№ 5954
гр. София, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Ю.я С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20231100506871 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №2386/17.02.2023г., постановено по гр.д. №43477/2022г. по
описа на СРС, 128 състав, е осъдена Столична Община да заплати на С. Б. Х.
сумата от 17 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
инцидент, настъпил на 07.03.2021г. на тротоара пред вх.В на бл.414 в ж.к.
„Дружба 2“ в гр. София, ведно със законната лихва от 07.03.2021г. до
окончателното плащане, като е отхвърлен искът за разликата до пълния
предявен размер от 20 000 лева. Осъдена е Столична Община да заплати на С.
Б. Х. сумата от 440 лева, представляваща обезщетение за причинени на
ищцата неимуществени вреди от същия инцидент – заплатени медицински
услуги за рехабилитация и лечение на счупен зъб, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 11.08.2022г., до окончателното
изплащане на дължимото, като е отхвърлен искът за разликата до пълния
предявен размер от 1479,30 лева и претенцията за закупуване на нови очила.
Осъдена е Столична Община да заплати на С. Б. Х. сумата от 2061,66 лева,
представляваща разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.
1
Осъдена е С. Б. Х. да заплати на Столична Община сумата от 103,43 лева,
представляваща разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.
Подадена е въззивна жалба от ответника в производството Столична
Община, чрез юрисконсулт В.М., срещу решението в частта, с която
предявените искове са уважени. В жалбата се излагат оплаквания, че
решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по недопустим иск,
а при условията на евентуалност – неправилно и незаконосъобразно. Счита, че
не са доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на Столична
Община по чл.49 от ЗЗД. Не бил доказан механизма на настъпване на
твърдения от ищцата инцидент. При условията на евентуалност оспорва
размера на присъденото обезщетение, като счита същия за завишен. Не било
отчетено бързото завръщане на ищцата в социалната среда и
непродължителния период, в който болките са били най-силни. Поради
изложеното моли решението да бъде обезсилено като недопустимо, и при
условията на евентуалност да бъде отменено и да бъде намален размерът на
присъденото обезщетение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор от насрещната
страна С. Б. Х., чрез пълномощника адв. Ю. С., с който жалбата се оспорва и
се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение в осъдителната му
част. Механизмът на настъпване на увреждането бил установен от
показанията на разпитаните по делото свидетели, които се подкрепяли от
представената медицинска документация и от заключението на СМЕ.
Подадена е насрещна въззивна жалба от ищцата С. Б. Х., чрез
пълномощника адв. Ю. С., срещу решението в отхвърлителната му част.
Счита, че при определяне на размера на обезщетението първоинстанционният
съд не е обсъдил обстоятелството, че вещото лице е дало заключение, че
белезите, болките и неудобствата от травмирания зъб и устна, и травмата на
ръката са трайни и ще остане постоянно усещане за дискомфорт и болка.
Освен това при определяне на размера на обезщетението
първоинстанционният съд не съобразил настъпилата в страната голяма
инфлация, която била ноторен факт, ненуждаещ се от доказване. Били
представени доказателства за извършени разходи за закупуване на
диоптрични очила – фактура и касов бон, поради което неправилно
първоинстанционният съд приел, че нямало доказателства за извършено
2
плащане. Поради изложеното моли решението да бъде отменено в
обжалваната му отхвърлителна част и да бъде постановено друго, с което
предявените искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди
да бъдат уважени изцяло.
Насрещната страна Столична Община, чрез юрисконсулт Т. С., оспорва
жалбата по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК и моли за потвърждаване на
решението в отхвърлителната му част. Счита, че първоинстанционният съд е
съобразил СМЕ, според която възстановяването на извършените дентални
манипулации е приключило в срок от 5 дни, като не се очакват дълготрайни
последствия върху физическото здраве на ищцата. В доклада по делото не
била отделена като общоизвестен факт високата инфлация, и липсвало
възражение на насрещната страна докладът да бъде допълнен в този смисъл.
Освен това инфлацията нямало как да бъде ноторен факт, тъй като същата се
определяла по различна методика и се изчислявала за определен период от
време.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и са процесуално допустими.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и
правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния
съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК), с изключение на
изводите във връзка с претърпените от ищцата имуществени вреди във връзка
с процесния инцидент, изразяващи се в разходи за закупуване на очила. Във
3
връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави
и следното:
Пред Софийски районен съд са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.49 за обезщетяване на имуществени
и неимуществени вреди от непозволено увреждане.
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти: 1) възлагане на друго лице – изпълнител,
извършването на определена работа, 2) осъществен фактически състав по чл.
45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите
елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на
възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с него.
В конкретния случай са установени по делото в съвкупност
предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на ответника по делото
– Столична Община.
Установява се от събраните по делото доказателства, че на 07.03.2021г.
ищцата е паднала, тъй като се е спънала в стърчащо от земята желязо,
вървейки по тротоара пред вх.В на бл.404 в ж.к. „Дружба 2“, гр. София,
вследствие на което е получила следните травматични увреждания:
разкъсване на сухожилието на повдигащия мускул на петия пръст на лявата
ръка, счупване на първата фаланга на петия пръст на лявата ръка, както и
избит първи горен ляв зъб,
Според разпоредбата на §1, т.1 от ДР на ЗП "Път" е ивицата от земната
повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и
пешеходци и отговаря на определени технически изисквания. Легалната
дефиниция на "тротоар" е дадена в § 6, т. 6 от ЗДвП, разпоредбата на която
предвижда, че тротоар е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка
надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена
4
само за движение на пешеходци. Тротоарите са част от пътното платно по
смисъла на § 6, т. 7 от ЗДвП, според която пътното платно е общата широчина на
банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на платното за
движение. Съгласно § 6, т. 1 от ЗДвП, път е всяка земна площ или съоръжение,
предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни
средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.
Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата във вр. с чл.3, ал.2, т.1
Закона за общинската собственост във вр. с §7, ал.1, т.4 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация общинските пътища са общинска
публична собственост. Именно това е и основанието на законодателят да
възложи на общините задължение по тяхното изграждане, ремонт и
поддържане – чл. 31 от Закона за пътищата. Посочената разпоредба
предвижда, че изграждането, ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществяват от общините. С тази законова разпоредба на
общината като юридическо лице е вменено задължението да поддържа
общинската пътна мрежа, разглеждана като съвкупност от посочените
елементи в състояние, отговарящо на изискванията на движението, което
означава отстраняване на всяка настъпила неизправност на настилката, която
създава опасност за пешеходците.
Доколкото ответникът е юридическо лице, съдът намира, че неговата
отговорност може да бъде ангажирана на основание чл. 49 от ЗЗД.
Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има
обезпечително-гаранционна функция. В процесния случай съдът намира, че
по делото безспорно се доказа, че длъжностните лица от администрацията на
ответника са бездействали при изпълнението на задълженията им по чл. 31 от
ЗП и чл. 3 и чл. 167 от ЗДвП, т.е налице е неизпълнение на законово
задължение.
Въз основа на събраните по делото гласни доказателства, които се
подкрепят и от кредитираните заключения на съдебно-медицинската и
съдебно-техническата експертизи, съдът приема, че претърпените от ищцата
увреждания са именно вследствие на това бездействие за поддръжка на
тротоарната настилка, като същото се явява непосредствена причина за
5
претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Предвид изложеното и с оглед събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено по несъмнен и категоричен начин, че вследствие на
противоправното бездействие на длъжностни лица при ответника, ищцата е
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и
страдания, които следва да бъдат обезщетени. Съгласно разпоредбата на чл. 52
ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди, се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне на размера на обезщетението са
видът, обемът и интензивността на причинените неимуществени вреди,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо
състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на
обезщетението. Въззивният съд намира, че посочените критерии са
съобразени от първоинстанционния съд при определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Съобразени са обстоятелствата, че на
ищцата е проведено оперативно лечение, както и установения от СМЕ и
свидетелските показания период на възстановяване, обстоятелството, че
същата е изпитвала интензивни и продължителни болки, че е имала
притеснения за външния си вид, тъй като уврежданията са в областта на
лицето, както и, че е изпитвала затруднения да извършва ежедневните си
дейности и да упражнява професията си заради увреждането на ръката. Освен
това избитият първи горен ляв зъб е причинил на ищцата затрудняване в
дъвченето във фазата на захапване и в говора, причинявайки фъфлене, като
възстановяването на избития зъб с дентална медицинска дейност, също е било
придружено с болки и страдания. Ето защо, определеният размер на
обезщетението от 17 000 лева е справедлив по смисъла на разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД, поради което първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в частта, с която е уважен искът за обезщетяване на
неимуществени вреди в посочения размер.
Първоинстанционното решение е неправилно и следва да бъде
отменено в частта, с която е отхвърлена частично претенцията на ищцата за
обезщетяване на имуществени вреди – разходи за закупуване на очила. От
показанията на св. Лара Х., която е пряк свидетел на инцидента, се
установява, че при падането ищцата счупила диоптричните си очила. Съдът,
като подложи на обстоен критичен анализ показанията на свидетелката,
съобразно изискването на чл.172 от ГПК, намира, че същите следва да бъдат
6
кредитирани като съответстващи на останалите събрани доказателства по
делото. Ищцата е претърпяла увреждания в областта на лицето при падането,
поради което житейски логично е при съприкосновението със земната
повърхност да са увредени и носените от нея диоптрични очила. Представени
са доказателства за закупуване на очила след инцидента, като неправилен е
изводът на първоинстанционния съд, че не са налице доказателства за
плащането, тъй като при проверка по ел. папка на делото в ЕИСС се
установява, че към исковата молба е представена фактура
№**********/27.03.2021г., придружена с касов бон, от които е видно, че
ищцата е заплатила сумата от 1039,30 лева за закупуване на диоптрични
рамки и стъкла. Поради изложеното претенцията за имуществени вреди в
посочения размер е основателна и следва да бъде уважена.
При този изход на спора, на въззивника – ищец следва да бъдат
присъдени разноски за въззивното производство в размер на 400 лева,
съобразно уважената част от жалбата, както и разноски за
първоинстанционното производство в размер на още 122,02 лева.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която
ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски за разликата над сумата от
77 лева до присъдения размер от 103,43 лева.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, IV-А въззивен
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2386/17.02.2023г., постановено по гр.д.
№43477/2022г. по описа на СРС, 128 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявеният осъдителен иск от С. Б. Х. срещу Столична Община с правно
основание чл.49 от ЗЗД за обезщетяване на претърпени имуществени вреди за
разликата над сумата от 440 лева до пълния предявен размер от 1479,30 лева и
претенцията за закупуване на нови очила, както и в частта, с която е осъдена
С. Б. Х. да заплати на Столична Община разноски по делото за разликата над
сумата от 77 лева до присъдения размер от 103,43 лева, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.49 от ЗЗД Столична Община да заплати на
С. Б. Х., ЕГН **********, сумата от 1039,30 лева, представляваща
7
обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за закупуване на
нови диоптрични очила, вследствие на инцидент, настъпил на 07.03.2021г. в
гр. София, при който ищцата, вървейки по тротоар пред вх.В на бл.404 в ж.к.
„Дружба 2“, се спънала в метална тръба и паднала, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
11.08.2022г., до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №2386/17.02.2023г., постановено по гр.д.
№43477/2022г. по описа на СРС, 128 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Столична Община да
заплати на С. Б. Х., ЕГН **********, разноски за първоинстанционното
производство в размер на още 122,02 лева, както и разноски за въззивното
производство в размер на 400 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8