Р Е Ш Е Н И Е
№ 370
гр.Плевен, 01.08.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в открито
съдебно заседание на шести юли две
хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова., като разгледа докладваното от съдия
Арабаджиева административно дело №22 по описа
на Административен съд-Плевен за 2022 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 във вр. с чл. 147,
ал.2 във вр. с чл.16, ал.1, т.1 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по протест на Иво Радев-прокурор в
Окръжна прокуратура Плевен против Свидетелство за управление на моторно
превозно средство с №********* , издадено на 12.03.2015 година за категория „В“
на името на Н.М.Н., издадено от сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен.
С протеста се иска обявяване на СУМПС за нищожно, като
издадено в нарушение на Закона. Твърди се, че на 09.03.2015г., в гр.Плевен, съобразно чл.13
ал.1 от Наредба №I-157/01.10.2002г. на Министъра на
вътрешните работи, за условията и реда за издаване на свидетелства за издаване
на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, лицето Н.М.Н. с ЕГН:**********
***, подал заявление с рег.№948/09.03.2015г. за първоначално издаване на свидетелство
за управление на МПС. Видно от материалите по преписката, с писмо
рег.№967р- 4777/27.09.2021г. от сектор ПП при ОД на МВР-Враца в ОД на
МВР-Плевен е получена Заповед №РД-01-351/20.07.2021г. на ИААА за анулиране на
резултатите на Н.М.Н., от проведения практически изпит за придобиване на
правоспособност за управление на МПС от категория „В“ по Протокол
№102/26.02.2015г. на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр.Враца.
Същата заповед била връчена лично на лицето и била обжалвана пред АС-Плевен. С
Решение №508/16.11.2016г., постановено по адм.дело №387/2016г. на АС-Плевен,
заповедта била отменена от съда. Решението било обжалвано пред ВАС, който
постановил Решение №8814/28.06.2018г., с което въпросната заповед на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ била
потвърдена. На това основание се претендира нищожност на издаденото СУМПС
№*********/12.03.2015 год. за категория „В“ на Н.М.Н., тъй като същото е
издадено в нарушение на закона.
В съдебно заседание протестът
се поддържа от прокурор в Окръжна прокуратура Плевен, който излага доводи за
неговата основателност.
Ответникът – Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен в съдебно заседание не се явява и
не се представлява и не взема становище по протеста.
Заинтересованата
страна Н.М.Н. в съдебно заседание не се явява, представлява се от адв.С.Г. ***,
назначена за негов особен представител с Определение №607/6.04.2022 год. ,
която оспорва протеста на ОП-Плевен като неоснователен. Излага подробни
съображения за неоснователност на протеста, моли да бъде отхвърлен, претендира
разноски.
Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Съгласно чл.145, ал.1 от АПК, административните актове
могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност, като
според чл.147, ал.2 от АПК, прокурорът може да подаде протест срещу акта в случаите по чл.16 от АПК. В чл.16, ал.1,
т.1 от АПК е предвидено, че прокурорът следи за спазване на законността в
административния процес, като предприема действия за отмяна на
незаконосъобразни административни актове, споразумения, административни
договори и съдебни актове.
Съгласно чл. 3, ал. 3
и чл. 50, ал. 1 ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е
индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на
моторно превозно средство, т. е. представлява индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, тъй като в него е материализирано волеизявление за издаване на
документ от значение за признаване и упражняване на права и задължения, а
именно за притежаване на правоспособност за управление на МПС.
От горното следва извода, че законодателят е
предоставил правомощията по оспорване на административен акт чрез подаване на
протест на прокурора, без разграничение за йерархическата му поставеност в
системата на прокуратурата, с оглед общата компетентност на прокуратурата по
чл.127, т.5 от Конституцията на РБ и чл.16, ал.1, т.1 от АПК. Ето защо прокурорът при ОП-Плевен притежава
процесуална легитимация за оспорване на издаденото на името на Н.Н. СУМПС.
С разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК е регламентирано,
че административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на
нищожността им без ограничение във времето. Ето защо, производството е резултат
от валидно и допустимо сезиране на съда.
Разгледан по същество, протестът е основателен. За да
достигне до този извод, съдът съобрази следното:
Видно от приложеното към
настоящото дело адм.дело №387/2016 год. на Административен съд-Плевен, e
съставен Протокол № 78/16.02.2015г. , от
който се установява, че на същата дата, от 09.30 ч. в кабинета на ИААА- Враца е
проведен теоретичен изпит за придобиване
на правоспособност за управление на МПС.
Под № 18 е вписан Н.М.Н., а под №
21- Венелин М. Огнянов. С 97 точки
Н. е получил оценка „да” , а с 13 точки Огнянов е
получил оценка „не”.
Към преписката е приложен
доклад на директора на Дирекция
„ППС и водачи” с рег. № 11-05-10092/02.12.2015 г. до Изпълнителния Директор на
Дирекция Изпълнителна агенция ”Автомобилна администрация” /ИААА/, в който е
отразено, че при прегледа на видеозапис от изпит с протокол № 78/16.02.2015 г.е
установено, че при заемане на мястото си в залата, кандидат № 18 Н.М.Н. разменя
изпитния си тест с кандидат № 21 Венелин М. Огнянов.
На
основание чл. 56, т.5 от Наредба № 38 , Изпълнителният директор на ИААА е издал
Заповед № РД-01-27/ 07.01.2016г., с която, въз основа на горецитирания
протокол е анулирал резултатите на Н.М.Н. от проведения
теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС
от категория „В” по протокол №
78/16.02.2015г. на Областен отдел „Автомобилна администрация”–Враца към Главна
дирекция „Автомобилна инспекция”.
Заповедта е мотивирана с установената
при прегледа на видеозаписа размяна на изпитните тестове между Н. и Огнянов.
Заповед № РД-01-27/ 07.01.2016г на
Изпълнителния директор на ИА“АА“ е обжалвана пред Административен съд-Плевен,
където е образувано адм.дело №387/2016 год., по което е постановено Решение
№508/16.11.2016 год., с което Заповед №
РД-01-27/ 07.01.2016г е отменена. Решението е обжалвано по реда на
инстанционния контрол пред Върховен административен съд, който се е произнесъл
с Решение №8814/28.06.2018 год. по адм.дело №14465/2016 год., с което е отменил
Решение №508/16.11.2016 год. по адм.дело №387/2016 год. и е отхвърлил жалбата
на Н. срещу Заповед № РД-01-27/ 07.01.2016г на Изпълнителния директор на
ИА“АА“.
На 05.07.2021 г. Н. М.Н. е
уведомен на основание чл. 26, ал. 1 АПК
за започването на административно производство за издаване на заповед за
анулиране на резултата от успешно положен практически изпит за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство, категория "В",
за което е издаден Протокол №102/26.02.2015 год. на ОО“АА“-Враца.
Със Заповед № РД-01-351/20.07
02021г., издадена на основание чл. 56, т. 3
във вр. с чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 38, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" е
анулирал резултата на Н.М.Н. от проведения практически изпит за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство, категория
"В".
Тази заповед е обжалвана
също пред Административен съд-Плевен, където е образувано адм.дело №636/2021
год., по което е постановено Решение №549/1.11.2021 год., с което жалбата на Н.
против Заповед № РД-01-1038/20.07 02021г на изпълнителния директор на ИА“АА“е
отхвърлена.
Решението на Административен
съд-Плевен е обжалвано по реда на
инстанционния контрол пред Върховен административен съд, който с Решение №6019/17.06.2022 год. по адм.дело №519/2022
год. е оставил в сила решението на
АС-Плевен по адм.дело №636/2021 год.
Във връзка с
горното, с приложената на л.5-6 от делото Докладна записка рег.№316р-34008/15.10.2021 год. до Началника
група „Отчет на ПТП и водачи, на АНД и ИАД“ в
сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, е направено предложение да бъде
уведомена Окръжна прокуратура Плевен за предприемане на действия по обявяване
на СУМПС на Н. за нищожно. Посочено е в докладната, че сроковете за
възобновяване на производството и отмяна на СУМПС са изтекли на 16.03.2016г.,
поради което е наложителна намесата на прокуратурата, предвид нормата на чл.16,
ал.1 от АПК. Тази докладна записка е изпратена по компетентност на Окръжна
прокуратура Плевен с писмо рег.№316000-36152/15.10.2021 год. за преценка за предприемане на действия по
обявяване на СУМПС за нищожно.
По делото на л.19 и сл. е приложена и преписката по
издаване на оспореното с доводи за нищожност Свидетелство за управление на МПС,
издадено на Н.М.Н..
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Преди да се изложат правни изводи по основателността
на подадения протест, съдът следва да изясни характера на претенцията за
нищожност на оспореното СУМПС. Безспорно е, че административните актове, които
противоречат на законите или на други нормативни актове са
недействителни-невалидни актове (с нередовно действие). Основното разграничение
на порочните актове на администрацията е разделението им на нищожни и
унищожаеми в зависимост от степента и
качеството на порока (дефекта), от който е засегнат акта. В административното
право, за разлика от гражданското право липсва специален законов текст, който
да регламентира кога съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем.
Общоприето е становището, че нищожни са тези административни актове, които
поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицират като
административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото
като несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят правни последици.
Във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява
конкретно с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да
предизвика промяна в правната сфера на адресатите на акта. С оглед на всеки
един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила
следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до
унищожаемост. Теорията и съдебната практика приемат, че всяка некомпетентност
винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за
нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на
липса на форма, а оттам - на липса на волеизявление. Съществените нарушения на
административно-производствените правила са основания за нищожност, също само
ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нарушенията
на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата
валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, издаден
при пълна липса на материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на
приложимата материалноправна норма; който изцяло е лишен от законово основание;
когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв
закон от нито един орган. Нищожен е и административен акт при липса на предмет,
когато обектът на разпореждането в него не съществува или разпореждането е с
невъзможен предмет. Следователно, следва да бъдат преценявани всяко едно от
изискванията за законосъобразност на административния акт, така, както те са
регламентирани в нормата на чл. 146 от АПК и в случай, че се констатира
нарушение на някое от изискванията, неговата интензивност и тежест следва да
бъде от степен на същественост достатъчна, за да обоснове извод за нищожност.
Във връзка с горното, по искането за прогласяване
нищожност на процесното СУМПС съдът съобрази следното:
За да притежава право да управлява МПС, водачът следва
да притежава валидно издадено свидетелство за управление на моторно превозно
средство, съобразно чл.150а от ЗДвП, което се издава от органите на МВР при
наличие на предвидените в закона условия и удостоверява правоспособността на
водача, т.е. че посоченото в него лице има право да управлява МПС от
съответната категория.
Процесното СУМПС е издадено от компетентен орган,
съобразно чл.151, ал.2 от ЗДвП и съдържа изискуемите реквизити по чл.7 от
Наредба №І-157/1.10.2002г. на министъра на вътрешните работи за условията и
реда за издаване на свидетелства за управление на МПС, отчета на водачите и
тяхната дисциплина в приложимите редакции на Закова и Наредбата към датата на
издаването му.
Съгласно чл.12, ал.1, т.1 от Наредба №І-157/1.10.2002г.,
свидетелство за управление на МПС се издава при първоначално придобиване на правоспособност
за управление на МПС от определена категория, което става въз основа на
служебно изпратен от съответните областни отдели на ДАИ оригинален протокол за
успешно положен изпит и на документи, представени от лицето, като съгласно
чл.13 от Наредбата, първоначалното издаване на свидетелство за управление на
МПС се извършва въз основа на служебно изпратен от съответните областни отдели
на ДАИ оригинален протокол за успешно положен изпит, като лицето представя
описаните в текста документи.
След издаване на Свидетелството за управление на МПС,
обаче, с две заповеди - №№ РД-01-27/7.01.2016 год. и РД-01-351/20.07.2021 год.
са били анулирани резултатите на Н. от проведените теоретичен и практически
изпит. Като и двете заповеди са влезли в законна сила след обжалването им по
съответния ред. За пълнота следва да се посочи, че Заповед № РД-01-351/20.07.2021
год. подлежи на предварително изпълнение , макар и невлязла в сила, по аргумент
от разпоредбата на чл.56, ал.2 от Наредба №38/2004 год., поради което
инициираното производство с искане за прогласяване нищожността на СУМПС, в
което едно от посочените основания е
издадената Заповед № РД-01-351/20.07.2021 год. е бил допустимо и преди влизане
в сила на тази заповед. Поради анулиране
на резултатите от проведените практически и теоретически изпити за придобиване
на правоспособност за управление на МПС от съответната категория с влезли в
сила заповеди, е отпаднало и основанието за издаване на СУМПС от съответната
категория, тъй като заявителят не отговаря на изискванията на чл. 151, ал.
2 от ЗДвП и чл. 13, ал. 1 от Наредба № І-157/01.10.2002 г. за
издаване на СУМПС – успешно да е издържал изпит за водач на МПС. Иначе казано,
с анулирането резултатите от изпита е отпаднало основанието за издаване на
СУМПС със задна дата, тъй като водачът при подаване на заявлението не е
отговарял на изискванията за успешно издържан изпит.
Предвид изложеното, Н. не е отговарял на изискванията
за придобиване на правоспособност за управление на МПС след успешно положен
изпит за водач на МПС и не е имало основание да се издаде такъв документ.
Ето защо съдът намира, че при издаване на процесното
свидетелство за управление на МПС на името на Н.М.Н. с валидност до 12.03.2025
г. е допуснато тежко нарушение на изискванията на чл. 13, ал. 1
от Наредба № I-157/1.10.2002 г. и чл. 151, ал.
2 от ЗДвП, водещо до нищожност. Волеизявлението за издаване на СУМПС
е направено при пълна липса на правно основание, както и в непреодолимо
противоречие с целта на закона, посочена в чл. 1, ал. 2
от ЗДвП, която е да се опазват живота и здравето на участниците в
движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване и да се опазват
имуществото на юридическите и физическите лица. Посочените тежки нарушения на
материалния закон, изразяващи се в липса на законово основание за издаване на
СУМПС, опорочават волеизявлението за неговото издаване и самото свидетелство до
степен на нищожност, която следва да бъде прогласена.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал.
1 и ал. 2 предл.
първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО волеизявлението на Началник сектор
"Пътна полиция" при ОД на МВР-Плевен за издаване на СУМПС на лицето Н.М.Н.
и издаденото въз основа на него Свидетелство за управление на моторно превозно
средство с № *********/12.03.2015 год. за категория „В“ на името на Н.М.Н. с
ЕГН ********** , издадено от сектор "ПП" при ОД на МВР-Плевен.
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба и
протест пред Върховен административен съд в 14- дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: