|
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН |
||||||||||
|
РЕШЕНИЕ № 121 |
||||||||||
|
гр. Видин,
16.07.2020 г. |
||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||
|
Административен
съд – Видин, |
втори административен състав |
|||||||||
|
в публично заседание на |
Двадесет и четвърти юни |
|||||||||
|
през две хиляди и двадесета година в състав: |
||||||||||
|
Председател: |
Нели Дончева |
|||||||||
|
при секретаря |
Катерина Борисова |
и в присъствието |
||||||||
|
на прокурора |
|
като разгледа докладваното |
||||||||
|
от съдия |
Нели Дончева |
|
||||||||
|
Административно дело № |
60 |
по описа за |
2020 |
година |
||||||
|
и
за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по реда на
чл.9б във връзка с чл.4, ал.1 от ЗМДТ във връзка с чл.156 и сл. във връзка с чл.107
и чл.144, ал.2 от ДОПК. Делото е образувано по жалба
на пълномощника на законния представител на Е.А.Е. *** с ЕГН **********, против
Акт за установяване на задължение /АУЗ/ по чл.107, ал.3 от ДОПК № 1-0720/ 18.12.2015г.,
издаден от Главен специалист „Ревизии” в отдел „МДТ” при Община Видин, с който
са установени задължения за данък върху недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци
/ТБО/ – главница и лихва, в размера и за периода, визирани в акта, потвърден с
Решение изх.№ МД-02-348 /1/ от 12.02.2020 г. на Началник отдел „МДТ” при община
Видин. В жалбата и в съдебно заседание
се развиват съображения, че както акта, така и решението са незаконосъобразни
и неоснователни. В жалбата се прави възражение
по отношение на начислените към 03.12.2019 г. суми, като се иска на основание
чл.171, ал.1 от ДОПК да бъдат погасени по давност начислените суми за периода
от 2010г. до 2015г. вкл.. Посочва се че АУЗ е бил връчен на непълнолетно дете,
което не е имало представителна власт да подписва какъвто и да е документ. Сочи
се също така, че считано от 14.07.2015 г. процесния
имот е бил придобит от друго лице, поради което към последния период на облагане
жалбоподателя не е бил собственик на имота и не следва да му бъде начисляван ДНИ
и ТБО. Прави се възражение и за погасено
по давност задължение за лихви. Иска се от Съда да бъде постановено
решение, с което да се отменят обжалваните Акт за установяване на задължение по
чл.107, ал.3 от ДОПК № 1-0720/ 18.12.2015 г., издаден от Главен специалист „Ревизии”
в отдел „МДТ” при Община Видин, с който са установени задължения за данък върху
недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ – главница и лихва, в размера
и за периода, визирани в акта и потвърдителното Решение
изх.№ МД-02-348 /1/ от 12.02.2020 г. на Началник отдел „МДТ” при община Видин
относно частта касаеща погасените по давност задължения
за периода от 2010г. до настоящия момент. Ответникът по жалбата – Началник
отдел „Местни данъци и такси” при Община Видин, чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата, като неоснователна и моли Съда да не я уважава. Твърди, че както
АУЗ, така и решението са правилни и законосъобразни, поради което жалбата като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение. Съдът като взе предвид обжалвания административен акт,
събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено
следното от фактическа страна: С Акт за установяване на задължения
/АУЗ/ № 1-0720 от 18.12.2015г., издаден от длъжностно лице на длъжност Главен
специалист „Ревизии“ в отдел „МДТ” при община Видин, оправомощено
със Заповед № РД-02-11-58 от 24.01.2012г. на Кмета на Община Видин, приложена
по делото, на основание чл.107, ал.3 от ДОПК във връзка с чл.9б от ЗМДТ във връзка
с чл.1 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги
на жалбоподателя са установени задължения за данък върху недвижими имоти и такса
за битови отпадъци, за деклариран, с декларация по чл.14 от ЗМДТ - вх.№ 535 от
15.03.2010 г., недвижим имот с идентификатор 10971.503.249 и адрес на имота гр.Видин,
ул.“Гларус“ № 5, представляващ земя и сгради с търговска /стопанска/ цел, за периода
от 2010г. до 2015г. включително, ведно с лихвите за просрочие
върху дължимите суми, изчислени към 18.12.2015г.. АУЗ е подписан и подпечатан
от издателя му. На 29.12.2015г. същия е връчен
на лицето Е. Ас.Е. – непълнолетен към онзи момент, видно от приложеното по делото
известие за доставяне. Въз основа на АУЗ, срещу жалбоподателя
е образувано изпълнително дело № 20198980401917 на частен съдебен изпълнител с
рег.№ 898, район Видин, като с покана за доброволно изпълнение изх.№ 2217 от 24.01.2020г.
последния е поканен доброволно да заплати посочените в поканата суми. На 09.02.2020 г. процесуалния
представител на законния представител на жалбоподателя подал възражение срещу
АУЗ, по което Началник отдел „МДТ“ се произнесъл с Решение № МД-02-348/1/ от 12.02.2020
г., с което потвърдил изцяло АУЗ № 1-0720 от 18.12.2015 г. на Главен специалист
„Ревизии“ в отдел „МДТ” при община Видин. От мотивите на решението е
видно, че е констатирано, че не е бил спазен 14 дневния срок за обжалване по ДОПК,
че за времето от съставяне на АУЗ до предявяването му на съдебен изпълнител жалбоподателят
не е предприел действия по погасяване на задълженията си към Община Видин или
тяхното разсрочване. Посочено е, че от придобиване на имота от жалбоподателя през
месец март 2010г. до момента на продажба на същия, с постановление на ЧСИ, влязло
в сила на 14.07.2015г., последния като собственик дължи заплащане на ДНИ и ТБО,
във връзка с което задължение е издаден и процесния
АУЗ. Отразено е и че на основание чл.172, ал.2 от ДОПК, с издаването на АУЗ давността
е била прекъсната. Видно от приложените справки
за непратени задължения към 30.04.2020 и 12.05.2020г. се установява, че жалбоподателят
дължи само ТБО за процесния период, като обстоятелството
че дължимото задължение за ДНИ е било заплатено след издаване на АУЗ се потвърждава
и от процесуалния представител на последния. По делото са представени извлечение
от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на
Община Видин, схема на район V гр.Видин, от която се установява
че процесния имот се намира в границите на населеното
място, решение на Общински съвет Видин за промяна на Наредбата за определяне и
администриране на местни такси и цени на услуги на Община Видин, Заповедите на
Кмета на Община Видин от 2009 г. до 2014 г. за организиране дейността по събиране,
извозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места, договор за възлагане на
обществена поръчка от 18.06.2009г., констативни протоколи за констатиране на извършените
услуги към посочения договор от 2010 г., 2011 г., 2012г., 2013 г., 2014г. и 2015
г., фактури, месечни актове за събиране на битови отпадъци и транспортирането
им до депо за същия период. По делото са представени Заповед
№ РД-02-11-58 от 24.01.2012 г. и Заповед № РД-02-11-540 от 11.06.2012г. на Кмета
на Община Видин и трудов договор, сключен по реда на чл.68, ал.1, т.3 от КТ, относими към компетентността на издателя на АУЗ при условията
на заместване. При така установената фактическа
обстановка Съдът намира от правна страна следното: Жалбата се явява допустима
като подадена в законовия срок, от надлежна страна и след изчерпване на административния
ред за обжалване съгласно чл.107, ал.4 от ДОПК във вр.
с чл.4, ал.1 и ал.5 от ЗМДТ към който препраща чл.9б от ЗМДТ. Разгледана по същество същата
се явява неоснователна по следните съображения: Не се оспорва обстоятелството,
че от 11.03.2010 г. до 14.07.2015 г. жалбоподателят е собственик на недвижим имот
с идентификатор 10971.503.249 и адрес на имота гр.Видин, ул.“Гларус“ № 5, представляващ
земя и сгради с търговска /стопанска/ цел, за който е подадена декларация по чл.14
от ЗМДТ - вх.№ 535 от 15.03.2010 г.. Задълженията за данък върху
недвижимите имоти и за такса битови отпадъци представляват публични общински вземания,
което изрично е регламентирано в чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК. Според чл.166,
ал.1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху недвижимите имоти
този ред е предвиден в чл.4, ал.1 от ЗМДТ, според който установяването, обезпечаването
и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация
по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия
ред. Според ал.3, в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация
имат правата и задълженията на органи по приходите, а според ал.4, тези служители
се определят със заповед на Кмета на общината. Последният, съгласно ал.5 упражнява
правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното
за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната
агенция за приходите. Същевременно в чл.107, ал.3
от ДОПК е регламентирано, че по искане на задълженото лице или служебно /в определените
хипотези/, органът по приходите може да издаде акт за установяване на задължението,
когато размерът му се установява по данни от декларация. Този акт може да се обжалва
в 14-дневен срок от получаването му пред Директора на териториалната дирекция. Относно вземанията за местни
такси редът за установяването им е предвиден в чл.9б от ЗМДТ, според който установяването,
обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда
на чл.4, ал.1 – 5, а обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия
ред. Т.е. установяването, обезпечаването и събирането на местните такси става
по посочения по-горе ред, който се отнася и за местните данъци. Следователно, видно от цитираните
законови разпоредби, производството по издаването и обжалването на актовете за
установяване на местните данъци и такси е по реда на ДОПК. В конкретния случай
установяването на вземанията за местни данъци и за местни такси е осъществено
с един административен акт, който е издаден от орган на общинската администрация,
овластен за това по надлежния ред, съгласно Заповед
№ РД-02-11-58 от 24.01.2012 г. на Кмета на Община Видин. От изложеното по-горе се вижда,
че Акт за установяване на задължения № 1-0720 от 18.12.2015 г., има характеристиките
на индивидуален административен акт и е съставен от оправомощено
за това длъжностно лице, в кръга на неговите правомощия, в предписана от закона
форма. Процесуалният представител
на жалбоподателя твърди, че процесният АУЗ не е бил
връчен надлежно, а именно връчен е на непълнолегно лице,
поради което не може да се приеме че е влязъл в законна сила. Следва да се има предвид, че
връчването на акта основно има значение във връзка с възможността адресата
да се запознае с неговото съдържание и евентуално да го оспори пред Началника
на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Видин, което в случая е сторено на
09.02.2020г.. Ето защо не може да се приеме че са били нарушени правата на жалбоподателя,
нито пък че несвоевременното или нередовно връчване е опорочило волеизявлението
на административния орган, обективирано в атакувания
акт. Решението на ръководителя на
звеното за местни приходи, с което АУЗ е потвърден, представлява потвърдителен акт на горестоящ орган.
Този акт не поражда самостоятелно правни последици – задължение за данъци и такси.
Чрез него компетентният горестоящ орган осъществява
вътрешноведомствен контрол. Дори тогава, когато при извършване на вътрешноведомствения
контрол горестоящият орган отмени обжалвания пред него
акт за установяване на задължения по декларация, на обжалване пред съда подлежи
актът за установяване на задължения само в частта, в която не е отменен – чл.
156, ал. 1 във вр. с чл. 144, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. Макар, че в хипотезата на потвърждаване
на акта за установяване на задължения по декларация актът на ръководителя на звеното
за местни приходи да не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 АПК, той е акт на административен орган и разбира се, следва да отговаря
на общите изисквания за съдържание на индивидуален административен акт, доколкото
нито чл.155 ДОПК, нито чл.97 АПК съдържат специални изисквания. В случая е безспорно, че потвърдителното решение е издадено от компетентния орган -
ръководителя на звеното за местни приходи, в изискуемата се от закона писмена
форма, с изложени фактически и правни основания и ясен диспозитив
за потвърждаване на АУЗ № 1-0720 от 18.12.2015 г.. Единствено релевантният за
съдебното производство факт е датата на произнасяне на горестоящия
орган с потвърдително решение, с оглед срочността на жалбата до Съда, което е проконтролирано в съдебното
производство. Както бе отбелязано по-горе,
съгласно чл.107, ал.3 от ДОПК по искане на задълженото лице или служебно в определените
хипотези, вкл. когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия,
органът по приходите може да издаде акт за установяване на задължението, когато
размерът му се установява по данни от декларация. От жалбоподателя не са ангажирани
доказателства за извършено плащане на задълженията за процесния
период до момента на издаване на АУЗ, поради което е налице предвиденото в закона
основание за служебно издаване на АУЗ. В тази насока непосочването на хипотезата
при която АУЗ е бил издаден не рефлектира върху неговата законосъобразност. С атакуваният АУЗ са установени
задължения за ДНИ и ТБО за процесния период и тъй като
не са били заплатени в законовите срокове през посочените години, същите се явяват
дължими с изчислените към 18.12.2015 г. лихви за просрочие. По отношение на ДНИ: Независимо че ДНИ е платен
след издаване на АУЗ, Съдът намира че жалбоподателят има правен интерес от обжалване
на акта в тази част. Разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗМДТ /редакцията към момента на издаване на АУЗ/ постановява, че
" с данък върху недвижимите имоти се облагат
разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които
според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за
устройство на територията и след промяна на предназначението
на земята, когато това се
изисква по реда на специален
закон". Според чл.19, ал.1 ЗМДТ, в редакцията, в сила за процесните
ревизирани периоди, "данъкът (върху недвижимите имоти) се определя върху
данъчната оценка към 01 януари на годината, за която се
дължи",а чл.20 конкретизира, че "Данъчната оценка на недвижимите
имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми
съгласно приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта,
конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица. Според чл.22 ЗМДТ, "Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка,
в граници от 0, 1 до 4, 5 на хиляда
върху данъчната оценка на недвижимия
имот" - за процесния случай - Наредба за определянето и администрирането на местните данъци, такси и цени
на услуги на територията на община Видин. По делото
безспорно бе установено, че жалбоподателят е бил собственик на процесния недвижим имот за посочения период, находящ се на територията на Община Видин, който подлежи на облагане
с данък върху недвижимите имоти съгласно чл.10, ал.1 от ЗМДТ. По делото не се
оспорва и обстоятелството, че жалбоподателят не е плащал ДНИ за този имот за периода
2010 г. – 2015г., поради което правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.11,
ал.1 от ЗМДТ органът по приходите му е определил задължения за данък върху недвижимите
имоти, както и не се оспорва че определеният размер за съответните години е съобразен
с изискванията на чл.22 от ЗМДТ / действащ към датата на издаване на АУЗ/ и Наредбата
по чл.1 от ЗМДТ. По отношение на ТБО: Според разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ
/ в относимата редакция/ за услугите по събирането,
извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци,
както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл.66 от закона
за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване;
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите
за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено
място с решение на общинския съвет. За да е дължима таксата за битови отпадъци
е необходимо услугите по чл.62 от ЗМДТ
да са престирани от общината и ползвани от съответния
правен субект. Съгласно чл.71, т.1 от ЗМДТ не се събира такса за сметосъбиране и
сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от
общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация
по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината
по местонахождението на имота. По делото не се оспорва обстоятелството
че имотът за процесния период е ползван. След като услугата е предоставяна
от Общината, което обстоятелство не се оспорва по делото, то същата се явява дължима. В ТБО наред с услугите сметосъбиране
и сметоизвозване са включени и такса за обезвреждане
на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци, както и такса за
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Съгласно чл.71, т.2 от ЗМДТ
не се събира такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване
- когато услугата не се предоставя от общината. Видно от тази разпоредба, за да
е налице задължение за заплащане на такса за поддържане на чистотата на териториите
за обществено ползване е необходимо общината да е престирала
услугата - да е включена услугата в заповедта по чл. 63, ал.
2 ЗМДТ, определяща услугите, които се извършват от общината, недвижимите
имоти да са в границите на района, определен от кмета на общината, да е извършвана
дейността реално. В случая услугата „поддържане
на чистотата на териториите за обществено ползване” е включена в заповедите на
кмета на общината за процесния период, определено е
и извършването и в строителните граници на гр.Видин. Установено е по делото, че
имота на жалбоподателя, за който е определена ТБО, се намират в строителните граници
на гр. Видин. По делото не се оспорва и обстоятелството,
че услугата е фактически извършвана от общината. По аргумент на чл.66, ал.1, т.4
от ЗМДТ услугата поддържане на чистотата на обществените места включва дейности
като почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии
от населените места, предназначени за обществено ползване, поради което и не е
обвързана от фактическото ползване на конкретния имот, а обезпечава поддържането
на чистотата на териториите за обществено ползване. С оглед на това след като
общината извършва посочената услуга на територията на гр.Видин таксата за същата
се дължи независимо от конкретното ползване на имота на жалбоподателя. Аналогично е задължението и
за таксата за обезвреждане на битови отпадъци. По аргумент от чл. 71, т. 3
ЗМДТ таксата за обезвреждане на битови отпадъци в депа се дължи от
лицата по чл. 64, ал.
1 ЗМДТ, когато общината използва съоръжения за обезвреждане. В заповедта
на кмета по чл.63, ал. 2
ЗМДТ изрично е посочено, че Община Видин предоставя услугата обезвреждане
на битовите отпадъци. По аргумент на чл.66, ал.1, т.3 от ЗМДТ услугата се изразява
в проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг
на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане,
рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци. От доказателствата по делото
е безспорно, че Община Видин фактически е ползвала депо за обезвреждане на битови
отпадъци, изградила е и ново регионално депо, въведено в експлоатация през 2015г.,
поради което е извършвала и услугата обезвреждане на битови отпадъци в депа по
смисъла на чл.66, ал.1, т.3 от ЗМДТ. Предвид на това по аргумент на чл.71, т.3
от ЗМДТ таксата за обезвреждане на битови отпадъци се явява също дължима от жалбоподателя.
Предвид характера на услугите
„обезвреждане на битовите отпадъци в депа” и „поддържане на чистотата на териториите
за обществено ползване” фактическото ползване на имота от жалбоподателя е ирелевантно. С оглед на това и в Наредбата е предвидена възможност
за освобождаване единствено от таксата за извършване на услугата „сметосъбиране
и сметоизвозване”. Предвид гореизложеното административният
орган в съответствие с разпоредбите на ЗМДТ и Наредбата е определил, че жалбоподателя
се явява задължен субект за декларираният от него недвижим имот за ТБО за услугите
„сметосъбиране и сметоизвозване”, както и за услугите
„обезвреждане на битовите отпадъци в депа” и „поддържане на чистотата на териториите
за обществено ползване”. В АУЗ дължимата ТБО е посочена
общо, независимо, че размерът й се определя за всяка услуга поотделно, съгласно
чл.14 от Наредбата на Общински съвет Видин за определянето и администрирането
на местните такси и цени на услуги / относимата редакция/,
не се оспорва размера й, който, в съответствие с посочената разпоредба на Наредбата
се основава на данъчната оценка на имота, определена съгласно приложение №2 от ЗМДТ, както
и не са ангажирани
доказателства, въпреки дадената от Съда възможност, които да обосноват извод,
че размерът не е съобразен с изискванията на чл.67 от ЗМДТ и Наредбата на Общински
съвет-Видин, в приложимата към съответните години редакция. В заключение следва да се посочи,
че жалбоподателят по начало не оспорва обстоятелството, че не е заплатил ДНИ и
ТБО за имота за процесния период в установените срокове,
не оспорва вида и размера на начислените му задължения за ТБО и ДНИ, нито размера
на лихвите за тях. Твърденията му са единствено за погасяване по давност на установените
задължения за ТБО и ДНИ до 2015 г., поради изтичане на срока по чл.171, ал.1 от
ДОПК към датата на връчването на поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ, когато
е разбрал за АУЗ. Това възражение настоящият
съдебен състав намира за неоснователно. Според разпоредбите на чл.162,
ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК, вземанията за ДНИ и ТБО са публични общински вземания.
Съгласно чл.171, ал.1
от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на петгодишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в
закон е предвиден по-кратък срок. В закон не е предвиден по-кратък срок за погасяване
на публичните вземания за ДНИ и ТБО. Задълженията за лихви се разглеждат в същия
режим, който е установен за главното задължение, като съгласно чл.162, ал.2,
т.9 от ДОПК те също са публични задължения, поради което и към тях
е приложим погасителният 5-годишен давностен срок. При
тази нормативна уредба, давностният срок за задължението
на жалбоподателя за ДНИ и ТБО за 2010 г. започва да тече от 01.01.2011 г. и би се погасило с изтичането на 2016 г. и така
за следващите години, освен ако не са налице основания за спиране или прекъсване
на погасителната давност. Съгласно чл.172, ал.2
от ДОПК давността се прекъсва с издаване на акта за установяване на
публичното вземане. В случая такъв акт е именно оспореният АУЗ № 1-0720 от 18.12.2015г.,
издаден на 18.12.2015г. и от този момент давностният
срок се явява прекъснат. До тази дата обаче няма погасени
задължения. Обстоятелството, че АУЗ е връчен
по-късно не може да доведе до извод за погасяване на публичното задължение на
касатора за процесния период,
както се твърди, тъй като още преди изтичането на давността, давностният срок е бил прекъснат. От прекъсването на давността
започва да тече нова давност /чл.172, ал.3 от ДОПК/. Съгласно разпоредбата на
чл.171, ал.2 от ДОПК, всички
публични вземания се погасяват с изтичане на 10 годишен давностен
срок, независимо от спирането или прекъсването на давността, пред каквато хипотеза
не сме изправени в настоящия случай. Предвид изложеното Съдът намира,
че АУЗ се явява законосъобразен, поради което жалбата като неоснователна ще следва
да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора и на
основание чл.143, ал.4
АПК във връзка с чл.161, ал.1,
изр. „последно“ ДОПК, основателна е претенцията на пълномощника на
ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение,
поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на Община
Видин юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
/триста/ лева, съобразено по размер с чл.8
във връзка с чл.7, ал.2,
т.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и представения по делото списък на разноските. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение
„последно”, във връзка с чл.173, ал.2 и чл.174 АПК Административен съд - Видин Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалбата на пълномощника
на законния представител на Е.А.Е. *** с ЕГН **********, против Акт за установяване
на задължение /АУЗ/ по чл.107, ал.3 от ДОПК № 1-0720/ 18.12.2015г., издаден от
Главен специалист „Ревизии” в отдел „МДТ” при Община Видин, с който са установени
задължения за данък върху недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/
– главница и лихва, в размера и за периода, визирани в акта, потвърден с Решение
изх.№ МД-02-348 /1/ от 12.02.2020 г. на Началник отдел „МДТ” при община Видин.
ОСЪЖДА Е.А.Е. *** с ЕГН **********,
чрез законния си представител А.Н.Ц. ***
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 /триста/ лева. Решението подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на
страните. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: |
||||||||||