О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№……..
гр. София,..........г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-ви въззивен състав в закрито заседание на двадесети юли две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретаря ….. и с участието на прокурора…….., като разгледа
докладваното от съдия Николов ВЧНД №2317 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243,
ал. 6, вр.ал.4 от НПК.
Образувано е по жалба на обвиняемия С.А.М.
срещу определение от 16.04.2020г. на
СРС, НО, 129 състав, постановено по НЧД №1282 по описа на съда за 2020г., с
което е отменено постановление за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 513 ЗМК-69/2016 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 6216/2015 г. по
описа на СРП, по което жалбоподателят е привлечен като обвиняем за престъпление
по чл.144,ал.3,вр. с ал.1 от НК.
В жалбата и писменото допълнение към
същата се релевират съображения за незаконосъобразност и неправилност на
първоинстанционното определение. Излагат се твърдения, че в постановлението за прекратяване
представителят на държавното обвинение е изложил подробни съображения, че
обвиняемият не е извършил деяние, субсумиращо състава на престъплението по
чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК. Посочва се, че инкриминираният израз лексикално
не съдържал закана за убийство. Моли се обжалваният съдебен акт да бъде
отменен, а постановлението
за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 513 ЗМК-69/2016 г. по описа на СДВР,
пр.пр. № 6216/2015 г. по описа на СРП, като правилно и законосъобразно, да бъде
потвърдено.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата и писменото допълнение
доводи и доказателствата по делото намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, предвид наличието на правен
интерес от обжалване на определението на СРС, в законоустановения 7-дневен срок
по чл. 243, ал. 6 от НПК, поради което и е процесуално допустима.
Досъдебно
производство № 513 ЗМК-69/2016 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 6216/2015 г. по
описа на СРП е образувано за престъпление по чл.144,ал.3, вр. с ал.1 от НК. В
качеството на обвиняем по същото е привлечен С.А.М., за това, че същият на 10.02.2015 г. в
гр. София, ул. „********в сградата на Специализиран наказателен съд, етаж 2,
зала 5, се е заканил на М.Б.П.с убийство с думите: „...като те преместят в
затвора, ще ти свърша работата...“, и това заканване е възбудило основателен страх за
осъществяването му.
Настоящият
въззивен съдебен състав, след като се запозна в цялост с материалите по делото,
намира жалбата за неоснователна.
Районният
съд, в обжалваното определение, е обсъдил както основанията за образуване на
наказателното производство, така мотивите на представителя на държавното
обвинение за прекратяване на същото.
Въззивният
съд намира, че първоинстанционният съд е
извършил задълбочена проверка за обосноваността и законосъобразността на
постановлението за прекратяване на наказателното производство, като е направил
законосъобразния извод, че постановлението за прекратяване е незаконосъобразно,
тъй като в хода на досъдебното производство не са събрани всичките необходими
доказателства, допринасящи изясняването на обстоятелствата, релевантни към
предмета на доказване по делото, имащи отношение дали действително привлеченото
като обвиняем лице е отправило закана с убийство към М.Б.П..
В
насока на изложеното въззивният съд изцяло споделя извода на първата инстанция,
за недопустимо поведение от страна на държавното обвинение, постановявайки
постановлението за прекратяване на наказателното производство, предмет на
настоящия съдебен контрол, незабавно, след като други съдебни състави на СРС и СГС са
отменили предходно постановление за прекратяване на наказателното производство
и то с мотива за необоснованост на същото.
Действайки
по този начин прокуратурата не се е съобразила със съдебните актове, с които в
процедура по чл.243 от НПК са дадени задължителни указания относно прилагането
на закона и то изготвяйки постановление със същото съдържание на отмененото.
Този
подход е изцяло незаконосъобразен, поради това че се стига на практика до упражняване на съдебен контрол върху вече приключил съдебен
контрол, с влязъл в сила съдебен акт, което е недопустимо.
Представителят
на държавното обвинение е длъжен да се съобрази с вече дадените указания на
съда относно прилагането на закона, като в хода на досъдебното производство се
предприемат необходимите процесуално-следствени действия изясняващи дали С.А.М.,
с думи или действия, действително е обективирал
закана с убийство спрямо М.П., която да е възприета от последния и би
могла да възбуди основателен страх за осъществяването му.
В
насока на изложеното въззивният съд намира за необходимо да посочи, че за
извършване на престъплението по чл.144,ал.3 от НК не трябва да се доказва оформено решение у
извършителя действително да извърши
убийство, а е достатъчно да се установи, че изречените от дееца думи са
с такава интонация, лексика, словоред, казани са на определено място и време и
при конкретни условия, че
да ангажират вниманието, в конкретния случай това на св. М.П., и то по такъв
начин, че същият да възприеме думите като закана с убийство и това би могло да възбуди у последния
основателен страх за осъществяването му.
Ето
защо въззивният съд изцяло се съгласява с изложеното от първостепенния съд, че
неправилно държавното обвинение преценява
дали е осъществена закана с убийство, единствено изхождайки от буквалното
съдържание на изреченото от обвиняемия към М.П., а не анализира в дълбочина
всички обстоятелства, във връзка с които С.М. е отправил към П. инкриминираните
думи и които последният твърди, че ги е възприел за закана с убийство.
Въззивният
съдебен състав е съгласен и с констатацията на първоинстанционния съд, че за
пълното, обективно и всестранно изясняване на релевантните към предмета на
делото обстоятелства, следва да се извършат процесуално-следствените действия,
указани при предходното произнасяне на съда по реда на чл.243 от НПК, както и
да се направи пълен, всестранен и
задълбочен анализ на вече събраната в хода на досъдебното производство
доказателствена съвкупност, изясняваща интересуващите предмета на делото
обстоятелства.
Поради
констатираната необоснованост на обжалванопто постановление за прекратяване
на наказателното производство по
досъдебно производство № 513 ЗМК-69/2016 г. по описа на СДВР, пр.пр. №
6216/2015 г. по описа на Софийска районна прокуратура, въззивната инстанция
намира, че определението на СРС като законосъобразно следва да бъде потвърдено. Така мотивиран и на основание
чл. 243, ал. 7 от НПК, СГС, НО, 1-ви въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 16.04.2020г. на СРС, НО, 129 състав, постановено по НЧД
№1282 по описа на съда за 2020г., с
което е отменено постановление на представител на СРП, с което е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 513 ЗМК-69/2016 г. по
описа на СДВР, пр.пр. № 6216/2015 г. по описа на Софийска районна прокуратура.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.