Разпореждане по дело №92/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С присъда № 49/16.06.2009 г., постановена по НОХД № 413/2009 г., Кърджалийският районен съд е признал Л. Ю. Р. от с.Ч. С., обл.К., за виновен в това, че на 10.02.2009 г. в с.Ч. С., обл.К., причинил на З. А. Н. от с.Ч. С., обл.К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната лакетна кост в средната й трета, довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка, поради което и на основание чл.129, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.54 от НК, го е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 /три/ години. Осъдил е също подсъдимия Л. Ю. Р. да заплати на З. А. Н., сумата в размер на 2200 лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.02.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски за адвокат в размер на 300 лева, като е отхвърлил гражданския иск за разликата и до пълния му предявен размер от 5000 лв., като неоснователен.

Районният съд е осъдил също така, подсъдимия Л. Р. да заплати по сметка на РС-К. направените по делото разноски в размер на 120 лева и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 88 лева.

Недоволни от така постановената присъда са останали подс.Л. Ю. Р. и пострадалия, конституиран като граждански ищец и частен обвинител З. А. Н..

В жалбата на подс.Р. се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че не е извършил престъплението, за което бил осъден. На 10.02.2009 г. преди да бъде извършено инкриминираното, подсъдимият бил ударен с брадва по главата от св.М. Н., от който удар припаднал за около 10 минути и загубил много кръв. След като се съвзел, станал и отишъл до оградата на двора на З. Н., където били съпругата му и синът му, като извикал на последния да пусне брадвата, която дърпал, след което св.М. Н. пуснал брадвата. Съпругата му и синът му отишли при него, като и двамата били в кръв и го завели вкъщи, а след това в болница. Подсъдимият твърди, след нанесения му удар с брадва по главата трудно се придвижвал и нямал сили, а и физическата възможност да стори това, което описвали свидетелите З. и М. Н.. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

В жалбата на З. Н., подадена чрез повереника й – А.Б., се твърди, че присъдата е неправилна, тъй като наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо, както е и несправедливо занижено присъденото обезщетение. От събраните доказателства се установявало, че подсъдимият безпричинно нанесъл побой на пострадалата З. Н., като й причинил една средна и няколко леки телесни повреди. Моли съда, да увеличи размера на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода”, както и да увеличи размера на присъденото обезщетение на пострадалата за причинените й болки и страдания. В съдебно заседание жалбодателят Л. Р. лично и чрез пълномощника си – А.Ш., оспорва жалбата на З. Н. и поддържа жалбата си, като моли същата да бъде уважена. Алтернативно моли, ако не се възприемат доводите за невиновността на подсъдимия, то да се измени квалификацията на деянието от чл.129 от НК, на такова по чл.132, ал.1 от НК, с прилагане на чл.78а от НК. Моли да се намали и размера на присъденото обезщетение.

Жалбодателят З. Н. не се явява в съдебно заседание. Повереникът й – А.Б. представя писмено становище, в което сочи, че оспорва жалбата на подсъдимия, поддържа жалбата на З. Н. и моли същата да бъде уважена. Прокурорът от О. П. – К. счита и двете жалби за неоснователни и моли съда да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционната присъда.Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателите, констатира:Първоинстанционния съд е събрал всички поискани от страните доказателства и е изяснил напълно делото от фактическа страна, поради което и не се налага събиране на нови доказателства от настоящата инстанция. Районният съд е възприел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Л. Ю. Р. е роден на 16.02.1946г. в с.С., обл.К., живущ в с.Ч. С., обл.К., български гражданин, с основно образование, женен, безработен, неосъждан, с добри характеристични данни по местоживеене.

На 10.02.2009 г., около 18.00 часа, в землището на с. Ч. С., община К. подсъдимият Л. Ю. Р. от същото село се връщал с кравите си от паша, когато св. З. А. Н. го пресрещнала. Последната обвинявайки подсъдимия Р., че отново кравите му влизали в градината им му казала да си ги прибира, като започнала да хвърля камъни. Подсъдимият Л. Р. напсувал св.З. Н. и я отблъснал с тоягата си. Св. Н. паднала на земята. Към тях се приближил съпругът на св. З. Р.- св.М. Н. и между последните от една страна и подсъдимият Р. от друга се разразил спор относно мястото на пашуването на животните на последния, който проблем датирал от години. При разразилия се скандал св.М. Н. издърпал дървената тояга, която се намирала в ръцете на подсъдимия Л. Р. и с нея го ударил в задната част на лявата половина на теменната област на главата. От удара подсъдимият Р. паднал на земята. Св. З. Н. побутнала последния и след като се убедила, че е жив, заедно със съпруга си тръгнали към дома си. По това време недалеч от мястото на събитието се намирала св. К. А. Ю. от същото село, която видяла подсъдимия Р. паднал на земята като до него били свидетелите М. Н. и св.З. Н., които си тръгнали и го оставили там. Св. К. Ю. веднага отишла до къщата на подсъдимия и съобщила за това на съпругата му-Г. Ф. Р., където бил и синът му Т. Л. Р., който тръгнал към пасището. Междувременно подсъдимият Л. Р. успял да стане от земята и тръгнал към дома си в с. Ч. С., община К.. По пътя го пресрещнал сина му- св. Т. Р.. Подсъдимият Р. го помолил да го закара в болницата, но той оставил баща си на улицата и се отправил към къщата на св. З. Н. и св.М. Н.. В около 18.30 часа, в двора на последните пристигнал св.Т. Р. с цел да потърси от тях сметка за причиненото на баща му- подсъдимия Л. Р.. Виждайки св. З. Н., св.Т. Р. посегнал с дървена пръчка да я удари, но действията на св.Т. Р. били забелязани от св.М. Н., който го избутал и последният паднал на земята, след което двамата продължили да се саморазправят. Св. Н. тогава държал брадва, която св. Т. Р. успял да изтръгне от ръцете му. Не след дълго, в двора на свидетелите З. Н. и М. Н. пристигнала Г. Р.- майка на св. Т. Р., която се опитала да раздели сина си и св.М. Н.. Тогава в двора на свидетелите З. Н. и М. Н. влязъл и подсъдимият Р.. С дървена тояга подсъдимият Л. нанесъл удари по главата на св.З. Н.. Последната вдигнала дясната си ръка към главата и в този момент подсъдимият Р. й нанесъл по- силен удар с тоягата в областта на дясната лакетна кост. След това подсъдимият Л. Р. и свидетелите Г. Р. и Т. Р. напуснали двора на свидетелите М. и Зайра Н.. От нанесения удар ръката на св.З. Н. се подула. Последната посетила ЦСМП- Г.К., където й съобщили, че лакетната кост на дясната й ръка била счупена.

От Съдебно- медицинско удостоверение №50/17.02.2009г., издадено от съдебен лекар и от заключението на вещото лице изготвило Съдебномедицинска експертиза по писмени данни №31/2009г., се установява, че на З. Н. били причинени: две разкъсно- контузии рани на главата, кръвонасядане на лицето, счупване на дясната лакетна кост в средната и трета. Описаните увреждания били получени при действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет. Според същото заключение възможно било всички увреждания на З. Н. да са възникнали при удар с тояга. Счупването на дясната лакетна кост е довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка за около два месеца, при обичаен ход на оздравителния процес. Разкъсно- контузиите рани на главата довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите описани травматични увреждания причинили болка и страдание.

Видно от Съдебно-медицинско удостоверение №47/10.02.2009г. при прегледа на Л. Р. били установени: разкъсно- контузна рана, кръвонасядания и охлузвания на кожата на главата, лицето и крайниците; сътресение на мозъка, счупване на черепния свод. Разкъсно-контузната рана на главата с подлежащо счупване на черепния свод представлява нараняване, което прониква в черепната кухина /средна телесна повреда/. Според същото, разкъсно- контузната рана на главата и сътресението на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите описани травматични увреждания причинили болка и страдание. Описаните увреждания били получени при действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет и било възможно да са настъпили така както съобщава освидетелстваният.

Видно от Съдебно- медицинско удостоверение №48/16.02.2009г. при прегледа на Г. Р. били установени: разкъсно- контузии рани, кръвонасядания и охлузвания на кожата на главата и крайниците. Разкъсно-контузните рани на главата довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите описани травматични увреждания причинили болка и страдание. Описаните увреждания били получени при действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет и било възможно да са настъпили така както съобщава освидетелстваният.

Видно от Съдебно- медицинско удостоверение №46/16.02.2009г. при прегледа на Т. Л. Р. били установени: разкъсно- контузна рана, кръвонасядания и охлузвания на кожата на главата, лицето, гръдния кош, поясната област и крайниците. Разкъсно- контузната рана на главата довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите описани травматични увреждания причинили болка и страдание. Описаните увреждания били получени при действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет и било възможно да са настъпили така както съобщава освидетелстваният.

Видно от Съдебно- медицинско удостоверение №49/17.02.2009г. при прегледа на М. А. Н. били установени: разкъсно- контузна рана, оток, кръвонасядания и охлузвания на кожата на главата и дясната ръка. Разкъсно- контузната рана на главата довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите описани травматични увреждания причинÞли болка и страдание. Описаните увреждания били получени при действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет и било възможно да са настъпили така както съобщава освидетелстваният.

При така възприетата фактическа обстановка, първоинстанционния съд е приел, че подсъдимият Л. Р. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, а именно: на 10.02.2009 г. в с.Ч. С., обл.К., причинил на З. А. Н. от с.Ч. С., обл.К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната лакетна кост в средната й трета, довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка. Посочил е, че описаната фактическа обстановка се възприема въз основа на приобщените по делото доказателства, като е извършил подробен и задълбочен анализ на същите, като при противоречивите такива е изложил съображения защо възприема едни, а други отхвърля. Съдът е посочил също обективните и субективните признаци на извършеното престъпление, а също и защо не е възприел направения довод за преквалификация на деянието по чл.132, ал.1 от НК. Приел е, че обществената опасност на деянието е типична за престъплението, предвид засегнатите обществени отношения, свързани с телесната неприкосновеност на човека, като е отчел и укоримо от страна на З. Н. и М. Н. поведение, въпреки извиненията на последния. Обсъждайки обществената опасност на подсъдимия е посочил, че като смекчаващи отговорността му обстоятелства отчита – чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни, а като отегчаващо – липсата на критичност към извършеното. При тези данни е преценил, че следва да наложи на подсъдимия Л. Р. предвиденото наказание „лишаване от свобода” в минимален размер, предвид конкретните обстоятелства, а именно за срок от 3 /три/ месеца, като с оглед наличието на предпоставките за приложението на института на условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК, е приел, че следва да бъде отложено изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

При постановяване на обжалваната присъда и мотивите към нея, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. С присъдата съдът е осъдил подс.Л. Р. на наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, а в мотивите си е посочил, че следва да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в минимален размер, а именно за срок от 3 /три/ месеца. Това противоречие прави неясна волята на съда, какво наказание в крайна сметка е наложено на подс.Л. Р. – една година или три месеца „лишаване от свобода”. Или, налице са противоречия в диспозитива и мотивите на обжалваната присъда относно размера на наложеното на подсъдимия Р. наказание. Посоченото несъответствие представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като ограничава и накърнява правото на защита на страните, подсъдимия, гражданския ищец и частен обвинител, и прокурора, да разберат какво точно наказание е наложил съда и съответно, ако са недоволни да го обжалват и/или протестират. При това несъответствие е невъзможно и въззивната инстанция да направи преценка за справедливостта на наложеното наказание, каквито доводи са изложени и в двете въззивни жалби, описани по-горе в решението.

Предвид изложеното по-горе настоящата инстанция не следва да извършва преценка на правилността на обжалваната присъда по същество, респ. в тази връзка да обсъжда доводите на жалбодателите.

Прочие, с оглед допуснатото на съдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила, обжалваната присъда следва да бъде отменена изцяло, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Водим от изложеното, и на основание чл.334, т.1, във вр. с чл.335, ал.2, във вр. с чл.348, ал.3, т.1 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА изцяло Присъда № 49/16.06.2009 година, постановена по НОХД № 413/2009 година по описа на Кърджалийския районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.