Решение по дело №3229/2010 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5887
Дата: 26 юли 2013 г. (в сила от 15 януари 2018 г.)
Съдия: Златина Георгиева Рубиева
Дело: 20101100103229
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 март 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

         РЕШЕНИЕ

               гр. С., 26.07.2013г.

                            В        ИМЕТО      НА       НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 19 състав в публичното заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА РУБИЕВА

при секретаря Д.И. и с участието на прокурора.............................................................. ,

като разгледа докладваното от съдия Рубиева гр.д. №3229/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Предявени са при условията на субективно активно и пасивно съединяване искове с правно основание чл. 108 от ЗС, съединени, на основание чл. 212 от ГПК, с иск с правно основание чл. 124 от ГПК, както и искане по реда на чл. 537, ал.2 от ГПК.

            В исковата молба ищците – А.Я.Б. и Д.К.Б. твърдят, че при условията на съпружеска имуществена общност, чрез покупко-продажба са придобили собствеността на ½ идеална част от УПИ ХІІІ-457, кв. 20, находящо се в гр. С., кв. С., ул. „П.” №28, целият с площ от 722 кв.м. с граници: улица, УПИ ХVІІІ-456, УПИ ХІІ-454, УПИ ХІV-458. Ищците твърдят, че останалата ½ идеална част от УПИ ХІІІ-457 е собственост на П.П. Ч., която я е придобила по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. Твърдят, че ответниците – Ч. П. Ч., Й.Г.Ч. и П.Ч.Ч. без правно основание и без съгласието на съсобствениците и без одобрени строителни книжа са пристроили в съсобствения на ищците и третото лице УПИ и ползват: подземен етаж с площ от около 60 кв.м., състоящ се от котелно и мазе, първи етаж с площ от около 60 кв.м. състоящ се от две стаи, кухня, антре и баня-тоалетна с граници: от три страни дворно място и първи етаж, собственост на П.П. Ч., втори етаж с площ от около 60 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, антре, баня-тоалетна с граници: от три страни дворно място и втори етаж собственост на А.Я.Б. и Д.К.Б. и трети етаж с площ от около 60 кв.м., намиращ се в подпокривното пространство. Ищците твърдят, че така описаният недвижими имот е пристроен непосредствено зад лицевата жилищна сграда, която е съсобствена между тях и П.П. Ч.. Твърдят, че ответникът – Ч.П.Ч. се е снабдил с констативен нотариален акт №55, том І, рег. №1421, д. №32 от 2002г. на нотариус А.И. за собственост на описаните по-горе етажи от пристройката и за гараж, и барака. Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да им предадат владението върху подземен етаж, първи етаж, втори етаж и трети етаж, пристроени непосредствено зад лицевата жилищна сграда, която е съсобствена между тях и П.П. Ч.. Молят да бъде отменен констативния нотариален акт в частта за втори и трети жилищен етаж. С молба-уточнение от 29.11.2010г. ищците поддържат, че са придобили собствеността върху описаната пристройка като собственици на земята и на основание чл. 92 от ЗС са придобили имотите по приращение. Претендират направените по делото разноски.

Ответникът – Ч. П. Ч. в срока за отговор счита, че искът е неоснователен, тъй като е собственик на първи етаж с площ от около 60 кв. и подземен етаж от процесната жилищна сграда по силата на нотариален акт №147 от 28.05.1984г. на нотариус Б. при СРС, съгласно който П. П. Ч. и К. П.а Ч. са му учредили право на строеж за построяване на едноетажна жилищна сграда с площ от около 60 кв.м. Поддържа, че в резултат на това отстъпено му право на строеж от неговия брат и сестра, които към датата на нотариалния акт са били законни собственици на земята, той е построил първи етаж от къща и подземен етаж от процесната жилищна сграда. Поддържа, че притежава втори и трети жилищен етаж, на основание отстъпеното му право на строеж, както и издадено строително разрешение №5514 от СГНС, по силата на което му е разрешено да пристрои два броя етажи, съгласно утвърдения план. Поддържа, че върху архитектурен проект, заверен от РНС „Девети Септември”, има положени подписи за съгласие на съсобствениците – К. П. и П. Ч.. Ответникът поддържа, че в резултат на извършена проверка и съставен констативен акт е било установено, че извършеният от него строеж се отклонява от строителното разрешение и подлежи на узаконяване по реда на чл. 226 от ЗУТ /отм./. Поддържа, че с акт №84/22.08.2003г., издаден от община район „Витоша” пристройката е била узаконена. Поддържа, че в случай, че съдът не приеме, че подписите на съсобствениците на земята П. П. Ч. и К. П.а Ч. - неговите брат и сестра, с които дават своето съгласие с предвидения проект за триетажна сграда, нямат вещноправен ефект за учредяване право на строеж за втория и третия етаж от жилищната сграда, то прави възражение за изтекла придобивна давност по смисъла на чл. 79 от ЗС. Ответникът поддържа че, считано от 1986г., когато е построена сградата, владее втори и трети етаж като недобросъвестен владелец, без да му е било оспорвано владението, а от 22.08.2003г., когато е узаконен строежа, той владее втори и трети етаж като добросъвестен владелец. Счита, че до датата на подаване на исковата молба в съда е изтекла придобивната давност, както за недобросъвестно владение, така и за добросъвестно. Ответникът предявява и на основание чл. 212 от ГПК инцидентен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, като моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че е придобил собствеността върху втори и трети етаж на основание давностно владение, а именно: недобросъвестно владение от момента на построяването на пристройката – 1986 г. или добросъвестно владение от 22.08.2003г. – датата на узаконяването.

Ответницата – Й.Г.Ч. поддържа същите основания, релевирани в отговора на Ч.Ч., като моли исковете с правно основание чл. 108 ЗС да бъдат отхвърлени.

Ответникът – П.Ч.Ч. поддържа същите основания, релевирани в отговора на Ч.Ч., като моли исковете с правно основание чл. 108 ЗС да бъдат отхвърлени.

            Ищците са представили писмен отговор на инцидентния установителен иск, в който възразяват, че Ч.Ч. дори и да има валидно учредено право на строеж, то е погасено, защото не го е реализирал в петгодишния срок. Възразяват, че Ч.Ч. не е придобил имота и по давност, защото изграденото не е узаконено, както и че през целия период владението му е било смущавано.   

Съдът, като прецени становището на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Фактическият състав на нормата на чл.108 от ЗС, изисква установяването при условията на пълно и главно доказване от ищцовата страна в процеса, на следните елементи: право на собственост върху процесния имот и упражнявано от ответника владение върху него. От своя страна, ответникът носи доказателствената тежест да установи наличието на правно основание за упражняваното владение.

Установява се, че съгласно нотариален акт №29, том 1, рег. №578, дело №26/2002г. от 02.04.2002г. А.Я.Б. и Д.К.Б. са придобили по силата на договор за покупко-продажба по ЗУЖВГМЖСВ ½ идеална част от УПИ ХІІІ-457 и втори етаж от масивна жилищна сграда, застроен на около 45 кв.м., заедно с ½ идеална част от подпокривното пространство. С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства се установи правото на собственост върху ½ идеална част от УПИ ХІІІ-457, кв. 20, находящо се в гр. С., кв. С., ул. „П.” №28 цялото с площ от 722 кв.м. в полза на двамата ищци.

Установява се, че по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт №195, том ХХVІ от 15.03.1993г., собственик на другата ½ идеална част от УПИ ХІІІ-457 и първи етаж от масивна жилищна сграда, застроен на около 45 кв.м. е П.П. Ч., като прехвърлители по договора са нейните майка и баща: Д.Ж. Ч. и П. П. Ч..  

Ответникът Ч.Ч. е представил по делото нотариален акт за суперфиция №147, том ХІІІ, дело №2146/1984г., съставен на 28.05.1984г., видно от който П. П. Ч. и К. П.а П. като собственици на дворното място със застроената в него двуетажна вилна сграда, цялото с площ от 722 кв.м., представляващо парцел VІII-381 от кв. 20, по плана на гр. С., местност С. отстъпват на своя брат Ч. П. Ч. правото да пристрои съществуващата към момента вилна сграда с едноетажна жилищна сграда на 60 кв.м., състояща се от две стаи, кухня и клозет-баня, съгласно утвърден строителен план. Не се спори, че описаният парцел е идентичен с УПИ ХІІІ-457 по действащата регулация.

По делото от събраните писмени доказателства: удостоверение за граждански брак №219 от 06.03.69г. и удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №13 от 28.07.1973г. съдът приема, че ответницата Й.Ч. е съпруга на Ч.Ч., а ответникът П.Ч. е техен син.

Ищците са релевирали възражение за погасяване по давност на учреденото в полза на ответника - Ч.Ч. право на строеж. Същото се явява неоснователно, поради следните съображения: Според чл. 92 от ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Принципът на приращението се изключва само в изрично предвидените в закона случаи. Такова изключение съдържа чл. 63 от ЗС, който предоставя правна възможност на собственика на земята да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху нея, както и да придобие собствеността на постройката отделно от земята. Член 67 от ЗС определя петгодишен срок, в който следва да се упражни правото на строеж и постановява, че при бездействие на суперфициаря то се погасява по давност.    

От определянето на срока по чл. 67, ал.1 от ЗС като давностен следва, че неспазването му не води автоматично до погасяване на правото на строеж и съдът не може служебно да приложи давността - чл. 120 от ЗЗД. Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2011 г. от 04.05.2012 г., давностният срок започва да тече от момента, в който договорът за учредяването му породи действие. В настоящия казус бе установено, че правото на строеж за построяване на едноетажна жилищна сграда е било учредено от собствениците на земята в полза на Ч.Ч. на 28.05.1984г. По делото не се твърди от приобретателя на ограниченото вещно право да са съществували обективни пречки за започване на строителството от този момент, поради което и давностният срок е започнал да тече именно от тази дата – 28.05.1984г.

По делото в тази връзка са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетеля А. А. Б.-син на ищците, се установява, че в края на 2001г. той заедно със своя приятел К. са посетили процесния имот, тъй като родителите му са били получили оферта за закупуване на ½ идеална част от двора и на втория етаж от къщата. Свидетелят установява, че при посещението си е имало строеж, който се е намирал на гърба на тяхната къща, строяла се е пристройка. Свидетелят си спомня, че към края на 2001г. строежът е бил с два изградени етажа, като е имало и кофраж за строителство на трети етаж, но не е имало покрив. Свидетелят установява, че строежът е бил завършен през 2002г. или 2003г.

Свидетелят К. Б. К. установява, че през месец декември 2001г. е посетил имота, заедно с приятеля си А. и видял, че се извършва строителство в двора, като са направени два етажа, а на третия е имало скеле. Според свидетеля покривът на постройката е бил положен през 2003г.

Свидетелят Г. Н. Ч. установява, че познава Ч.Ч. от преди повече от 30 години, тъй като са съседи. Установява, че си спомня, че Ч. е започнал да строи къщата през 1985г.-1986г., както и че някъде през 1987-1988г., къщата е била покрита, но не е била измазана.

Свидетелят В.Н.Н. установява, че е съсед на ответника и къщите им са една срещу друга. Установява, че ответникът е започнал да строи къщата си през 1985г. и я построил много бързо за година и половина и я покрил.

От показанията на свидетелите Ч. и Н., които съдът възприема като обективни, дадени в резултат на преки впечатления и взаимно непротиворечиви, приема, че ответникът е започнал строителството на къщата през 1986г. и през 1987-1988г. са били построени два етажа. От това се налага извода, че това право не се е погасило в петгодишния срок по чл. 67 от ЗС. Този извод не се променя и от показанията на другите двама свидетели, но техните впечатления от състоянието на къщата, са от един по-късен момент – края на 2001г., като и двамата свидетели заявяват, че когато за първи път са посетили процесния имот, са установили наличието на два етажа. Що се отнася до крайния момент на завършването на строителството, то от показанията на всички свидетели, настоящата инстанция приема, че по непротиворечив начин се установи, че към датата на подаване на исковата молба в съда строежът на къщата: първи, втори и трети етажи е бил реализиран. Съобразно разпоредбата на чл. 118 от ЗЗД, собственикът на земята не може да се позове на давността след като правото на строеж вече е реализирано. В настоящия случай, ищците са се позовали на давността – след като правото е реализирано – с писмения отговор във връзка с предявения инцидентен установителен иск /14.02.2011г./. Поради това погасителният му ефект не е настъпил, защото безспорно към този момент вещното право на строеж е било вече реализирано. Щом правото е било упражнено преди позоваването на давността от собственика на земята, носителят на вещното право на строеж запазва собствеността върху построеното.

По делото безспорно се установи, че в полза на ответника е било учредено право за построяване на едноетажна жилищна сграда с площ от около 60 кв.м. Страните не спорят, че изграденият от ответника първи етаж е събразно учреденото право на строеж, одобрените проекти и издадено разрешение за строеж №5514 от 22.11.1984. на РНС „Девети Септември” отдел „Архитектура и благоустройство”, от което е видно, че на Ч.Ч. се позволява да направи пристройка – вилна сграда към съществуваща вилна сграда в кв. 20-VІІІ кв. С. с квадратура 57.50 кв.м., етажи – 2 броя и жилища-1 брой.

С оглед изложеното, съдът приема, че по отношение на изградения от Ч.Ч. първи етаж от процесната жилищна сграда собствеността върху нея не е преминала в патримониума на ищците, като приращение по силата на закона – чл. 92 от ЗС. Ето защо ищците не  могат да се легитимират като титуляри на правото на собственост върху първия етаж, нито към датата на подаване на исковата молба, нито към момента на приключване на устните състезания по делото.

По отношение на приземния етаж: То от допуснатата съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като неоспорена от страните, се установи, че това не е етаж, а мазе. Независимо от това, за него ищците също не успяха да проведат пълно и главно доказване, че притежават право на собственост.

Поради липсата на първата от кумулативно изискуемите предпоставки, за да бъде уважен иска на ищците по чл. 108 от ЗС, съдът е безпредметно да обсъжда наличието на останалите. Предявеният от тях ревандикационен иск по отношение на приземен и първи етаж следва да бъде отхвърлен.

По отношение на втори и трети жилищен етаж:

По делото няма доказателства за учредяване право на строеж от собствениците на земята за построяването на втори и трети етаж в изискуемата писмена форма с нотариална заверка на подписите. В този смисъл неоснователно се явява позоваването на ответника Ч.Ч. на положените върху архитектурен проект, заверен от РНС, подписи на собствениците, тъй като същите не са нотариално заверени. Следователно този техен акт не би могъл да има вещно-прехвърлителен ефект за учредяване право на собственост. Поради това, съдът следва да разгледа, направеното от ответника Ч.Ч. при условие на евентуалност възражение, че е придобил по давност въпросните два етажа, като за начало на давността е посочил годината 1986г. На първо място, по делото не се спори, че към този момент тези два етажа не са били узаконени. Следователно към този момент те представляват незаконен строеж, който не може да бъде годен обект на право на собственост. С оглед на това ответникът не би могъл да ги придобие въз основа на давностно владение.

На следващо място, по делото се установи, че с Акт №84/22.08.2003г., издаден от главния архитект на район „Витоша”, тези два етажа са били узаконени на името на Ч. П. Ч., на основание чл. 226 от ЗУТ. Установява се, че с влязло в сила решение №3682 от 22.07.2011г. на Административен съд С.-град по д. №3246/2010г. горецитираният акт за узаконяване се е превърнал в стабилен административен акт. Видно от приложеното решение на Административен съд С.-град, настоящите ищци са участвали като заинтересовани страни в административното производство, в което съдът е приел, че е налице законосъобразен административен акт, издаден на 22.08.2003г. Следователно по отношение на ищците посоченото решение има установително действие и настоящият граждански съд не би могъл да се произнася по законосъобразността на Акта за узаконяване №84/22.08.2003г. Поради това, настоящият съдебен състав приема, че неправилно е било открито производство по оспорването му и допусната графологическа експертиза, която съдът не следва да обсъжда, тъй като същата се явява ирелевантна за спора.

От изложеното, съдът приема, че считано от датата на влизане в сила на Акта за узаконяване на строежа е започнал да тече давностния срок в полза на ответника. По делото липсват доказателства на коя дата този акт е влязъл в законна сила. От решението на Административния съд-С.-град, цитирано по–горе, се установява, че за такава се приема датата: 13.12.2004г. По делото не се спори, че ответникът упражнява фактическа власт върху пристроеното, като същият поддържа, че е добросъвестен владелец. Настоящият състав на СГС счита, че ответникът не е добросъвестен владелец, тъй като актът за узаконяване на сградата не е акт, който може да прехвърли собственост и в този смисъл не е основание за установяване на добросъвестно владение по смисъла на чл. 70, ал.1 от ЗС. На следващо място, към датата на подаване на исковата молба в съда /22.03.2010г./, който е релевантният момент, не е изтекъл и предвиденият в закона 10-годишен срок за владение при недобросъвестен владелец. Не без значение е и фактът, че през периода на упражняване на фактическа власт от страна на ответника, същата е била смущавана от ищците, съобразно представените по делото доказателства, а именно: нотариална покана от 07.06.2004г. 

Поради изложеното, съдът приема, че ответникът не доказа, че владее процесните два етажа на основание годно да го направи собственик. Този извод не се променя от представения нотариален акт №55, том І, рег. №1421, дело №32 от 21.03.2002г., с който Ч.Ч. е признат за собственик на втори и трети жилищен етаж по давностно владение, тъй като незаконните строежи не могат да бъдат годен обект на правото на собственост. В този смисъл, от събраните доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че е оборена доказателствената сила на констативния нотариален акт.

Предвид приетото, изградените втори и трети етаж от процесната жилищна сграда са станали собственост на ищците по силата на приращението - на основание чл. 92 от ЗС. Следователно е налице активна материално-правна легитимация на ищците по предявения от тях ревандикационен иск. По делото не се спори, че и тримата ответници упражняват фактическа власт върху процесните етажи.

С оглед изложените съображения, искът с правно основание чл. 108 от ЗС по отношение на втори и трети етаж от процесната жилищна сграда се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен – съдът ще следва да признае ищците за собственици на 1/2 идеална част от втори и трети етаж и да осъди ответниците да предадат владението върху целия втори и трети етаж.

Съдът, преценявайки релевантните за спора обстоятелства, намира, че не следва да обсъжда останалите представени по делото писмени доказателства, тъй като от тях не се установяват относими към предмета на спора факти.

Предвид уважаване на предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС, то съдът ще следва да отхвърли предявеният от ответника инцидентен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК като неоснователен.

На основание чл. 537, ал.2 от ГПК съдът ще следва да отмени констативния нотариален акт №55, том І, рег. №1421, дело №32 от 21.03.2002г. в частта за втори и трети жилищен етаж.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответниците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените по делото разноски, съобразно уважената част от исковете, а именно: 2 334 лв.           

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ищците дължат на ответниците разноски, съобразно отхвърлената част на исковете, а именно: 1223лв.

Воден от горните мотиви, СГС, 19 състав

 

                                         Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ, предявеният от А.Я.Б., ЕГН: ********** и Д.К.Б., ЕГН:**********, съдебен адрес:***, чрез адв. М. против Ч. П. Ч., ЕГН: **********, Й.Г.Ч., ЕГН: **********, П.Ч.Ч., ЕГН:********** и тримата с адрес: гр. С., кв. С., ул. „П.” №**, ет.* иск с правно основание чл. 108 от ЗС за осъждане на тримата ответници да предадат на ищците владението върху подземен етаж с площ от около 60 кв.м., състоящ се от котелно и мазе и първи етаж с площ от около 60 кв.м. състоящ се от две стаи, кухня, антре и баня-тоалетна с граници: от три страни дворно място и първи етаж, собственост на П.П. Ч. от триетажна жилищна сграда, пристроена непосредствено зад лицевата жилищна сграда, която е съсобствена между ищците и П.П. Ч., находяща се в УПИ ХIII-457 в кв. 20, в гр. С., кв. С., ул. "П." №28, като неоснователен.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 от ЗС  по отношение на Ч. П. Ч., ЕГН: **********, Й.Г.Ч., ЕГН: ********** и П.Ч.Ч., че А.Я.Б., ЕГН: ********** и Д.К.Б., ЕГН:**********, са съсобственици на 1/2 идеални части от втори етаж с площ от около 60 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, антре, баня-тоалетна с граници: от три страни дворно място и втори етаж собственост на А.Я.Б. и Д.К.Б. и от трети етаж с площ от около 60 кв.м., намиращ се в подпокривното пространство от триетажна жилищна сграда, пристроена непосредствено зад лицевата жилищна сграда, която е съсобствена между ищците и П.П. Ч., находяща се в УПИ ХIII-457 в кв. 20, в гр. С., кв. С., ул. "П." №** и ОСЪЖДА Ч. П. Ч., ЕГН: **********, Й.Г.Ч., ЕГН: **********, П.Ч.Ч. да им предатат фактическата власт върху втори и трети етажи от триетажна жилищна сграда, пристроена непосредствено зад лицевата жилищна сграда, която е съсобствена между ищците и П.П. Ч., находяща се в УПИ ХIII-457 в кв. 20, в гр. С., кв. С., ул. "П." №**.

ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал.2 от ГПК констативен нотариален акт №55, том І, рег. №1421, дело №32 от 21.03.2002г. в частта за втори и трети жилищен етаж от триетажна жилищна сграда, пристроена непосредствено зад лицевата жилищна сграда в гр. С., кв. С., ул. "П." №**.

ОТХВЪРЛЯ, предявеният от Ч. П. Ч., при условията на чл. 212 от ГПК инцидентен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, с който да се признае за установено, че Ч. П. Ч. е придобил собствеността върху втори етаж с площ от около 60 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, антре, баня-тоалетна с граници: от три страни дворно място и втори етаж собственост на А.Я.Б. и Д.К.Б. и върху трети етаж с площ от около 60 кв.м., намиращ се в подпокривното пространство от триетажна жилищна сграда, пристроена непосредствено зад лицевата жилищна сграда, която е съсобствена между ищците и П.П. Ч., находяща се в УПИ ХIII-457 в кв. 20, в гр. С., кв. С., ул. "П." №28 на основание давностно владение.

ОСЪЖДА Ч. П. Ч., ЕГН: **********, Й.Г.Ч., ЕГН: **********, П.Ч.Ч. ДА ЗАПЛАТЯТ НА А.Я.Б., ЕГН: ********** и Д.К.Б. сумата от 2334лв. /Две хиляди триста тридесет и четири лева/, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА А.Я.Б., ЕГН: ********** и Д.К.Б., на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ДА ЗАПЛАТЯТ НА Ч. П. Ч., ЕГН: **********, Й.Г.Ч., ЕГН: **********, П.Ч.Ч. сумата от 1223лв. /Хиляда двеста двадесет и три лева/.

Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните.

                       

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: