Решение по дело №1881/2019 на Районен съд - Видин

                                             Р Е Ш Е Н И Е  № 47

 

                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                                      гр. Видин, 25.02.2021г.

 

Районен съд гр. Видин, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа година в състав :

                                                                                    Председател: Владимир Крумов

                                                                                    Съдебни заседатели:

                                                                                    Членове:

при секретаря Г. Начева и в присъствието на прокурора .................................. след като разгледа докладваното от съдия Крумов гр. дело № 1881 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД,  ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, против А.А.А., ЕГН **********,***.

            Твърди се от ищеца, че на 29.09.2017г. между страните е сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 184604. Договорът е сключен при условията на ЗПФУР, чрез уеб адрес, на който са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние и е предоставена подробна информация от ищеца. Сочи се, че ответната страна е направила регистрация на страницата, попълнила е въпросник и е маркирала полето „съгласен съм с общите условия”. Получил е електронно съобщение на посочен елекронен адрес - електронна поща, което е съдържало подробна преддоговорна информация за условията на договора, както и специален линк и код, който е следвало да въведе, след отваряне на линка.  Преди извършване на паричния превод служител на ищеца е извършил телефонно обаждане с ответната страна на посочения от нея телефонен номер. Целта е да се потвърди устно волята на страните за сключване на договорните отношения. Сумата е преведена по посочен от ответника начин - касово чрез каса на „Изи пей“ АД. Ответникът следвало да изплати  дължимите суми разсрочено на 14 броя вноски за периода 29.10.2017г. до 23.11.2018г., като всички вноски са дължими в общ размер на 1 800,00лева. Договорен е годишен лихвен процент от 40,15%, като общия размер на договорната лихва за периода 29.09.2017г. до 23.11.2018г. е 445,48лева. Въведени са обстоятелства относно договорена неустойка по чл. 3 от Договора. Претендираните вземания са с настъпил падеж. Ищцовото дружество предявило претенциите си по реда на чл. 410 от ГПК, с оглед на което е образувано ч.гр.д. № 608/2019г. по описа на Районен съд Видин. Издадена е заповед за изпълнение за процесните вземания. Заповедта по чл. 410 ГПК е  връчена на длъжника по реда на  чл. 47, ал. 5 от ГПК. Иска се от Съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1 800,00лева – главница, 445,48лева – договорна лихва от 29.09.2017г. до 23.11.2018г., ведно със съответната законна лихва. Иска разноски по производството.

          С влязло в сила определение от 21.12.2020г. е допуснато оттегляне на предявения иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцовото дружество има вземане спрямо ответника за сумата от 1 026,62лева – неустойка по чл. 3 от Договора, и производството по делото, в същата част, е прекратено.

От ответната страна, чрез назначения особен представител, е постъпил писмен отговор. Оспорва основателността на исковете.

П оделото са събрани писмени доказателства.

Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба, отговорът на същата и съобразявайки представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

                    Страните не спорят относно наличие на въведеното с исковата молба облигационно отношение през исковия период. На 29.09.2017г. между страните е сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 184604. Договорът е сключен при условията на ЗПФУР, чрез уеб адрес, на който са публикувани общи условия за предоставяне на кредит от разстояние и е предоставена подробна информация от ищеца. Ответната страна е направила регистрация на страницата с електронен адрес ********@***.**. Съгласно чл. 2 от договора, предмет на договора е сума от 1 800,00лева. Същата сума е усвоена от ответната страна на 29.09.2017г. чрез система за електронни плащания ePay.bg. Договорено е кредита да се изплаща за 420дни. Общата дължима сума е 2 245,48лева, годишен процент на разходите – 48,44% и фиксиран годишен лихвен процент 40,15лева. Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд гр. Видин на 01.03.2019г. като е образувано гр.д. № 608 / 2019г. по описа на Районен съд гр. Видин. По делото е издадена Заповед № 486 - РЗ за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 07.03.2019г., с която е разпоредено ответната страна да заплати на ищеца процесните суми на въведеното основание. Заповедта за изпълнение е връчена на ответната страна по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В указания от съда срок заявителят е предявил настоящите искове.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна :

           Предявените искове са допустими. Заповедта за изпълнение е връчена на ответната страна по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като за ищеца възниква правен интерес от предявяване на искове за установяване на вземанията си по заповедното производство.

    По същество исковете за установяване на вземането за главница и договорна лихва са основателни. Между страните е възникнало облигационното отношение, въведено с исковата молба. Ответната страна, като заемател, не доказа изпълнение на задълженията си по договора за заем. Страните са договорили лихва в размер на 40,15% фиксиран годишен лихвен процент, поради което ответната страна дължи договорената лихва. Договорения годишен процент на разходите е 48,44%, като е в границите определени в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит. В настоящия случай договорът съдържа погасителен план, в който са посочени погасителните вноски по брой, размер, падеж, и е посочено, че заетата сума се погасява при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора.

Искът за установяване вземане за законна лихва върху главницата, считана от дата на завеждане на заповедното производство до окончателното издължаване, е недопустим. В заповедното производство по гр. дело № 608/2019г. по описа на Районен съд Видин ищецът не е въвел вземане за законна лихва върху главницата, считана от подаване на заявлението до окончателното издължаване. Предметът на заповедното производство определя предметът на настоящето производство и е недопустимо въвеждане на нови вземания.

Предвид оттегляне на иска за установяване дължимост на вземането за сумата от 1 026,62лева – неустойка, издадената Заповед за изпълнение по гр. дело № 608/2019г. по описа на Районен съд Видин следва да се обезсили в тази част.

Относно разноските в настоящето производство и в заповедното производство : Същите следва да се съобразят с направеното оттегляне на иска за установяване дължимост на вземането за неустойка. Искът е оттеглен след направено възражение от ответника за неоснователност на иска и мотиви за това. С оглед на горното ответната страна следва да заплати на ищеца разноски в настоящето производство, както следва : сумата от 44,91лева за държавна такса, сумата от 100,00лева за възнаграждение за юрисконсулт и сумата от 274,73лева за разноски за особен представител. В заповедното производство дължими разноски са за сумата от 44,91лева за държавна такса и 50,00лева за възнаграждение за юрисконсулт.

 Воден от горното, Съдът

 

                                                                  Р Е Ш И :

 

          Признава за установено по отношение на А.А.А., ЕГН **********,***, че „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД,  ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, има вземания спрямо А.А.А., ЕГН **********,***, за сумите от : 1 800,00лева - главница, 445,48лева – договорна лихва за периода 29.09.2017г. – 23.11.2018г., които суми са включени в Заповед № 486-РЗ от 07.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по гр. д. № 608 / 2019г. на Районен съд гр. Видин.

            Оставя без разглеждане предявения от „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД,  ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, против А.А.А., ЕГН **********,***, иск за установяване по отношение на А.А.А., ЕГН **********,***, че „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД,  ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, има вземане спрямо А.А.А., ЕГН **********,***, за законна лихва върху главницата от 1 800,00лева за периода от 01.03.2019г. до окончателното издължаване, като недопустим.

          Обезсилва Заповед № 486-РЗ от 07.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по гр. дело № 608/2019г. по описа на Районен съд Видин в частта относно присъдената сума от 1 026,62лева - неустойка за периода от 29.09.2017г. до 23.11.2018г.

          Осъжда А.А.А., ЕГН **********,***, да заплати на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД,  ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, сума в общ размер на 419,64лева разноски в настоящето производство и сумата в общ размер на 94,91лева разноски по заповедното производство, като исканията в останалата част отхвърля като неоснователни.

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Видин в двуседмичен срок считан от връчването му на страните.                        

 

 

                                                                                                        Районен съдия : / П /

 

Вярно с оригинала

Секретар: