№ 13096
гр. София, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110138457 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49
ЗЗД.
Ищецът ДЗИ “ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД твърди, че е застраховател по
полица № 440220601001362 по имуществена застраховка „КАСКО +“ на л.а. „Рено“,
модел „Меган“ рег.№ СВ ... РР. На 20.02.2021г., около 19:00ч. в гр.София, жк.
„Малинова Долина“ до блок 1, настъпило ПТП, при което са причинени вреди на
застрахованото МПС. Обстоятелството, което предизвикало ПТП било попадане на л.а.
в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Във връзка с
образуваната при ищеца преписка по щета № 44012132105152 и издадено възлагателно
писмо за извършване на автосервизни услуги, застрахователят е заплатил на
извършилия ремонта доверен сервиз сумата 134,31 лева с преводно нареждане от
29.07.2021г. Поддържа, че отговорен за настъпилото ПТП е ответникът СО, предвид
неизпълнение на вменените му задължения за поддържането на пътя. Твърди, че на
18.10.2021г. е изпратена регресна покана до ответника за възстановяване на
заплатеното обезщетение в размер на 134,31 лева, както и ликвидационни разноски в
размер на 15 лева. Поддържа, че с писмо от 25.10.2021г. Столична община изрично
отказала да заплати дължимата сума. Ищецът моли за осъждане на ответника да
заплати сумата 149,31 лева – заплатено застрахователно обезщетение с вкл. 15 лева
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от депозирането
на исковата молба в съда – 15.07.2022г. Претендират се и сторените в производството
разноски.
Ответникът Столична община е получил препис от исковата молба, като е
1
депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва изцяло иска по основание
и размер. Твърди, че въз основа на изложеното в исковата молба и представените
доказателства, не се установява конкретния участък, на който според ищеца се е
намирал несигнализирания и необезопасен участък. Поддържа, че пред блок 1 в жк.
„Малинова долина“ има паркинг с чакъл и съобразно уведомлението за щета, водачът
се е движел именно там. Твърди, че липсва информация същият да се е движел по
пътното платно, както и в кой конкретен участък на улицата. В тази насока посочва, че
въпросният паркинг пред блок 1 може да представлява прилежаща площ, което
изключва задължение на Столична община за сигнализиране и обезопасяване. Оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение, при твърдения, че не са
представени доказателства за плащането на първата застрахователна вноска, което
представлява условие за влизане на застрахователния договор в сила. Оспорва
увреждането на автомобила да съставлява покрит по застраховката риск. Счита, че
липсата на надлежно съставен официален удостоверителен документ от държавен
орган /протокол/, води до плащане без правно основание от страна на ищеца в полза на
застрахованото лице., респективно не е възникнало право на регресен иск срещу
ответника. Оспорва причинно-следствената връзка между процесното ПТП и
твърдяното увреждане на застрахования автомобил. Прави възражение за
съпричиняване от страна на водача на МПС-то, който не е съобразил поведението си
на пътя с конкретната пътна обстановка, а именно не е шофирал със съобразена с
условията на пътя скорост, арг. чл.20, ал.2 ЗДвП. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства намира от фактическа и правна страна
следното:
По иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД
Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата- до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
В случая се претендира отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД, с оглед
изложените твърдения, че вредите са настъпили в резултат на противоправното му
бездействие да изпълни задължението си да поддържа пътя в необходимото състояние
за безопасно преминаване по него, в качеството си на негов стопанин. По предявения
иск, в тежест на ищеца е да докаже, че в срока на застрахователното покритие на
договор за имуществено застраховане вследствие виновно и противоправно поведение
на лице, за което отговаря ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят
носи риска; заявения от него механизъм на настъпване на ПТП и причинната връзка с
2
процесните вреди, както и размера на действителните вреди.
В тежест на ответника е да докаже при установяване на горните факти
положителния факт на плащане. По наведеното възражение за съпричиняване в тежест
на ответника е да докаже, че застрахованият при ищеца водач с поведението си е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
В настоящия случай с определение от 09.02.2023г. по чл. 140 ГПК, в което е
обективиран проектът за доклад по чл. 146 ГПК, обявен за окончателен в проведеното
съдебно заседание на 04.04.2023г., е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК че ищецът е извършил плащане в размер на 134,31
лв. за възстановяване на щетите по автомобила с преводно нареждане от 29.07.2021г.
От представена по делото застрахователна полица № 440220601001362 от
27.05.2020г. съдът приема за установено, че между ищеца ДЗИ “ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД и собственика на л. а. „Рено“, модел „Меган“ рег.№ СВ ... РР
– „ТКК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е възникнало и съществувало валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка на „Каско +“, клауза „Пълно
Каско“, обективиран в същата, действащо за времето от 00:00 часа на 28.05.2020г. до
23:59 часа на 27.05.2021г., при уговорена застрахователна премия в общ размер 1789,51
лева. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна
за липса на валидно правоотношение по договор за застраховка, сключен при Общи
условия, вследствие липсата на доказателства за плащане на първата вноска по
разсрочената застрахователна премия. За изясняване на спорното обстоятелство по
делото е прието неоспорено заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От заключението на вещото
лице се изяснява, че първата застрахователната премия по застрахователна полица №
440220601001362 е заплатена на дата 27.05.2020г. В подкрепа на извода за наличие на
валидно застрахователно правоотношение е и извънсъдебното поведение на самия
застраховател - ищец, доколкото след уведомяването му за настъпване на
застрахователното събитие на 20.02.2021г., той е извършил заснемане, оглед и е
изготвил опис на вредите по процесния автомобил във връзка със заведената пред него
щета № 44012132105152/23.02.2021г., като е признал и изплатил застрахователно
обезщетение в общ размер на 134,31 лв. за причинените на застрахованото имущество
щети.
В допълнение към горното, видно от отбелязването в застрахователния договор
от 27.05.2020г., застрахователното покритие по договора обхваща клауза „Пълно
Каско“, като по делото се установи и, че същият е сключен при Общи условия, с които
застрахованото лице се е запознало, приело и получило, съгласно изричното му
3
изявление, обективирано в подписаната от него застрахователна полица. Именно в
приложимите между страните Общи условия е регламентиран и обхватът на покритите
застрахователни рискове, като в т. 2.1.3 от същите се предвижда, че клауза „Пълно
каско“ покрива щети по застрахованото МПС, причинени от ПТП, каквато е и
настоящата хипотеза. Предвид това, с оглед твърдяния от ищеца механизъм на
настъпването на процесното ПТП - попадане в дупка на пътното платно, вследствие на
което са причинени описаните в исковата молба вреди, то налице е покрит
застрахователен риск по смисъла на процесния застрахователен договор и общите
условия към него, настъпил в срока на застрахователното покритие.
Настъпването на процесното ПТП и неговия механизъм се установяват от
показанията на свидетеля К. М., взети в съвкупност с искането за изплащане на
обезщетение, опис-заключение по щета и експертното заключение по съдебно-
автотехническата експертиза. От показанията на свидетеля се установява, че през
месец февруари на 2021г. в гр. София, кв. "Малинова долина", свидетелят управлявал
лек автомобил марка "Рено". Посочва, че извършвал маневра за паркиране пред блок №
1, при което попаднал в дупка на пътното платно. Свидетелят разяснява, че било кално,
вероятно била работила строителна техника, вследствие на което се образувала дупка,
в която пропаднал управлявания от него автомобил. Спомня си, че колата легнала
почти по корем и имало увреждания по левия праг. След ПТП-то отишъл при
застрахователя, за да опише щетата, след което същата била отстранена в оторизиран
сервиз. Посочва, че преди този случай няма спомен автомобилът да е бил ремонтиран,
тъй като бил фабрично нов. Свидетелят сочи, че пред входовете на блока където живее
има асфалтирана част, която се ползва за паркиране от живущите. Заявява, че мястото
на ПТП нямало знаци, които да сигнализират наличието на дупка. Съдът, при
преценката им по реда на чл.172 ГПК, кредитира показанията на свидетеля като пълни,
ясни и последователни, като същите изясняват в цялост фактическата обстановка
относно процесното ПТП и неговия механизъм. Съдът не споделя становището на
ответника за заинтересованост на свидетеля от изхода на спора, тъй като неговата
застрахователна претенция вече е била удовлетворена още преди завеждане на делото
и изходът от него не би могъл да има каквото и да било значение за интереса на
свидетеля. В допълнение към това показанията на свидетеля намират подкрепа в
приетите по делото документи по щетата, както и в изслушаното и неоспорено
експертно заключение по САТЕ.
Възражението на ответника, че не е съставен протокол за ПТП е неотносимо в
конкретния случай. Това е така, защото от една страна службите за контрол на МВР
имат задължението да посетят мястото на ПТП само в случаите, установени в чл. 125
ЗДвП, какъвто не е налице в настоящата хипотеза. От друга страна двустранен
4
констативен протокол за ПТП съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗДвП се съставя,
когато в произшествието има поне двама участници, които са съгласни относно
обстоятелствата свързани с него, която норма също е неприложима в хипотезата на
ПТП породено от дупка на пътя.
С оглед гореизложеното съдът намира наличието и механизмът на ПТП за
безспорно установени по делото. От така изложения механизъм се установява, че
причина за настъпване на произшествието е наличието на необозначено и
необезопасено препятствие на пътя. Процесният пътен участък в жк. „Малинова
Долина“ до блок 1, където е реализирано произшествието, представлява част от
уличната мрежа на гр. София съгласно чл. 77 ЗУТ – публична общинска собственост
по смисъла на 3, ал. 2 ЗОС, поради което задължен да осъществява дейностите по
поддържането и ремонта на улицата е именно ответникът Столична община. Според §
1, т. 19 ППЗДвП, "Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие,
както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават
опасност за движението. В случая, установената дупка представлява препятствие по
смисъла на посочената разпоредба, която е създавала опасност за движението. Според
чл. 52, ал. 1 от ППЗДвП, пътен знак Г11 се поставя пред препятствие на пътя, когато
водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да продължат
движението си, какъвто в случая не се установи да е имало, а в тежест на ответника е
да установи това обстоятелство с оглед доказаното съществуване на процесната дупка
на собствения на ответника път. Общината като юридическо лице осъществява
дейностите по чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложил
изпълнението. В случая именно бездействието на последните във връзка с поддържане
на пътя, е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП,
поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените
вреди при процесното ПТП.
По настоящото дело не се установява и твърдяното от ответника нарушение на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП от страна на водача на увредения автомобил застрахован при
ищцовото дружество, тъй като не се доказва управляваният от него автомобил да се е
движил с превишена или несъобразена с пътните условия скорост, която да не е
позволила на водача да забележи своевременно дупката върху пътното платно или да
спре. Действително правилото на чл. 20, ал.2 ЗДвП задължава водачите на МПС да
съобразяват скоростта си на движение, наред с други фактори и със състоянието на
пътя, с оглед възможността да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Легална
дефиниция на „препятствие на пътя“ е дадена в § 1, т. 19 от ДР на ППЗДвП, а именно:
всяко нарушаване целостта на пътното покритие. За да е предвидимо това препятствие
обаче, съответно за да се породи задължение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, е необходимо
ответникът да е изпълнил задължението си да поддържа пътя в изправно състояние
като сигнализира незабавно препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък
5
срок, което няма данни да е било сторено. В този смисъл липсата на надлежна
сигнализация за неравностите по пътя води до извод, че за водача на автомобила в
конкретната ситуация изобщо не е възникнало задължение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
неизпълнението на което да съставлява съпричиняване на вредите от негова страна. Да
се приеме обратното, би означавало да се разреши на ответника да черпи права от
собственото си неправомерно поведение, като се уважат противопоставените
възражения за съпричиняване на вреди, настъпили именно в резултат на бездействието
му при изпълнение на посочените по-горе задължения. Тук следва да се отбележи, че в
дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание за
неравностите по пътя или презюмиране за наличие на такива. Необозначената и
несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да
спре. Ето защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с
материални увреждания по л.а. „Рено“, модел „Меган“ рег.№ СВ ... РР, е наличието на
несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно.
Относно причинно-следствената връзка между процесното ПТП и
претендираните вреди, съдът кредитира изцяло изготвеното експертно заключение по
допуснатата САТЕ, като пълно, ясно и компетентно изготвено и съответстващо на
останалия доказателствен материал по делото. Според заключението на вещото лице
при анализ на механизма на произшествието и съпоставка на щетите с описа на
застрахователя от техническа гледна точка следва извод, че щетите по лек автомобил
„Рено“, модел „Меган“ рег.№ СВ ... РР са в причинно-следствена връзка с настъпилото
произшествие.
По делото се установява и размерът на причинените от ПТП вреди.
Обезщетението следва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието. Съгласно така кредитираното експертно заключение по САТЕ стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил „Рено“, модел „Меган“ рег.№ СВ ...
РР, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 134,30 лева. Към
обезщетението от 134,30 лева следва да бъде добавена и претендираната сума от 15
лева за ликвидационни разходи, т.е. общият размер на регресната претенция се равнява
на 149,30 лева.
Както беше посочено по-горе, фактът на плащане на застрахователното
обезщетение от ищеца е безспорен по делото, освен това се установява от
представеното с исковата молба платежно нареждане от 29.07.2021 г. за сумата от
134,31 лева.
Предвид гореизложеното, предявеният иск за платено застрахователно
обезщетение се явява основателен до размера от 149,30 лева, до който размер следва да
бъде уважен, а за разликата до пълния претендиран размер от 149,31 лева, искът следва
6
да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в общ размер на 889, 02 лв. за
държавна такса, депозити за свидетел, САТЕ и ССчЕ, както и заплатено адвокатско
възнаграждение с ДДС.
Ответникът не е сторил разноски, претендирал е юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство, чийто размер съдът определи на 100 лева,
предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото и броя на извършените
процесуални действия. С оглед отхвърлената част от исковете, на ответника следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер на
0,70 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична Община, Булстат: ..., седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Московска“ №33, ДА ЗАПЛАТИ на ДЗИ “ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Витоша" № 89Б, на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД сумата 149,30 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
договор за имуществена застраховка „Каско +“, обективиран в полица №
440220601001362 от 27.05.2020г., за застрахователно събитие, настъпило на
20.02.2021г., около 19:00ч. в гр.София, жк. „Малинова Долина“ до блок 1, при което са
причинени вреди на л.а. „Рено“, модел „Меган“ рег.№ СВ ... РР, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 15.07.2022г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 149,31 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Столична Община, Булстат: ...,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ №33 ДА ЗАПЛАТИ на
ДЗИ “ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД , ЕИК ... със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. "Витоша" № 89Б, сумата 889,02 лева, представляваща сторени
разноски в производството по настоящото дело.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ДЗИ “ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" № 89Б ДА
ЗАПЛАТИ на Столична Община, Булстат: ..., седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Московска“ №33, сумата 0,70 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
7
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8