№ 62
гр. К., 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно
наказателно дело № 20211850200113 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на Н. СТ. Т., ЕГН ********** от гр. С., против
Електронен фиш серия К № 4319363, издаден от ОД на МВР С., с което на основание чл.
182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400
лева.
Жалбоподателят оспорва издадения ЕФ, като го счита за незаконосъобразен,
неправилен, неоснователен и постановен в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Твърди се недоказаност на нарушението и несъбиране на доказателствата по
съответния ред, че не е описано мястото на нарушението, че липсва снимка, че липсва
приспадане на толеранс. Твърди те неяснота по въпроса за поставянето на знак за началото
на населеното място, че е налице нарушение при измерването относно съотношението
между разстояние до автомобила и разстояние до средата на платното за движение, в
какъвто смисъл счита, е налице нарушение на изискванията за настройки и за неточност на
измерването. Твърди се неподписване на протокола от лицето, извършило измерването, че
липсва описание по часове на цялата смяна на това лице, като се навежда съмнение за
съставяне на протокола за нуждите на делото и поради липса на входящ номер. Твърди се
непълнота що се отнася до дневника за обработка на данните от АТСС, както и данни за
оправомощените лица да извършват тази дейност. Счита за недоказано издаване на ЕФ от
компетентно лице.
Иска отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателя не се се явява. Представя писмено становище с
1
посочените аргументи и твърдения.
Въззиваемата страна – ОД на МВР С. не изпраща представител. С допълнително
писмено изложение, представено в хода на съдебното следствие от упълномощен
представител се иска отхвърляне на жалбата и потвърждаване на ЕФ. Прави се възражение
за прекомерност на насрещно искане за разноски. Иска се присъждане на разноски в
минимален размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, като
съдът приема, че е подадена в законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, след като
от ИС АИС АНД, поддържана от МВР е отбелязано връчване на ЕФ на 25.01.2021 г., докато
жалбата е заведена в регистратура на ОД на МВР на 05.02.2021 г.
По същество е неоснователна.
Обжалвания ЕФ е издаден на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в съответната
утвърдена бланка /съгласно приложена заповед на министъра на вътрешните работи/, след
като с Автоматизирано техническо средство или система – АТСС, конкретно в случая
мобилна система ARH CAM S1, с № 11743с1, на 15.02.2020 г. в 17.10 часа, в гр. Г., ул.
„С.ш.“ срещу дом № 51 с посока гр. Г., е заснет автомобил марка/модел „Тойота Аурис“ с
рег. № СВ **** РТ, докато същият се е движил със скорост от 83 км.ч., при ограничение на
скоростта от 50 км.ч. /населено място, сигнализирано с ПЗ Д11/.
Нарушението е квалифицирано в ЕФ като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
С обжалвания ЕФ на жалбоподателя, в качеството му на управител на търговското
дружество - собственик на конкретното МПС /налице е справка за регистрацията на
конкретното МПС, както и справка от ТР/, е наложено административно наказание „глоба в
размер на 400 лева на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като е отчетено, че
превишението на разрешената скорост е с 33 км.ч., а са приспаднати 3 км.ч. от отчетената
скорост на конкретното МПС, представляващи допустима грешка на при измерване на
скорости до 100 км.ч., съгласно протокола за последваща проверка на АТСС.
Извън посоченото конкретно правно основание обжалвания ЕФ е издаден на
основание веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, а именно
снимка, съдържаща освен заснето МПС с посочения рег. №, така и дата, час и място /чрез
координати/ на заснемането, данни за наложеното в района ограничение, измерената скорост
на движение на МПС, а така също и данни за настроените параметри на АТСС, отнасящи се
до заснемането - посока, трафик и режим. По несъмнен начин посоченото веществено
доказателство, ведно със справката за регистрация дава основание за извод, че автомобила,
собственост на жалбоподателя се е движил на посочената дата и място, и в посочената
посока със скорост, надхвърляща максимално разрешената в района, така както са отразени
тези данни в обжалвания ЕФ.
Няма основание за съмнение и в установените конкретните стойности на скоростта, с
2
която се движило МПС-то, собственост на жалбоподателя на посочената дата и час, след
като тези обстоятелства, както и снимката са заснети/установени/регистрирани с посочената
АТСС, която е одобрен тип техническо средство, преминало необходимия последващ
контрол, съгласно представените удостоверение и протокол за тези обстоятелства.
Всички параметри за конкретното движение, дата, място, ограничение, скорост и
конкретно МПС са отразени в обжалвания ЕФ по начин, напълно идентичен с данните от
приложената снимка, справката за регистрация на МПС, както и протокола, съставен на
основание чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, от който се установява, конкретното място от републиканската
пътна мрежа, където е заснето нарушението.
Налице е протокол за използване на АТСС, в който е отразено използването му на
конкретното място на 15.12.2020 г. от служител на ОД на МВР С., в който е отбелязано
словесното описание на мястото на извършване на нарушението, както и отразено в ЕФ, а
именно гр. Г., ул. „С.ш.“ срещу дом № 51, в който участък е налице общо ограничение на
скоростта на движение, а именно до 50 км.ч., въведено с пътен знак Д 11 за начало на
населено място.
Неоснователни са наведените от жалбоподателя съмнение относно точното място на
заснемане на нарушението. Макар и в Община Г. да няма точни данни за решение на ОС за
поставянето на знак Д 11, без съмнение представената от общината скица, както и
останалите доказателства дават основание за извод, че конкретното място и отбелязания дом
№ 51 се намират в населеното място гр. Г., за който район е в сила общото ограничение по
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за движение със скорост до 50 км.ч. в населено място. Мястото на
измерването е посочено правилно и предвид категоричното заключение на вещото лице по
допуснатата съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице е обозначило местата, на
които са се намирали техническото средство и заснетия автомобил. Категорично е
заключението, че в конкретния случай настройването и работата на техническото средство
съответстват на изискванията, посочени в ръководството за експлоатация и
характеристиките на системата, предвид което съдът намира за неоснователни твърденията
на жалбоподателя за недоказване на точното място на нарушението и незаконосъобразно
установяване на правилата за движение в района, тъй като макар и да няма данни за
решението за поставяне на знак Д11, населеното място според т. 49 от § 6 на ДР на ЗДвП
изрично определя, че това е застроена със сгради територия, означена с пътни знаци, което
обстоятелства са налице в случая.
Не са налице нередовности и във връзка с направеното от техническото средство
измерване. Неизвестно от къде жалбоподателя посочва, че в заключението си вещото лице е
определило разстоянието от техническото средство до средата на платното за движение.
Такова изчисление няма в заключението на вещото лице, а цитираните изисквания от
ръководството следва да се разглеждат комплексно – във връзка с останалите
характеристики на техническото средство, след като именно относно цитираното от
3
жалбоподателя изискване за определено минимално съотношение между разстоянието от
техническото средство до центъра на лентата за движение и разстоянието до превозното
средство, което се заснема е посочено, че при неспазване на изискването за това минимално
съотношение 1:10 то системата няма да отчете валидни резултати от измерването и
преминаването не се записва, докато в случая имаме заснето и записано преминаване на
автомобил с рег., което е заснето от системата и са отчетени неговото местоположение и
скорост на движение.
Неоснователни са твърденията за създаване на документ за нуждите на
производството, след като ежедневната форма на отчет е тип бланка в която отразяването на
24-часова смяна е част от бланката, а практически в страната не се полага труд в
продължение на 24 часа и цитирания отчет е само за действията на лицето Б.Б., който е
преминал успешно обучение за работа с конкретната система за контрол на скоростта, в
каквато насока е представен сертификат. Налице е протокол за използване на техническото
средство на конкретното място, в който са посочени параметрите на настройки и протокола
е подписан от лицето Б.Б., поради което са неоснователни оплакванията на жалбоподателя и
в тази насока.
Остават неизвестни какви са основанията за изразеното от жалбоподателя съмнение
за лицата, оправомощени да извършат обработката на данните от АТСС, както и
конкретното лице, което е обработило данните от 15.12.2020 г., след като това са въпроси,
отнасящи се до вътрешната организация на дейността на контролните органи, без да са
налице каквито и да е данни, даващи основание за съмнение, че по някакъв начин тази
дейност е в разрез със изискванията на закона и че се отразява на основните факти в
конкретния случа.
Неоснователно е оплакването за неустановяване дали ЕФ е издаден от компетентно
лице. На първо място ЕФ не се издава от лице, а от административна структура на
Министерство на вътрешните работи в зависимост от мястото на нарушението.
Спецификата на ЕФ като форма, в която се осъществява административно-наказателната
отговорност при конкретни нарушения и начин на установяването им, определя липсата на
конкретен издател, в какъвто смисъл въпроса за компетентността може да бъде отнесен
единствено към въпроса за местната компетентност на съответната структура на МВР по
осъществяване на контрол за спазване на правилата за движение.
При тези обстоятелства, установени по несъмнен начин от приобщените писмени
доказателства – ЕФ, Протокол за последваща проверка, удостоверение за одобрен тип,
заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. ведно с образец, заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. ведно
с образец, снимка /неправилно приобщена от съда като писмено доказателство, а не като
веществено/, протокол за използване на АТСС, справка регистрация на МПС, справка АИС
АНД при МВР, скица от Община Г., заключение по съдебно-техническа експертиза,
техническо описание и ръководство за експлоатация на АТСС, ежедневна форма на отчет,
сертификат и справка от ТР съдът намира, че подадената жалба е неоснователна.
4
Правилно и законосъобразно ЕФ е съставен срещу жалбоподателя, след като е вписан
като управител на търговското дружество собственик на конкретното ПС - автомобил
марка/модел „Тойота Аурис“ с рег. № СВ **** РТ, заснето при движение на 15.12.2020 г., в
17.10 часа в Г., ул. „С.ш.“ срещу дом № 51 с посока гр. Г., със скорост превишаваща с 33
км.ч., максимално разрешената от 50 км.ч. за движение н населеното място, установена с
пътен знак Д11, като посочените обстоятелства са установени по несъмнен начин и
осъществяват състава на нарушение на правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
установяващи забрана за водача на пътно превозно средство, при избиране скоростта на
движение в населено място да превишава стойността от 50 км.ч.
Законосъобразно е определено и конкретното административно наказание, след като
разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда, че водач, който превиши
разрешената скорост извън населено място, се наказва с глоба 400 лв. за превишаване от 31
до 40 км.ч.
Предвид изхода от делото следва да бъдат присъдени разноски в полза на АНО, а
именно сумата от 80 лева, представляваща минималното, предвидено в чл. 27е от Наредба
заплащане на правната помощ /макар и съдът да не е обвързан с минималния размер,
предвиден в посочената разпоредба/.
В полза на съда следва да бъдат присъдени направените разноски за възнаграждение
на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, на основание чл. 84 от
ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 3 от НПК, в каквато насока е и Тълкувателно решение № 3 от
8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК, поради което и предвид изхода от делото
жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата от 195 лева.
Предвид всичко изложено и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4319363, издаден от ОД на МВР
С., с който на Н. СТ. Т., ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лева за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Н. СТ. Т., ЕГН ********** да заплати по сметка на ОД на МВР С.
сумата от 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. СТ. Т., ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд К.
сумата от 195 /сто деветдесет и пет/ лева за направените разноски за възнаграждение на
вещо лице.
Решението може да се обжалва от пред Административен съд С.-област в
14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.
5
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и въззиваемата страна.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6