ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2593
гр. София, 07.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на седми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:В. И. Н
като разгледа докладваното от В.И. Н Наказателно дело от общ характер №
20221110212403 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК и е образувано въз
основа на постъпили Искания от НБПП за присъждане на разноски. След
запознаване с искането и с делото, съдът намери следното:
Съдебното производството по делото е образувано по внесен от СРП,
обвинителен акт срещу лицето Ю. И. М.. Наказателното производство по
делото е приключило по реда на чл.384 от НПК- със сключване на
споразумение между защитника на подсъдимия- адвокат С. С. и представител
на СРП, по силата, на което подсъдимият се е признал за виновен по
повдигнатото му обвинение. Споразумението е одобрено с определение на
съда от 15.11.2022г., влязло в сила на същата дата.
По делото е постъпило искане от НБПП за присъждане на разноски-
възнаграждение в размер на 380 лева, изплатено по силата на Решение № СФ-
8839-26841/02.11.2023г. на служебния защитник за предоставена в рамките на
досъдебното производство правна помощ и възнаграждение в размер на 220
лева, изплатено по силата на Решение № СФ-8838-26834/02.11.2023г. на
служебния защитник за предоставена в рамките на съдебното производство
защита.
С постановяване на определението за одобряване на споразумението,
подписано от подсъдимия Ю. М., същият е признат за виновен в извършване
на престъплението, предмет на производството. При това съгласно чл.189, ал.3
от НПК, на него следва да се възложат направените в хода на производството
1
разноски. Съгласно тълкуването дадено в ТР № 4/2010г. на ОСНК на ВКС,
към тези разноски спада и възнаграждението на служебния защитник,
определен в случаите на задължителна защита, включително в хипотезата на
чл.94, ал.1, т.6 НПК, съгласно нормативната уредба действаща към момента на
предоставяне на правната помощ и на приключване на производството, като
хипотезата не попада в изключенията на чл.23, ал.2 ЗПП.
С оглед на изложеното, предвид изхода на производството, съдът
намира, че на Ю. И. М. следва да бъдат възложени и разноските, свързани с
осигурената му в производството защита, като същия бъде осъден да заплати в
полза на Националното бюро за правна помощ сума в размер на 600 лева, като
такса за служебно издаване на изпълнителен лист, не следва да бъде
присъждана поради липса на нормативен акт, който да определя размера й.
Воден от горното и на основание чл.306, ал.1, т.4, вр. чл.189, ал.3 и
чл.190, ал.2 от НПК, СЪДЪТ:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА Ю И. М., ЕГН **********, с установена по делото
самоличност, да заплати в полза и по сметка на Национално бюро за правна
помощ, сумата от 600 лева, представляващи разноски- възнаграждение за
предоставена правна помощ.
Препис от определението да се връчи на подсъдимия, неговия защитник
и СРП.
Определението подлежи на обжалване и протест пред СГС, в
седемдневен срок от връчването му, по реда на глава ХХІІ от НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2