№ 271
гр. Варна, 14.09.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
и прокурора С. Ив. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20233000600201 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор К.
Жалбоподател-подсъдим Л. М. И., редовно призован, явява се лично и с
адв.Н. П. М. от АК – ДОБРИЧ, редовно упълномощена от преди.
Частен обвинител-граждански ищец С. С. К., редовно призован, явява
се лично, представлява се от повереника си адв.Г. И. Г. от АК – ДОБРИЧ,
редовно упълномощен и приет от съда от днес.
АДВ.Г.: Получили сме допълнението към частната жалба.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ.М.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по даване ход на делото, с
оглед на което и
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ДИМИТРОВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ.М.: Уважаеми Апелативни съдии, поддържам жалбата срещу
присъдата на ОС-Добрич и допълнението към въззивната жалба. Смятам, че е
допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд.
На първо място, смятам, че присъдата не е мотивирана. След като се
запознах с мотивите към присъдата, установих, че същата представлява
възпроизвеждане на обвинителния акт, което така или иначе е възможно, но
би следвало в мотивите си решаващия съд да направи собствен анализ и
преценка на събраните доказателства, каквато смятам в настоящия случай, че
не е направена. Той се е задоволил с едно декларативно. Фактическата
обстановка, която той е възприел изцяло такава, каквато е описана в
обвинителния акт и възпроизведена в мотивите, се доказало от събраните на
ДП и съдебното производство доказателства, без да отчита, че има
противоречия както вътрешни в показанията на всеки един отделен свидетел
разпитан в ДП и съдебното такова, а така също и противоречия в показанията
на отделните свидетели. В допълнението към въззивната жалба подробно съм
посочила противоречията, които съществуват в показанията на всеки един
свидетел, и които противоречия съдът не е изчистил при разглеждане на
делото. Той казва „аз смятам, че деянията са доказани от показанията на
свидетелите“. Кои показания, след като има противоречия, и аз конкретно
съм се спряла на едни от противоречията, които имат значение за
установяване механизма на настъпилото ПТП, а всъщност това е от основно
значение, за да се прецени дали има извършено престъпление по чл.342 или
няма.
Безспорно в съдебната практика се е приемало, че липсата на мотиви е
съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на атакуваната
присъда, и поддържам изцяло доводите, които съм изложила в допълнението.
На следващото място, аз смятам, че е допуснато и друго съществено
процесуално нарушение, а именно това, че не е била предоставена
възможност на подсъдимия в хода по пренията да вземе отношение и да
2
направи самостоятелна собствена преценка и анализ на събраните
доказателства, тъй като си е отделна самостоятелна страна. Не смятам, че
придържам се към становището на моя адвокат да се определи като такава
предоставена възможност за вземане на отношение по съществото на
обвиненията.
Смятам, че е нарушено правото му на защита, и с отказа да бъде
назначена СМЕ, която евентуално да установи получените от него
увреждания, механизма за причиняването, евентуално дали са причинени на
процесната дата. Това според мен са нарушения, които определено биха
могли да бъдат кредитирани като такива съществени процесуални нарушения
и основания за отмяна на присъдата.
На следващо място съм оспорила и извършването на престъплението по
чл.342, ал.1 от НК, като твърдя, че същото не е било доказано по несъмнен и
категоричен начин, първо поради наличието на противоречия в показанията
на свидетелите. Същото не е доказано и от следствения експеримент, който е
бил проведен в хода на ДП, а той е проведен за това да се установи
достоверността на показанията на свидетелите именно относно механизма на
настъпване на произшествието. Ще видите от протокола за следствен
експеримент, че същият е бил проведен само при чуваемост, а не и с
възможността свидетелите да наблюдават действията на подсъдимия, което
всъщност това опурочено действие също би могло да се сметне като
нарушаване правото на защита на подсъдимия. Както казах изложила съм
подробни съображения защо смятам, че и престъплението по чл.270, ал.1 НК
не е с такава обществена опасност, щото да се приеме, че деянието всъщност
е престъпление, а не административно нарушение. В тази насока съм
изложила подробни съображения, които няма да повтарям, и изцяло
поддържам.
Заявих вече, че смятам престъплението по чл.342, ал.1 НК за
недоказано по несъмнен и категоричен начин, и ако Вие не приемете, че са
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на съдебното
производство пред първоинстанционния съд и отмените присъдата и върнете
делото за ново разглеждане, моля да приемете, че няма извършено
престъпление по чл.270, ал.1 НК, а деянието представлява нарушение по
смисъла на ЗДвП, и в този смисъл моля да се произнесете, като оправдаете
3
подзащитния ми по чл.342 НК поради недоказаност. Ако приемете, че то е
доказано по несъмнен и категоричен начин, но пък деянието квалифицирано
по чл.270 НК е нарушение, то тогава ако потвърдите присъдата по чл.342,
ал.1 НК, предвид това, че са налице предпоставките на чл.78 А от НК, да го
освободите от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
Аз смятам, че уважения граждански иск е завишен. Не е определен по
справедливост, категорично не е отчетено от решаващия съд съпричиняване
на резултата от страна на пострадалия граждански ищец и частен обвинител.
Изложила съм съображения в допълнението, че той е действал твърде
непрофесионално, провокативно и до голяма степен в резултат на неговите
непрофесионални действия, се е стигнало до резултата. Ако решите, че и
двете престъпления са извършени, моля да се занимаете с въпроса за
наложените наказания. Категорично смятам, че са завишени, не са съобразени
с всички обстоятелства по делото, и в тази връзка също съм изложила
подробни съображения в допълнението защо смятам наказанието за явно
несправедливо.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, считам, че жалбата е
неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд за правилна,
законосъобразна, и в достатъчна степен мотивирана. Считам, че в хода на ДП
и съдебните производства не са допуснати съществени процесуални
нарушения, нито пък нарушения на материалния закон. Съдебният състав е
провел задълбочени съдебни следствия, обсъдил е всички доказателства както
по отделно, така в тяхната съвкупност.
Считам, че от събраните доказателства безспорно е било установено
извършеното от подсъдимия престъпление по чл.342, ал.1 и чл.270, ал.1 НК,
като на първо място считам, че в подкрепа на обвинителната теза се явяват
показанията на разпитаните свидетели, тези които са били очевидци на
извършеното, а впоследствие и на лицата, които са пристигнали на мястото на
произшествието. Те са еднопосочни, и действително дори и да е налице
несъществено разминаване между тях, то това се дължи на субективните
възприятия на всеки един от тях, но не представлява основание тези
показания да не бъдат кредитирани като достоверни.
Считам, че съдът е анализирал в достатъчна степен гласните
4
доказателства и е изложил убедителни мотиви защо ги приема като
справедливи. Изцяло в унисон със събраните гласни доказателства се явяват и
заключението на в.л. по изготвената СМЕ и САТЕ. В подкрепа на
обвинителната теза се явяват и резултатите от проведения следствен
експеримент. Този обем от доказателства според нас съдържа достатъчни
данни за това, че подсъдимият е осъществил деянията за които е бил предаден
на съд.
Относно неговите обяснения изцяло споделям становището на съда, че
същите не следва да се кредитират в частта, че полицейския служител се е
хвърлил в движение върху вратата на превозното средство и е започнал да му
нанася удари със стоп палка. А също така че е било налице тенденциозно
отношение, тъй като в тази част обясненията изцяло противоречат с гласните
доказателства.
Не намираме, че в хода на съдебното производство е било нарушено
правото на защита на подсъдимия с това, че не са били събрани
доказателства, които са били поискани от първоинстанционния съд. На първо
място считаме, че относимо е било искането за прилагане на документация
относно резултатите от положен изпит на гражданския ищец и частен
обвинител, тъй като по делото са налице доказателства и е приложена на
заповед, която удостоверява, че е преминал успешно съответното обучение и
притежава правомощия да осъществява контрол и да съставя актове за
нарушения по ЗДвП.
Неоснователни са според нас и считаме ,че и становището на сда е било
правилно, с това, че не е било допуснато назначаването на СМЕ във връзка с
уврежданията на подсъдимия, тъй като по делото са установява и е отразено в
съдебно медицинската документация, че на него му е бил нанесен побой на
24.06.2019 г. с дървена пръчка, като очевидно този инцидент няма никакво
отношение с предмета на делото. Имайки предвид изложеното, считаме , че
неговото право на защита не е било нарушено.
По отношение довода, че случая не се касае за осъществен състав на
престъпление по чл.270, ал.1 от НК, а за административно нарушение по
чл.175 от ЗДвП, считаме, че отчитайки степента на обществена опасност на
деянието и на дееца, доколкото се касае за грубо нарушаване и незачитане на
обществените реакции, и отчитайки факта, че в случая са налице две или
5
престъпления извършени в условията на съвкупност, то няма как да се
приеме, че извършеното следва да се приеме като административно
нарушение. Налице са всички обективни и субективни признаци от състава на
престъплението по чл.270 НК. Несъстоятелни са и развитите доводи за
несправедливост на наложеното наказание. Според нас то е справедливо,
същото е съответно на обществената опасност на деянието и дееца, развити са
подробни доводи на съда в тази насока и изцяло ги споделяме. Предвид
изложеното моля да отхвърлите жалбата и да потвърдите
първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.
АДВ.Г.: Уважаеми Апелативни съдии, солидализирам се със
становището на представителя на държавното обвинение относно това, че
въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционната присъда е
справедлива, обоснована и мотивирана и постановена в съответствие с
материалния и процесуален закон.
В хода както на съдебната, така и на досъдебната фаза са събрани
доказателства, че подсъдимият е извършил престъпленията по чл.342, ал.1 и
чл.270, ал.1 НК, и представените доводи на защитата за несъставомерност на
престъпните деяния са по скоро една защитна теза, отколкото обективна и
реална преценка на събрания в хода на разследването доказателствен
материал.
В тази връзка моля да потвърдите присъдата на първоинстанционния
съд както в наказателната, така и в гражданската част, и да осъдите
подсъдимия да заплати сторените от частния обвинител и граждански ищец
разноски.
ПОДС.И.: Аз съм озадачен от думите на заместник прокурор З.Т., че на
него му е ясно, че полицейски служител К. си е вкарал ръката със стоп
палката в кабината за да не потеглям, но на въпрос на моя защитник адв.К. И.
как е станал механизма, за да бъде той паднал на 20 метра след като съм
потеглил не може да се докаже. Прокурор З.Т. каза „на мен ми е ясно, че като
си вкара ръката, но как е станало никой не знае“. Както спомена адв.М. има
пълни противоречия. Четири учителки и един бивш полицейски служител са
в автобуса, където съм спряло да взема. Първо са две, плюс бивш полицейски
служител, който се оказа, че е негов началник приятел, според писмените
изложения пред следователя, че му е бил пряк началник на служба в
6
охранителна полиция. Полицейският участък в Карапелит служителите по
писмени обяснения на М.Ц., който докладва на другия ден до прекия си
началник на второ РУП Добрич, още от там той започва да си формализира
инцидента като писмено му докладва – „автобус блъска и влачи наш
служител“. Не е вярно това. Аз съм спрял да кача две учителки. Той идва от
лявата ми страна на отворен прозорец, доказано е от свидетелите и от негови
показания с какво започва въпросите. Нито ми се представя като проверяващ,
идва сам без шапка, без отразителна риза, и първия му въпрос е: „от колко
години имаш книжка“. Аз му отговарям от 37 към него момент. Той ми казва
„след като имаш книжка от 37 години, защо спираш на пешеходната пътека“.
Аз по тази линия съм карал вече един месец. Учителките, последните две от
Карапелит, където са в двора на полицейския участък предварително
трябваше да им се звъни да излязат.
Озадачават ме мотивите на съдията в ОС-Добрич, където споменава, че
кредитира показанията на единствения очевидец, който е вън на пътното
платно – И.Р. мисля че се казваше, който към него момент е служител в НАП
Силистра, че полицейския служител при движението на буса е бил с
половината корпус вътре в кабината, което си е самата истина и аз го
потвърждавам това, и посяга да ме удря и ме удари няколко пъти, държал съм
се с тази ръка и затова не можех да спра. Когато той се умори и падна на 20
метра, тогава аз спрях. Съдията споменава, че кредитира неговите показания,
а моите не кредитира, които са същите, защото била защитна моя теза. На
видеозаписа от камерата на кметството тя не искаше да се изгледа, като
твърдеше, че бил закодиран, не можела да го отвори, даде ни диска да си
направим запис, исках да го върна, а тя каза, че ни е дала запис. Това
означава, че след като ни е направила запис тя го е гледала. Там не се вижда
пол. сл.К., когато аз потеглям бяга няколко крачки на отворения прозорец,
влиза и се държи на мишници, вижда се обаче как спирам, как единият от
свидетелите, който вече не между живите Бойчо Ангелов лъжесвидетелства,
като каза, че на пешеходната пътека още задната гума докато е там, аз съм
минал през крака му. Три тона и половина микробус е минал през крака му.
Пълно противоречие. Неджет, който е спрян преди мене два пъти е
призоваван не се явява, на третия път придружен от охраната се яви. На
въпроса на прокурора „като видяхте това и чухте“, той каза, че не е ходил до
полицая. А в предварителните му показания пише, че е ходил до падналия
7
полицай на асфалта и той е стоял неподвижен. А на с.з. каза, че не е ходил до
него. Прокурорът З.Т. каза да се прочетат предварителните му показания.
Моят адвокат тогава го попита дали са му прочели показанията когато ги е
разписвал, той каза, че не знае как е било. Мен това ме озадачава. Оспорвам
фактологията. Ние бяхме подали молба до наблюдаващия прокурор за
виждаемост, защото седалките са високи, учителките седяха отзад.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС.И.: Искам ако не сметнете, че съм невинен да се разгледа делото
и да се направи този следствен експеримент. Има пълно противоречие на
свидетелите от автобуса.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен
акт в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10.00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8