РЕШЕНИЕ
Номер ІІ-115 02.10.2020 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен
граждански състав
На: тридесети юни
две хиляди и двадесета
година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Мл.с.
КРАСЕН ВЪЛЕВ
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
разгледа
докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 769 по описа за 2020 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С.М.М. от ***, подадена чрез пълномощник адв. Калин
Коцев, против решение № 278/29.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 332/2018
г. по описа на РС-Карнобат, с което е отхвърлен иска на С.М.М. срещу И.С.И. от ***,
за осъждане на ответника на основание чл.50 ЗЗД да заплати на ищеца сумата от
18 415 лв., от които: 18 300
лв. – обезщетение
за причинена в края на м.август – началото на м.септември 2017 г. вреда върху
насажденията в масив № 000115 от землището на с.Славянци, и 115 лв. – разноски за извършената оценка, ведно със законната
лихва за забава, считано от 02.09.2017 г. до окончателното плащане. С решението
С.М.М. е осъден да заплати на И.С.И. сумата от 1500 лв. за направените по
делото разноски.
Въззивникът изразява недоволство от
постановеното решение, като счита същото за неправилно и необосновано. Посочено
е, че съдът е допуснал нарушения при преценката на събраните по делото
доказателства, довело до необоснованост на съдебния акт, което е последица от
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по
делото. Според въззивника, по делото не е бил изготвен проекто-доклад по чл.140 ГПК, като вместо това в първото съдебно заседание е пристъпил директно към
устен доклад по смисъла на чл.145, ал.3 ГПК, като при разпределяне на
доказателствената тежест съдът не е дал конкретно, точно и ясно указание на
всяка от страните за кои факти носи тежестта на доказване. В тази връзка се
сочи, че приетите от КРС като недоказани обстоятелства, свързани с това къде
точно се намира животновъдния обект на ответника, колко животни наброява през
2017 г., има ли други животни в близост до масива на ищеца и пр., въобще не
фигурират в доклада като обстоятелства, за които на ищеца да е указано от съда,
че носи за тях доказателствена тежест, а се поставят за първи път в решението,
като в доклада не се съдържат никакви указания за кои от твърдените от ищеца
факти той не сочи доказателства и това отново се поставя за първи път в
обжалваното решение, поради което във въззивната жалба са направени
доказателствени искания на основание чл.266, ал.3 ГПК. Според въззивника, по
делото са налице доказателства, че животните, увредили посевите на ищеца са
собственост на ответника, установено от показанията на св.И.Х., но съдът
неправилно е приел, че са събрани доказателства единствено за това, че
ответникът е отглеждал крави към 2017 г. От същите показания бил установен и
периода, през който около десетина пъти е заварвал кравите на ответника в
масива на ищеца и броя на животните, потвърдено и от другите свидетели, което
не е взето предвид от съда и решението му е необосновано. Моли въззивния съд да
отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи
исковата претенция. Претендират се направените по делото съдебни разноски. В
съдебно заседание е направено възражение за прекомерност на претендираното от
въззиваемата страна адвокатско възнаграждение
Във въззивната жалба са направени
доказателствени искания за ангажиране на писмени доказателства пред въззивния
съд, които са оставени без уважение от настоящата инстанция, поради настъпила
преклузия и липса на предпоставките по чл.266, ал.3 ГПК.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от въззиваемия И.С.И., чрез пълномощника адв.М.П., в който са изложени
подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и се моли същата да
бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Не са направени доказателствени искания.
Претендират се направените по делото разноски.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от
обжалването и отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, поради което съдът я
намира за допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С оглед
изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, след преценка
на събраните по делото доказателства и предвид разпоредбите на закона,
Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.50, изр.второ ЗЗД.
С исковата молба С.М.М. е претендирал за осъждане на
ответника И.С.И. да му заплати сумата от 6835 лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, от която сума: 6720 лв. – причинена в края на
м.август – началото на м.септември 2017 г. вреда върху насажденията му от
метла, находящи се в масив № 000115 в землището на с.Славянци, Бургаска област,
и 115 лв. – разноски за извършената оценка на щетите, ведно със законната лихва
за забава, считано от 02.09.2017 г. до окончателното плащане. Ищецът е изложил
твърдения, че през
пролетта на 2017 г. като регистриран земеделски производител е засял 70 дка с
метла и 30 дка с люцерна в масив № 000115 от землището на с.Славянци,
общ.Сунгурларе и още в края на м.май 2017 г. видял, че в посевите му, без
пастир и безнадзорно да пасе голямо стадо от крави и телета. В тази връзка се твърди,
че в района има само един единствен животновъден обект /краварник/ и той е
собственост на И.С.И., на когото ищецът се обадил и ответникът, който дошъл
лично, не оспорил, че е техен собственик и си прибрал животните. Твърди се, че това се
повтаряло през целия летен сезон, като за безнадзорното пашуване на същите
животни му казвали и други съселяни, които ги заварвали в нивите му. На 02.09.2017
г. ищецът установил, че от същите животни са му причинени значителни по размер
щети в нивата, засята с метла, тъй като имало много следи от стъпки и
изпражнения на крави, за което подал заявление до Кмета на Община Сунгурларе с
искане да бъде назначена комисия, която да състави констативен протокол и да оцени
причинените му щети. На 04.09.2017 г. комисията от Община Сунгурларе установила,
че посевът от метла е силно прореден, поради изпасване и изтъпкване, че
половината класове са съборени на земята и са изсъхнали, а други са с
прегризани стъбла, на които липсва класът, като били констатирани стари и нови
следи от копита на едри животни и изпражнения от тях. Комисията установила, че
стойността на унищожения посев от метла е в размер на 6 720 лв., като за издаването
на констативния протокол и за оценката ищецът заплатил в общината сумата от 115
лв. с приходна квитанция № **********/04.09.2017 г., които суми се иска да му
бъдат заплатени от ответника, ведно със законната лихва от увреждането.
В съдебно заседание, по реда на чл.214 ГПК ищецът е изменил размера на предявения иск от 6835 лв. на 18 415 лв., от която сума 18 300 лв., представляваща обезщетение за причинена вреда върху
насажденията на ищеца
в масив № 000115 в землището на
с.Славянци, в края на м.август – началото на м.септември 2017 г., и 115
лв., представляваща
разноски за извършената оценка.
Така предявеният
осъдителен иск е с правно основание чл.50, изр. второ ЗЗД.
За установяване на твърденията си ищецът е ангажирал писмени и гласни
доказателства, както и агротехническа експертиза.
От представения
Констативен протокол от 04.09.2017 г. на Община Сунгурларе (л.6-7) е видно, че
във връзка с подаденото от ищеца заявление за нанесени щети на масив, засят с
метла и люцерна, е извършена проверка на място в масив № 000115 в землището на с.Славянци
от комисия, назначена от Кмета на общината. При проверката е констатирано, че в
южната част на масив № 000115 е засята метла на площ от 70 дка, а в съседство –
от запад на метлата е засята люцерта на площ от 30 дка, като посевите са засяти
през пролетта на 2017 от ЗП С.М.М.. Установено е, че посевът от метла е във
фаза непосредствено преди прибиране, като същият е силно прореден, поради
нанесени щети – изпасване, изтъпкване, половината класове са съборени на
земята, изсъхнали, има прегризани стебла, на които липсва класът; съборените
класове са затъпкани и изсъхнали, без да е възможно да се ползват за добив;
прегризаните стебла не могат да се възстановят и добият стопанска стойност;
видни са множество стари и нови следи от копита на едри животни и изпражнения,
които са доказателства, че животните са крави, същите са пребивавали в посева
дълго време на няколко пъти. От направената проба на площ от 100 кв.м. са
установени 40 бр. растения годни за нормален
добив, като е засегната цялата площ от 70 дка и е унищожен 60 % от
посева, без възможност да се реколтира, поради което е прието, че 42 дка са
напълно унищожени. При тези констатации, комисията е изчислила нанесените
вреди, като е взела предвид прогнозен среден добив на метлен клас със семе от
200 кг/дка, прогнозна цена за 2017 г. на метлен клас със семе от 0,80 лв./кг и
общо унищожена площ на посев с метла от 42 дка. Така, стойността на щетата е
изчислена в размер на 6720 лв. (42 дка по 200 кг/дка = 8400 кг по 0,80 лв./кг =
6720 лв.), като разходите за извършената оценка са в размер на 115 лв., платени
от ищеца на общината на 04.09.2017 г., видно от представената по делото
приходна квитанция № **********/04.09.2017 г. (л.8).
От показанията на св.И. Х., без родство със страните, се установява, че през 2017 г.
ответникът И.С. е отглеждал телета и крави в с.Скала; разстоянието от мястото,
където отглежда животните до нивите на ищеца, засети с метла, е около 1 км.; в
с.Скала няма друг животновъден обект с крави. Заявил е, че е минавал покрай
землището поне по два пъти на седмицата и най-малко 10 пъти е виждал животните
в нивата на ищеца, като това се е случвало в летния период – юни, юли, август,
единия път били около 40 крави, но е имало и по-малко, като не винаги е имало
на кого да каже, тъй като веднъж имало
пастир, но друг път кравите били безнадзорни; пътят минавал на 2 метра покрай
нивата на ищеца и се виждало какво й е състоянието; през месец юли метлата е
била зелена и още тогава част от нея е била опасана, като е виждал животните в
нивата и след това. Свидетелят е заявил, че единия път заедно с Г. Х. влезли в
нивата да изгонят кравите и С. се обадил на И. да си ги прибере, той дошъл и ги
прибрал, като дал на ищеца като обезщетение две телета. Заявил е също, че не
знае в съседните села да има други животновъдни обекти, а в с.Славянци няма
крави.
В показанията си св.Г. Х. изнася
данни за случая, когато заедно със св.И. Х. за заварили около 40 крави и телета
в метлата на С. и му се обадили, изчакали и се появил ответника и още един
човек, като ищеца започнал да се обяснява с тях. Разбрал, че е имало комисия,
която е оценявала щети по нивата на ищеца, но не може да каже кога е било това
– дали след описания случай или по-късно.
От показанията на св.В. П. се
установява, че същата в качеството на гл.експерт общинска собственост при
Община Сунгурларе е била в състава на назначената от кмета комисия по проверка
на място и оценка на процесните щети, за което е бил съставен констативния
протокол от 04.09.2017 г. Заявила е, че площта, засята с метла е била във
състояние преди прибиране на метлата, посевът бил стъпкан и унищожен, на земята
имало изгризани и съборени стъбла, които не могат да се ползват, имало и
поединично стръкове в добро състояние, като можело да се каже, че посевът е бил
напълно унищожен; с просто око се виждали следи от крави, които не само са
минали през посева, но са и пребивавали в него, установено от стъпки от
копитата на крави, като имало стъпки и от телета. Заявила е също, че проверката
е била направена след жътвата на зърнените култури, които били около посева с
метла, като не може да каже кога е бил увреден посева, но животните са влизали
неколкократно в посева, тъй като имало растения, които били изсъхнали и други,
които били съборени скоро и по-свежи, като преобладавали изсъхналите растения.
Посочила е, че не са търсили кой е бил извършител на деянието, тъй като това
било въпрос на разследване от страна на полицията.
По делото е представена преписка
вх.№ 967/2017 г. по описа на РП-Карнобат /ЗМ-285/2017 г. на РУ-Сунгурларе/,
образувана по подаденото от ищеца М. заявление от 05.09.2017 г. по повод
процесния случай за нанесени щети по нивата му с метла. В дадените пред
полицейските органи сведения ответникът е заявил, че действително притежава и отглежда
крави в землището на с.Скала, които един път в началото на лятото са нанесли
щети по реколтата на ищеца, но е компенсирал същия с две телета, като е отрекъл
животните му да са нанесли процесните щети. След извършена проверка с
Постановлание от 01.03.2018 г. на прокурор при РП-Карнобат е постановен отказ
да се образува досъдебно производство по преписка вх.№ 967/2017 г. на
РП-Карнобат, тъй като извършеното деяние съставлява престъпление по чл.216,
ал.6, вр. ал.1 НК, наказателното преследване се възбужда по тъжба на
пострадалия, каквато липсва по преписката.
От заключението на извършена по
делото съдебна агротехническа експертиза се установява, че стойността на щетата
при метлен клас със семена възлиза на 18300 лв., изчислена на база унищожен
посев от 60,2 дка, добив на техническо сорго от 380 кг/дка и изкупна цена от
0.80 лв./кг. А стойността на щетата при метлен клас без семена е 18529.56 лв.,
изчислена на база унищожен посев от 60,2 дка, добив на техническо сорго от 171
кг/дка и изкупна цена от 1.80 лв./кг. В заключението е посочено, че при
извършеното проучване вещото лице е констатирало, че добивът от 1 дка на метлен
клак със семена за региона на гр.Сунгурларе е 380-420 кг/дка, а добивът на
оронения метлен клас (без семена) е 45-50 % от този на метлен клас със семена,
като за целите на експертизата е приет добив на техническо сорго за 2017 г. в
долната граница, т.е. 45 % от 380 кг/дка, или171 кг/дка оронена метлица. Видно
от заключението, площта на унищожените посеви е 60,2 дка, която е определена от
вещото лице по следния начин: прието е, че разстоянието на растенията между
редовете е 70 см, а вътре в реда е 5 см, при която схема на сеидба в 1 дка
следва да има 28572 бр. растения, или 286 бр. растения на 100 кв.м., а след
като в протокола на Община Сунгурларе е посочено, че има 40 бр. годни растения
на 100 кв.м., които представлявали 14 % от растенията в 1 дка (на база 286 бр.
на 100 кв.м.), то унищожените растения представляват 86 % от дка, поради което
от 70 дка засята площ следва да са унищожени 60,2 дка (70 дка Х 86 %).
В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът
е оспорил исковата претенция като неоснователна. Същият не е отрекъл, че
отглежда едър добитък (крави и телета) в землището на с.Скала, като в началото на лятото, през
м.юли 2017 г., стадото му е било изпуснато в нивата на М., но след като получил
обаждане от ищеца, ответникът веднага организирал извеждането на стадото и
неговото прибиране в обора, като тогава страните постигнали съгласие ищецът да
получи като обезщетение за причинените му вреди две телета, които били избрани
лично от него и по този начин страните уредили всичките си отношения, породени
от непозволеното увреждане на ищеца. Ответникът оспорва да е имало други навлизания
на негови животни в нивата на ищеца. Други възражения в писмения отговор не са
заявени от ответника, като липсват и ангажирани доказателства от негова
страна.
При горната фактическа обстановка,
районният съд е приел, че не са налице предпоставките по чл.50 ЗЗД за
ангажиране отговорността на ответника. В тази връзка е прието за безспорно
между страните, че през пролетта на 2017 г.
ищецът е засял 70 дка с метла в масив № 000115 от землището на с.Славянци,
общ.Сунгурларе, както и, че ответникът
отглежда животни-крави, като по делото обаче не е установен точният им брой. За установено е прието също и обстоятелството, че в периода между края на м.август и началото на м.септември 2017 г. върху
посевите от
метла на ищеца са нанесени щети от животни. Районният съд е приел, че
по делото не е доказано от ищеца по безспорен и
несъмнен начин, че вредите са причинени от животни, собственост на ответника, тъй като са събрани
единствено доказателства, че ответникът към 2017 г. е отглеждал крави, но това не води до
категоричния и единствено възможен извод, че животните, нанесли вреди в нивата
на ищеца, са собственост на ответника. Прието
е, че по делото е останал
недоказан факта къде
точно е разположен животновъдния обект на ответника и колко животни е
наброявал към 2017 г. Съдът е приел също, че не е доказан по категоричен начин и факта, че в близост до масива на
ищеца не е имало други животни, което не
се установявало от гласните доказателства, като недоказано
е останало и времето, в което е
причинена вредата. Предвид липсата на
доказателства за едно от горните обстоятелства, а именно за
собствеността на животните, съдът е
приел, че предявеният иск е неоснователен, поради което същия е отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При
тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за
валиден и допустим съдебен акт.
След
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимите
разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за основателна. Настоящата инстанция
не споделя правните
изводи на районния съд за неоснователност на предявения иск, като намира, че същите са формирани при неправилна
преценка на фактическата обстановка и на събраните по делото доказателства,
довела до постановяването на частично неправилно решение.
Районният съд е дал правилна правна квалификация на исковата
претенция по чл.50, изр.второ ЗЗД. Правилно е разпределена и доказателствената
тежест между страните, на които с доклада на делото е указано, че всяка от тях
следва да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, а
на ищеца е указано, че в негова тежест е да установи наличието на противоправно
поведение от страна на ответника – унищожаване на реколтата, засадена от ищеца,
размерът на вредата и собствеността на животните. Така дадените указания са
ясни, точни и конкретни, като в съответствие
с тях
ищецът е направил доказателствени искания, които са уважени от районния съд. В
този смисъл, не е налице твърдяното във въззивната жалба нарушение от КРС относно разпределение
на доказателствената тежест и невъзможност за въззивника да ангажира
доказателства в първата инстанция, заради неточност и непълнота на доклада, поради което изложените в тази връзка възражения от
въззивника са неоснователни.
За да се
ангажира отговорността на ответника на основание чл.50, изр.второ ЗЗД, е необходимо да се установи, че същият е собственик на
животните, че са нанесени вреди на ищеца, видът и техният размер, както и че
животните са причинили тези вреди. От съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства настоящата инстанция намира, че в
конкретния случай предпоставките по чл.50, изр.второ ЗЗД са налице,
като приетите от районния съд изводи в обратния смисъл са неправилни.
По делото е безспорно, че ищецът е
земеделски производител и през пролетта на 2017 г.
е засял 70 дка с метла в стопанисвания от него масив № 000115 в
землището на с.Славянци, общ.Сунгурларе. Не се спори също, че в края на м.август и началото на
м.септември
2017 г.
върху посевите от метла, засяти от
ищеца в масив № 000115, са били нанесени значителни щети от едри животни –
крави и телета, изразяващи се в изпасване,
изтъпкване на класовете,
половината класове са съборени на земята, изсъхнали, има прегризани стебла, на
които липсва класът. Не е налице спор и относно фактът, че ответникът притежава стадо от едри животни – крави и телета, които отглежда в землището на съседното с.Скала,
общ.Сунгурларе.
Спорът по делото пред районния съд,
пренесен и във въззивната инстанция е относно легитимацията на ответника И.С.
да отговаря по предявения иск за вреди, т.е. относно собствеността на
животните, причинили щети на ищеца и факта на упражняване от ответника на грижи и надзор върху тях. В отговора на исковата молба
ответникът е признал, че в началото на лятото, през м.юли 2017 г., неговото
стадо от крави е било изпуснато в нивата на ищеца, но е оспорил да е имало след
това други навлизания на негови животни в нивата на М.. В тази връзка са събрани
гласни доказателства, ангажирани от ищеца, като от показанията на св.И. Х. се
установява, че в летния период – юни, юли,
август 2017 г. той е минавал често покрай нивата на ищеца, поне по два пъти на
седмицата, като най-малко 10 пъти е виждал животните в нивата на ищеца, както
и, че през месец юли метлата е била зелена и още тогава част от нея е била
опасана, като е виждал животните в нивата и след това. Изнесените от свидетеля
данни се подкрепят и от писмените доказателства по делото – констативен
протокол от 04.09.2017 г., от който е видно, че при проверката на място от
комисията на Община Сунгурларе са констатирани освен стари, но и нови следи от
копита на крави и техни изпражнения, като животните са пребивавали в посева
дълго време на няколко пъти. Представеният протокол не е оспорен от ответника и
съставлява доказателство са удостоверените в него факти и обстоятелства, като същият
заедно с гласните доказателства водят до извода, че навлизане на животни в
нивата на ищеца е имало и след м.юли 2017 г., в т.ч. и в края на м.август –
началото на м.септември 2017 г., предвид констатираните от комисията при
проверката нови следи и изпражнения на крави. От показанията на св.И. Х. се
установява също, че в с.Скала няма друг животновъден обект с крави, освен този
на ответника, в съседните села няма други животновъдни обекти и на него не му е
известно да има такива, а в с.Славянци няма крави. Противно на твърденията на въззиваемия-ответник, показанията на този
свидетел са последователни, обективни и непротиворечиви, същите не са оборени
от други по-достоверни такива, нито са ангажирани доказателства, опровергаващи изявленията свидетеля, поради което въззивният съд намира, че КРС неправилно
не ги е кредитирал. Настоящата инстанция няма
основание да се съмнява в показанията на св.И. Х., не е налице и индиция за
негова заинтересованост от
изхода на делото, поради което
ги възприема изцяло. От тях става ясно, че в близост до масива на ищеца, засят
с метла, не е имало друго стадо с крави, освен това на ответника, което той е
отглеждал в с.Скала. Доказателства,
установяващи противното, не са ангажирани
от ответника, въпреки правилно
разпределената доказателствена тежест в процеса и дадените му от районния съд
указания, че има тежестта да докаже всичките си възражения. С. е имал възможност да докаже
твърденията си, че в района на нивата на ищеца има и други животновъдни обекти,
освен неговия, което обаче той не е сторил, като нито е искал, нито е представил по делото доказателства в този смисъл.
Ето
защо, въз основа на гласните доказателства и на останалия събран
доказателствен материал, настоящата
инстанция намира за установено по делото, че ответникът И.С. следва да се счита
за собственик на животните, причинили щети на ищеца, респ. за лицето,
упражняващо надзор над тези животни, поради което е легитимиран да
отговаря по иска за вреди. Изводът на
районния съд за липса на ангажирани доказателства за собствеността на животните
е неправилен.
Тук следва да се
отбележи, че наведени доводи в отговора на въззивната жалба от страна на въззиваемия
И.С. не са били своевременно заявени от него в писмения му отговор на исковата
молба, поради което не могат да се релевират за първи път пред въззивната
инстанция и не следва да бъдат обсъждани от настоящия съд (чл.266 ГПК).
Предвид
изложените съображения и с оглед установените по делото факти, съдът намира за
установено, че в периода края на м.август – началото на м.септември 2017 г. на
ищеца са причинени имуществени вреди от животни, собственост на ответника,
изразяващи се в унищожаване на посеви в масив № 000115 в землището на
с.Славянци. Ето защо, БОС приема, че ответникът И.С. е
легитимиран да отговаря на
основание чл.50,
изр.второ ЗЗД и следва
да бъде ангажирана отговорността му
за причинените на ищеца вреди от непозволено увреждане в резултат на унищожаване на
посевите от неговите животни. Касае се за безвиновна
отговорност, която е функция от правото на собственост, респ. упражняването на
надзор върху животните и причинените от тях вреди. Ето защо,
въззивната инстанция намира, че предявеният иск е доказан в своето основание,
като правните изводи на районния съд за липса на предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника по чл.50, изр.второ ЗЗД са неправилни.
Относно
размера на обезщетението за имуществени вреди, съдът намира следното:
Представеният констативен протокол от 04.09.2017 г. на Комисия при
Община Сунгурларе е съставен по реда на Закона за опазване на селскостопанското
имущество, същият не е оспорен по делото и установява по несъмнен начин размера
на щетите – унищожена площ на посев с метла от 42 дка, паричната стойност на щетите
от 6720 лв. и разходите за изготвяне на оценката от 115 лв. Така определената
от комисията оценка на щетите не е била оспорена от ищеца, който е имал
възможност при несъгласие с нея да потърси оценка от вещо лице от РС-Карнобат,
за което му е било изрично указано с констативния протокол. При това положение,
съдът намира, че причинените на ищеца щети по посевите от метла са в размер на 6720
лв., който е категорично установен с констативния протокол от 04.09.2017 г.,
съставен от назначената за целта нарочна комисия. Действително, по делото пред
първата инстанция е била извършена и съдебна агротехническа експертиза,
съгласно която щетите са изчислени в размер на 18300 лв. Настоящият съд намира обаче,
че експертизата не следва да бъде ценена, тъй като даденото от вещото лице
заключение не е основано на констативния протокол от 04.09.2017 г. и
изчисленията му относно размера на щетите са извършени в противоречие с
констатациите и неоспорената оценка на комисията
при Община Сунгурларе.
Ето защо и предвид безспорното
обстоятелство, че на 04.09.2017 г. ищецът е заплатил на общината 115 лв. за
извършване на оценка на щетите, БОС намира, че на същия се дължи обезщетение в
общ размер от 6835 лв., от която: 6720 лв. – обезщетение за причинени имуществени
вреди от животни, собственост на ответника, изразяващи се в унищожаване на
посеви в масив № 000115 в землището на с.Славянци, и 115 лв. – платени от ищеца
за оценка на щетите. Предвид това, предявеният иск по чл.50, изр.второ ЗЗД е
основателен и доказан за сумата общо от 6835 лв. и следва да бъде уважен в този
размер, като за разликата над присъдената сума от 6835 лв. до пълния
претендиран размер от 18 415 лв. искът
е неоснователен и правилно е бил отхвърлен от КРС в тази част.
Съгласно нормата
на чл.84, ал.3 ЗЗД, обезщетението
за вреди от непозволено увреждане се дължи ведно със законната лихва от
деня на увреждането, като в настоящият случай законната лихва върху обезщетението
от 6835 лв. се дължи от 04.09.2017 г., когато са констатирани вредите и са
направени разходите за тяхното оценяване.
Предвид изложените съображения и поради
частичното несъвпадане на изводите на двете инстанции, решението на КРС следва
да се отмени в частта, с която е
отхвърлен иска по чл.50, изр.второ ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди за сумата до 6835 лв., както и в частта за разноските, като вместо отменената
част се уважи иска за вреди в размер на 6835 лв. (6720 лв. за щетите по
посевите и 115 лв. платени за оценка на щетите). В останалата част, за
отхвърляне на иска за горницата над 6835 лв. до претендирания размер от 18415
лв., решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и по исканията за разноски, БОС
намира следното:
Въззивникът-ищец
е направил в първоинстанционното производство разноски в общ размер от 2377.35
лв., а направените от него разноски във въззивното производство са в размер на 868.30
лв., поради което на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да му заплати
сумата от 1214.70 лв. за разноски в двете съдебни инстанции (882.40 лв. – пред
КРС и 332.30 лв. – пред БОС), съобразно уважената част от иска.
Въззиваемият-ответник
е направил в производството пред КРС разноски в размер на 1500 лв. за платено
адвокатско възнаграждение, като на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да
му заплати сумата от 943.30 лв. за разноски, съразмерно с отхвърлената част от
иска. В производството пред БОС въззиваемият С. е направил разноски от 1500 лв.
за платено адвокатско възнаграждение, по отношение на което е заявено от
въззивника М. възражение по чл.78, ал.5 ГПК. В тази връзка, като съобрази
фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че претендираното
адвокатско възнаграждение е прекомерно, поради което същото следва да се намали
до минималния размер от 1082.45 лв., съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/2004 г. за МРАВ. При това, на основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът М. следва
да заплати на въззиваемия С. сумата от 680.70 лв. за направените във въззивната
инстанция разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 278/29.11.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 332/2018 г. по описа на РС-Карнобат, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на С.М.М. от ***, ЕГН **********,
против И.С.И. от***, ЕГН **********, за
осъждане на ответника на основание чл.50, изр.второ ЗЗД да заплати на ищеца обезщетение
за имуществени вреди за сумата до 6 835 лв., ведно със законната лихва за
забава, считано от 04.09.2017 г. до окончателното плащане, както и в частта за
разноските, с която е оставено без уважение искането на С.М.М. за присъждане на
разноски и същият е осъден да заплати на И.С.И. сумата от 1500 лв. за разноски
по делото,
КАТО ВМЕСТО ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И.С.И. от ***, ЕГН **********, на основание чл.50, изр.второ ЗЗД да заплати на С.М.М. от ***, ЕГН **********, сумата от 6 835 лв., от която: 6 720 лв., представляваща обезщетение
за причинени в края на м.август – началото на м.септември 2017 г. имуществени
вреди от животни, собственост на ответника, изразяващи се в унищожаване на
посеви в масив № 000115 в землището на с. Славянци, и 115 лв., представляващи платени от ищеца
разноски за оценка на щетите, ведно със законната лихва върху сумата от 6835
лв., считано от 04.09.2017 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 278/29.11.2019г., постановено по гр.д.№
332/2018г. по описа на РС-Карнобат, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА И.С.И. от ***, ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на С.М.М. от ***, ЕГН **********, сумата от, сумата от 1214.70 лв. за направените разноски в двете съдебни инстанции (882.40 лв. –
пред КРС и 332.30 лв. – пред БОС), съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА С.М.М. от ***, ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на И.С.И. от ***, ЕГН **********, сумата от, сумата от 1624 лв. за направените разноски в двете съдебни инстанции (943.30лв. –
пред КРС и 680.70 лв. – пред БОС), съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.