Р Е Ш Е Н И Е
№28
гр. Хасково, 10.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на десети януари, през две хиляди двадесет и втора година в
състав :
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Дорета Атанасова
и
в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №1152/2021г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84
ал.2 вр. с чл.70 ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба от А.М.А. -
гражданин на Й., с посочен съдебен адрес:***, БХК - бежанци, срещу Решение №
УПХ-427/28.10.2021г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
В жалбата се навеждат твърдения за
незаконосъобразност на оспореното решение, поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и противоречие с материалните
разпоредби на ЗУБ. Немотивирани и необосновани били изводите за липсата на
вътрешен въоръжен конфликт и високи нива на безогледно насилие в Й.. Сочи се,
че причината за поисканата закрила била несигурната обстановка в Й. и заплахата
за живота и сигурността на оспорващия поради нестихващите военни действия между
проправителствените сили и бунтовниците – хути, контролиращи над половината от
държавата. Анализът на обстановката в страната на произход Й. бил повърхностен
и не почивал дори на изобилната общодостъпна информация за страната относно
интензитета на насилието там и тежестта на хуманитарната криза. Не била събрана
подробна информация за състоянието на сигурността в Й., от която да се направи
извода за това, че в страната са гарантирани основните човешки права и
държавата е в състояние да предостави ефективна закрила на своите граждани при
наличие на решение, с което на чужденеца се отказвала закрила. В жалбата се
цитира публикувана в интернет сайт информация, като се твърди, че изложената
ситуация относно Й. разкрива характеристиките на вътрешен въоръжен конфликт по
смисъла на чл.1 от Допълнителния протокол към Женевската конвенция от
12.08.1949г. относно защитата на пострадалите при вътрешни въоръжени конфликти.
В посочените източници на информация конфликтът в Й. от 2015г. до сега се
определял като въоръжен конфликт. В него участвали въоръжени сили на официално
признато правителство, подкрепено от международна коалиция, отцепнически сили
на хути и други въоръжени групировки като Ал-Кайда на Арабския полуостров и
Ислямска държава. Твърди се, че актуалните доклади на международните
организации не си противоречали и установявали засилване на въоръжените
действия на воюващите страни, разгръщане на фронтовете на военни действия,
неконтролируеми бомбени атаки над жилищни райони, които неминуемо били
придружени с цивилни жертви. Поради това оспорващият счита, че спрямо него
реална опасност за живота и личността в случай на връщането му на територията
на Й.. Твърди, че видно от данните от интернет страницата на Европейска служба
за подкрепа в областта на убежището за 2020 – Годишен доклад на Европейска
служба за подкрепа в областта на убежището, раздел данни за общата европейска
система за убежище: най-високите нива на признаване на ЕС били за кандидати
от Сирия (86 %), Еритрея (85 %) и Й. (82
%). Не на последно място, следвало да се отбележи, че и Върховният
административен съд установил, че ситуацията в Й. представлява вътрешен
въоръжен конфликт и достига безогледни нива на насилие. В този смисъл изводът,
че липсват основания за предоставяне на закрила и че молбата за закрила е явно
неоснователна, бил необоснован и бил изцяло в противоречие с въведеното от
закона изискване за пълно и всестранно изследване на обстановката в страната на
произход. Поради изложеното оспорващият счита, че издаденото решение, с което
молбата за закрила била обявена за явно неоснователна и разгледана в ускорена
процедура, било немотивирано и постановено в нарушение на материалния закон.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на
административния орган с указания да разгледа молбата за закрила в производство
по общия ред на ЗУБ.
Ответникът - Интервюиращ орган в РПЦ
– Харманли при ДАБ при МС (Н.
П.), чрез процесуален представител моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Излага допълнителни съображения и в представените по делото
писмени бележки.
Съдът, като обсъди доводите на
страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
С молба вх.№105400-3225/04.10.2021г.
в СДВНЧ – София, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името А. К. А. М. М.
А. от Й., поискал от властите в Република България предоставяне на закрила.
Искането е потвърдено с молба с вх. №3233 от 11.10.2021г., с рег. №УП-18975/11.10.2021г.
на ДАБ, подадена с името А.М.А.. Тъй като чужденецът не разполагал с документи
за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от
ЗУБ, с рег.№УП-18975/11.10.2021г., видно от която търсещото закрила лице се
индивидуализирало с имената А.М.А., гражданин на Й., роден на ***г. в Й., *, неженен. На същата дата лицето е
регистрирано с имената А.М.А., роден на ***г. в Й., *, със същия постоянен адрес,
гражданин на Й., етническа принадлежност – арабин, религия – мюсюлманин, сунит,
без професия, образование - средно, неженен, без документи за самоличност.
С писмо с рег.№УП 18975/13.10.2021г.
на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална
сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е
посочено, че при задържането му чужденецът се представил като А. К. А. М. М. А., роден на ***г. в Й., гражданин на Й..
Видно от материалите по делото,
отговор на писмото не е получен.
На 25.10.2021г. с кандидата е
проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което
са отразени в Протокол с рег.№УП 18975/25.10.2021г. В хода на производството
жалбоподателят е заявил, че е роден на ***г. в *. От гр. Еб напуснал страната си.
Посочил, че е гражданин само на Й.. Имал лична карта, която била в Турция, а
паспорта го изгубил. Имал копия на документите. Завършил средното си
образование през 2016-2017 учебна година в *. Работил като общ работник в *.
Заявил, че не е женен. Родителите му и трите му сестри се намирали в *, Й.. Посочил, че е арабин. Заявил,
че е мюсюлманин сунит. През месец април 2021г. напуснал легално Й. от *. До границата с * пътувал с автобус и влязъл в страната с лична карта и
паспорт. Имал и турска виза на паспорта – студентска виза. Срокът ѝ бил
за три месеца. Но тъй като не отишъл да се запише студент, трябвало да работи,
не се записал студент. Ако се бил записал студент, визата му щяла да бъде за
минимум една година. Около 12 часа пребивавал в * – столицата на * и после излетял с полет за Истанбул.
В Истанбул работел в ресторант – Й.ски. На 18.09.2021г. влязъл в България
нелегално, укрит в камион. От Одрин влязъл. Разбрал, че минали София на 74
километра, камионът спрял и скочил от камиона, били трима души. Единият си
счупил крака, обадили се на организациите, дошла полиция и ги задържала.
Камионът трябвало да го закара в София. За пръв път напускал Й.. Само в
България подал молба за закрила. Напуснал Й. заради войната и военната
обстановка; войната, която се ръководела от коалиционните арабски сили срещу
милициите на хуситите, подкрепяни от Иран; хаоса, в който се намирала
държавата; безредиците и безмирието. Друга причина била, че имал профил в
социалните мрежи, в който всекидневно се занимавал със своето несъгласие и
мнение да не се бърка религията с политиката, но за съжаление имал противоречия
с другите хора, които му пишели във фейсбук, че не са съгласни с неговото
мнение. Многократно го обиждали и заплашвали във фейсбук. През месец септември
2020 година имало физическо насилие над него. Трима души, докато отивал на
пазара, го спрели и му нанесли физическо насилие и му казвали, че е безбожник,
не е мюсюлманин, как може така да говори срещу исляма. Лично не ги познавал
тези хора, но знаел, че са от града. През месец януари 2021г. пак във фейсбук
изложил своето мнение – да не бъркат религията с политиката, искал шейховете да
не карат хората да воюват. В квартала, на пункта на милициите на хуситите го
спрели и му нанесли физическо насилие, пак във връзка с неговите мнения,
изложени във фейсбука. Ходил и се оплакал в полицията, но го нападали с думи,
защо нападал тяхната религия, защо искал свободно да се живее, по-добре било да
спре с тези неща. Неговото убеждение било да не се бърка религията и
политиката. Не искал шейховете да налагат религията. Всеки да живее кой както
си иска, да не се насилват хората да се молят, да се обличат по определен начин,
но не всички били съгласни с неговото мнение. През 2018-2019 година започнал да
изразява своето мнение във фейсбук, но по-активно това станало през 2020
година. Преди да напусне Й. от кварталния отговор получил писмо, носел копие, с
което го подканвали да се включи в хуситските милиции. Не членувал в
политически партии. През месец януари или февруари 2021 година бил задържан за
един ден в полицията. Един полицай дошъл в дома му, казал, че трябва да отиде
за разпита в полицията и чужденецът отишъл. Един се оплакал от него във връзка
с неговите изяви във фейсбук и докато го разпитат го задържали и след това го
освободили. Не намерили защо да го задържат. Заявил, че не е осъждан. Не е имал
проблеми с властите, само това, че го приканвали да се присъедини към
хусистите. Не е имал проблеми заради принадлежността си към етническата група
на арабите. Посочил, че е мюсюлманин сунит, но нямал много вяра в тази религия
и само заради посочените проблеми във връзка със своите виждания. Не участвал
във военни формирования. Не търсил властите в Турция за закрила, нито за
документи. Казвали му, че Турция не дава закрила. Подал молба за закрила в
Република България, защото искал да получи закрила и да продължи обучението си.
На въпроса след като имал студентска виза за Турция, защо там не продължил
образованието си, отговорил, че заради финансови проблеми. В Турция имал
работа, но трябвало да работи по 12 часа, а тук ще работи по 6 часа.
С Решение № УПХ-427/28.10.2021г. на
Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на
международна закрила на А.М.А. е била отхвърлена, на основание чл. 70, ал. 1,
във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.
По делото, като писмени доказателства
са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
оспорения акт.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на
жалбоподателя на 08.11.2021г., а жалбата е подадена на 12.11.2021г. (видно от
поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок
по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до
местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, е
неоснователна.
Оспореното
в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Н. Б. П., младши експерт в Регистрационно -
приемателен център – гр. Харманли, определена със Заповед № РД05-763/09.12.2020г.
на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ
орган.
Оспореният административен акт
отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с
посочване както на фактическите, така и на правните основания за
постановяването му.
Не се констатира при постановяването
му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.
Оспореното решение е издадено в
ускорено производство по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1
от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с
регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила.
В случая чужденецът е регистриран на 11.10.2021г., а оспореният акт е издаден на 28.10.2021г. Съдът намира, че актът е издаден
при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорено
производство.
В хода на производството пред
решаващия орган при РПЦ – гр. Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено
интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в
присъствието на преводач на разбираем за него език.
Също така не се установява и
нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от
ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила.
Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава
незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда
на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно
разпоредбата на чл.58 ал.10 изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Административният акт отговаря и на
общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са
посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му.
Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на
чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут,
като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история,
така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението
фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни
норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния
орган да му откаже международна закрила.
Съдът счита, че оспореното решение е
съответно и на материалния закон.
Причините,
които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на
статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ.
Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се
предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване,
основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност
към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и
поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази
държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на
опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската
история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на
преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и
закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от
протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият
е заявил като причина за напускане на Й. общата обстановка в страната. Друга
причина била, че имал профил в социалните мрежи, където изразявал своето
мнение, но за съжаление имал противоречия с другите хора, които му пишели във
фейсбук. Разказал, че напуснал Й. заради войната и военната обстановка;
войната, която се ръководела от коалиционните арабски сили срещу милициите на
хуситите, подкрепяни от Иран; хаоса, в който се намирала държавата; безредиците
и безмирието. Друга причина била свързана с това, че имал профил в социалните
мрежи, в който всекидневно се занимавал със своето несъгласие и мнение да не се
бърка религията с политиката, но за съжаление имал противоречия с другите хора,
които му пишели във фейсбук, че не са съгласни с неговото мнение. Многократно
го обиждали и заплашвали във фейсбук. Разказал също, че след като напуснал Й.,
отишъл в Оман, а оттам – в Турция. Имал студентска виза за Турция, но не
продължил образованието си там заради финансови проблеми. От изложената
бежанска история на жалбоподателя е видно, че последният е живеел сравнително
спокоен живот в Й., не се установява срещу него да е било осъществено
преследване по смисъла на чл. 8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо
такова. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната
преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя и
достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне
на чужденеца на бежански статут. Правилно е отчетено, че причината, поради
която А.М.А. е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле
на чл.8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на
бежанец. Жалбоподателят не навежда твърдения за наличие на опасения от
конкретни репресии, предприети спрямо него или членове на семейството му по
причини, възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по
преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца
преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду
посочените в ал.5 на същата норма, поради което не са налице субективния и
обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни
опасения от преследване”. Следователно страхът на чужденеца от преследване по
причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован.
Заявеното от последния не може да бъде свързано с нито една от посочените
причини. При това положение правилен е изводът, който прави ответникът, че
оспорващият напуска, мотивиран единствено от съображения, които не са
релевантните за настоящото производство.
Съдът намира за правилна и обоснована
преценката на Интервюиращия орган и неоснователност на молбата за предоставяне
на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец,
който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който
не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като
може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1.
смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително
отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно
лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликт.
В разглеждания случай търсещият
закрила въобще не е навел като причина за напускането на страната си по
произход наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или
екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително
отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю жалбоподателят не е направил
изявления в подобен смисъл, а наред с това и изрично е заявил, че не е бил
осъждан, не е имал проблеми с официалните власти.
Третата причина за предоставяне на
хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу
живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в
случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за
налична по отношение на оспорващия.
За прецизност на мотивите на
настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3
от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от
13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki
Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от
холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от
Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е
постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1.
съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя
за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи
доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото
лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по
изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото
протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните
национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите
на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава
молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени
основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или
евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна
територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната
е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и
тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда
на Европейския съюз е запазило своето значение.
В конкретния случай, за да отхвърли
молбата за закрила, решаващият орган се е позовал на фактите, изложени в
Справка с вх. № МД-527/20.10.2021г. относно Република Й. на Дирекция
„Международна дейност” при ДАБ. На основание чл.21, т.6 от Устройствения
правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията
събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети
сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и
културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на
правата на човека. Съгласно чл.21, т.7 от същия устройствен правилник,
дирекцията изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните
държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за
бежанските потоци.
Следователно цитираната справка е
изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което
представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето,
което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите,
удостоверени в него. Наред с това, по делото не са налице никакви други
доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана в
изготвената справка. Разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009
г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от
Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15б“в“ от Директива2011/95/ЕС), се
преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3 от
ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се
счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт
безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват
сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт
на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични
заплахи.
При подробен анализ на Справка с вх.
№ МД-527 от 20.10.2021г. съдът намира, че на територията на Й. са налице въоръжени
сблъсъци, между хутите и водената срещу тях коалиция, но не се установява тези
сблъсъци да стигат нивото на безогледно насилие, както и е видно, че те не обхващат
цялата територия на страната, до степен, че живота и здравето на всеки цивилен,
намиращ се на тази територия, да е изложен на реален риск от посегателство. Представените
с жалбата извлечения от онлайн печатни издания не удостоверяват обратното. От
същите се потвърждава обстоятелството, че на територията на Й. в периода
27.06.2021г. 05.11.2021г. са съществували въоръжени сблъсъци, но не и да се
направи извода, че актуалната обстановка в страната се характеризира с
безогледно насилие.
Сигурността на държавата по произход
търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва
да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред
него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да
се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са
актуални, както е в настоящия случай.
От актуалната справка за положението
в Й. става ясно, че ситуацията там не е до такава степен усложнена, за да се
приеме, че са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила на
лицата от тази държава. В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл.9 ал.5 от
ЗУБ, интервюиращият орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази
ѝ част като неоснователна.
Крайният извод на съда не се променя
и след представеното от процесуалния представител на жалбоподателя писмено
доказателство по делото, а именно призовка до А.М. за явяването му на
27.04.2021г в Прокуратурата в гр. Ал-Каида за приключване на процедурите по
разследване, относно публикации срещу ислямските ценности, обичаи и традиции.
Представянето на призовка с това съдържание не би могло да обоснове изнесеното
от жалбоподателя твърдение за евентуално наказателно преследване в държавата му
по произход, съответно същата не може да повлияе и на крайния съдебен акт в
настоящото производство.
Не се установява да са налице и
останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Административният орган е изпълнил
задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от
преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни. Обсъдена е
обстановката в Й., данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в
решението на интервюиращия орган, изводите на последния, че по отношение на
жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания,
предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват
предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и
законосъобразни.
С оглед изложеното, съдът счита, че
оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като
незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а
подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.М.А. -
гражданин на Й., против Решение № УПХ-427/28.10.2021г. на Интервюиращ орган към
Държавната агенция за бежанците.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: