОТ 24.02.2016 Г. ПО НОХД №3/2016 Г. НА НПРС

 

Подсъдимият А.Ф.Я. е предаден на съд затова, че на *** г. в гр. Н., обл. Ш., е намерил чужда движима вещ – един брой мобилен телефонен апарат, марка „***”, на стойност 64,68 лв. и в продължение на една седмица не е съобщил за вещта на собственика Х.С.А.,***, или на властта – престъпление по чл. 207, ал.1 от НК. 

         Производството по делото в съдебната фаза на процеса се проведе по реда на глава двадесет и седма от НПК, т.е. по реда на съкратеното съдебно следствие, където подсъдимия се признава за виновен и заявява, че признава всички посочени в обвинителния акт факти и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти, съгласно разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК.

Прокурорът при НпРП поддържа обвинението, счита го за доказано безспорно, моли подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на вмененото му престъпление и да му бъде наложено предвиденото в закона наказание глоба, но в  минимален размер.

            Служебният защитник на подсъдимия също счита, че обвинението е доказано, тъй като направеното от подсъдимия признание на обстоятелствата се подкрепя от доказателствата по делото. Смята, че по отношение на подзащитния му са налице многобройни смекчаващи вината му обстоятелства, поради което моли съда, с присъдата си да определи наказанието глоба в минимален размер.

Като съобрази всички доказателства по делото, събрани на досъдебното производство, както и направените от подсъдимия признания, съдът счете за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият А.Ф.Я. ***. Същият е неженен, неосъждан, с основно образование, безработен. На *** г., малко след 18.00 часа, той минавал покрай сградата на Община Н., обл. Ш.. На рампата на входа за инвалиди видял мобилен телефон, марка „***” със сериен номер ***. Взел го, извадил поставената в него карта и се отдалечил. Малко по-рано същия ден малолетния свидетел Е.А. играл близо до рампата със свои приятели. Оставил там мобилния си телефон и го забравил. Самият телефон бил закупен на *** г. от бащата на Е.А. - свидетеля Х.С.А., който то дал на сина си, за да го ползва. 

На *** г. подсъдимият продал телефона на свидетеля Е.М.М. *** за 35 лева. Свидетелят също решил да продаде телефона, на свидетеля Р.С.Г., този път за 50 лв. Свидетелят Г. пък продал телефона след няколко дни на свисетеля К.А.К.. К. ползвал телефона около месец, след което го продал на свидетелката К-Т. Л.З., с уговорка да му го плати по-късно. Последната спомената свидетелка загубила телефона. Така мобилния телефон не е намерен и възстановен на пострадалия.

В хода на делото е била назначена оценителна каспертиза, чието заключение сочи, че пазарна стойност на вещта - телефон, марка „***” възлиза на сумата от 64,68 лева.

Гореописаната фактическа обстановка се установява с категоричност от всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства: от свидетелските показания на посочените свидетели;  от приложените по делото писмени доказателства – договор с мобилен оператор „***“ от *** г. и приложения към него, договор за продажба на изплащане с приемо- предавателен протокол, протокол за доброволно предаване, детайлна справка за проведените разговори с мобилен апарат с ИМЕЙ № ***; от заключеунието по назначената съдебно оценителна експертиза за определяне пазарната стойност на вещта, както и от направените признания от страна на подсъдимия.

От анализа на изложената фактическа обстановка е видно, че подсъдимият А.Ф.Я. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 207, ал.1 от НК. На *** г. то е намерил мобилен телефон, марка „***” със сериен номер ***, и не съобщил в продължение на една седмица за това на собственика й или на властта.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл като форма на вина – подсъдимият е съзнавал общественоопасния  характер на престъплението, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.

Като счете, че предявеното на подсъдимия обвинение е доказано напълно и по категоричен начин, съдът го призна за виновен в извършването на престъпление по чл.207, ал.1 от НК.

При определяне на следващото се на подсъдимия наказание съдът съобрази, че това престъпление не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК. За него се предвижда наказание глоба в размер от сто до триста лв. От приложената по делото справка за съдимост е видно, че подсъдимият  не е осъждан, което обстоятелство представлява смекчаващо вината му такова. Съдът отчете като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство и факта, че причинената с деянието щета е ниска – стойността на отнетата вещ е много под установената за страната минимална работна заплата. Установява се също, че подсъдимият е безработен и в тежко материално положение. Направеното от подсъдимия признание на всички факти, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и оказаното от него съдействие за разкриване на обективната истина, също следва да се отчетат като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. Принципно признанието от страна на подсъдимиая, което е основание съдът за разгледа делото по реда на съкратеното съдебно следствие, не се приема като смекчаващо отговорността обстоятелство, защото то дава възможност производството да се разгледа по ред, в който наказанието на подсъдимия се определя при по-леки условия. Но в случая това направено от подсъдимия признание, следва да се отчете именно като смекчаващо вината му, защото макар и съдът да разглежда делото по облекчена процедура, то при налагане на наказанието не може да приложи разпоредбата на чл.58а от НК, защото тази разпоредба, предвиждаща по-леко наказание, касае само наказанието лишаване от свобода, не и наказанието глоба, каквото се предвижда в настоящия случай. Отчитайки всички тези факти, съдът счете, че следва да наложи наказанието на подсъдимия при превеса на смекчаващите вината му обстоятелства, поради което определи на подсъдимия наказание глоба, в минималния предвиден в закона размер от 100 лв. 

Подсъдимият бе осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 61,14 лв., от които 52,44 лв., платими по сметка на ОД  на МВР гр. Ш. и 8,70 лв. /осем лева и седемдесет стотинки/, платими по сметка на РС-Н..

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

 

 

29.02.2016 г.                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: