Р Е ШЕНИЕ
№
гр. Ловеч, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в
открито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна
Тотева, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА адм.дело №181 по
описа за 2022 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство
по чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО/.
Производството е образувано по жалба с вх.№
1962/25.05.2022 г., подадена от Д.И.Г. ***, ЕГН**********, чрез адвокат С.Л. ***,
к-с Драката, вх.Б, ет.1, ап.4, против Решение № 2153-10-45 от 28.04.2022 г.
издадено от Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт /ТП НОИ/ - гр.Ловеч, с което е отхвърлена като неоснователна жалба
срещу Разпореждане № 2107-10-34-1 от 27.09.2021 г. на началник на отдел
„Пенсии“ при ТП на НОИ гр.Ловеч, с което е постановен отказ за възобновяване на
лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване на жалбоподателката, поради отпадане на основанието за спиране по
чл. 95, ал.1, т.4 от КСО.
Към жалбата административния орган е приложил копие от
цялата преписка.
Оспорващата страна моли съда да отмени атакуваното
решение като неправилно и незаконосъобразно. Навежда доводи, че неправилно административният
орган e
отказал
възстановяване на изплащането на пенсията за инвалидност, чийто размер към
датата на заявлението е по-благоприятен за жалбоподателката. Претендира
възстановяване на сторените деловодни разноски. Депозирани са писмени бележки
по съществото на спора.
Ответната страна, директора на ТП на НОИ РУСО гр.Ловеч, редовно
призован, се представлява от ю.к. К.. Оспорва жалбата. Претендира
Съдът,
след като прецени законосъобразността на обжалвания индивидуален
административен акт с оглед разпоредбата на чл. 168 ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, и доводите на оспорващия, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Разпоредбата
на чл. 30, ал. 2 от Наредба за пенсиите и осигурителни стаж предвижда пенсията
за инвалидност и добавката за чужда помощ на лицата, навършили възрастта по чл.
68, ал. 1 КСО, да се отпуска пожизнено. Ако лицето е навършило възрастта по чл.
68, ал. 1 КСО през срока, за който му е определена трайно намалена
работоспособност/вид и степен на увреждане, пенсията и добавката за чужда помощ
по чл. 103 КСО се считат за отпуснати пожизнено от датата на навършване на
възрастта.
Тази
разпоредба касае само срока, за който е отпусната пенсията, но не се отразява
на срока на издаденото ЕР на ТЕЛК. То не става такова с пожизнен срок по силата
на тази норма.
Съобразно
нормата на чл. 101, ал. 1 от КСО - не могат да се получават едновременно
следните пенсии: 1. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с наследствена
пенсия за осигурителен стаж и възраст; 2. лична или наследствена пенсия
за осигурителен стаж и възраст с лична или наследствена пенсия за
инвалидност поради общо заболяване; 3. лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване с наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване;
4а. социална пенсия за старост, социална пенсия за инвалидност и персонална
пенсия с друг вид пенсия, включително пенсия, отпусната в друга държава; 5.
наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст или наследствена пенсия за
инвалидност поради общо заболяване с наследствена пенсия от същия вид.
Съгласно
чл. 95, ал.1, т. 4 от КСО изплащането на пенсията се спира с разпореждане на
длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, когато не се следва изплащането й на
основание чл. 101 от КСО и е по-неблагоприятната по размер. На основание чл.
97, ал.1, т. 2 от КСО изплащането на пенсията се възобновява по писмено
заявление на пенсионера, когато е отпаднало основанието за спиране по чл. 95,
ал. 1, т. 4, като изплащането се възобновява от датата на заявлението.
След
анализ на представените по делото доказателства и приетото по делото заключение
от допуснатата съдебно-икономическа експертиза, съдът счита за установено
следното от фактическа страна:
По делото
е представено ЕР на ТЕЛК №2673/147/15.10.2013 г. , с което на жалбоподателката
е определена 75% неработоспособност поради общо заболяване със срок от една
година, т.е. до 01.10.2014 г. (лист 77 и 79). Няма представени други ЕР на ТЕЛК
за жалбоподателката.
На 23.12.2020
г. с Разпореждане № ********** на Ръководител ПО при ТП на НОИ гр.Ловеч е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, която е била с по-висок
размер към онзи момент 293,86 лв. /лист
26,27/ и е спряно изплащането на личната пенсия за инвалидност поради
общо заболяване на жалбоподателката, която е била в размер на 230,40 лв.
Разпореждането
е обжалвано по административен ред от Г.. С Решение № 1040-1015/29.03.2021 г.
разпореждането е потвърдено и жалбата е оставена без уважение.
Решението е обжалвано по съдебен ред пред АДмС – Ловеч.
След оттегляне на жалбата от страна на Г., с Определение № 476/26.07.2021 г. по
адм.д. № 122/2021 г. съдът е прекратил производството по делото (лист 15).
Определението е влязло в сила на 06.08.2021 г. Разпореждане № ********** от 23.12.2020
г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ
гр.Ловеч е влязло в сила.
На 13.07.2021 г. Г. *** заявление с вх.№ 2107-10-34 (лист
22), с което моли да бъде възстановено изплащането на пенсията ѝ за
инвалидност, която към тази дата е по-висока като размер, поради което счита,
че е отпаднало основанието за спирането ѝ.
С Разпореждане № 2107-10-34-1 от 27.09.2021 г. на
началник на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ гр.Ловеч е отказано възобновяването на
пенсията за инвалидност поради общо заболяване, като административният орган се
позовава на чл. 74, ал. 4 от КСО, според който пенсия за инвалидност поради
общо заболяване не се отпуска, възобновява или възстановява на лица, на които е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Против
разпореждането е подадена жалба по административен ред с вх.№
1012-10-161/01.11.2021 г. /лист 18/. Предмет на оспорването е Разпореждане №
**********/27.09.2021 г., с което е отказано възобновяването на изплащането на
пенсията за инвалидност на жалбоподателката като по-благоприятна по размер.
С Решение № 2153-10-45/28.04.2022 г. на Директор на ТП на
НОИ – Ловеч е отхвърлена жалбата, предявена от жалбоподателката против
Разпореждане № 2107-10-34-1/27.09.2021 г. на началник отдел „Пенсии“ и е
потвърдено Разпореждане № 2107-10-34-1/27.09.2021 г. на началник отдел „Пенсии“.
Против това решение е предявена жалба пред АдмС-Ловеч,
въз основа на която е образувано настоящото дело.
След извършения на основание чл. 168, ал. 1 от АПК,
приложим по силата на чл. 118, ал. 2 от КСО, служебен контрол върху
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, съдът
установи, че оспореното решение е издадено от оправомощен орган и в рамките на неговата
териториална и материална компетентност. Следователно не е налице порок на акта
по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК, който да налага отмяната му като
незаконосъобразен, поради издаването му от некомпетентен орган.
Изпълнени са изискванията за форма на акта, доколкото
същият е в писмена форма, с посочване на приетото за установено от фактическа
страна от издателя на акта, както и с посочване на правните снования, въз
основа на които се издава акт с такова съдържание. Няма основание за отмяна на
акта като незаконосъобразен поради порок по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК -
неспазване на форма за валидност на акта.
Спазени са административно-производствените правила.
Разпореждането на ръководителя на "Пенсионно осигуряване", потвърдено
с обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ – Ловеч е издадено в хода на
административно производство, което е приключило д постановяване на
регламентирания в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт. От страна на
ответника са представени доказателства, установяващи спазването на административно-производствените
правила. Ето защо, съдът счита, че не е налице основание за отмяната на
оспорения акт като незаконосъобразен поради наличие на порок по смисъла на чл.
146, т. 3 от АПК.
Основните доводи за незаконосъобразност, навеждани от
жалбоподателката Г. са тези за неправилно приложение на материалния закон.
Спорно по делото е дали Г. има право на възобновяване на отпуснатата
пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
Съдът е допуснал извършването на съдебно-икономическа
експертиза, заключението от която е прието по делото като компетентно и
безпристрастно изготвено.
Според заключението на вещото лице към 13.07.2021 г.
размерът на ЛПИОЗ на жалбоподателката би следвало да бъде 315 лв., а размерът
на получаваната ЛПОСВ е бил 308,56 лв.
Съгласно чл. 97, ал. 1, т.2 от КСО изплащането на пенсията се възобновява по
писмено заявление на пенсионера, когато е отпаднало основанието за спиране по
чл. 95, ал. 1, т. 4, като изплащането се възобновява от датата на заявлението.
Размерът на двете пенсии има значение към датата на
отпускане на пенсиите, като ако към онзи момент размерът на пенсията за
инвалидност е по-висок, административният орган е задължен да спре тази за
осигурителен стаж и възраст. Но след като ЛПИОЗ е била спряна при отпускането
на ЛПОСВ като такава с по-малък размер, тя, съгласно изричната забрана на чл.
74, ал. 4 от КСО, не подлежи на възобновяване или възстановяване.
В случая не е отпаднало основанието за спиране на
пенсията за инвалидност, тъй като на жалбоподателката е отпусната пенсия за
осигурителен стаж и възраст още през 2020 г. и тя получава такава.
Освен това вещото лице е установило, при запознаването с
документите от пенсионното досие на жалбоподателката, че няма представено от
нея друго ЕР на ТЕЛК пред пенсионните органи, освен представеното по делото ЕР
със срок до 01.10.2014 г. От изявлението на жалбоподателката пред съда в
открито съдебно заседание се установява, че същата действително не се е явявала
за преосвидетелстване след изтичане на срока на представеното ЕР на ТЕЛК.
Съгласно чл. 69, ал.1 от Наредба за медицинската
експертиза срокът на инвалидността е от една до три години в зависимост от
характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за
възстановяване. Съгласно ал. 7, в редакцията ѝ действала до 16.07.2021
г., пи лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО, се определя пожизнен срок на инвалидността. Преосвидетелстване на тези
лица може да се извърши по тяхно искане или по искане на контролните органи на
медицинската експертиза.
Редакцията след 16.07.2021 г. гласи „при лица, придобили
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО, се определя
пожизнен срок на инвалидността“. И е създадена нова ал.8, посочваща, че
преосвидетелстване на лицата по ал. 4 и 7 може да се извърши по тяхно искане
или по искане на контролните органи на медицинската експертиза.
Т.е. пожизнен срок на инвалидността не се определя
автоматично по силата на закона, а е необходимо лицето да бъде
преосвидетелствано след придобиване на право на ПОСВ.
Разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от Наредба за пенсиите и
осигурителни стаж не определя пожизнен срок на инвалидността, а само на
отпуснатата пенсия. Която в случая е спряна на основание отпускането на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст и по силата на чл. 74, ал. 4 от КСО повече
не подлежи на възобновяване или възстановяване.
Няма доказателства по делото жалбоподателката да е била
преосвидетелствана след изтичане на срока на ЕР на ТЕЛК през 2014 г. След
спиране на отпуснатата ЛПИОЗ поради отпускането на ЛПОСВ не е налице изобщо
основание за получаване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване
от жалбоподателката.
С оглед изложеното съдът счита, че предявената жалба е
неоснователна. Оспореното решение е валидно и законосъобразно. Правилно е
отхвърлена жалбата на Г. и е потвърдено издаденото разпореждане, с което е
отказано възобновяването на личната пенсия за инвалидност поради общо
заболяване на основание чл. 74, ал. 4 от КСО с оглед наличието на отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст към датата на заявлението на Г..
Воден от горното, на осн. чл. 172, ал. 2 АПК, Ловешки
административен съд, шести административен състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна и
недоказана жалба с вх.№ 1962/25.05.2022 г., подадена от Д.И.Г. ***, ЕГН**********,
против Решение № 2153-10-45 от 28.04.2022 г. издадено от Директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр.Ловеч, с което
е отхвърлена като неоснователна жалба на Г. срещу Разпореждане № 2107-10-34-1
от 27.09.2021 г. на началник на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ гр.Ловеч, с което
е постановен отказ за възобновяване на лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване на жалбоподателката, поради отпадане на основанието за спиране по
чл. 95, ал.1, т.4 от КСО.
Решението може да се обжалва чрез Ловешки
административен съд пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщението до страните.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: