№ 9125
гр. София, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110119125 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от И. Ц. Б., ЕГН: **********, против [фирма], ЕИК
*****, седалище и адрес на управление [адрес], с която е предявен отрицателен
установителен иск за признаване на установено, че И. Ц. Б. не дължи на [фирма], следните
суми: сумата 2593.10 лв. – главница за потребена ТЕ за периода 01.05.2008 г. – 31.07.2013 г.
за имот находящ се на адрес:[адрес], с аб. № **** и сумата 2453.93 лв. – лихва за забава за
периода 01.07.2008 г. – 29.05.2021 г., поради погасяване на вземанията по давност.
Ищецът твърди, че ответникът претендира от него посочените по-горе суми, както и,
че е настъпила погасителна давност за вземанията. Излагат се съображения за
приложимостта на кратката тригодишна погасителна давност. С уточнителна молба с вх. №
от 22.02.2023 г. изрично сочи, че периодът, в който е изтекла погасителната давност,
включва и времето след 09.04.2022 г. до настоящия момент . Моли исковете да се уважат –
поради настъпила погасителна давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Поддържа, че
ищецът не излага конкретни твърдения, обуславящи наличие на правен интерес от
предявяване на иска. Намира искът за недопустим и моли за прекратяването му. По
същество не оспорва, че към датата на подаване на исковата молба процесните вземания са
погасени по давност. Признава исковете, но счита, че не дал повод за завеждане на делото.
Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Оспорва наличието на
предпоставките по чл. 38, ал. ЗАд.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
1
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърденията на ищеца, че
процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът дължи
произнасяне. Съобразно общоприетото становище в правната теория и съдебна практика
погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде
принудително изпълнено. В този смисъл следва да се разбира и търсената с процесния
отрицателен установителен иск съдебна защита – установяване недължимост на вземане
поради изтекла давност, което като правен резултат означава установяване, че е погасена
възможността за принудителното му изпълнение. За ищеца е налице правен интерес да
установи недължимост на вземането претендирано от ответника спрямо него, доколкото по
производство не е спорно, че процесните суми не са отписани и съществуват като дължими
в счетоводството на ответника. Оттук и предявеният иск е допустим, а възраженията на
ответника в тази насока са неоснователни.
Липсва идентитет с производството по гр. д. № 34463/2021 г. на СРС. С уточнителна
молба с вх. № от 22.02.2023 г. ищецът изрично е посочил, че твърди, че периодът в
който е изтекла погасителната давност, включва и времето след 09.04.2022 г. до
настоящия момент – л. 40 от делото. Силата на пресъдено нещо по решението по гр. д. №
34463/2021 г. на СРС не препятства ищецът по-късно отново да предяви иск за установяване
недължимост на същите вземания поради настъпила погасителна давност, като включи в
основанието му и допълнителния факт на продължилия период от време след датата на
приключване на съдебното дирене по предходното производство. При така заведен иск не е
налице процесуалната пречка по чл. 299, ал. 1 ГПК, а въпросът спряна/прекъсната ли е била
погасителната давност следва да намери разрешение по същество на спора - виж
определение № 103 от 03.02.2014 г. по ч. гр. д. № 7010/2013 г. на III г. о. на ВКС.
Доколкото се касае за отрицателен установителен иск, в тежест на ответната страна е
да установи съществуването на задължението си.
Ищецът не оспорва, че е собственик на топлоснабден имот, находящ се в [адрес], с аб.
№ ****. С определение от 25.03.2023 г. е отделено като безспорно и признато между
страните, ищецът е начислил сумата 2593.10 лв. – главница за потребена ТЕ за периода
01.05.2008 г. –31.07.2013 г. за имот находящ се на адрес:[адрес], с аб. № **** и сумата
2453.93 лв. – лихва за забава за периода 01.07.2008 г. – 29.05.2021 г., както и, че вземанията
са погасени по давност.
Ответникът не е ангажирал никакви доказателства, водещи до прекъсване или
спиране на давността на вземанията, а и не твърди подобни обстоятелства. Напротив, по
съществото на претенцията в отговора на исковата молба се съдържа признание на
предявения иск – л. 49 от делото. Ответникът изрично признава, че вземанията са
погасени по давност. Обстоятелството, че между страните не се спори, че процесните суми,
са погасени по давност, представлява признание на факт, което е доказателствено
средство /арг. от чл. 175 ГПК/, и следва да се вземе предвид от съда.
2
Тригодишният погасителен давностен срок за процесните вземания е изтекъл.
Предвид изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск е
основателен и следва да се уважи. С погасяването на главните вземания се погасяват и
вземанията за обезщетение за забава – по арг. от чл. 119 ЗЗД.
По разноските:
Ответникът се позовава на чл. 78, ал. 2 ГПК. Предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за
освобождаване на ответника от отговорността за разноски са: 1/ да не е дал повод за
завеждане на иска и 2/ да признае иска.
В случая по съществото си искът е признат с отговора на исковата молба.
Относно даването повод за завеждане на делото, настоящият съдебен състав намира
следното:
Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни
мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради
изтекла погасителна давност. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако е
разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или е дал
друг повод за предявяването на иска. Кредиторът има право да претендира вземането си от
длъжника и, ако го получи то ще е надлежно, дори и ако плащането е направено след
изтичането на давността за вземането /чл. 118 от ЗЗД/. Същевременно той не е задължен да
съобразява изтеклата в полза на длъжника погасителна давност и сам да намалява размера
на претенцията си с евентуално погасената по давност част от задължението.
Не се установява ответникът да е предприемал каквито и да било действия за
събирането на посочената сума по принудителен ред – виж определение № 8838 от
15.09.2022г. по в. ч. гр. д. № 8503/2022 г. по описа на СГС. В разглеждания случай не са
представени доказателства и не може да се приеме, че ответникът е предприел действия или
е оспорил предявения иск, респ. с поведението си същият не е дал повод за завеждане на
делото и е признал иска. Извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да
бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на
вземането“ - определение № 474 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д .№ 3063/2019 г. на IV г. о. на
ВКС, определение № 338 от 18.07.2018 по ч. гр. д. № 209/2018 г. на IV г. о. на ВКС,
определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на IV г. о. на ВКС.
Издаването на фактури само по себе си също не представлява повод за завеждане на
делото. В определение № 4077/09.05.2022 г. по ч. гр. д. 2360/2022 г. по описа на СГС е
прието, че отразяването във фактури или в съобщения към фактури за суми за топлинна
енергия, както и изявление на служител при ответника за тяхното събиране по
принудителен път, не представлява повод за завеждане на делото.
Начисляването на сумите и незаличаването им служебно в счетоводните регистри на
ответника също не е поведение несъвместимо с приложението на последиците на чл. 78, ал.
2 ГПК, доколкото длъжникът може да реши да изпълни задължението си по арг. от чл. 118
3
ЗЗД. Няма основание да се приеме, че издаването на счетоводен документ при липса на
направено искане за отписване на вземане по давност, която се прилага само по възражение
на длъжника, е основание за това да се отписват счетоводно вземания.
Едва бездействието по повод на поискано и дължимо изпълнение обуславя защитим
от правния ред интерес за страната да потърси защита в съдебно производство, а
следователно и ангажира отговорността на ответника за наложените от това поведение
разноски – така определение от 17.07.2019 г. по ч. гр. д. № 7902/2019 г. на СГС, определение
№ 11225 от 25.04.2017 г. по гр. д. № 2920/2017 г. на СГС, определение № 794/13.01.2017 г. по
ч. гр. д. № 15839/2016 г. на СГС, определение № 3081/06.02.2017 г. по ч. гр. д. № 606/2017 г.
на СГС, определение № 3294/07.02.2017 г. по ч. гр. д. № 1512/2016 г. на СГС. Липсата на
активно поведение на ответника е можела да бъде компенсирана с искане на такова от
ищцата, но по делото такова активно извънсъдебно искане за отписване на вземания не се
твърди и не се доказва.
Предвид изложеното, налице са предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК. На ответника ще
се присъди сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че И. Ц. Б., ЕГН: **********, НЕ ДЪЛЖИ на [фирма],
ЕИК *****, следните суми: сумата 2593.10 лв. – главница за потребена ТЕ за периода
01.05.2008 г. – 31.07.2013 г. за имот находящ се на адрес:[адрес], с аб. № **** и сумата
2453.93 лв. – лихва за забава за периода 01.07.2008 г. – 29.05.2021 г., поради погасяване на
вземанията по давност.
ОСЪЖДА И. Ц. Б., ЕГН: **********, с адрес [адрес], да заплати на [фирма], ЕИК
*****, седалище и адрес на управление [адрес], на основание чл. 78, ал. 2 вр. ал. 8 ГПК,
сумата от 100 лв. – разноски юрисконсултско възнаграждение по производството.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4