Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 39 04.03.2021 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На четвърти февруари Година две хиляди двадесет и първа
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 50 по описа за 2019 година.
Производството по делото е образувано по повод искова молба от А.Р.А., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Пиротска“ № 26, ет.1, ап.1, адв. Мирослав Ангелов Ангелов, личен номер **********, в качеството му на съдружник в „Цам Балкан инвест“ ООД, ЕИК ********* против „Цам Балкан инвест” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, к-с „Лазур“ бл. 65, вх. А, ет. 2, ап. 4, с ЕИК *********, представлявано от управителя А.Р.А., с искане да бъде прогласена нищожността на решенията, обективирани в Протокол от извънредно общо събрание на съдружниците в „Цам Балкан инвест“ ООД от 18.12.2018 г. с нотариално удостоверени подписи и съдържание с рег.№ 5608 от 18.12.2018 год. и рег.№ 5609, том 2, № 161, от 18.12.2018 год., на помощник нотариус по заместване Михаил Бакалов, при нотариус Емилия Бакалова, с рег.№ 342 в регистъра на НК, с район на действие Районен съд - Бургас, приложен към Заявление по образец А4 с peг. № 20190129103550, подадено в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), а при условията на евентуалност да бъдат отменени на основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ като незаконосъобразни, противоречащи на повелителните разпоредби на закона, както и като противоречащи на разпоредбите на дружествения договор, а също и да бъде осъдено да заплати направените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е съдружник в ответното дружество, притежаващ 32 001 дяла от капитала му, всеки с номинална стойност 1 лв. На 29.01.2019 г. при справка по партидата на дружеството в Търговския регистър А. установил, че е подадено заявление по образец А4 с peг.№ 20190129103550, с което са заявени за вписване промени в личността на управителя, седалището и адреса на управление и обявяване на актуален дружествен договор. По този начин ищецът узнал за протокол от извънредно общо събрание на съдружниците в „Цам Балкан инвест” ООД от 18.12.2018 г., с нотариално удостоверени подписи и съдържание от същата дата. А. твърди, че не е бил уведомяван за провеждането на такова общо събрание, не е присъствал и такова не е провеждано. Предвид това счита всички решения, обективирани в протокола от 18.12.2018 г., за нищожни, а в условията на евентуалност за отменяеми като незаконосъобразни поради противоречие с повелителни разпоредби на закона и на дружествения договор. Излага твърдения за незаконосъобразност на всички решения поради неспазване на повелителни разпоредби на закона за свикване, провеждане и вземане на решения от общото събрание на съдружниците. Относно процедурата по свикването, твърди наличие на нарушение на разпоредбите на чл. 138 и чл. 139 ал. 1 от ТЗ. Също така, покана за събранието изобщо не му е връчвана (нито като съдружник, нито като управител с искане да свика събрание) и събранието не е свикано от надлежен орган. Събранието не е свикано от управителя, а съдружникът М. не е имал право да свиква ОС, тъй като не са спазени процедурата и срокът за това. А. счита, че искането за свикване на ОС от съдружник следва първо да бъде отправено до управителя на дружеството и само в случай, че в двуседмичен срок от искането управителят не свика общото събрание, съдружникът може да направи това лично, като проведе нова процедура по свикване на общо събрание и отправи нова покана за свикване до всеки един от съдружниците, която да бъде получена от всеки един от тях минимум 7 дни преди датата на провеждането на събранието.
По отношение на връчването на поканата, излага подробни аргументи за неправилните изводи в удостоверяването на съдебния изпълнител, че те са връчени на ищеца на 03.12.2018 г. Видно от разписка на връчителя Т.Ж.П. - служител в кантората на ЧСИ Ивелина Божилова, вписана в КЧСИ с № 800, с район на действие ОС-Бургас, с която е удостоверено, че поканата-искане е връчена на 03.12.2018г. в 15:30 ч. на управителя и съдружник А.Р.А., пред седалището на дружеството при отказ („същият лично отказва да получи документите“). Ищецът заявява, че тези твърдения са неверни и неоснователни, тъй като в посочения ден и час не са му връчвани каквито и да било книжа, а връчителят е удостоверил несъществуващи факти. Твърди, че не познава подобно лице и никога не се е срещал с него където и да било, още по-малко на неустановено място „пред седалището“ на фирмата. Излага съмнения относно това, дали връчителят се е уверил в самоличността на лицето, което е счел за адресат на поканата. Твърди, че подписът и изявленията на връчителя не са удостоверени от нотариус, поради което счита същите за неавтентични и антидатирани.
От друга страна, поканата-искане и приложената към нея разписка, ведно с удостоверените върху нея подписи, нямат достоверна дата, като А. твърди, че документът не е съставен на отразената в него дата. Предвид това счита за неправилни и неверни и констатациите на помощник - нотариус по заместване Михаил Бакалов, при нотариус Емилия Бакалова, с рег.№ 342 в регистъра на НК в Констативен протокол с нотариално удостоверено съдържание под рег.№ 5606 от 18.12.2018 год., том 2, акт № 160.
Оспорва на основание чл.193 от ГПК, представените към заявлението покана-искане, оформена като връчена на А.А. на 03.12.2018 г. при отказ и разписка от връчителя Т.Ж.П., като документи с невярно съдържание, удостоверяващи несъществуващи факти, а така също и като неистински, неавтентични и антидатирани. В тази връзка заявява, че са неправилни и неверни констатациите на помощник нотариус по заместване Михаил Бакалов, при нотариус Емилия Бакалова, с рег.№ 342 в регистъра на НК, направени в констативен протокол с нотариално удостоверено съдържание под рег.№ 5606 от 18.12.2018 год., том 2, акт № 160 и оспорва истинността му на основание чл. 193 от ГПК. В допълнение сочи, че връчването не е извършено на настоящия му адрес: обл. В., общ. В., с. К., ул. „Е.“ № *, с което са нарушени разпоредбите на чл. 44 и 38 от ГПК. Връчването било извършено при нарушена процедура и липса на местна компетентност и на изискването за удостоверяване на самоличността.
В условията на евентуалност, А. излага и следните пороци в процедурата по свикване на ОС: поканите-искания са с неясен адресат, като адресирани едновременно до управителя и съдружника; недопустимо съвместяват два документа в един – покана до съдружник за общо събрание и искане до управителя да свика общо събрание. Счита, че първо следва да се проведе процедура по чл. 138, ал. 2 от ТЗ и едва тогава с отделна покана да се свика общо събрание. Към дати 26.11.2018 г. и 03.12.2018 г., съдружникът М. не е имал право да свика общо събрание. Предвид това сочи за неправилно твърдението в процесния протокол от ОС от 18.12.2018 год., че свикването било направено в условията на евентуалност, в случай, че управителят не уважи искането за свикване по чл.138 ал.2 от ТЗ. Следователно събрание, свикано от съдружника, е можело да бъде проведено едва след 26.12.2018 г.
Поканите не отговарят на изискванията на чл. 139 ал. 1, изр. 2 от ТЗ, като посоченият дневен ред не съдържа конкретни предложения за вземане на решения по включените в него въпроси. Това лишавало съдружника от възможността, предварително да се запознае с предложенията за решения и пълноценно да упражни правото си на глас. В дневния ред не са включени следните точки: за избор на председател, секретар-протоколист и преброител на събранието. Сочи, че за взимането на тези три конкретни решения липсва представителна власт на пълномощника. Прави извод, че предвид ненадлежната покана, цялото провеждане на събранието и взетите решения са опорочени. Пълномощникът на съдружника А.Р.М. не е надлежно упълномощен да гласува за приетите решения и по начина, по който е гласувал. Предвид разпоредбите на чл. 20 и 25 от дружествения договор счита, че същият въвежда нарочно изискване за конституиране на органи на събранието, при липсата на които не може да се констатира наличие на валидно конституиран волеобразуващ орган на дружеството (ОС). Липсва законен избор на секретар, който да води и подпише (удостовери) протокола от събранието и взетите на него решения, а управителят не е участвал и не е уведомен. Оспорва факта, че на посочената дата и час и на определеното място е проведено общо събрание. Твърди, че формално протоколът е бил изготвен в по-ранен момент, като на датата единствено са заверени подписите на лицата.
Особеният представител на ответното дружество с депозирания отговор на исковата молба, оспорва предявените искови претенции като неоснователни, а евентуалния иск и като недопустим. Излага анализ за отношенията между съдружниците. Акцентира върху три безуспешни опита на съдружника М. да свика и проведе общо събрание, на което да бъдат взети решения за освобождаване на ищеца като управител и смяна на адреса на управление, саботирани от А.. Мотивира се с подадените в ТРРЮЛНЦ заявления за вписване, всички оспорени от ищеца по съдебен ред, понастоящем висящи пред ОС-Бургас. Счита, че изложените в исковата молба съображения не сочат на пороци, водещи до нищожност на атакуваните решения, а по съществото си са такива за незаконосъобразност и отменимост на решенията. Позовава се на Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк.дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС и проведеното там разграничение на пороците на решенията.
Счита евентуалния иск за отмяна на решенията на общото събрание за недопустим, като предявен след преклузивния срок по чл. 74 ал. 2 от ТЗ, който е изтекъл на 02.01.2019 г. Ищецът е редовно поканен за събранието, макар и при отказ от негова страна да получи документите, който е редовно оформен, а връчването е извършено на посочения в дружествения договор адрес. В условията на евентуалност счита иска за неоснователен. Излага подробни аргументи за редовно проведеното общо събрание при спазване на предвидения в закона срок. Позовава се на Решение № 11/ 26.04.2012 г. по т.д. 615/2010 г. на II т.о. на ВКС, в което е прието, че свиканото по реда на чл.138 ал.2 от ТЗ общо събрание на съдружниците в ООД е редовно в случаите, в които едновременно с упражняване на потестативното си право пред управителя на дружеството, правоимащите са изпратили и покани за свикване на общо събрание, но само ако същото е проведено след изтичане на двуседмичния срок, в който управителят сам не го е свикал. Счита, че сочените от ищеца решения за избор на председател на събранието, протоколист и преброител, несъдържащи се в дневния ред, по съществото си са процедурни и не се отразяват на валидността на взетите решения и за тяхното извършване не е нужно упълномощаване, респективно действията могат да бъдат потвърдени от упълномощителя. Включените в дневния ред точки и предложения за решения са ясни и конкретизирани.
Третото лице - помагач на ответното дружество е депозирало писмен отговор чрез процесуалния си представител адв. Ченголов от АК-Бургас, в който оспорва предявените искови претенции, излагайки становище за недопустимостта и неоснователността им, с доводи аналогични на тези, изразени от особения представител на ответника. Заявява, че ще се ползва от документите, качени на страницата на търговския регистър по заявление образец А4 вх.№ 20190129103550.
Ищецът, с допълнителната си искова молба и с писмено становище, излага аргументи относно наведените с отговорите на исковата молба доводи на ответната страна и помагача. По иска за прогласяване нищожността на решенията сочи, че решенията са формално отразени в протокола от проведено ОС, но на практика такива решения не са взети. Твърди и че са взети извън пределите на компетентност на общото събрание, определена от закона и учредителния акт, а така също и определена от предварително зададения дневен ред. Извън компетентността на общото събрание са решенията, отразени в протокола досежно редовността на връчването на поканата за провеждане на общо събрание на дружеството, имплицитно съдържащи се в протокола от ОС, а за да бъде даден ход на общото събрание, първо следва да бъде извършена преценка доколко същото е валидно свикано. Счита за нищожни, взети извън компетентността на общото събрание и всички решения, касаещи предоставяне на представителна власт на адв. Ченголов да представлява дружеството по съдебни производства и дела със всички процесуални права, съгласно които решения ОС предоставя на адв. Пламен Ченголов представителна власт в нарушение на императивните разпоредби относно законното представителство да представлява Дружеството неограничено по всички съдебни дела, по които дружеството е страна, да подава всякакви сигнали до прокуратурата от името на дружеството срещу посочените в решението лица. Счита решенията за нищожни и на основание чл. 26, ал. 1 и 2 от ЗЗД поради противоречие със закона (поради нарушаване на императивни норми по свикване, провеждане и вземане на решения), заобикаляне на закона (свикано по процедура в нарушение на закона, поради което го заобикаля), накърняване на добрите нрави (връчването от ЧСИ при отказ) и липса на съгласие на съдружника А.. Твърди също така нищожност на поканата за свикване и посочването на точна дата за събранието в искането до управителя да свика общо събрание.
Счита исковете за предявени в срок, който се брои от узнаването, тъй като не е редовно уведомен за събранието по съображения, подробно изложени в исковата молба, като се позовава и на направените там оспорвания на документи и на изявленията на връчителя, които поддържа и моли за откриване на производство по чл. 193 от ГПК. По основателността на исковете преповтаря доводите, наведени в исковата молба. Освен това, счита изявленията относно саботирането на общи събрания за неотносими към спора, а дружеството за уведомено за промяната в адреса на ищеца, предвид факта, че същият е и негов управител.
В предоставения срок по чл.373 от ГПК, особеният представител на ответното дружество депозира отговор на допълнителната искова молба, с която поддържа възраженията си по допустимостта и основателността на исковете и доказателствените искания. Счита, че твърдените пороци касаят отменимост, а не нищожност на решенията, като разпоредбите на ЗЗД са неприложими към тях. Нововъведените твърдения за нищожност (че общото събрание е нямало компетентност да делегира права на адв. Ченголов ) са в разрез с принципите на търговското право.
В предоставения законов срок, третото лице-помагач депозира допълнителен писмен отговор. Счита претенциите по чл. 26 от ЗЗД за недопустими. Позовава се на мотивите на т.1 от ТР № 1 от 06.12.2002 г. по т.д. № 1/2002 на ОСГК на ВКС.
В съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител твърди, че исковата молба като доказана следва да бъде уважена изцяло.
В писмено становище ищецът заявява, че процесната покана-искане не му е връчвана по никакъв начин. На датата 03.12.2018 г. в посочения час 15:30 ч. лицето Т.П. не му е връчвал никакви документи, нито ищецът е отказвал да получи такива. Твърди, че връчителят е удостоверил несъществуващи факти. Оспорва твърденията и възраженията в допълнителните отговори на ответника и третото лице помагач.
Ответното дружество чрез особения си представител и третото лице помагач, поддържат всички направени възражения. Считат, че исковете като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени, а евентуалният иск и като недопустим изобщо не следва да бъде разглеждан. В подкрепа на защитната си теза, ангажират свидетелски показания и съдебно-почеркова експертиза.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Предявеният главен иск е за прогласяване нищожност на взети решения от общо събрание на дружество с ограничена отговорност и е с правно основание в чл. 124 ал. 1 от ГПК, а предявеният при условията на евентуалност иск за отмяна на същите решения е с правно основание в чл. 74 от ТЗ.
Заявените от ищеца претенции за нищожност следва бъдат разгледани от съда съобразно даденото от ВКС задължително тълкувание в т.1 на ТР № 1 от 06.12.2002 год. на ВКС по тълк.д. № 1/2002 год. на ОСГК, съгласно което порочните решения на общото събрание са отменяеми. Квалифицирането им като нищожни е допустимо само по критериите на ТЗ. Търговският закон изрично квалифицира като нищожни решенията на ОС, посочени в чл. 75, ал. 2, вр. ал. 1 ТЗ и 137, ал. 5 ТЗ, а като недействителни решенията по чл. 197, ал. 3, предл. 2 ТЗ и чл. 216 ТЗ. ВКС приема още, че нищожно е и липсващото (невзето) решение на ОС, което обаче е отразено като съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството, а също така и ако е вписано в търговския регистър. Нищожно е и решението на ОС, което е извън пределите на неговата и на другите органи на ТД компетентност, определена от закона и учредителния акт. Когато са опорочени процедурата по свикването и провеждането на Общото събрание, редът, кворумът или мнозинството за приемане на решенията или противоречат на императивни разпоредби на учредителния акт и закона, тези решения са незаконосъобразни, т.е. отменяеми, а не нищожни.
Твърденията на ищеца са именно за наличието на последните две хипотези на нищожност – липсващо (невзето) решение и решение извън пределите на компетентност на ОС, а останалите твърдени пороци съобразно цитираното тълкувателно решение, са предмет на евентуалния иск за отмяна на решенията. Предвид това, по главния иск спорен между страните е въпросът, дали процесното събрание действително се е провело и решенията действително са взети, а не само формално отразени в протокола, както и дали решенията са от компетентността на общото събрание.
Видно от доказателствата по делото, на 18.12.2018 г. помощник нотариус по заместване Михаил Бакалов при нотариус Емилия Бакалова, с рег.№ 342 на НК и район на действие – РС Бургас е удостоверил подписите и съдържанието на документ, озаглавен „Протокол от извънредно общо събрание на съдружниците в „Цам Балкан инвест“ ООД“. Удостоверени са подписите на лицата адв. Пламен Ченголов, подписал документа като пълномощник на съдружника А.М., В.Г. и Д. С.. Удостоверено е още, че документът е представен от същите лица. Видно е, че в документа са обективирани решения от проведено извънредно общо събрание на съдружниците на ответното дружество „Цам Балкан инвест“ ООД на 18.12.2018 г. от 15:00 часа в кантората на посочения нотариус, находяща се в гр. Бургас, ул. „Хан Аспарух“ №1, ет. 1, оф. 1. Установява се още, че на същата дата по молба на адв. Пламен Ченголов като пълномощник на съдружника А.М., помощник нотариус по заместване Михаил Бакалов при нотариус Емилия Бакалова е съставил констативен протокол, в който е удостоверил, че до 15:09 ч. на 18.12.2018 г., нито през целия работен ден, ищецът А.А. не се е явил в кантората на нотариуса. Видно от номерата на нотариалните удостоверявания, констативният протокол е бил заверен преди протокола от общото събрание. Номерът на нотариалната заверка на констативния протокол се съдържа на стр.4 от протокола от общото събрание (гърба на л.267 от делото).
От показанията на свидетеля В.Г., който няма връзка със страните по делото, се установява, че е бил протоколист на общото събрание по молба на адв. Пламен Ченголов. Същото се е провело в кантората на нотариус Бакалова, като освен свидетеля са присъствали адв. Пламен Ченголов, Д. С. и помощник-нотариусът. Събранието действително би проведено, имало обсъждания и гласувания, а свидетелят изготвил протокола.
От съвкупния анализ на доказателствата се налага извода, че събранието действително е било проведено на 18.12.2018 г. от посочените в него лица и протоколът отразява взетите решения. Ищецът, чиято е доказателствената тежест и за което съдът изрично е дал указания в открито съдебно заседание на 08.10.2020 г., не ангажира доказателства, предвид което формалната доказателствена сила на констативния протокол и на протокола от общото събрание в частта им на официални документи, не е оборена. Същите удостоверяват подписите на лицата, съдържанието на протокола от общото събрание, а от свидетелските показания се установява, че събранието е действително проведено и решенията не са просто формално отразени в протокола. Доказателства, опровергаващи тези показания, не са събрани, а и самите показания не противоречат, а потвърждават и допълват представените писмените доказателства. Предвид това, неоснователни са твърденията на ищеца за нищожност на процесните решения поради невземането на такива и формалното им отразяване в протокола.
На следващо място следва да се разгледат твърденията на А.А. за нищожност на посочени решения, като взети извън пределите на компетентност на общото събрание, определени от закона и учредителния акт. Тук следва да се отбележи, че решението относно отразената в протокола констатация за редовното уведомяване на ищеца за провеждането на събранието, по съществото си представлява фактическа констатация и в никакъв случай не би могла да се приеме за същинско решение, насочено към пораждане на правни последици, предвид което и не подлежи на проверка за нищожност. Посочената констатация би могла да повлияе върху редовността на проведеното общо събрание и оттам до законосъобразността на взетите решения. Претенцията за нищожност на решението, с което е предоставена на адв.Ч. представителна власт да представлява дружеството пред съда поради липса на компетентност, също е неоснователна. Компетентността на общото събрание е уредена в чл. 137 от ТЗ, но липсва законова забрана общото събрание като върховен орган на дружеството да взема решения и по други въпроси. Управителят от своя страна организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание. В дружествения договор на ответното дружество в чл. 21 е уредена изключителната компетентност на общото събрание, а в чл. 29, ал. 1 е и изрично предвидено, че по решение на общото събрание дружеството може да се представлява от всеки съдружник или от трети лица. Не може да се приеме, че взетото решение е извън компетентността на общото събрание, предвид което и не е нищожно на така посоченото основание.
Съгласно приетото в т.1 на ТР № 1 от 06.12.2002 год. на ВКС по тълк.д. № 1/2002 год. на ОСГК, твърденията за липса на компетентност за вземане на решенията за избор на председател, секретар-протоколист и преброител на събранието поради невключването им дневния ред по съществото си представляват твърдения за пороци относно процедурата за приемане на решения, и те, както и твърденията за противоречие на атакуваните решения със закона, заобикалянето на закона, накърняване на добрите нрави и липса на съгласие на съдружника А., не съставляват пороци водещи до нищожност.
Всичко изложено води до извода, че претенциите на ищеца за прогласяване на нищожността на решенията, обективирани в Протокол от извънредно общо събрание на съдружниците в „Цам Балкан инвест“ ООД от 18.12.2018 г., следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, а съдът следва да разгледа и да се произнесе по същество, по предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.74 от Търговския закон.
На първо място съдът следва да извърши преценка относно това, дали конститутивният иск за отмяна на решенията на общото събрание е предявен в преклузивния законов срок.
Безспорно е между страните, а и се установява от представените доказателства, че ищецът не е присъствал на събранието, предвид което от съществено значение е въпросът, дали съдружникът А. е бил редовно поканен за същото. Съобразно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ТЗ, искът за отмяна на решения на общо събрание се предявява в 14-дневен срок от деня на събранието когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи - в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание. В разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ не е предвиден способ за връчване на поканата. От служебна справка по партидата на ответното дружеството в Търговския регистър се установява, че такъв не е предвиден и в дружествения договор. Предвид това, допустим е всеки способ, включително и чрез ЧСИ, какъвто е процесният случай, при условията и по реда на чл. 37 - 58 от ГПК. Спорен между страните е въпросът, дали поканата е била надлежно връчена от ЧСИ при условията на отказ.
Ищецът е оспорил истинността на разписката на лист 257 от делото, като неавтентична, антидатирана и като невярна в частта ѝ на официален документ, с който е удостоверено, че на 03.12.2018 г. в 15:30ч. е бил открит пред седалището на дружеството и лично е отказал да получи документите. Въпреки указаната му доказателствена тежест, А. не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си. Предвид това, материалната доказателствена сила на разписката като официален свидетелстващ документ не е разколебана. Недоказани са твърденията за неавтентичност, антидатиране и невярност на обстоятелствата, отразени от връчителя в процесната разписка. Този извод се потвърждава и от показанията на ангажираните от ответната страна свидетели. В съдебно заседание оформилият разписката служител на ЧСИ Божилова - Т.П. заявява, че се е представил на А.А. като служител на ЧСИ Божилова, но той отказал да получи документите. Времето и мястото на събитията се потвърждават и от показанията на свидетеля В.. Този извод се налага и от процесуалното поведение на ищеца и по специално отказът му да изпълни задълженията си по чл. 176 от ГПК, като се яви лично в съдебно заседание да отговори на поставените въпроси. При съвкупната преценка на всички доказателства по делото, прилагането на презумпцията, установена в чл. 176, ал. 3 от ГПК, в настоящия случай е обосновано и съдът следва да приеме, че ищецът е отказал да получи поканата за процесното събрание.
Неоснователни са възраженията на ищеца, че уведомяването е направено на нередовен адрес, тъй като същият не съвпадал с настоящия му такъв. Видно от доказателствата по делото и от направена служебна справка в Търговския регистър, книжата са връчени на А. в качеството му на управител и съдружник, тъй като инкорпорира в себе си както покана до управителя да свика събрание, така и покана за общо събрание, свикано от другия съдружник в дружеството. Поканата е връчена на адреса на управление на дружеството, на който би следвало да бъде търсен в качеството му на управител и който съвпада и с известния на дружеството негов адрес, посочен от ищеца като съдружник адрес в дружествения договор на дружеството, обявен на сайта на Търговския регистър. Следователно поканата е била връчена редовно, при отказ и срокът за предявяване на иска по чл. 74 от ТЗ е изтекъл на 02.01.2019 г. (първият работен ден след 01.01.2019 г.). Предвид това, предявените искове за отмяна на всички решения, обективирани в Протокол от извънредно общо събрание на съдружниците в „Цам Балкан инвест“ ООД от 18.12.2018 г. с нотариално удостоверени подписи и съдържание с рег.№ 5608 от 18.12.2018 год. и рег.№ 5609, том 2, № 161, от 18.12.2018 год., на помощник нотариус по заместване Михаил Бакалов, при нотариус Емилия Бакалова, с рег.№ 342 в регистъра на НК, с район на действие Районен съд – Бургас, са недопустими като предявени извън срока по чл. 74 от ТЗ.
Ответникът не е сторил разноски в настоящото производство, предвид което разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.74 от Търговския закон, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Р.А., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Пиротска“ № 26, ет.1, ап.1, адв. Мирослав Ангелов Ангелов, личен номер **********, в качеството му на съдружник в „Цам Балкан инвест“ ООД, ЕИК ********* против „Цам Балкан инвест“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, к-с „Лазур“ бл. 65, вх. А, ет. 2, ап. 4, представлявано от назначения особен представител адв. Иванка Синигерова-Русинова, при участието в качеството на трето лице помагач на страната на ответното дружество на А.Р.М., гражданин на Р. Ф., роден на *** г. - също съдружник в „Цам Балкан инвест“ ООД, искове за прогласяване нищожността на решенията, обективирани в Протокол от извънредно общо събрание на съдружниците в „Цам Балкан инвест“ ООД от 18.12.2018 г. с нотариално удостоверени подписи и съдържание с рег.№ 5608 от 18.12.2018 г. и рег.№ 5609, том 2, № 161, от 18.12.2018 г., на помощник нотариус по заместване Михаил Бакалов, при нотариус Емилия Бакалова, с рег.№ 342 в регистъра на НК, с район на действие Районен съд - Бургас, като неоснователни.
ПРЕКРАТЯВА производството по
претенциите на А.Р.А., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Пиротска“ № 26, ет.1,
ап.1, адв. Мирослав Ангелов Ангелов, личен номер **********, в качеството му на
съдружник в „Цам Балкан инвест“ ООД, ЕИК ********* против „Цам Балкан инвест“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, к-с „Лазур“ бл. 65, вх. А, ет. 2, ап. 4,
представлявано от назначения особен представител адв. Иванка
Синигерова-Русинова, при участието в качеството на трето лице помагач на
страната на ответното дружество на А.Р.М., гражданин на Р. Ф., роден на *** г.
- също съдружник в „Цам Балкан инвест“ ООД, за отмяна на всички решения,
обективирани в Протокол от извънредно общо събрание на съдружниците в „Цам
Балкан инвест“ ООД от 18.12.2018 г. с нотариално удостоверени подписи и
съдържание с рег.№ 5608 от 18.12.2018 г. и рег.№ 5609, том 2, № 161, от
18.12.2018 г., на помощник нотариус по заместване Михаил Бакалов, при нотариус
Емилия Бакалова, с рег.№ 342 в регистъра на НК, с район на действие Районен съд
– Бургас, като недопустими.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението в прекратителната част, имаща характер на определение, с което е прекратено производството по евентуалната претенция за отмяна на решенията на общото събрание, подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Бургас в седмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: