Решение по дело №1080/2015 на Софийски окръжен съд

                                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                  гр. София, 24.06.2016 г.

 

                                      В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийският окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав в публичното заседание, проведено на двадесет и първи март две хиляди и шестнадесета в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                                                              ВАНЯ ИВАНОВА

 

при секретаря Ц. Павлова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 1080 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

 

          С решение № 132 от 15.10.2015 г., постановено по гр. д. № 481/2014 г. на Пирдопски районен съд е признато за установено, че Д.Т.К.-Т. дължи на „Т.С.” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер  3716,87 лв., от които 3133,35 лв. главница, представляваща стойност на  незаплатена топлинна енергия за периода от 15.04.2011 г. до м. 04.2013 г.; 583,52 лв., представляваща законна лихва за забава от 15.04.2011 г. до 25.03.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 15.04.2014 г., до окончателното изплащане на сумата, както и дължимите по заповедното производство разноски в размер на 80,46 лв., като е отхвърлен предявеният от „Т.С.” ЕАД срещу Д.Т.К.-Т. за периода от 31.01.2011 г. до 15.04.2011 г. в общ размер 305,95 лв. като погасен по давност.

            Решението е обжалвано от ответницата в първоинстанционното производство в частта му,  с която е уважен предявения иск за сумата от 3716,87 лв., представляваща общ размер на главница и лихви за консумирана топлинна енергия за периода от 15.04.2011 г. до м. 04.2013 г. с искане за отмяната му  и отхвърляне на иска в посочената обжалвана част. В жалбата се излага възражение, че по делото не са представени доказателства за влизане в сила на цените на топлинна енергия, одобрени от ДКЕВР, действащи към исковия период. Сочи се също така, че по делото не е доказано посочените в заключенията на съдебно-счетоводната експертиза отчетни показания  да са измерени от индивидуалните измервателин уреди, монтирани в процесиня имот.

            Ответникът по жалбата не е депозирал писмен отговор.

            За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

В исковата молба ищецът твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот , находящ се в гр. с., ж.к. „З. Б-5”, ул. „Л.К.№ № 15-23, вх. Б, ап. 50 / абонатен № 195376/ и че същата е ползвала доставена й от ищеца топлинна енергия в периода от м. 02.2011 г. до м. 04.2013 г. Твърди се, че  Етажната собственост, в която се намира имотът на ответницата, е сключила с „П.И.” ООД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Твърди се, че сумите, дължими за топлинна енергия за процесния имот са начислявани от „Т.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителиня период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „ПМУ И.” ООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.  Твърди се, че стойността на консумираната и незаплатена от ответницата топлинна енергия за периода от м. 02.2011 г. до м. 04.2013 г. е в размер на 3439,30 лв., а законната лихва за забава върху тази сума за периода от 31.01.2011 г. до 25.03.2014 г. е в размер на 583,52 лв. Искането  е за установяване по отношение на ответницата, че дължи на ищеца посочените суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното им изплащане.

С отговора на исковата молба ответницата оспорва исковете. Твърди, че за исковия период от м. 02.11 г. до м. 04.13. в собствения й имот не е доставяно и не е консумирано количеството топлинна енергия, за което е начислено задължение в размер на 4022,82 лв. за абонат № 195376. Оспорва размера на претендираното вземане с довод, че за исковия период ищецът не  е установил и доказал цените на топлинна енергия, одобрени от контролния орган. Сочи също, че към м. 02.2011 г. не е имало сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между етажната собственост, където се намира имотът, и „П.И.” ООД. Прави възражение за погасяване по давност на начислените месечни суми с падеж преди 15.04.2011 г..

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „П.И.” ООД, не заявява становище по исковете.

Въззивният съд намира, че фактическата страна по делото е подробно и коректно установена в мотивите на първоинстанционното решение чрез описание на събраните по делото и относими към спора писмени доказателства и заключения на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, поради което не е необходимо повторно да се описва в настоящото решение, като препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК.

Въз основа на така установените по делото факти, съдът намира следното от правна страна:

          Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.1, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.

Така предявените установителни искове са допустими с оглед обстоятелството, че в предходно развилото се заповедно производство длъжникът – ответник по настоящото дело, е възразил срещу издадената заповед за незабавно изпълнение в срока по чл. 414 от ГПК и заявителят е представил в заповедното производство доказателства за предявени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК срещу длъжника искове за установяване съществуване на вземанията по издадената заповед за незабавно изпълнение. 

Разгледани по същество исковете са частично основателни.      

             Установява се от събраните по делото доказателства, че през процесния период ответницата е бил потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на §1, т.42 ДР ЗЕ /отм., действаща към процесния период/, абонатен № 195376.

С        Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл. 150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни за това ответницата да е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че между странтие по делото в исковия период са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с правата и задълженията на страните съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД, одобрени от ДКЕВР.

     Съгласно разпоредбата на чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, като дяловото разпраделение се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ.  Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действащата към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.

   Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода за процесния период е възложено от Етажната собственост на сградата, в която се намира имотът на ответницата, на „П.И.” ООД,  което се установява от представените писмени доказателства и от заключението на съдебно-техническата експертиза. Установено е от заключението на съдебно-техническата експертиза, че това дружество е извършвало дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира имотът на ответницата в процесния период, съгласно изискванията на Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г., както и че ищецът е начислявал суми за топлинна енергия въз основа на така извършеното от последното дялово разпределение. Общият размер на начислените суми за топлинна енергия, включваща топлинна енергия за отопление, топлинна енергия от сградната инсталация и топлинна енергия за БГВ,  възлиза на сумата 3511,24 лв., като така начислените суми по пера /посочени в табличен вид в заключението/ са съобразени с действащите цени за топлинна енергия за процесния период. Безспорно е, а се установява и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че ответницата не е заплатила на ищеца никакви суми за топлинна енергия за топлоснабдения си имот за процесния период.

Ответницата е направила възражение за погасяване на част от претендираните вземания за дължими суми за топлинна енергия с падеж преди 15.04.2011 г.  Задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане и се погасяват с изтичането на три години от настъпване на изискуемостта им, съгласно чл. 111,б. „в” от ЗЗД. В чл. 32, ал.1 от Общите условия е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съдът намира, че погасено по давност е само задължението на ответницата за м. февруари 2011 г. в размер на 218,08 лв., тъй като същото е станало изискуемо на 30.03.2011 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 15.04.2014 г. – след изтичане на тригодишния давностен срок. Задължението за м. март 2011 г. е станало изискуемо на 30 април 2011 г., респ. това за м. април 2011 г. е станало изискуемо на 30.05.2011 г,. следователно към датата на подаване на заявлението давностният срок за тези задължения не е бил изтекъл. Независимо от този извод, с оглед липсата на жалба срещу решението в частта, с която искът за главницата е отхвърлен като погасен по давност, същото следва да бъде потвърдено в частта, с която е признато за установено съществуването на вземане на ищеца срещу ответницата за сумата 3133,35 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 15.04.2011 г. до м.04.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане.

Тук е мястото да се отбележи в отговор на направеното във въззивната жалба възражение, че по делото не са представени доказателства за цените на топлинна енергия, одобрени от контролния орган и действащи през процесния период, и непосочването им в съдебното решение, че тези цени са общоизвестни /публикувани в сайта на „Т.С.” ЕАД/, поради което не е необходимо посочването им в исковата молба, нито е необходимо същите да се посочват в съдебното решение. След като с експертното заключение е направен извод за съответствие на дължимите и начислени от ищеца суми за доставена топлинна енергия с действащите такива, одобрени от ДКЕВР, е налице доказателство за действителната стойност на задълженията на абоната.

С оглед предвидения в Общите условия 30-дневен срок за заплащане от купувачите на топлинна енергия на дължимите суми, считано от изтичане на периода, за които се отнасят,  ответницата е изпаднала в забава на 1-во число на месеца, следващ отчетния период, за който се дължи месечната стойност на доставената топлинна енергия. Изчислено с помощта на автоматизираната изчислителна система, дължимото обезщетение за забавено плащане върху всяка от дължимите суми за топлинна енергия за периода от падежа на всяко месечно задължение /първото от което е 30.06.2011 г. / , до посочения в исковата молба краен момент 25.03.2014 г., възлиза общо на сумата 530,81 лв., като за тази сума искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е основателен, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 583,52 лв. същият следва да се отхвърли. С оглед на това първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата 52,71 лв., представляваща лихва за забава върху главница от 3133,35 лв. за периода от 15.04.2011 г. до 25.03.2014 г., и вместо него постановено друго, с което акцесорният иск за тази сума бъде отхвърлен, и потвърдено в останалата му част досежно иска за законна лихва.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция решението на районния съд следва да бъде отменено и в частта, с която ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноските по делото за разликата над сумата 1256.21 лв. /колкото е дължимият размер на разноските съобразно уважената част от исковете/ до присъдения от районния съд размер на разноските от 1380.46 лв.

Страните не са претендирали разноски във въззивното производство.

 

       Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 132 от 15.10.2015 г., постановено по гр. д. № 481/2014 г. на Пирдопски районен съд, В ЧАСТТА, с която е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че Д.Т.К.-Т. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 3133,35 лв., представляваща стойност на  незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „З. Б-5”, ул. „Л.К.” № 15-23, вх. Б, ап. 50, за периода от 15.04.2011 г. до м. 04.2013 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК на 15.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, и сумата 530,81 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.04.2011 г. до 25.03.2014 г., и сумата 73,22 лв. разноски по заповедното производство, за които суми  на 06.08.2014 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 328/2014 г. на Пирдопски районен съд.

       ОТМЕНЯ решение № 132 от 15.10.2015 г., постановено по гр. д. № 481/2014 г. на Пирдопски  районен съд В ЧАСТТА, с която е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Д.Т.К.-Т. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 52,71 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 3133,35 лв. за периода от 15.04.2011 г. до 25.03.2014 г., както и В ЧАСТТА, с която Д.Т.К.-Т. е осъдена да заплати на „Т.С.” ЕАД разноските по делото за разликата над сумата 1256,21 лв. до 1380,46 лв., И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.” ЕАД срещу Д.Т.К.- Т. иск за признаване за установено съществуването на вземане на „Т.С.” ЕАД за сумата 52,71 лв., представляваща представляваща лихва за забава върху главницата от 3133,35 лв. за периода от 15.04.2011 г. до 25.03.2014 г.

В останалата му отхвърлителна част решението е влязло в сила като необжалвано.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.