Р Е Ш Е Н И Е
гр. Хасково, 19.10.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен
съд…………..…..……………………. в открито заседание на двадесети септември две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ТОШКА ИВАНОВА
при секретаря Румяна Русева................................…….и
в присъствието на прокурора………………………….……………..……….........………………………….като
разгледа докладваното от съдия И В А Н О В А т. д. № 10 по описа за 2021 год., взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.405, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ/ за сума
в размер на 45 000 лева и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за сума в
размер на 2 850 лева.
ИЩЕЦЪТ
– Р.А.Т. твърди, че на 06.11.2019 год. с
ответника – „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД –
гр. София сключили договор за застраховка на „Сухопътни превозни средства, без
релсови превозни средства“ /застраховка Каско/, със срок на валидност от 06.11.2019
год. до 06.11.2020 год. и с обект на застрахователното правоотношение - лек
автомобил, марка ***, модел ***, с рег. № ****, собственост на ищеца.
Договорената застрахователна сума възлизала на 59 000 лева, а
застрахователната премия – на 4 718.11 лева, плащането на която било
разсрочено на четири равни вноски, първата от които в размер на 1 179.52
лева била заплатена при сключване на застрахователния договор, а останалите три
вноски - на 16.12.2019 год. Твърди още, че в периода на застрахователното
покритие – за времето от 06.12.2019 год. до 08.12.2019 год., автомобилът –
обект на застрахователния договор е бил откраднат, като по случая било
образувано досъдебно производство № 1362 / 2019 год. по описа на РУ – Хасково,
прокурорска преписка № 2201 / 2019 год. по описа на Районна прокуратура –
Хасково. Поради неразкриване на извършителя, с постановление от 19.05.2020 год.
на РП - Хасково, наказателното производство било спряно. С оглед на това, че
противозаконното отнемане на автомобила попадало в покритите застрахователни
рискове, ищецът предявил на 11.12.2019 год. претенция пред застрахователя за
изплащане на застрахователно обезщетение. В законоустановения шест месечен срок, застрахователят не се
произнесъл по предявената претенция, а впоследствие постановил отказ, приемайки
противоречие в установените по наказателното производство, два броя налични
контактни ключове за застрахования автомобил към момента на закупуването му и
декларирания от застрахования един брой контактен ключ при сключване на
застрахователния договор. Ищецът оспорва мотивите към постановения от
застрахователя отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, поддържайки,
че незабавно след настъпване на застрахователното събитие е уведомил ответника,
предавайки наличия за автомобила ключ за
нуждите на разследването с протокол за доброволно предаване от 09.12.2019 год.
Както при сключване на застрахователния договор, така и при разпита му като
свидетел по досъдебното производство, ищецът заявил, че е закупил автомобила
само с един ключ, поради което оспорва отказа на ответника, обоснован с това,
че е предоставил невярна информация при сключване на застрахователния договор
относно действителния брой ключове на автомобила. С оглед на изложеното моли за
решение, с което съдът осъди ответника да му заплати сумата в размер на
45 000 лева – застрахователно обезщетение във връзка с настъпило за
времето от 06.12.2019 год. до 08.12.2019 год. застрахователно събитие – кражба
на лек автомобил марка ***, модел ****, с номер на рама ****** и регистрационен номер ****, ведно
със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 25.01.2021 год. до
окончателното й изплащане и сумата в размер на 2 850 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода от 11.06.2020 год. до датата на депозиране на
исковата молба в деловодството на съда – 24.01.2021 год., съгласно допуснато
изменение на исковете, чрез увеличение на първоначално предявените като
частични размери. Претендира присъждане на деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
– „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД – гр.София
– оспорва основателността и размера на исковете. Поддържа, че е осъществена
хипотезата на „изключен риск“ по застраховка „Каско“ с това, че застрахованият
съзнателно неточно е обявил наличието на един брой контактни ключове за
застрахования автомобил, вместо действителните два броя, установени от справка,
изискана от К.В.. Поддържа, че като средство за извършената кражба е използван
именно недекларирания от ищеца ключ. Счита, че е налице застрахователна измама
и застрахователят не е в риск относно изплащане на обезщетението на основание
т.9.12 от Общите условия по застраховка на „Сухопътни превозни средства / без
релсови превозни средства“. Обосновава оспорването на иска и с установените по
наказателното производство несъответствия относно лицето и мястото на паркиране
на автомобила преди извършване на кражбата.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно
от приетата като писмено доказателство застрахователна полица № BG 0201 19 ********* от 06.11.2019 год.
е, че на посочената дата страните по делото са сключили договор за
застраховка „Сухопътни превозни средства
/без релсови превозни средства/“, със
срок на валидност от 06.11.2019 год. до 06.11.2020 год., по отношение на лек
автомобил, марка ******, с номер на рамата ******, със застрахователно покритие „Пълно КАСКО“, застрахователна
сума от 59 000 лева и застрахователна премия – от 3 304 лева, платима на четири равни
вноски – от по 1 156.40 лева, което задължение е изпълнено от ищеца, видно
от представените сметка № 17925759 от 06.11.2019 год. и сметка № 17925760 от
16.12.2019 год., приети като писмени доказателства.
При
подаване на предложение за сключване на застраховка от 06.11.2019 год., прието
като писмено доказателство, ищецът е декларирал, че застрахованият автомобил е с един брой оригинален
ключ.
На
11.12.2019 год. ищецът е подал уведомление за щета по застраховка „Сухопътни
превозни средства“, с твърдения за това, че когато на 08.12.2019 год.
отишъл да прибере автомобила си от
паркинга на „Марчела 90“, където го оставил
на 06.12.2019 год., установил, че колата я няма.
По
случая на 08.12.2019 год. било образувано досъдебно производство /ДП/ № 1362 /
2019 год. по описа на РУ - Хасково, прокурорска преписка № 2201/ 2019 год. по
описа на РП – Хасково, за това, че за времето от 06.12.2019 год. до 08.12.2019
год. в хр.Хасково противозаконно е отнето
моторно превозно средство – лек автомобил ****** от владението на Р.А.Т.
*** без негово съгласие с намерение да го ползва – престъпление по чл.346, ал.1
от НК.
С
протокол за доброволно предаване от 09.12.2019 год. ищецът е предал на органите
на досъдебното производство 1 бр. ключ
тип „карта“ за притежавания от него лек автомобил, отбелязвайки, че това е
единствения ключ, който има.
От
приложеното удостоверение, издадено от „М
Кар“ ООД в качеството му на официален дилър и автосервиз на
BMW AG за Република Б.,
във връзка с постановление за назначаване на експертиза по цитираното по-горе
ДП, се установява, че последното разчитане на ключа на откраднатия автомобил е
извършено на 29.01.2018 год. Автомобилът е бил произведен в завод на БМВ в САЩ
на 14.01.2015 год. и доставен на търговец в А. на 05.02.2015 год.
В
хода на разследването е установено, че процесният автомобил с рег. № ***е бил закупен на 05.04.2019 год. от И.Й.С.
в К.В., след което е внесен в Б. и продаден на ищеца, получавайки нов рег. № х
99 64 КР. При огледа на мястото, от където е бил откраднат не било установено
да има счупени стъкла, скъсани уплътнения на прозорци или други следи от взлом.
В тази връзка е направено запитване до компетентните британски власти,
въпросният автомобил с колко контактни ключа е бил при продажбата му от
английския собственик на купувача С.. От Дирекция Международно оперативно
сътрудничество е постъпил отговор, че по информация на първоначалния ползвател
на автомобила, същият е продаден на търговски представител с два контактни
ключа.
С
постановление от 19.05.2020 год. на РП – Хасково, наказателното производство е
спряно поради неразкриване на извършителя.
С
писмо от 01.09.2020 год., ответникът е уведомил ищеца, че на основание т.9.12
от Общите условия /ОУ/ по застраховка на „Сухопътни превозни средства /без
релсови превозни средства/“ е взето решение, че застрахователят не може да се
ангажира с изплащане на обезщетение, приемайки, че от страна на ищеца е
предоставена неистинска информация -
обстоятелство, явяващо се в разрез с Раздел VIII, т.40.1 от ОУ, предвид противоречията относно установените в хода на разследването два броя
ключа на откраднатия автомобил и декларирания от ищеца при сключване на застрахователния
договор, един брой.
От
писмо, изпратено от ОД на МВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“ на 26.05.2021
год., се установява, че документите за регистрация на процесния автомобил са
подадени от В.А.Ш., както и това, че при регистрация на МПС не се декларирал
броя на ключове.
По
искане на ищеца по делото бяха събрани гласни доказателства, чрез разпита на
посочените от него свидетели. От показанията на свидетелката Ш. се установява,
че през месец ноември 2019 год. е работела като брокер в „Бул Ауто Брокер“.
След сключване на застрахователен договор „Гражданска отговорност“, автомобилът,
собственост на ищеца е бил регистриран в КАТ. След това направили снимков
материал за оглед към застраховка „Каско“. Нямало забележки по външността на
автомобила. Към полицата задължително се попълвала декларация и за броя на
ключовете от автомобила. От показанията на свидетеля С. се установява, че при
продажбата на процесния автомобил на ищеца, превозното средство е било само с
един ключ. Твърди още, че е закупил автомобила от Авто къща в А., от където
колата му е била предадена също с един ключ. Обяснява, че с бащата на ищеца са
били в добри приятелски отношения и е бил помолен да купи кола на сина му. След
като продал автомобила, продължил да ползва превозното средство с пълномощно,
дадено му от ищеца, който към този момент нямал свидетелство за управление.
Твърди още, че е управлявал автомобила преди Никулден – 06.12.2019 год., когато
превозното средство било паркирано на паркинг пред офиса на фирма „Марчела“,
където често било оставяно, поради съществувалите приятелски отношения с
управителя, знаейки, че колата е на сигурно място. Ключът останал при ищеца, но
е имало и случаи, при които ключът от автомобила е оставал и при него.
В
подкрепа на показанията на свидетеля С. са приетите като писмени доказателства
пълномощно с нотариална заверка на подписа от 06.11.2019 год. и фактура №
********* от 24.10.2019 год. за продажба на използвано МПС в превод от
английски на български език.
По
искане на страните по делото бе назначена съдебно – автотехническа експертиза,
от представеното по която заключение се установява, че средната пазарна
стойност на процесния автомобил по цени към 08.12.2019 год., изчислена по
метода на пазарните аналози, възлиза на 45 000 лева.
При
така установената по делото фактическа обстановка, като безспорно съдът приема
наличието на валидно възникнало между страните правоотношение, учредено по
силата на сключения помежду им договор със застрахователно покритие по клауза
„Пълно Каско“, включваща посочените в т.6.9 от ОУ, рискове, в това число и
„Кражба, противозаконно отнемане на МПС или грабеж на цяло МПС“, както и това,
че във времевите рамки на действие на договора – 06.11.2019 год. – 06.11.2020
год., а именно – в периода от 06.12.2019 год. до 08.12.2019 год.,
застрахованият автомобил, собственост на ищеца е бил откраднат, за което е
образувано наказателно производство за престъпление по чл.346, ал.1 от НК,
спряно поради неразкриване на извършителя. В тази насока съдът цени приетата
като писмено доказателство застрахователна полица № BG 0201 19 ********* от 06.11.2019 год.
и 2 бр. сметки, установяващи заплащането на договорения размер на
застрахователната премия. По отношение на обстоятелството на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“, е налице и признание от
страна на ответника, обективирано в отговора на исковата молба. Като
неоснователно съдът намира заявеното от застрахователя оспорване на факта на
настъпило застрахователно събитие – кражба на застрахования автомобил, собственост
на ищеца, основано с това, че наказателното производство към момента на
разглеждане на настоящото дело, не било приключило с влязла в сила присъда, по
следните съображения: Доколкото в КЗ не са предвидени специални изисквания за
установяване на настъпилото застрахователно събитие – в случая кражба, следва
да намерят приложение договорените от страните условия в застрахователния
договор и ОУ към него, в т.63 от които изчерпателно са изброени документите,
които застрахованият е длъжен да представи на застрахователя при заявена претенция
за изплащане на застрахователно обезщетение, сред които изискването за
представяне на влязла в сила присъда, не фигурира, т.е застрахователят не е
предвидил като условие за заплащане на застрахователно обезщетение,
установяване настъпването на застрахователното
събитие, когато последното осъществява състав на престъпление, да е с акт на
орган на досъдебното производство, приключващ последното, респективно със
съдебен акт. В случая въведеното в т.63.6.4 изискване за представяне на
служебна бележка от РПУ и постановление за спиране на наказателното
производство /при кражба /противозаконно отнемане или грабеж на цяло МПС/, е
изпълнено от страна на ищеца с факта на представяне на посочените документи. В
допълнение на изложеното следва да се посочи и това, че правата на застрахователя
в случаите на неприключило наказателно производство, са охранени с нормата на
чл.405, ал.3 от КЗ, уреждаща последиците при намиране на противозаконно
отнетото застраховано имущество след като е било изплатено застрахователното
обезщетение.
Като
недоказано съдът намира и въведеното от
ответника основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение,
основано на нормата на т.9.12 от ОУ, съгласно която застраховката не покрива
вреди, вследствие на измама, опит за измама или въвеждане в заблуждение на
застрахователя от страна на застраховащия, застрахования или неговия
упълномощен представител при сключване на застрахователния договор. Безспорно в
случая е установено, че както при сключване на застрахователния договор така и
при настъпване на застрахователното събитие - кражба, от страна на ищеца е било
декларирано, че закупеният от него автомобил е само с един контактен ключ. В
тази насока съдът цени приетите като писмени доказателства протокол за
доброволно предаване от 09.12.2019 год.
и предложение за сключване на застраховка, в подкрепа на отразените в
което обстоятелства са и показанията на свидетелите Ш. и С., от които се
установява, че застрахованият автомобил е бил с един ключ. Обстоятелствата,
установени от посочените по-горе доказателства не се опровергават от приетото
като писмено доказателство писмо на Дирекция Международно оперативно
сътрудничество, от което се установява, че по информация на първоначалния
собственик на процесния автомобил, същият е бил с два контактни ключа,
отчитайки това, че ищецът е закупил автомобила от свидетеля С. с фактура от
24.10.2019 год., а последният от своя страна е придобил собствеността върху
автомобила на 05.04.2019 год., видно от писмо от 13.02.2019 год., докато
автомобилът е бил доставен на търговец в А. на 05.02.2015 год., като за периода
от четири години по делото не се съдържат данни за това извършвани ли са били и
други разпореждания със застрахования автомобил. От друга страна в цитираното
по-горе писмо не се съдържат категорични данни и за това, че първоначалният
собственик на автомобила, от който са заявени твърдения за това, че превозното
средство е било с два ключа, се е разпоредил със същия в полза на свидетеля С..
С
оглед на изложеното, съдът приема за недоказано твърдението на ответника, че
при попълване на предложението за застраховане ищецът не е попълнил
добросъвестно обстоятелствата относно действителния брой ключове на автомобила,
съгласно изискването за това, предвидено в т.40 от ОУ, с което да е въвел в
заблуждение застрахователя.
Изложените
по-горе доводи обосновават наличието на материално правните предпоставки,
обуславящи възникване отговорността на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение – валидно правоотношение
по договор за имуществено застраховане на МПС, собственост на ищеца, покриващо
риска „кражба“ и настъпило застрахователно събитие по покрит застрахователен
риск „кражба на застраховано имущество“, а от тук и основателността за иска,
предявен на основание чл.405, ал.1 от КЗ, поради което същият следва да бъде
уважен в предявения размер от 45 000 лева, съгласно заключението на вещото
лице, представено по допусната автотехническа експертиза, което съдът цени като
обективно дадено, отчитайки и изричната в тази насока клауза на т.64.2 от ОУ,
съгласно която в случай на
противозаконно отнемане /кражба/ грабеж
на застрахованото МПС вредите са равни на действителната стойност на МПС към
датата на настъпване на застрахователното събитие.
Като
основателен и доказан съдът намира и предявеният акцесорен иск за заплащане на
сума от 2 850 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 11.06.2020 год. – датата на
която изтича законоустановения шест месечен срок за окончателно произнасяне по
предявената на 11.12.2019 год. претенция
за изплащане на застрахователно обезщетение, съгласно нормата на чл.108, ал.5
от КЗ до 24.01.2021 год. – дата, прехождаща входирането на исковата молба в
съда. На основание чл.162 от ГПК, съдът
определи размера на иска с помощта на Калкулатор БГ.
С
оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените от
него деловодни разноски в размер общо на 2 130.16 лева, включващи
1 106.16 лева – държавна такса за образуване на делото, 824 лева –
държавна такса за увеличението на исковете и 200 лева – депозит за
автотехническа експертиза. В полза на процесуалния представител на ищеца –
адвокат Я.Д. следва да се присъди сумата в размер на 2 310 лева –
възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителство на ищеца,
на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, определено съгласно чл.7,
ал.2, т.2 и т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Определеният по-горе размер е в минималният предвиден
такъв, поради което заявеното от пълномощника на ответника възражение за
прекомерност, съдът преценя като неоснователно.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление – гр.****да заплати на Р.А.Т., ЕГН ********** ***,
с адрес за призоваване – гр.****– адвокат Я.Д., сумата в размер на 45 000 /четиридесет и
пет хиляди/ лева - застрахователно
обезщетение във връзка с настъпило за времето от 06.12.2019 год. до 08.12.2019
год. застрахователно събитие – кражба на лек автомобил марка ***, модел ****, с
номер на рама ****** и регистрационен номер ****, дължимо по договор за застраховка „Сухопътни превозни средства /без релсови превозни средства/“, със срок на
валидност от 06.11.2019 год. до 06.11.2020 год., обективиран в застрахователна
полица № BG 0201 19 ********* от 06.11.2019 год., със застрахователно покритие
„Пълно КАСКО“, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба
– 25.01.2021 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ
И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр.****да заплати
на Р.А.Т., ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване – гр.****– адвокат Я.Д., сумата в размер на 2 850 /две хиляди
осемстотин и петдесет/ лева – мораторна лихва върху присъдената главница от
45 000 ева, за периода от
11.06.2020 год. до 24.01.2021 год.
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ
И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр.****да заплати
на Р.А.Т., ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване – гр.****– адвокат Я.Д., сумата в размер на 2 130.16 /две хиляди
сто и тридесет лева и шестнадесет стотинки/ лева – деловодни разноски.
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление – гр.****да заплати на адвокат Я.Д.Д. – член на
Софийска адвокатска колегия, с личен номер **********, с адрес на адвокатска
кантора – гр.****сумата в размер на 2 310 /две хиляди триста и десет/ лева
– възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителство на Р.А.Т.,
ЕГН ********** ***, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: