№ 338
гр. Русе , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Г. Ченджиев
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно
наказателно дело № 20214520200791 по описа за 2021 година
за което съобрази,че производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от ИЛ. СТ. ИЛ. от ***, обл. Русе, ЕГН ********** против
наказателно постановление № 38-0000469/05.03.2021 г. на директор РД „АА”
Русе, с което на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ лева на основание чл.93 ал.1 т.1 от
ЗАП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ
лева и на основание чл.93 ал.1 т.2 от ЗАП е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на ЧЕТИРИ ХИЛЯДИ лева.
Жалбоподателят и неговият процесуален представител молят съда да отмени
наказателното постановление изцяло, като постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила.
За РРП- редовно призовани, не се явява представител и не вземат становище.
Представител на административно-наказващия орган не се явява и не вземат
становище по жалбата.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
1
фактическа страна следното:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС. Няма издавани разрешения
за извършване на обществен превоз на пътници и съответно документи.
На 12.01.2021г. И. управлява лек автомобил Шевролет Калос с рег. № ***,
предназначен за таксиметров превоз на пътници с включен ЕКАФП и открита
табела „такси”. Движейки се по ул.”Неофит Рилски“ е спрян за проверка от свид.
М. – мл. инспектор във Второ РУ Русе, който иска съдействие от Автомобилна
администрация. На място пред сградата на полицейското управление пристига
свид. Д. – ст. инспектор в ОО „АА“ Русе. При проверката на документите
жалбоподателят не представя разрешение за извършване на таксиметров превоз от
Община Русе, пътна книжка, издадена от превозвача и удостоверение за
психологическа годност.
Свидетелят съставя срещу жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение на разпоредбите на чл.31 ал.1 т.1 от Наредба
№34/1999 г. на МТ и чл.31 ал.1 т.8 от Наредба №34/1999 г. и чл.31 ал.1 т.5 от
Наредба №34/1999 г. на МТ. Впоследствие в наказателното постановление като
нарушена по т.2 е посочена разпоредбата на чл.18 т.3 от Наредбата. В хода на
административнонаказателното производство преди издаване на наказателното
постановление се установява, че срещу жалбоподателя за извършване на
таксиметрова дейност без разрешение и документи е издаден още един акт за
установяване на административно нарушение на друга дата. Издаденото въз
основа на този акт наказателното постановление е влязло в сила на 22.12.2020 г.
На 05.03.2021 г. директор РД ”АА” Русе издава обжалваното наказателно
постановление, с което на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАП налага на
жалбоподателя административно наказание ГЛОБА в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ
лева, на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАП налага административно наказание
ГЛОБА в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ лева и на основание чл.93 ал.1 т.2 от ЗАП
налага административно наказание ГЛОБА в размер на ЧЕТИРИ ХИЛЯДИ лева,
тъй като деянието е извършено повторно.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свид.Д. и
М..
Така установените факти не се оспорват и се установяват от следните
доказателствени средства:
2
От показанията на свид. М. се установява, че към момента на проверката
жалбоподателят е управлявал оборудван таксиметров автомобил с включен
електронен таксиметров апарат, а от показанията на свид. Д. - и липсата на
изискуеми по наредбата документи.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност,прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като изхожда от лице с право на жалба и е
подадена в законоустановения седемдневен срок, а разгледана по съществото си е
неоснователна.
По т.1 обжалваното наказателно постановление е правилно и
обосновано.Съгласно изискването, въведено с разпоредбата на чл.31 ал.1 т.1 от
Наредба №34/06.12.1999 г. на МТ при управление на таксиметров
автомобил,водачът е длъжен да притежава и да представи при поискване от
контролните органи разрешението за извършване на таксиметров превоз, валидно
за територията на съответната община. Както безспорно се установява,
жалбоподателят не притежава такъв документ и по тази причина не го е
представил. С това си бездействие той е нарушил въведеното с разпоредбата на
чл.31 ал.1 т.1 от Наредба №34/99г. на МТ изискване. При провеждането на
административно наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. В наказателното постановление е посочена
точната разпоредба от ЗАП, която задължава водач на моторно превозно средство,
който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари да притежава необходимите за това документи. Приложена е правилната
санкционна разпоредба, която предвижда фиксирана от законодателя санкция и не
дава възможност за преценка на справедливостта на наказанието,независимо от
здравословното състояние на жалбоподателя,което смекчаващо отговорността
обстоятелство се компенсира от упоритостта в умисъла тъй като в рамките на два
месеца срещу жалбоподателя са съставени четири акта за управление на
таксиметров автомобил без разрешение.
По т.2 обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.
Поради настъпила в процеса законодателна промяна в нарушената
разпоредба посочена в акта – чл.18 т.4 от наредбата административнонаказващият
орган е преквалифицирал нарушението в такова на разпоредбата на чл.18 т.3 от
3
Наредба №34/06.12.1999 г. на МТ. Изпълнителното деяние извършено от
жалбоподателя обаче, не е обхванато от обективните признаци на така посочената
като нарушена разпоредба.Според действащата към момента на издаване на
обжалваното наказателно постановление ,а и към настоящия момент разпоредба
ва чл.18 т.3 от Наредба №34/06.12.1999 г. на МТ водачът на лек таксиметров
автомобил трябва да не е лишен от право да управлява моторни превозни средства
по съдебен или административен ред или свидетелството му за управление не е
временно отнето с приложена принудителна административна мярка по реда на
чл. 171, т. 1 или 4 от Закона за движението по пътищата. Такава констатация
липсва в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление.Там е
посочено,че водачът не притежава валидно удостоверение за психологическа
годност, издадено по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за
движението по пътищата. Поради тази причина по т.2 обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и необосновано и като такова следва
да се отмени в тази му част.
По т.3 обжалваното наказателно постановление е правилно и
обосновано.Съгласно изискването, въведено с разпоредбата на чл.31 ал.1 т.5 от
Наредба №34/06.12.1999 г. на МТ действаща към момента на извършване на
нарушението,а към настоящия момент чл.31 ал.1 т.3 от Наредбата при управление
на таксиметров автомобил,водачът е длъжен да притежава пътна книжка, издадена
от превозвача. Както безспорно се установява, жалбоподателят не притежава
пътна книжка и по тази причина не я е представил. С това си бездействие той е
нарушил задължителното изискване към водача . При провеждането на
административно наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. В наказателното постановление е посочена
точната разпоредба от ЗАП, която задължава водач на моторно превозно средство,
който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари да притежава необходимите за това документи. Предвид обстоятелството,
че с влязло в сила НП № 745/2020г. на същия наказващ орган ,жалбоподателят е
наказан веднъж за нарушение на разпоредбата на чл.31 ал.1 т.5 от Наредба
№34/06.12.1999 г . предвид правилото на §1 т.27 от ДР на ЗАП то настоящото
деяние е извършено в условията на повторност,тъй като в едногодишен срок от
влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение. Приложена е правилната
санкционна разпоредба, която предвижда фиксирана от законодателя санкция за
извършени нарушения в условията на повторност и не дава възможност за
4
преценка на справедливостта на наказанието,независимо от здравословното
състояние на жалбоподателя,което смекчаващо отговорността обстоятелство се
компенсира от упоритостта в умисъла тъй като в рамките на два месеца срещу
жалбоподателя са съставени четири акта за управление на таксиметров автомобил
без разрешение.
При това положение заплащане на поисканите с жалбата разноски не се
дължи.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 38-0000469/05.03.2021 г. на
директор РД „АА” Русе в частите му с които на ИЛ. СТ. ИЛ. от ***, обл. Русе,
ЕГН ********** на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАП е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ лева и на основание чл.93 ал.1 т.2 от
ЗАП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на ЧЕТИРИ
ХИЛЯДИ лева.
ОТМЕНЯ горното наказателно постановление в частта му по т.2,с която на
ИЛ. СТ. ИЛ. от ***, обл. Русе, ЕГН ********** на основание чл.93 ал.1 т.1 от
ЗАП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ
лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Русе в 14-дневен
срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5