Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 18.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на десети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 10535 по описа за
2019г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени от М.К.П. *** обективно съединени осъдителни искове за
сумата 150 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, и сумата 6390лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди на основание чл.432,
ал.1 КЗ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
Твърденията са за настъпило на
21.03.2019г. в гр.София ПТП, причинено от виновното и противоправно поведение
на Н.С.Д.-водач на л.а.Фолксваген Голф с ДК № *******, като последица от което
пострадала ищцата-пешеходец и пресичаща пътното платно. Ищцата получила
травматични увреждания-фрактура на пубиса /срамната кост/, фрактура на
бедрената шийка вдясно, фрактура на лява фибия проксимално, фрактура на дясна
колянна става, фрактура на латералната маса ляво и разширение на ставната
междина на двете сакрилиячни стави, поради които претърпяла три оперативни
интервенции. В периода на болничен престой била напълно обездвижена, не можела
да се храни, да говори и да се движи. След изписването и в периода на
възстановяване в домашни условия имала нужда от чужда помощ поради
невъзможността да се обслужва сама, придвижването й било възможно само с инвалидна
количка, изпитвала болки при опит да се движи и изправя. Твърди се произшествието
да се е отразило негативно и на психичното й състояние-изпитва чувство на
подтиснатост поради невъзможността да се движи, отказвала да говори за
катастрофата, изпитвала страх да излиза навън и от автомобили, оплаквала се от
безсъние, често плачела. Твърди също във връзка с лечението да е направила разноски
от 6390лв., от които 2190лв. за закупуване на плака за проксимална латерална
фибия и комплект с винтове титаний, 1518лв. за закупуване на канюлиран винт от
титаний и 1782лв. за закупуване на Т плака за проксимална медиална тибия. За
претърпените неимуществени и имуществени вреди предявила претенция пред
ответника за заплащането на обезщетение, който не се произнесъл в предвидения в
КЗ тримесечен срок. Поради това предявява осъдителни искове против ЗД „Б.И.“
АД, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
виновния за произшествието водач.
Ответникът оспорва застрахованият водач да е осъществил
фактическия състав на чл.45 ЗЗД и счита, че произшествието не е последица от виновното
му и противоправно поведение. Навежда
възражение за съпричиняване с твърдение ищцата да е нарушила чл.113 ЗДв.П и
чл.32, ал.2 ЗДв.П-пресичала пътното платно на необозначено за това място, без
да се увери в собствената си безопасност и преди да навлезе на платното не
съобразила разстоянието до приближаващото МПС и неговата скорост на движение.
Оспорва ищцата да е претърпяла имуществени и неимуществени вреди, както и те да
се намират в причинно-следствена връзка с ПТП, навежда доводи за завишеност на
обезщетението за неимуществени вреди. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Не предмет на спор ответникът да е обвързан от
договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност”
за л.а. Фолксваген Голф с ДК № *******, с който за срока на действие се
задължил да покрие в границите на уговорената застрахователна сума
отговорността на застрахования водач за причинените на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
Не е спорно и настъпилото на 21.03.2019г.
в гр.София пътно-транспортно произшествие, при което застрахованият при
ответника водач на автомобила Н.С.Д. блъснала ищцата, в този момент пресичаща
платното за движение.
Относно механизма на ПТП и
обстоятелствата, при които е настъпило са събрани писмени доказателства-констативен
протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие, гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля Н.Д. и заключението на вещо лице по САТЕ, което съдът
кредитира. От тях се установява, че произшествието е настъпило на бул.********около
обяд, при ясно време с добра видимост, пътен участък сух, покрит с паваж, без
неравности и препятствия. Управляваният от св.Д. л.а.Фолксваген Голф се движил
в лява пътна лента със скорост от 61.59 км./ч. при допустима за населено място
до 50 км./ч. в посока към бул.Тотлебен. До него в дясна пътна лента се движил
друг автомобил. По същото време ищцата предприела пресичане на пътното платно
от дясно на ляво. Неизвестният автомобил спрял и я пропуснал, като в този
момент л.а.Фолксваген Голф предприел изпреварването му. Водачката видяла
пешеходката, когато била по средата на автомобила, предприела аварийно спиране,
но въпреки това настъпил удар с челната дясна зона отляво на тялото на ищцата.
От удара била отхвърлена напред и наляво по посоката на автомобила и паднала на
земята. Според заключението на вещото лице по САТЕ от техническа гледна точка
причините за настъпване на произшествието са както субективните действия на водача
на автомобила, която не възприела пешеходката на пътното платно или ако е
възприела не е реагирала своевременно с аварийно спиране, така и поведението на
пешеходката, която навлязла на пътното платно на необозначено за целта място в
момент, когато това не е било безопасно за нея и другите участници в
движението. Вещото лице дава заключение, че произшествието е било предотвратимо
за водача на автомобила чрез аварийно спиране ако се е движил в рамките на
допустимата скорост от 50 км./ч. и обективна възможност да направи това предвид
отстоянието от удара на 57.03м. при опасна зона за спиране 44.92м.
Горното обосновава извод застрахованият
при ответника водач да е осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД, тъй като с поведението си
нарушил разпоредбите на чл.5, ал.2 ЗДв.П и чл.116 ЗДв.П задължаващи водачите на
пътни превозни средства да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците. Допуснал е и нарушение на
чл.21, ал.1 ЗДвП, тъй като се е движили със скорост над допустимата по закон за
населено място. Макар и пресичането от ищцата да не е било на пешеходна пътека,
навлизането й на пътното платно не е било внезапно или непредвидимо за водача,
доколкото се установи, че движещият се отдясно друг автомобил е спрял за да я
пропусне, което обстоятелство е следвало да бъде отчетено при възможна
възникнала опасност. Поради това съдът намира, че застрахованата е станала
причина за настъпване на произшествието, съответно за причиняването на вреди на
ищцата, предпоставящо пораждане договорната отговорност на
ответника-застраховател по „Гражданска отговорност“.
Същевременно ищцата, като
пешеходец и участник в движението, също е допуснала нарушение на правилата
за движение, в
частност чл.113, ал.1, т.1 ЗДв.П. Разпоредбата на чл.113, ал.1, т.1 ЗДв.П
задължава пешеходците да пресичат пътното платно като преминават на пешеходна пътека, както и преди това да се съобразят с приближаващите пътни превозни
средства. Според
разрешението дадено в т.6 от ТР № 2/22.12.2016г. по тълк.д.№ 2/2016г., ОСНК на
ВКС, правото на преминаване на пешеходец на пътното платно не е абсолютно,
когато пресичането е предприето на нерегламентирано за тази цел място и
пешеходецът трябва да съобразява правилата на чл.113, ал.1, т.1, 2 и 4 и чл.114
ЗДВ.П. Налице е съпричиняване на вредоносния резултат от пешеходец, ако той не
се е съобразил с ограниченията по чл.113, ал.1, т.1, 2 и 4 и чл.114 ЗДв.П и
задължението да отиде на пешеходна пътека, когато в близост има такава.
В случая ищцата предприела
пресичане на необозначено с маркировка или пътни знаци за пешеходна пътека място
или при наличието на светофарна уредба в разрез с нормата на чл.113, ал.1, т.1
ЗДв.П. С оглед конкретните обстоятелства съдът приема обективно да е била в състояние
да възприеме наличието на движещи се и приближаващи автомобили, които да отчете
като възможна опасност и да съобрази поведението си в съответствие с чл.32 Дв.П.
Това обуславя извод за поведение в нарушение на законови правила и неправилна
субективна преценка за безопасно преминаване на платното, намиращо се в
причинна връзка с произшествието и обективно допринесло за вредните последици,
предпоставящо приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД. При отчитане механизма на ПТП и съпоставката на поведението на двамата участници в движението съдът приема принос на пострадалата от 40%, с колкото следва да
се намали дължимото
обезщетение.
Неимуществените вреди съставляват
накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост
на основание чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази
разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически
последици за увредения. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз основа съвкупната им
оценка да обоснове извод за размера на съответстващото обезщетение /ППВС №
4/1968г./.
По делото са събрани писмени доказателства /медицински
документи/, показанията на св.Н.П.и заключението на СМЕ. От тях се установява,
че в резултат на произшествието ищцата получила следните травматични
увреждания: закрито счупване на двете рамена на дясната срамна кост на таза,
фрактура на тялото на сакралната кост с полуизкълчване на двете сакроилаични
стави на таза, многофрагментно счупване на вътрешния кондил на дясната бедрена
кост и счупване на външния кондил на лявата голямопищялна кост. Травмите са
тежки по вид и множествени, което наложило продължителен болничен престой от
21.03.2019г. до 16.04.2019г., в рамките на който извършени три последователни
операции-на 25.03.2019г. по спешност наместване на сублуксираните сакролиачни
стави и стабилизиране с направлявани канюлирани винтове; на 01.04.2019г.
открито наместване на фрактурата на външния тиболен кондил и стабилизиране с
метална плака и винтове /лявата подбедрица/ и на 10.04.2019г. открито
наместване на счупения вътрешен кондил на дясната бедрена кост и стабилизиране
на фрактурата с метална Т-образна плака и винтове. По време и след операциите
ищцата била поставена на строг постелен режим и напълно обездвижена, а след
изписването продължила лечение в домашни условия. Общият лечебен и възстановителен
период е продължил повече от 8 месеца, през който е търпяла болки и страдания,
с по-голяма интензивност през първите 2-3 месеца след катастрофата и по време
на раздвижването на ставите на долните крайници и таза. През останалото време е
търпяла периодично явяващи се болки при
обща преумора на долните крайници и най-вече при рязка промяна във
времето-студено и влажно, когато е трябвало да ползва обезболяващи средства. В
продължение на първите 2 месеца не е можела да се придвижва самостоятелно, а след
това с патерици. Това е довело до затруднения в обслужването и извършването на
обичайни дейности от ежедневието, поради което се е налагало ползването на
чужда помощ. Св.П.сочи, че наел жена, която да обслужва майка му /ищцата/ в
периода на възстановяване. Липсват данни за предходни или придружаващи
заболявания и травми, които да са оказали влияние върху лечебния и
възстановителен процес.
Според вещото лице по СМЕ към момента ищцата е в
задоволително здравословно състояние предвид възрастта й и получените при
произшествието травматични увреждания. Придвижва се самостоятелно с помощта на
патерици, но с видима накуцваща походка на ляво и изпитва болки в задната част
на таза и в лявата колянна става. От двете страни на сакроилиачните стави има
остатъчни белези от проведената костна операция за обездвижване на тазовата
увреда. Те трайно сраснали, но указва негативно влияние върху
походката-придвижва се силно приведена напред и накуцва на ляво. Счупените
срамни кости на таза са зараснали окончателно с малка остатъчна деформация, на
предно-страничната част на дясното коляно има оперативен белег от извършената
операция на счупената бедрена кост, която също е зараснала окончателно.
Движенията на дясното коляно е с намалени възможности за флексия /свиване/ само
до границата 95 градуса, с дефицит 35 градуса, което възпрепятства възможността
за клякане и трудности при изкачване на стълби. Констатиран е и оперативен
белег в областта на лявата подбедрица, която фрактура е зараснала с
възстановяване движенията по обем и сила на двете глезенни стави.
Според показанията на св.П.след изписването от
болницата ищцата била на легло около месец и половина, след това започнала да
ходи с патерици около два месеца, а по-късно самостоятелно, но с накуцваща
походка. Изпитвала болки, не споделяла нищо за катастрофата, станала
по-затворена и ограничена в разговорите, излизала сама навън само около дома
си, станала по-страхлива и не смеела да пресича улици.
Горното установява по безспорен
начин претърпени от ищцата неимуществени вреди, намиращи се в причинна връзка с
произшествието. Към деня на произшествието е била на 69г., като получените
травматични увреждания са били тежки и засегнали предимно долната част на
тялото. Претърпяла е три последователни операции, поради което в сравнително
продължителен период е била в невъзможност да се движи, да се обслужва и
изпълнява елементарни дейности от ежедневието, наложило ползването на чужда
помощ. Общият лечебен и възстановителен период надхвърля осем месеца и е
съпроводен с болки и страдания, чиято интензивност е била най-висока в първите
2-3 месеца и при проведеното раздвижване. Налице е известно подобрение в
здравословното състояние, но следва да се отчетат остатъчни негативни
последици-оперативни белези и най-вече промяна в походката и намален дефицит в
движенията на дясното коляно, които безспорно
ще оказват влияние за в бъдеще върху начина й на живот. При отчитане на
тези обстоятелства, както и при съобразяване негативното отражение на
произшествието върху психичното й състояние съдът приема справедлив размер на
обезщетението по чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди от 120 000лв., който е съответен на
претърпените болки и страдания, на социално-икономическите условия в страната
към ПТП и установените в КЗ лимити на застрахователни суми.
В приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД така
определения размер следва да се намали със сумата 48 000лв. /40 %
съпричиняване/ или дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди
възлиза на 72 000лв. /Решение № 63/08.07.2019г. по т.д.№ 2013/2018г., ВКС,
І т.о./, до който размер предявения иск за неимуществени вреди следва да се
уважи.
Като доказателства по делото са
приети фактури и фискални бонове към тях /стр.14-17/, видно от които в периода
28.03.2019г.-10.04.2019г. ищцата направила разходи за закупуване на метални
остеосинтези за проведените три операции, както и за избор на оперативен екип
на обща стойност 6390лв. Вещото лице по изслушаната СМЕ дава заключение, че тези
разходи са във връзка и са били необходими за лечението. Предвид това съдът
намира да съставляват имуществена вреда, намираща се в причинна връзка с
произшествието, поради което подлежат на възстановяване от ответника. Този иск
следва да се уважи за сумата 3834лв. при отчитане съпричиняването /редукция с 2556лв./.
Върху обезщетенията за имуществени
и неимуществени вреди следва да се присъди законната лихва от подаване на
исковата молба-09.08.2019г. до изплащането.
По разноските:
Ищцата е освободена от
заплащането на държавна такса за исковете и разноски по производството по
чл.83, ал.2 ГПК.
Представлявана е безплатно от
адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38,
ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на процесуалния представител адв.Г.Й.-САК
адвокатско възнаграждение от 2477.76лв., изчислено по чл.7, ал.2 от наредба №
1/09.07.2004г. на ВАдв.С и съобразно уважената част от исковете.
Ответникът е направил разноски от
9950лв., от които 350лв. депозити за вещи лица и разноски за свидетел и 9600лв.
с ДДС за адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за регистрация
на процесуалния представител по ЗДДС. Възражението на ищцовата страна по чл.78,
ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователно
предвид фактическата и правна сложност на делото. Представения договор за
правна защита и съдействие доказват факта на плащането /възнаграждението е
платено при подписване на договора, в която част има характер на разписка/. На
основание чл.78, ал.3 ГПК съобразно отхвърлената част от исковете ищецът следва
да заплати на ответника разноски от 5125.21лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса за уважените искове от 5913.36лв., както и 145.47лв. платени от
бюджетните средства на съда възнаграждения за вещи лица с оглед уважената част
или общо сумата 6058.83лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.”
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.К.П.,
ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.********, сумата от 72 000лв. на
основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП настъпило на 21.03.2019г. и причинено от застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност” водач на л.а.Фолксваген Голф с ДК № *******,
и сумата от 3834лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване на оперативни
консумативи, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба-09.08.2019г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер
150 000лв. и иска за имуществени вреди за разликата до пълния предявен
размер 6390лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.”
АД, ЕИК ********, гр.София, да заплати на адв.Г.Й.-САК с адрес ***, адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 2477.76лв.
ОСЪЖДА М.К.П.,
ЕГН **********, от гр.София да заплати на ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ********, гр.София,
разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 5125.21лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.”
АД, ЕИК ********, гр.София, да заплати по сметка на Софийски градски съд на
основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 6058.83лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: