Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.04.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 365 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с
правна квалификация чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - „АТП И.” ЕООД – в несъстоятелност, твърди,
че на 29.04.2014 г. сключил с ответника - „У.Б.” ООД, договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 196, том II, рег. № 2114, дело
№ 284 от 2014 г. на нотариусМ.М. с район на действие гр. Свиленград, по силата
на който прехвърлил на последния правото на собственост върху 60 броя недвижими
имоти, представляващи поземлени имоти по плана за земеразделяне в землището на
село Дъбовец, общ. Любимец, обл. Хасковска. С договора страните са уговорили,
че ответникът, в качеството му на купувач, поема насрещно задължение да заплати
на ищеца, в качеството му на продавач, покупна цена за прехвърлените недвижими
имоти в общ размер от 57 000 лв., което задължение трябва да бъде изпълнено в
срок до 26.05.2014 г. Ищецът твърди, че ответникът придобил правото на
собственост върху недвижимите имоти, но не изпълнил задължението си да заплати
дължимата покупна цена за тях нито на падежа, нито към настоящия момент. В
негова тежест е възникнало и задължение да заплати и обезщетение за забавено плащане на покупната
цена в размер на законната лихва, което за периода от 27.05.2014 г. до
23.02.2018 г. възлиза на сумата от 21 275, 01 лв. Поради изложеното моли „У.Б.”
ООД да бъде осъдено да му заплати сумата от сумата от 57 000 лв.,
представляваща покупна цена на 60 броя недвижими имоти съгласно нотариален акт
№ 196, том II, рег. № 2114, дело № 284 от 2014 г. на нотариусМ.М. с район на
действие гр. Свиленград, както и сумата от 21 275, 01 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата от 57 000 лв., начислено за
периода от 27.05.2014 г. до 23.02.2018 г. Претендира присъждане на
направените в производството разноски.
Ответникът – „У.Б.” ООД, оспорва иска. Посочва, че към настоящия момент ищецът не е носител на вземането за покупна цена по процесния договор за продажба на недвижими имоти, тъй като се е разпоредил с него по силата на договор за цесия, сключен на 09.06.2014 г., с който това вземане е прехвърлено на дружеството „Г.Б.“ ООД. Ответникът твърди, че е погасил задължението си за заплащане на покупната цена на придобитите недвижими имоти преди да бъде уведомен за прехвърлянето на вземането, като е извършил прихващане със свое вземане към ищеца за получаване на сумата от 300 000 лв., дължима по договор за заем, сключен между ищеца и „А.“ ЕООД, което вземане е прехвърлено в негова полза с договор за цесия, сключен на 11.07.2014 г. Съобщение за извършената цесия и за направеното изявление за прихващане е получено от ищеца на 14.11.2014 г. Поради изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа страна следното:
С нотариален акт № 196, том II, рег. № 2114, дело 284/2014 г. на нотариус с
район на действие Районен
съд – гр. Свиленград,
съставен на 29.04.2014 г. „Г.Н.” ЕООД продава на „У.Б.” ООД 60 броя собствени недвижими имоти, представляващи земеделски имоти, находящи
се в землището на село Дъбовец, общ. Любимец, обл. Хасковска. Покупната
цена на недвижимите имоти е уговорена
в общ размер на 57 000 лв., която сума купувачът се задължава да
заплати на продавача в срок до 26.05.2014 г. по банков път.
По делото е
представено платежно нареждане за кредитен превод, което е съставено на
03.12.2013 г., за извършен банков превод на сума в размер на 300 000 лв. от „А.”
ЕООД, по сметка на „Г.Н.“ ЕООД. Като основание за извършване на превода на
парична сума е записано „даване на заем”.
На 11.07.2014 г.
между „А.” ЕООД, като цедент, и „У.Б.” ООД, като цесионер, е сключен договор за
продажба на вземане, по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера свое
вземане към „Г.Н.“ ЕООД, в размер на 300 000 лв., което представлява дадена на
03.12.2013 г. в заем сума от „А.” ЕООД на „Г.Н.“ ЕООД.
„А.” ООД е
изпратил чрез услугата „телепоща” на „Б.П.” ЕАД съобщение до „Г.Н.” ЕООД, с
което последното дружество е уведомено за извършеното с описания договор за
цесия от 11.07.2014 г. прехвърляне на вземане за получаване на сумата в размер
на 300 000 лв., представляваща такава, дадена в заем на 03.12.2013 г.
По делото е
представено съставено на 31.10.2014 г. изявление за прихващане, което е
подписано от представител на „У.Б.” ООД и е адресирано до „Г.Н.” ЕООД. С него „У.Б.”
ООД е направило изявление, че извършва прихващане на задълженията, които има
към „Г.Н.” ЕООД за заплащане на сума в общ размер от 240 400 лв.,
представляваща покупна цена на недвижими имоти, дължима по пет догвоора за
покупка продажба, единият от които е нотариален акт № 196, том II, рег. № 2114,
дело 284/2014 г. на нотариус с район на действие Районен съд – гр. Свиленград,
съставен на 29.04.2014 г., с който са продадени недвижими имоти на обща
стойност 57 000 лв., със задължението на „Г.Н.” ЕООД към „У.Б.” ООД за
заплащане на сума в размер на 300 000 лв., представляваща дадена в заем сума на
03.12.2013 г. Това изявление е съставено на бланка, изготвена от „Б.П.” ЕАД, за
извършване на услугата „телепоща”.
По делото е
представено известие за доставяне на съобщение чрез телепоща, в което е
посочено, че то е получено от представител на „Г.Н.” ЕООД на 14.11.2014 г.
От заключението на
изготвената съдено-счетоводна експпертиза се установява, че на 03.12.2013 г. по
банкова сметка *** „АТП И.” ЕООД, с предишно наименование „Г.Н.” ЕООД, е
постъпила сума в размер на 300 000 лв., с основание по платежно нареждане и
банково извлечение „даване на заем” и с наредител „А.” ООД.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно твърденията, въведени с
исковата молба, предмет на разглеждане в производството е претенцията на ищеца
за заплащане на цена, дължима от ответника по сключен между тях договор за продажба
на недвижими имоти. Ето защо и за да бъде
уважен предявения осъдителен иск, на първо място, следва да се прецени дали от
представените доказателства се установява, че е налице облигационна обвързаност
между страните по спора, по силата на която ищецът да е поел задължение да прехвърли
на ответника правото на собственост върху описаните в исковата молба 60 броя
недвижими имоти, а ответникът да е поел задължение да заплати покупна цена за
тях в претендирания размер.
Съдът намира, че
по делото се доказва, че между дружествата, страни в производството, са
възникнали облигационни отношения, произтичащи от сключен договор за търговска
продажба на недвижими имоти. Това е видно от приетия по делото нотариален акт №
196, том II, рег. № 2114, дело 284/2014 г. на нотариус с район на действие
Районен съд – гр. Свиленград, съставен на 29.04.2014 г., който е подписан от представители
на двете страни по сделката и обективира тяхното съгласие за сключването й.
Сделката за покупко-продажба на недвижими имоти е сключена в предвидената в
закона форма за нейната действителност, а именно с нотариален акт, поради което
трябва да се приеме, че тя е породила правно действие. С този договор ищецът „АТП
И.” ЕООД, с предишно наименование „Г.Н.” ЕООД, е прехвърлил на „У.Б.” ООД правото
на собственост върху 60 броя недвижими имоти, представляващи земеделски имоти,
находящи се в землището на село Дъбовец, общ. Любимец, обл. Хасковска, а
последното дружество е поело задължение да заплати покупна цена в размер на 57
000 лв.
Предвид изложеното,
следва да се заключи, че по делото се доказа, че в тежест на ответника по
силата на договора за продажба, сключен с нотариален акт № 196, том II, рег. №
2114, дело 284/2014 г. на нотариус с район на действие Районен съд – гр.
Свиленград, съставен на 29.04.2014 г., е възникнало задължение да заплати на
ищеца покупна цена за придобитите права
на собственост върху 60 броя недвижими имоти в размер на 57 000 лв.
От ответника е
направено възражение, че към момента на предявяване на иска ищецът вече не е
титуляр на процесното вземане за получаване на покупната цена от 57 000 лв.,
тъй като се е разпоредил с него в полза на трето лице на основание сключен договор
за цесия, което трябва да бъде разгледано от съда.
В производството
е представен договор за прехвърляне на вземания, сключен на 09.06.2014 г. между
„Г.Н.” ЕООД, с ново наименование „АТП И.” ЕООД, и „Г.Б.” ООД. От съдържанието
на тази сделка се установява, че вземанията, които се прехвърлят с нея са
вземания, които цедентът има към дружеството „У.Б.” ООД в общ размер на 240 000
лв., за които са издадени 4 броя фактури, които са индивидуализирани като са
посочени номер и дата на издаването им, както и стойността, на която са
издадени. В съдържанието на този договор за цесия липсва каквато и да е друга
индивидуализация на прехвърлените вземания, като не са посочени сделките, от
които те са възникнали като вид, нито е конкретизирана датата, на която те са
сключени. Не е посочена и услугата, за която са издадени описаните в договора
за цесия фактури. С оглед на това за съда е невъзможно да направи извод за това
какви са правопораждащите прехвърлените вземания факти, а още по-малко да
заключи, че някое от тях представлява вземането, което е възникнало в полза на
ищеца към „У.Б.” ООД за получаване на сумата от 57 000 лв., представляваща
покупна цена, дължима по договора за продажба на недвижими имоти, сключен с
нотариален акт № 196, том II, рег. № 2114, дело 284/2014 г. на нотариус с район
на действие Районен съд – гр. Свиленград. За да се направи извод в тази насока не
е достатъчно простото съвпадение между размера на вземането за покупна цена и
едно от вземанията по фактура, издадена на 07.05.2014 г., описано в договора за
цесия, след като липсват каквито и да било други данни за обстоятелствата, от
които произтича последното. Ето защо съдът счита, че от представените по делото
доказателства не се установява, че ищецът се е разпоредил с процесното вземане
за получаване на сумата от 57 000 лв., което е възникнало по договора за продажба
на недвижими имоти, сключен на 29.04.2014 г.
Следващият
спорен по делото въпрос е дали към датата на предявяване на настоящия иск
ответникът е погасил изцяло така възникналото в негова тежест задължение чрез
извършено извънсъдебно прихващане между него и вземането, което той има към
„АТП И.” ЕООД за получаване на сума в размер на 300 000 лв., представляваща дадена в заем сума, която
подлежи на връщане, което е преминало в неговия патримониум по силата на
договор за цесия, сключен с първоначалния носител на вземането „А.” ЕООД, което
е трето за делото юридическо лице.
За
да се приеме, че от „У.Б.” ООД e извършенo прихващане следва да бъде установено, че правото на това юридическо лице да извърши
прихващане е възникнало съгласно чл. 103, ал. 1 ЗЗД, както и че то е надлежно
упражнено съгласно чл. 104, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Съгласно
чл. 103, ал. 1 ЗЗД предвиденото в тази норма преобразуващо право да се прихване
възниква тогава, когато две лица притежават насрещни изискуеми и ликвидни
вземания едно към друго. По делото се
доказа, че „АТП И.” ЕООД има вземане към „У.Б.” ООД за получаване на сумата от 57
000 лв., представляваща дължима покупна цена по процесния договор за продажба
на недвижими имоти, като съдът трябва да разгледа и въпроса дали в полза на „У.Б.”
ООД е възникнало насрещно парично вземане срещу „АТП И.” ЕООД, с което се сочи, че е извършено извънсъдебното прихващане.
От събраните в
производството доказателства, а именно платежно нареждане за кредитен превод от
03.12.2013 г. и заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, се
установява, че между юридическите лица „А.” ЕООД и „АТП И.” ЕООД е постигнато
съгласие, че „А.” ЕООД поема задължение да предостави на „АТП И.” ЕООД в заем,
за временно и възмездно ползване парична сума в размер на 300 000 лв., както и
че тази сума реално е предоставена от земодателя на заемателя. Това означава,
че по делото е доказано, че са осъществени всички елементи на фактическия състав,
при който се счита, че договорът за заем, който е реална сделка, е сключен. По
този договор в тежест на ищеца, в качеството му на заемател, е възникнало
задължение да върне на „А.” ЕООД, което дружество е трето за делото лице, предоставените
в заем парични средства в размер на 300 000 лв.
На следващо
място, в производството се установява, че вземането на „А.” ЕООД към „АТП И.”
ЕООД за получаване на дадената в заем сума в размер на 300 000 лв. е предмет на
договор за цесия, сключен на 11.07.2014 г., между „А.” ЕООД, в качеството му на
цедент, и „У.б.” ООД, в качеството му на цесионер. Това е видно от представения
писмен договор за цесия от 11.07.2014 г., който е подписан от представители на
двете страни по сделката и обективира тяхното съгласие за сключването й и за
съдържанието на всички съществени елементи на сделката за прехвърляне на
вземане. С чл. 1 от съдържанието на този договор страните са уговорили, че цедентът
прехвърля на цесионера описаното вземане, което има към ищеца за получаване на
сума в размер на 300 000 лв., представляваща такава дадена в заем на 03.12.2013
г., която подлежи на връщане.
Договорът за
цесия поражда действие от различен момент по отношение на страните по него и по
отношение на длъжника на прехвърленото вземане, който не участва в сключването
му. Във вътрешните отношения между страните по договора за цесия същият поражда
присъщите си правни последици от момента на постигане на съгласие между тях,
т.е. от сключването му, и следователно от този момент настъпва прехвърлителното
действие по преминаване на вземането от патримониума на цедента в този на
цесионера. В чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено, че по отношение на длъжника
цесионният договор поражда действие едва след като цесията му бъде съобщена от
цедента. Това означава, че спрямо длъжника едва от момента на съобщаване на
цесията, а не от сключване на договора за цесия, се счита, че титуляр на
вземането е цесионерът, а не цедентът, и той трябва да престира на него, за да
изпълни своето задължение.
Ищецът „АТП И.”
ЕООД има качеството длъжник на вземането, което е предмет на сключения на
11.07.2014 г. договор за цесия, поради което и за да се счете, че той е породил
действие спрямо него, трябва да се докаже, че извършеното прехвърляне му е
съобщено от цедента „А.” ЕООД.
По делото е
представено съобщение, намиращо се на л. 49 от делото на СГС, което е съставено
от цедента „А.” ЕООД и с което това дружество уведомява длъжника по прехвърленото вземане за извършената цесия. Липсват
обаче ангажирани доказателства, че това съобщение е достигнало до длъжника
преди образуване на настоящото производство. От ответника няма представен документ, от който да е видно, че това съобщение,
което е изпратено до ищцовото дружество чрез услугата телепоща, предоставяна от
„Б.П.” ЕАД, е връчено на адресата – липсва представена обратна разписка, в
която да е отразено какви действия по връчване са извършени, липсва и направено
върху самия документ удостоверяване от служител на пощите за извършени от него действия
по връчване на съобщението на получателя. В производството не се ангажирани и
никакви доказателства, от които да е видно, че това уведомление за извършеното
прехвърляне на вземане, което е изходящо от цедента е връчено в хода на т.д. №
32/ 2015 г. по описа на Сливенски окръжен съд на „АТП И.” ЕООД, което дружество
е участвало като страна по него, в каквато насока са твърденията на ответника.
Това не се установява и от мотивите на постановените в хода на това
производство съдебни решения, в които съдът не е направил извод за това дали
договорът за цесия, сключен на 11.07.2014 г., е съобщен на длъжника по
прехвърленото вземане. Освен това трябва да се съобрази и това, че дори и съдът
да се беше произнесъл по осъществяването на това обстоятелство, то това не би
имало никакво доказателствено значение в производството, тъй като фактът на
получаване на уведомлението за извършената цесия не се включва в предмета на
предявения иск, за разглеждане на който е образувано делото на Сливенски окръжен
съд, поради което съдът би могъл да се произнесе по неговото настъпване само в
мотивите на съдебното решение, но не и с диспозитива на същото, а установените
с мотивите обстоятелства не се обхващат от силата на пресъдено нещо на
решението.
С оглед на
изложеното, трябва да се заключи, че към 14.11.2014 г., когато се твърди, че
ответникът е извършил прихващане, и към датата на образуване на настоящото
производство, договорът за прехвърляне на вземане, сключен между „А.” ЕООД и „У.б.”
ООД, не е породил действие спрямо „АТП И.” ЕООД, което дружество е длъжник на
прехвърленото вземане за получаване на сумата от 300 000 лв. представляваща
дадена в заем такава, която подлежи на връщане. Това означава, че по отношение
на ищеца към посочените дати ответникът „У.б.” ООД не е имал качеството на
кредитор на вземането, което е възникнало по договора за заем от 03.12.2013 г.
и не е можел да иска то да бъде изпълнено като дължимата парична сума бъде
престирана на него. Следователно към 14.11.2014 г. „У.б.” ООД не е имал
насрещно парично вземане към „АТП И.” ЕООД, с което да извърши прихващане между
него и възникналото в негова тежест задължение към последното дружество за
заплащане на сумата от 57 000 лв., представляваща неплатена покупна цена,
дължима по договор за продажба на 60 броя недвижими имоти, сключен на
29.04.2014 г. и за него не е възникнало потестативното право по чл. 103, ал. 1 ЗЗД. След като правото да прихване изобщо не е възникнало за ответника към
14.11.2014 г., изявлението, с което то е упражнено, дори и да се приеме, че е
достигнало до ищеца, не е породило правни последици по погасяване на паричното
задължение, което е предмет на предявения в процеса главен осъдителен иск.
Най-ранният
момент, в който се доказва, че договорът за цесията, по силата на който
ответникът е придобил вземането, с което е извършил прихващане, е съобщен на
ищеца, в качеството му на длъжник, е този на връчване на преписа от отговора на
исковата молба в хода на настоящото производство. Това е така, тъй като към
подадения от ответника писмен отговор е приложен препис от изходящото от
цедента „А.” ЕООД съобщение, в съдържането на което се съдържа уведомление до
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането за сумата от 300 000 лв., и
този препис е връчен на ищеца като приложение към писмения отговор на
29.06.2018 г. Едва от този момент договорът за цесия е породил действие спрямо
длъжника „АТП И.” ЕООД и по отношение на него от тази дата се счита, че
описаното вземане е преминало в патримониума на цесионера „У.б.” ООД и че това
е правният субект, на който той дължи изпълнение. Следователно считано от
29.06.2018 г. страните по спора вече са титуляри на две насрещни парични
вземания, които имат една към друга и за всяка от тях възниква правото да
извърши прихващане. Към този момент обаче се установява, че по отношение на „АТП
И.” ЕООД е открито производство по несъстоятелност, което е станало със съдебно
решение, постановено на 13.11.2014 г., по т.д. № 67/ 2014 г. по описа на
Сливенски окръжен съд. Ето защо и за да се приеме, че е извършено прихващане
между придобитото от „У.б.” ООД вземане и задължението, което това дружество
има към несъстоятелния търговец за заплащане на сумата от 57 000 лв. и че то е
породило присъщото му погасително действие, следва да се установи, че са
спазени и допълнителните изисквания, които законът поставя в тази хипотеза.
Първото от тях е това, че изявлението за прихващане трябва да бъде отправено от
кредитора по реда, предвиден в чл. 645, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. Второто от тях е
свързано с това, че възможността за събиране на едно вземане на кредитор срещу
търговец, по отношение на който е открито производство по несъстоятелност, е
обусловено от извършване от първия на действия по предявяване на неговото вземане
в това производство по несъстоятелност в предвидените в ТЗ срокове за това.
С постановяване
на решението за откриване на производството по несъстоятелност по чл. 630 ТЗ,
имащо незабавно действие спрямо всички, се поставя началото на принудително
изпълнение спрямо масата на несъстоятелността, което с оглед универсалния си
характер, изключва приложението на индивидуалното принудително изпълнение по
ГПК /чл. 638 ТЗ/. От този момент удовлетворяването на кредиторите на длъжник с
открито производство по несъстоятелност е възможно само в рамките на това
производство, като то е предпоставено от установяване в производството по
несъстоятелност на това негово качество. Установяването на качеството кредитор,
от своя страна, е обусловено от извършване на действия от лицето, което
претендира да има вземане срещу длъжника, по предявяване на това свое вземане в
производството по несъстоятелност. Този извод се налага и по аргумент от
разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ, в която е предвидено, че непредявените в
производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват.
Изключение е въведено само за две категории вземания, които съгласно чл. 687 ТЗ
се вписват служебно от синдика в списъка на предявените вземания и това са
вземанията на работник или служител, произтичащи от трудово или прекратено
трудово правоотношение с длъжника, както и публичните вземания, установени с
влязъл в сила акт. В този смисъл е произнасянето на ВКС в постановеното по реда
на чл. 290 ГПК решение - Решение № 53 от 16.07.2015 г., постановено по т. д. №
3170/2013 г. по описа на ВКС, I т.о.
Вземането, което
ответникът твърди, че е възникнало в полза на „А.” ЕООД срещу „АТП И.” ЕООД за
получаване на сума в размер на 300 000 лв., представляваща дължима такава по
сключен между тези лица договор за заем, не е от вида на посочените в чл. 687,
ал. 1 ТЗ в редакцията на нормата, която е действала към момента на откриване на
производството по несъстоятелност на „АТП И.” ЕООД – в несъстоятелност, поради
което и за да може кредиторът по него да получи удовлетворяване, той трябва да
предяви това свое вземане в това производство. Доколкото се твърди, че
вземането е възникнало преди датата на откриване на производството по
несъстоятелност по отношение на ищеца – на 03.12.2013 г., когато уговорената в
заем сума реално е предадена на заемателя, то това вземане трябва да бъде
предявено по реда и в сроковете, предвидени в чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал.
1 ТЗ, за да може да бъде прието в производството по несъстоятелност и оттам да може
да бъде удовлетворено. След изтичането на срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ
вземанията, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност,
каквото е и това по сключения на 03.12.2013 г. договор за заем, не могат да се
предявяват и не могат да бъдат изпълнени по никакъв начин, включително и по
реда на чл. 645 ТЗ чрез прихващане, извършено с отправено от кредитора до
синдика на несъстоятелния длъжник изявление. Съгласно чл. 739, ал. 1 ТЗ тези
вземания се погасяват.
Едномесечният
срок за предявяване на вземанията на кредиторите на „АТП И.” ЕООД, предвиден в
чл. 685, ал. 1 ТЗ започва да тече на 14.11.2014 г. и изтича на 14.12.2014 г.
Двумесечният срок по чл. 688, ал. 1 ТЗ започва да тече на 14.12.2014 г. и
изтича на 14.02.2015 г. Не се твърди и не се установява нито първоначалният кредитор
на вземането за получаване на сумата от 300 000 лв. от длъжника, нито
ответникът, който твърди, че към този момент вече го е придобил по силата на
сключен договор за цесия, да са го предявили в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ или в
този, предвиден в чл. 688, ал. 1 ТЗ. Това вземане не е включено в нито един от
изготвените от синдика и одобрени от съда списъци на приети вземания, нито в списъците
на неприети вземания. Това означава, че след изтичане на срока по чл. 688, ал.
1 ТЗ, т.е. след 14.02.2015 г., кредиторът по това вземане, което не е предявено
в производството по несъстоятелност на длъжника, вече не може да получи
удовлетворяване нито като получи дължимите парични средства, нито като извърши прихващане,
което също има погасителен ефект и е един от способите, чрез които кредиторът
може да получи изпълнение на свое вземане. Ето защо дори и да се приеме, че
договорът за цесия, по силата на който ответникът „У.б.” ООД е придобил от „А.”
ЕООД вземане за получаване на сума в размер на 300 000 лв., представляваща
дължима такава по договор за заем, има действие и спрямо длъжника на вземането „АТП
И.” ЕООД считано от 29.06.2018 г., когато се доказа, че му е съобщен, то
доколкото това вземане не е предявено в производството по несъстоятелност,
открито по отношение на длъжника, в установените в чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688,
ал. 1 ТЗ срокове за това, към този момент то вече не може да бъде удовлетворено
по никакъв начин. Следователно с това вземане не може да се извърши прихващане,
което да има погасителен ефект.
С оглед
изложеното, трябва да се обобщи, че по делото не се доказа ответникът да е
погасил вземането за покупна цена на прехвърлените недвижими имоти в размер на
57 000 лв. чрез прихващане. Това прави предявеният главен иск с правна
квалификация чл. 327, ал. 1 ТЗ изцяло основателен.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението за заплащане на покупната цена за недвижими имоти, възникнало в тежест на ответника е парично, поради което и последният дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
От съдържанието на представения по делото нотариален акт, с който е сключен процесния договор за продажба на 60 недвижими имота, се установява, че с него страните са постигнали съгласие за момента, до който купувачът се задължава да изпълни задължението си за заплащане на покупната цена на придобитите вещи на продавача, а именно до 26.05.2014 г. /т. II от нотариален акт № 196, том II, рег. № 2114, дело 284/2014 г. на нотариус с район на действие Районен съд – гр. Свиленград/. Съгласно чл. 84, ал.1, изр. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Самият срок, като прави вземането изискуемо, функционира още като покана за изпълнение и поставя длъжника в забава със самото си настъпване.
Ответникът не е заплатил
договорената цена на продавача на падежа, поради което и е изпаднал в забава и
дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху сумата от 57 000 лв. от датата, следваща уговорения падеж, т.е. от
27.05.2014 г. За периода от 27.05.2014 г. до 23.02.2018 г. дължимото
обезщетение за забава възлиза на сумата от 21 275, 01 лв., която е определена
от съда на основание чл. 162 ГПК. Ето защо и
предявеният от „АТП И.” ЕООД –в
несъстоятелност иск с правна квалификация чл. 86,
ал. 1 ЗЗД е основателен за пълния
предявен размер и период.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. В производството обаче не са представени доказателства за това, че тази страна е направила някакви разходи за водене на делото, включително такива в производство по обезпечаване на предявения иск, поради което разноски в нейна полза не следва да се присъждат.
Предвид изхода на делото ответникът „У.б.” ООД трябва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС дължимата държавна такса за разглеждане на предявените искове, от предварителното заплащане на която ищецът е освободен съгласно чл. 620, ал. 5 ТЗ. Тя възлиза на сумата от 3 131 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „У.б.”
ООД, с ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление:***, офис 1, ДА ЗАПЛАТИ на „АТП И.” ЕООД - в
несъстоятелност, с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 327, ал.
1 ТЗ сума в размер на 57
000 лв. /петдесет и седем хиляди лева/, представляваща неплатена
покупна цена за продажба на 60 недвижими имота, представляващи земеделски
имоти, находящи се в землището на село Дъбовец, общ. Любимец, обл. Хасковска,
дължима съгласно договор за продажба, сключен на 29.04.2014 г., с нотариален
акт № 196, том II, рег. № 2114, дело 284/2014 г. на нотариус с район на действие
Районен съд – гр. Свиленград, ведно със законната лихва върху сумата за
периода от 23.02.2018 г. – датата на подаване на исковата молба, до
окончателното й плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в
размер на 21 275, 01 лв. /двадесет и една хиляди двеста седемдесет и пет лева и
една стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на покупната
цена, начислено за периода от 27.05.2014 г. до 23.02.2018 г.
ОСЪЖДА „У.б.”
ООД да заплати по сметка на
Софийски градски съд сума в размер на 3 131 лв. /три хиляди сто тридесет и един
лева/, представляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявените
искове, от предварителното заплащане на която ищецът е освободен.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: