Р Е Ш
Е Н И Е №261503
18.05.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, І-ви гр. състав в открито съдебно заседание на двадесет
и шести април две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 15001 по описа на ПРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 128, т. 2 от КТ вр. с член 245, ал. 2
КТ, чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда и
чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът О.А.М. с ЕГН **********
е предявил срещу ответника „Индустриал Ремонт Строй“ ЕООД с ЕИК ***** обективно
съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца нетно трудово
възнаграждение в размер на общо 3625,72 лева за мм. ятуари 2019г. – м. август
2019г.; 558,23 лева обезщетение за забава изплащането на нетните трудови
възнаграждения за периода 31.01.2019г. до 11.11.2020г. –датата на предявяване
на исковата молба; обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2019г. в
размер на 463,19 лева; 58,41 лева обезщетение за забавеното плащане на
обезщетението за платен годишен отпуск за периода 16.08.2019г. – 11.11.2020г.,
ведно със зак. лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното им изплащане.
Ищецът твърди, че е работил по трудово
правоотношение (ТПО) с ответника на длъжност “******” от 03.10.2018 г. до
16.08.2019 г., когато ТПО било прекратено на осн. член 325, ал. 1, т. 1 от КТ.
Твърди, че трудовото възнаграждение за посочения по-горе процесен период не му
било платено, както и не му бил платен полагаемия му се платен годишен отпуск
от 19 работни дни за 2019г., като поради забавата на работодателя за плащането
им се претендира и обезщетение за забава.
Ето защо моли да бъде осъден
ответника да му заплати горепосочените суми. Претендира законна лихва и
разноски.
В съдебно заседание от
08.02.2021г. ищецът е пояснил, че посочените като стойност в исковата молба
трудови възнаграждения са в нетен размер.
В законоустановения срок
писмен отговор от ответника не е постъпил. От същия е представено на
05.02.20221г. писмено становище, съгласно което се признава дължимостта на ТВ
за периода март – август 2019г., като по отношение на останалата част се твръди
неоснователност на исковата молба. Не се ангажират доказателства.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери
за установено следното:
От представените по делото
писмени доказателства – заверени копия от трудовия договор, справка НАП и
заповед за прекратяване на ТПО вака НАП
и ата книжка на ищеца и заповед за
прекратяване на ТПО, се установява, че в процесния период ищецът е работил по
ТПО с ответника на длъжност “ “******”. ТПО е било прекратено на осн. чл. 325,
ал. 1, т. 1 от КТ по взаимно съгласие на
страните. Установява се, също така, че съобразно член 4в от представения трудов
договор ТВ се изплаща до 15-то число всеки месец за предишния месец,
следователно падежът на задължението за заплащане на всяко едно ТВ е 15-число
на месеца, следващ месеца през който е полаган труда от работника, а не края на
месеца, в който е положен трудът, както е поискано в исковата молба, като
работодателят изпада в забава след изтичането на този срок, съобразно
разпоредбата на член 84, ал. 1 ЗЗД.
За установяване размера на
дължимите и неплатени на ищеца трудови възнаграждения и обезщетения, по делото
е изслушано заключение по допуснатата ССчЕ на вещото лице Б.В., което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, с изключение на направените
от същото изчисления на зак. лихва върху ТВ и обезщетението за отпуск, като
началният момент за ТВ следва да бъде 16-то число, а не 15-то, както е посочено
от експерта, а относно законната лихва върху обезщетението за неползван платен
годишен отпуск, съобразно разпоредбата на член 228, ал. 3 от КТ, същата се
начислява, считано от 01.10.2019г., а не от 16.08.2019г., както е поискано с
исковата молба.
От заключението на вещото лице
се установява, че съгласно представените от работодателя ведомости за заплати
нетното ТВ за процесния период възлиза на 3119,89 лева, като вещото лице е
установило, че за заплатите на ищеца за м. януари и февруари 2019г. има положен
подпис във ведомостите за заплати. Експертът също така е посочил, че
полагаемият се на ищеца ПГО за 2019 година е 19 работни дни, от които ищецът е ползвал девет, като остават
неползвани 10 работни дни.
Ищецът не е оспорил
заключението на вещото лице, оспорил е само факта на подписване на ведомостта
за заплати за м. януари и февруари 2019г., като е поискал от съда да се задължи
ответника да представи оригинала на ведомостта за заплата за м. февруари 2019г.
От друга страна ответникът не
е представил оригинала на ведомостта за заплати, но от това негово поведение не
може да се направи извод, че е възпрепятствал доказването на факта на неплащане
на заплатата за м. февруари 2019г. от ищеца. С полагането на подпис върху
ведомостта за заплати от работника се установява плащането на работната заплата
съгласно разпоредбата на член 270, ал. 3 от КТ, като оспорването на подписа на
работника върху ведомостта не установява нейното неплащане. Тежестта на
доказване на неистинността на подписа лежи върху ищеца, като последният не е ангажирал експертиза или други доказателства,
с които да опровергае истинността на подписа му върху ведомостта за заплати.
Освен това обстоятелството, че заплатата за м. февруари 2019 година е била
платена от работодателя е посочено и в писмото на ДИТ ****** до ищеца,
приложено към исковата молба на самия ищец.
Ето защо съдът намира, че
искът за заплащане на ТВ е основателен до размера на 2636,46 лева, а мор. лихва
за периода от 16.04.2019г. до 10.11.2020г. възлиза на общата сума от 373,57
лева, като за разликите над така уважените размери до пълните предявени размери
исковете ще се отхвърлят като неоснователни.
Относно обезщетението за
неползвания платен годишен отпуск същото възлиза на сумата от 270,87 лева, а
мораторната лихва върху същата за периода 01.10.2019г. до 10.11.2020г. е в
размер на 30,62 лева, като за разликите над така уважените размери до пълните
предявени размери исковете ще се отхвърлят като неоснователни.
Вземанията са лихвоносни и
исковата молба има характер на покана, и законна лихва е претендирана. Ето защо
такава ще се присъди от завеждане на исковете до окончателното плащане на
дължимите суми.
Ищецът претендира разноски по
делото, като доказва да е извършил такива в размер на 550 лева платено адв.
възнаграждение. С оглед изхода на спора на същия ще се присъдят по съразмерност
съобразно уважената част от исковете адв. възнаграждение от 435 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху
уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 255,46 лева, от които 105,46 лева ДТ по иска по чл. 128, т. 2 от КТ, 50 лева ДТ по иска по чл. 224, ал. 1 от КТ,
и по 50 лева ДТ по исковете по член 245 КТ.
В негова тежест следва да се
възложат и разноските за съдебно-счетоводна експертиза, направени от бюджета на
съда, които са в размер на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Индустриал Ремонт Строй“ ЕООД с ЕИК ***** да
заплати на О.А.М. с ЕГН ********** следните суми: нетно трудово възнаграждение
в размер на общо 2636,46 лева за периода м. март 2019г. – м. август 2019г.;
373,57 лева обезщетение за забава изплащането на нетните трудови възнаграждения
за периода 16.04.2019 г. до 10.11.2020г. –датата на предявяване на исковата
молба; обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2019г. в размер на
270,87 лева брутна сума; 30,62 лева обезщетение за забавеното плащане на
обезщетението за платен годишен отпуск за периода 16.08.2019г. – 10.11.2020г.,
ведно със зак. лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 11.11.2020г. до окончателното им изплащане, както и
сумата от 435 лева разноски за адвокатско възнаграждение, като за разликите над
така уважените размери до пълните предявени размери от 3625,72 лева за труд.
възнаграждения; 483,54 лева за обезщетение за забава върху труд.
възнаграждения, 463,19 лева обезщетение за платен годишен отпуск и 58,41 лева
за обезщетение за забава върху обезщетението за платен годишен отпуск, исковете
ще се отхвърлят, като недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА „Индустриал Ремонт Строй“ ЕООД с ЕИК *****да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС
сумата от 255,46 лева дължима държавна такса върху уважените искове, както и
сумата от 100 лева разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на
съда.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова
Вярно
с оргинала.
Секретар:
Н. Н.