Р Е Ш Е Н И Е
260080/27.10.2020г. гр.Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, осми състав
На двадесети
октомври, през две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
АНД ***16 по описа на ШРС за 2020г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано осн.чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №27-0001045/09.04.2020 год. на Директора на Дирекция “Инспекция
по труда” гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.413,
ал.2 от КТ, на М.Й.Д., ЕГН **********, с адрес: *** качеството й на
представляваща „Й. 17” ЕООД, ЕИК *********, седалище гр.Шумен, ул.“***********“
***, е наложена глоба в размер на 300 лева.
Жалбоподателката моли съда
да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като счита
същото за неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, за жалбоподателката
се явява процесуален представител.
За
административно - наказващ орган, издал наказателното постановление, се явява
процесуален представител на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Шумен, който оспорва
жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло
обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага съображенията
си за това.
Жалбата е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
ШРС, след
като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.02.20г и 27.02.20г.
била извършена проверка от служители на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Шумен по
спазване на трудовото законодателство на „Й. 17” ЕООД, ЕИК *********, седалище
гр.Шумен, гр. Шумен, ул.“***********“***, представлявано от М.Й.Д., ЕГН **********,
в обекта на осъществяване на дейност – шивашки цех в гр. Шумен, бул.“Велики
Преслав„ № 222 и на 26.02.20г. и 28.02.2020г., по документи, представени в ДИТ -
Шумен.
За резултатите от
проверките бил изготвен протокол № *********, връчен на същия ден на управителя
М.Й..
В хода на проверката било установено, че работодателят
„Й. 17” ЕООД, ЕИК *********
седалище, гр. Шумен, ул.“***********“*** с представител М.Й.Д.
ЕГН **********, не е подал в ДИТ в законово установения срок до 30.04.19г.,
удължен до 04.05.19г. декларация по чл.
15 ал.1 от ЗЗБУТ. Прието е, че нарушението е извършено на 04.05.2019г.
На 09.03.20г. бил съставен
АУАН № 27-001045 на „Й. 17” ЕООД, ЕИК ********* седалище, гр. Шумен,
ул.“***********“*** с представител М.Й.Д. ЕГН ********** за това, че е нарушен
чл. 3, ал.1 от Наредба № 3 за формата и съдържането, реда и начина за подаване
и съхраняване на декларацията по чл. 15 ал.1 от ЗЗБУТ. Актът е съставен в
присъствието на представляващия М.Й.Д.. При предявяване на акта не са отразени
възражения и такива няма постъпили по преписката.
Въз основа на така съставения
акт и материалите в административно-наказателната преписка, наказващият орган е
издал наказателно постановление №27-0001045/09.04.2020г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” гр.Шумен, с което, на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.413, ал.2 от КТ, на М.Й.Д.
ЕГН ********** с адрес: *** качеството й на представляваща „Й. 17”
ЕООД, ЕИК *********, седалище гр.Шумен, гр. Шумен ,ул.“***********“ ***, е наложена
глоба в размер на 300 лева.
Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени
доказателства, както и от събраните гласни доказателства. Приложените по делото
писмени доказателства кореспондират изцяло с показанията на свидетелите.
При така установеното, съдът приема следното:
Актът
за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени. Наказателното
постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Административно-наказателното
производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално
изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. В НП също се съдържат всички минимално
изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателката
е ангажирана на основание чл.416,
ал.5 вр. чл. 413 ал.1 от КТ , за нарушение на чл.15, ал.1, от ЗЗБУТ във вр. чл.
3 ал.1 от Наредба № 3 за формата и съдържането, реда и начина за подаване и съхраняване на декларацията по чл. 15 ал.1 от ЗЗБУТ.
Наказващият орган е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.15, ал.1, от
ЗЗБУТ, според която, лицата по чл. 14, ал. 1, с изключение на тези,
които за своя сметка работят сами, подават годишна декларация в териториалната
дирекция "Инспекция по труда" по адреса на регистрация на
предприятието в срок до 30 април на следващата година. Съгласно чл. 14, ал.1 от
ЗЗБУТ юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи,
юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от
предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя
сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни
и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на
работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във
или в близост до работните помещения, площадки или места. Според ал.2, лицата
по ал. 1 носят отговорност за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд независимо от задълженията на работещите по този закон, както и от това
дали тази дейност се осъществява от техни органи или е възложена на други
компетентни служби или лица. Нормата на чл.3 ал.1 от Наредба № 3 за формата и съдържането, реда и
начина за подаване и съхраняване на декларацията по чл. 15 ал.1 от ЗЗБУТ
сочи, че декларацията
се подава в териториалната дирекция "Инспекция по труда" по седалище
и адрес на управление на предприятието ежегодно в срок до 30 април на
следващата година. Ал.2 на текста регламентира, че когато няма промяна в
обстоятелствата, подлежащи на деклариране, не се подава декларация по ал. 1.
В разпоредбата на чл.413,
ал.1 от Кодекса на труда е предвидено, че
който наруши правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труда, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с глоба в размер от 100 до 500. Деецът в случая е
санкциониран за нарушение по чл. 413, ал.1 от КТ, регламентиращ административно наказателна
отговорност за физическо лице, което наруши правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труда, ако не подлежи на по-тежко
наказание.
Съгласно § 1. "Работодател" е всяко физическо лице,
юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и
икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация,
кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни),
което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за
изпращане за изпълнение на работа в
предприятие ползвател.
Задължението за
подаване на декларация по чл. 15 от ЗЗБУТ е регламентирано в глава трета от
ЗЗБУТ, озаглавена "Задължения за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд".
Неизпълнението на това задължение е съставомерно
от обективна страна по чл. 413, ал. 2 от КТ и това именно е приложимата
санкционна норма при положение, че е установено, че работодателят „Й. 17” ЕООД, ЕИК
********* не е подал в ДИТ - Шумен декларация по чл. 15, ал.1 от ЗЗБУТ, но в случая тя не е приложена, а е приложена
нормата на чл. 413 ал.1 от КТ.
Съобразявайки фактологията
по казуса, съдът приема, че е налице допуснато нарушение на чл.15, ал.1,
от ЗЗБУТ, във вр. чл. 3, ал.1 от Наредба № 3 за формата и съдържането, реда и
начина за подаване и съхраняване на декларацията по чл. 15 ал.1 от ЗЗБУТ на
посочената дата, за което обаче нарушение не е санкциониран извършителят - работодател,
а физическото лице М.Й.Д., ЕГН **********.
Освен горното, съдът намира за основателно
възражението от представителя на жалбоподателя и действително се установява, че
АУАН е съставен на „Й. 17” ЕООД, ЕИК *********, представлявано
от М.Й.Д., ЕГН **********, в качеството на работодател, а НП
№27-0001045/09.04.2020 год. е издадено на физическото лице М.Й.Д., ЕГН **********,
като представляваща „Й. 17” ЕООД, ЕИК *********. В тази връзка съдът не споделя становището на представителя
на АНО за приложение на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, по казуса. Съгласно чл. 53, ал.2
от ЗАНН, наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност
в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина.
Константната съдебна практика / Постановление № 5/1968 г.
на Пленума на ВС/
категорично приема, че въпросът, дали наказателното постановление е
законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са
допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на
това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е
извършено и деецът е известен.
Преценката дали едно допуснато по време на
висящо пред АНО производство процесуално нарушение е съществено или не, зависи
от това дали то по естеството си е довело до ограничаване процесуалните права
на наказаното лице и му е попречило в пълен обем на осъществи защитата си по
фактите и приложимия закон. Тази преценка винаги е конкретна спрямо спецификата
на конкретния случай.
В конкретната хипотеза, допуснатото нарушение
при съставяне на АУАН, според настоящата инстанция, е довело до ограничаване
правото на защита на наказаното лице. В тази връзка съдът съобрази също, че
административно правната доктрина /"Процесът по ЗАНН", Л. П. Р. И.
Изд.Сиела, 2009/ приема, че в случай, че актосъставителят неправилно е
определил личността на нарушителя, прецизиране на това обстоятелство в рамките
на същата фактическа обстановка е допустимо при ангажиране на отговорността на
физическо лице вместо на собствения му едноличен търговец и обратно, но не и
при ангажиране на отговорността на физическо вместо на юридическо лице и
обратното или на едноличен търговец
вместо на юридическо лице и обратното, като в тези хипотези следва да бъде
съставен нов акт.
Съдът намира, че в случая допуснатото нарушение
няма формален характер и е довело до накърняване правото на защита на
санкционираното лице. В подкрепа на този извод е отразеното в НП
№27-0001045/09.04.2020 год.: „АУАН е съставен на жалбоподателката М.Й.Д., ЕГН **********, в качеството й на
представляваща „Й. 17” ЕООД, ЕИК *********“, АУАН в случая е съставен
на „Й. 17” ЕООД, ЕИК *********.
Безспорно в НП и в
АУАН следва да се посочи срещу кого се съставят, да се опишат всички обстоятелства
по извършване на нарушението, следва да се наведат и доказателства в тяхна
подкрепа, да се посочат точно законовите разпоредби, които са нарушени, без да
е налице разминаване. В санкционните производства, каквото е производството по
ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да
породят правните си последици. Наказателните постановления са актове на
правораздаване и имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно
лице /посочено в АУАН/ се вменява извършването на конкретно административно
нарушение и в този смисъл имат характера на постановление за привличане на
обвиняем. Поради това обстоятелство, тези актове не могат да бъдат променяни,
допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък е допустимо санкционираното
лице или съдът да извлича по тълкувателен път
законово изискуеми реквизити в това число и субекта -конкретния
нарушител.
Така допуснатото процесуално нарушение, не би могло да
бъде санирано по силата на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, освен това тази
норма не е основание за саниране на всяко нарушение в АУАН, доколкото подобно
разширително тълкуване обезсмисля съставянето на самия акт и уредената в ЗАНН
процедура. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се “повдига
обвинение” за конкретно извършено нарушение. От този момент, за това лицето
възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение.
По отношение искането за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съдът съобрази
обстоятелството, че по делото са налице доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв . по договор за правна защита и съдействие от
22.05.2020г. Същевременно съдът съобрази разпоредбата на чл. 18, ал.2 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно която, ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Нормата на чл. 7, ал.2 регламентира, че за
процесуално представителство при интерес до 1000 лв., възнаграждението е 300 лв., поради
което Дирекция “Инспекция по труда” гр.Шумен следва да бъде осъдена
да заплати на жалбоподателя сумата от 300лв.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление №27-0001045/09.04.2020 год. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” гр.Шумен, с което, на основание чл.416, ал.5 от КТ, във
вр. с чл.413, ал.2 от КТ, на М.Й.Д., ЕГН **********, с адрес: *** качеството й
на представляваща „Й. 17” ЕООД, ЕИК *********, седалище: гр.Шумен, ул.“***********“
***, е наложена глоба в размер на 300лв., като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Дирекция
“Инспекция по труда” гр.Шумен, бул. „Славянски“ № 30, да заплати на М.Й.Д., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 300,00лв.
(триста) лева за адвокатско възнаграждение .
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Шумен, на основанията, предвидени в НПК и
по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че
е изготвено.
Районен съдия: