№ 3000
гр. Благоевград , 22.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на двадесет и
втори октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20201200501139 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на депозирана въззивна жалба от адв. А.К., в
качеството й на пълномощник на Е. С. Д., от гр. П., пл.“В.“ № 2, против Решение №
338/06.03.2020г., постановено по гр.д. № 1031/2019г., по описа на Районен съд П., в частта с
която е признато за установено съществуването на вземането на „П.к.“ ЕООД от ответника
Е.Д. в размер на сумата от 2253,36лв., ведно със законната лихва, считано от 29.03.2019г. до
датата на окончателното погасяване на задължението, и са присъдени в полза на ищеца
направените разноски в хода на заповедното и исковото производства.
В жалбата са наведени доводи, че решение на първоинстанционния съд в обжалваната му
част е неправилно, тъй като при сключване на договорът за потребителски кредит,
ответникът е неграмотен, поради което за валидността му е следвало да се спази формата
предвидена в чл.189 ГПК – поставяне на пръстов отпечатък и приподписване от двама
свидетели, като поради неспазване на същата договорът е нищожен на основание чл.26, ал.2
от ЗЗД, поради липса на форма, както и поради липса на съгласие, тъй като същия не е
направил валидно волеизявление. Излага се в жалбата, че в договора и стандартния
европейски формуляр са налице различни параметри, като кредитора в договора е включил
допълнителни клаузи, които утежняват положението на длъжника, с които същия не е
запознат, като в резултат на това, същия е получил сумата от 2000 лв., а следва да върне
сума от 5368,32 лв.
С оглед изложеното в жалбата се иска постановеното решение на РС П. да бъде отменено
1
като неправилно в обжалваната част, и да бъде решен спора по същество, като бъде обявен
за нищожен Договор № **********/23.11.2017г. поради неспазване на предписаната от
закона форма. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в
първоинстанционното производство „П.к.“ ЕООД. В същия е посочено, че се оспорва изцяло
въззивната жалба, като неоснователна и недоказана, като се иска същата да бъде оставена
без уважение и да бъде потвърден първоинстанционния акт като обоснован, правилен и
законосъобразен, постановен в съответствие със събраните по делото доказателства.
Изложено е, че възраженията посочени от въззивника, които не присъстват в отговора на
исковата молба не следва бъдат разглеждани, тъй като са преклудирани по силата на
разпоредбата на чл.133 от ГПК. С отговора не са направени искания за събиране на нови
доказателства.
В съдебно заседание пред въззивния съд, жалбоподателя не се явява, не се представлява.
С писмено становище се поддържа подадената жалба, като се иска същата да бъде уважена.
Ответника по жалбата не се явява, не се представлява. С писмено становище се поддържа
подадения отговор, като е изразено становище за неоснователност на доводите изложени в
жалбата.
По допустимостта на въззивната жалба съдът се е произнесъл с определението си по реда
на чл.267, ал.1 ГПК.
Повторната проверка при постановяване на решенето не води до различен от направения
в това определение извод, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.259
ГПК от надлежна страна и е насочена срещу обжалваем съдебен акт на първоинстанционен
съд.
Съобразно правомощията си, определени в чл.269 ГПК, при служебната проверка
въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по съществото на
спора по наведените в жалбата доводи приема следното:
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител оспорва правните изводи на
първоинстанционния съд, изведени в обжалваното решение при фактическа обстановка,
която приема за правилно установена.
Производството пред РС П. е образувано по искова молба от “П.к.“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул.“Б.“ № 49, бл.53 Е, вх.В чрез пълномощник
срещу Е. С. Д., ЕГН **********, от град П., ул.“З.“ № 93.
Ищецът е поддържал в исковата молба, че се е снабдил със заповед по чл.410 ГПК /ч.гр.д.
№ 423/2019г. по описа на РС-гр.П./ срещу ответника за сумата от 4 694.75 /четири хиляди
шестстотин деветдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки/ лева, представляваща
2
неизплатено парично задължение, дължима на основание Договор за потребителски кредит
№ **********/23.11.2017г., ведно със законната лихва върху вземането от подаване на
заявлението в съда до окончателното му погасяване. Излага, че във връзка с подадено от
длъжника възражение срещу заповедта по чл.410 ГПК и в указания едномесечен срок
предявява установителен иск за вземането по заповедта.
Поддържал е твърдения, че на 23.11.2017г. между ищеца и Ефтим Д. е сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който първият е предоставил на втория кредит в размер
на 2 000.00 лева. Кредитополучателят се задължил да върне кредита в срок 24 месеца чрез
заплащане на месечни вноски, всяка в размер на 223.68 лева и с падеж 22-ри ден от месеца,
съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от договора. Твърди, че
договорът е сключен при условията на ОУ, които кредитополучателят Д. е приел да спазва.
Твърдял е, че ответникът е заплатил три погасителни вноски и една непълна, последната
от които на 27.04.2018г., след което е изпаднал в забава.
Изложил е, че при условията на чл.12.3. от ОУ договорът е прекратен от страна на
кредитора, считано от 03.07.2018г., а задължението на кредитополучателя по договора е
обявено за предсрочно изискуемо, като длъжникът е надлежно уведомен за обявяването на
кредита за предсрочно изискуем, за което е представена обратна разписка.
С горното е обосновал наличието на правен интерес от предявяване на иска.
Направил е искане съда да постанови решение, с което да признае за установено
съществуването на вземане на ищеца от ответника за сумата, предмет на заповед по чл.410
ГПК, издадена по ч.гр.д. № 423/2019г. по описа на Районен съд-гр.П., дължима на основание
Договор за потребителски кредит № **********/23.11.2017г., а именно сумата от 4 694.75
/четири хиляди шестстотин деветдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки/ лева,
представляваща неизплатено парично задължение, ведно със законната лихва върху
вземането от подаване на заявлението в съда до окончателното му погасяване.
Претендирал е съдебни разноски, като е ангажирал писмени доказателства.
Препис от исковата молба е надлежно връчен на ответника, който в указания едномесечен
срок е депозирал чрез пълномощник писмен отговор. В същия е заявил позиция за
неоснователност на претенцията. Оспорвал е автентичността на подписа, положен от името
на Ефтим Д. в обратна разписка към исковата молба, тъй като ответникът е неграмотен.
Оспорвал е ищцовото твърдение за надлежно уведомяване на кредитополучателя за
обявяването на кредита за предсрочно изискуем, тъй като към датата на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК вземането на кредитора не е било изискуемо.
Заявил е възражение за погасяване на претендираното вземане поради изтичане на
давност.
3
Заявил е и възражение за нищожност на процесния договор за кредит поради липса на
съгласие и форма, поради противоречие със закона – неспазване на разпоредбите на Закона
за потребителския кредит и наличие на неравноправни клаузи в договора по смисъла на
ЗЗП, касаещи определянето на договорното възнаграждение, лихвен процент и ГПР,
револвинга и плащането на неустойка при прекратяване на договора, които не са
индивидуално уговорени.
Изложил е възражения, че при сключването на договора кредитополучателят не се е
запознал с ОУ и погасителния план. Ответникът е неграмотен, поради което не е изразил
валидна воля при сключването на договора. Твърдял, че при сключването на процесния
договор кредитополучателят е следвало да постави пръстов отпечатък /поради
неграмотност/, а договорът да бъде приподписан от двама свидетели, като поради
неспазване на посочената форма в случая договорът е нищожен.
С горното е обосновал становище за неоснователност на предявения иск и искане за
отхвърлянето му като такъв.
От събраните пред първата инстанция доказателства се установи, че на 29.03.2019г.
ищецът е депозирал в Районен съд-П. заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по чл.410 ГПК срещу ответника, като в полза на заявителя е издадена
заповед № 646/02.04.2019 година срещу длъжника за претендираните суми. Препис от
заповедта е надлежно връчена на длъжника на 08.04.2019г., който на 15.04.2019г. /т.е. в
законоустановения срок/ е депозирал възражение /вх.№ 1574/ срещу заповедта.
С оглед оспорването от страна на длъжника на съществуването на вземане на заявителя,
на основание процесния договор за кредит, съдът е указал на последния възможността да
предяви установителен иск за вземането си като довнесе дължимата държавна такса.
Съобщението е надлежно връчено на кредитора, който в указания срок е депозирал исковата
молба, въз основа на която е образувано настоящото дело.
От събраните по делото пред РС П. оригинали на Договор за потребителски кредит №
**********/23.11.2017г. и Декларация от Е. С. Д. от 23.11.2017г., Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 23.11.2017г., Общи условия на „П.к.“
ЕООД към договора за потребителски кредит, Погасителен план към Договор за
потребителски кредит № **********/23.11.2017г., Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити, формуляр Допълнителна
преддоговорна информация, представляваща приложение към Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от 23.11.2017г. се
установи по категоричен начин възникването на облигационно правоотношение между
страните, по силата на което ищецът се е задължил да предостави на ответника паричен
заем в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева, а ответникът се е задължил да върне кредитната
сума за срок от 24 месеца, ведно с възнаградителна лихва в размер на 41.17 годишен лихвен
4
процент или 0.11 лихвен процент на ден. По силата на договора ответникът се е задължил да
върне на ищеца общо сумата от 2 967.36 лева чрез заплащане на равни месечни вноски всяка
в размер на 123.64 лева. Договорът е двустранно подписан от сключилите го страни.
По силата на Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от
23.11.2017г., представляващо неразделна част от процесния договор за потребителски
кредит страните уговорили кредитодателят да предостави на ответника пакет от
допълнителни услуги /изчерпателно описани в Споразумението и във формуляр
Допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към Стандартен
европейски формуляр за преодставяне на информация за потребителски кредити, а
ответникът се задължил да заплати на първия възнаграждение за тази услуга в размер на 2
400.96 лева чрез заплащане на равни месечни вноски, всяка в размер на 100.04 лева и с
падеж, съгласно погасителен план, неразделна част от процесния договор за кредит.
Страните по кредита уговорили неразделна част от договора да бъдат Общите условия на
„П.к.“ ЕООД. Съгласно чл.12.т.3 от ОУ кредитодателят има право да обяви с писмено
уведомление предсрочна изискуемост на остатъка от задълженията на клиента в случай на
просрочие на две или повече последователни месечни вноски в пълен размер /чл.12.3 от
ОУ/.
В подкрепа на горния извод /за възникване и съществуване на процесното облигационно
правоотношение/ са и обясненията на ответника, който недвусмислено е заявил в хода на
делото, че лично е посещавал офиса на ищеца в гр.П., където след като му била
предоставена съответната документация във връзка с декларираното от него желание да
получи паричен кредит, и след като имал възможност да се запознае със съдържанието й,
той лично е подписал документите, предоставени му от служителя на дружеството-ищец.
Горният извод се подкрепя и от заявената от Д. воля, обективирана във възражението по
чл.414 ГПК, а именно възражение за пълно изпълнение на задълженията му по процесния
договор за кредит косвено признава възникването и съществуването на описаното в
исковата молба облигационно правоотношение с ищеца.
Не е спорно по делото, че на 23.11.2017г. ищецът в качеството на кредитодател е
изпълнил задължението си по процесния договор за кредит, а именно превел е по сметка на
ответника договорената кредитна сума в размер на 2 000.00 лева. Фактът на изпълнение на
задължението на кредитодателя да предаде на кредитополучателя уговорения кредит се
доказва и от неоспореното от ответника преводно нареждане от 23.11.2017г. /лист 38 в
кориците на делото/. Т.е. несъмнено се установи по делото качеството на ищеца на изправна
страна по процесния договор и приложения към него.
Страните не спорят, а събраното като доказателство по делото извлечение по сметка към
договор за потребителски кредит № ********** доказа по категоричен начин, че в
изпълнение на постигнатото съглашение ответникът е погасил изцяло три дължими месечни
5
вноски и една частично /тази с падеж 22.04.2018г./ Не е спорно, че последното плащане,
извършено от ответника на основание процесния договор за кредит, в изпълнение на
задължението за връщане на получената в кредит сума, е от 27.04.2018г. като
кредитополучателя е погасил сума от 714.00 лева.
Установи се по делото, че на 04.07.2018г. ищецът е изпратил уведомление до ответника,
обективиращо волята на кредитора за едностранно прекратяване, считано от 03.07.2018г., на
процесния договор № **********, поради нарушение/неизпълнение от страна на
кредитополучателя на задълженията му, произтичащи от сделката. С писмото кредиторът е
уведомил кредитополучателя и за упражненото от първия право да обяви предсрочна
изискуемост на остатъка от договорените парични задължения на кредитополучателя,
поради нарушение/неизпълнение на договора. Писмото е изпратено на предоставен от Д. на
кредитора адрес, с известие за доставяне /лист 40 в кориците на делото/, което е връчено на
ответника Д. на 11.03.2019г.
РС П., е приел, че възраженията на ответника, че поради неграмотност не е получил
уведомлението за предсрочна изискуемост са несъстоятелни, поради което и предвид
валидно възникналото задължение на ответника да погаси заема и неизпълнението на това
задължение, е приел, че иска е основателен и доказан, като е уважил установителния иск по
чл.422 от ГПК за признаване за установено в правоотношенията между страните, че
ответника дължи на ищеца сумата от 2 253.36 /ДВЕ ХИЛЯДИ ДВЕСТА ПЕТДЕСЕТ И ТРИ
ЛЕВА И ТРИДЕСЕТ И ШЕСТ СТОТИНКИ/ лева, представляваща главница и договорна
лихва, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.03.2019г. до датата на
окончателното й погасяване като е ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата над уважения размер до
претендирания от 4 694.75 /ЧЕТИРИ ХИЛЯДИ ШЕСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ЧЕТИРИ
ЛЕВА И СЕДЕМДЕСЕТ И ПЕТ СТОТИНКИ / лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН. Разпределил е
разноските съобразно уважения и отхвърления размер на иска. В отхвърлителната част
решението е влязло в законна сила.
Предмет на жалбата е решението на първостепенния съд, в частта с която е уважен иска.
Основните доводи наведени в жалбата са, че процесния договор сключен между страните е
нищожен, тъй като не е спазена предвидената в закона форма, тъй като се установило по
делото, че ответника е неграмотен, като същия не е положил пръстов отпечатък в
присъствие на двама свидетели, не се е запознал с договора общите условия и всички други
писмени документи част от процедурата по сключване на договора, като не е изразил
валидно съгласие за сключването му.
Възражението, че ответника е неграмотен е заявено своевременно пред първата инстанция,
с отговора на исковата молба, като съобразно разпределената от районния съд
доказателствена тежест, в задължение на ответника е възложено установяването на
правоизключващите възражения, включително, че същия е неграмотен. С оглед на това
същия е ангажирал гласни доказателства, чрез разпит на свидетелката Роска Д.а, негова
6
майка. Първата инстанция, не е изложила в решението никакви съображения досежно това
кредитира ли или не събраните гласни доказателства, като без да изложи мотиви е приела,
че възражението е останало недоказано. Настоящия въззивен състав, намира, че
възражението на ответника правилно е прието за недоказано, тъй като ангажираните
свидетелски показания на неговата майка, преценени в светлината на чл.172 от ГПК, не
следва да бъдат кредитирани. На първо място това е така поради факта, че майката на
ответника не е наясно с въпроса по какъв начин се подписва сина й. Същата излага, че
подписа му се състои от една чертичка, а видно от подписаните от него документи, подписа
му наподобява буквата М. Отделно от това, свидетелката установява, че ответника е теглил
кредит, който връща, като си плаща вноските, и е заплатил около 10 вноски, като е
престанал обслужването му, а същевременно твърди, че същия не познава цифрите и парите.
Съдът намира, че показанията на тази свидетелка са вътрешно противоречиви, и не
установяват по категоричен начин обстоятелството, че ответника е неграмотен. Други
доказателства за установяване на възражението не са ангажирани от страна на ответника.
Съдът намира, че са налице доказателства, в обратна насока, установяващи, че ответника е
сключвал и други договори за кредит с посочената банкова институция, които е заплащал, и
е наясно с клаузите на процесния договор, тъй като същия се е запознал с тях преди да го
подпише. / в тази насока показанията на свид. Гогушева/.
Видно от приобщените писмени доказателства в производството, ищецът е подписал
процесния договор, като наличието на подпис в документа означава възможността на
лицето да се подпише, което се свързва със способността „собственоръчно да напише име
или знак за името, който обикновено съдържа инициалните букви“. Следва да е ясно и
категорично установено обстоятелството, че вследствие на неграмотност ищецът е
неспособен да се подпише. Именно поради тази причина в документа вместо подпис се
поставя отпечатък от десния палец и се подписва от двама свидетели. В случая договора е
подписан от ответника, като е положен графичен знак, съдържащ буква „М“, който
индивидуализира автора му. Този подпис се съдържа във всички документи находящи се по
делото. Горното дава основание, съда да приеме, че ответника подписва различни
документи, по този начин. Възможността ответника да се подписва означава, че същия е
грамотен до степен, позволяваща му да разбира изявлението си в процесния договор.
Ответника, в случай че е бил неграмотен и не е могъл да пише и чете, е следвало да
информира за това обстоятелство другата страна по договора, вместо да подписва същия и
впоследствие да се опитва да черпи права от това свое поведение, твърдейки наличие на
неграмотност. Гражданско задължение на едно лице е да се запознава със съдържанието на
договора преди да го подпише. Предвид горното съдът приема за недоказано твърдението на
ответника, че е неграмотен и не е разбирал съдържанието на договора, поради което и съдът
намира, че същия не е нищожен, поради липса на форма и съгласие.
С оглед изложеното, и съобразявайки, че ищеца е предоставил кредит на ответника, по
силата на сключения между страните договор, който същия е усвоил, както и че ответника е
7
заплатил част от задължението, по сключения с П.к. ЕАД договор, като в хода на процеса е
настъпил крайния падеж на договора на 23.11.2019г., съобразно чл.235, ал.3 от ГПК, този
факт следва да бъде съобразен, като ответника дължи на ищеца сумата от 2253,36 лв.,
включваща, неиздължена главница, ведно със законната лихва върху същата, считано от
29.03.2019г. и договорна лихва, до крайния срок на договора. Като и признал за установена
дължимостта на посочената сума, РС П. е постановил правилен съдебен акт.
По изложените съображения жалбата е неоснователна и обжалваното решение на РС П.
следва да бъде потвърдено.
При този краен резултат на изхода на спора и предвид своевременно направеното искане
за разноски от въззиваемото дружество, направено с отговора на въззивната жалба,
въззивника следва да бъде осъден да заплати разноски на насрещната страна в размер на
300,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1 ГПК и чл.78, ал.1 ГПК,
Благоевградският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №338/06.03.2020г. постановено по гр.д.№1031/2019г. по
описа на РС П., в обжалваната част.
ОСЪЖДА Е. С. Д., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. “З.“ № 93, да заплати на „П.к.“
ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.“Б.“ № 49, бл.53Е, вх.В
сумата от 300,00 /триста лева/ за направените разноски по делото за въззивното
производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8