Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Пазарджик, 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, ГО, XXXVI-ти състав, в публично заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Елена Пенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 548 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молби с вх. № 262910/26.10.2020 г. и вх. № 264003/19.11.2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, подадена от „Теленор България“ ЕАД против В.А.К., в която се твърди, че между ищеца и ответника е сключен Договор за мобилни услуги от 20.04.2017 г. за мобилен номер 0895/905991 по програма Стандарт 9,99 лв., със срок на действие 24 месеца - до 20.04.2019 г., подновен с Допълнително споразумение от 25.05.2017 г. със срок на действие до 25.05.2019 г. и Договор за лизинг от 20.04.2017 г., по силата на които ищецът е предоставял на ответника мобилни услуги и мобилно устройство НUAWEI, модел Y3 II Gold, на изплащане, посредством 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 9,59 лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. Сочи, че за потребените от абоната услуги били издадени три фактури - № № **********/25.12.2017 г., **********/25.01.2018 г. и **********/25.02.2018 г., и едно кредитно известие за корекция на дълга № **********/25.03.2018 г. Общата стойност на потребените и фактурирани услуги била 312,40 лв., като поради неизпълнение на задължението на абоната да я заплати, ищецът прекратил едностранно договора на основание чл. 75, вр. чл. 19б „в“ от ОУ на мобилния оператор. За задълженията на ответника, ищецът издал крайна фактура № **********/ 25.04.2018 г., на обща стойност от 512,51 лв., която включвала: потребените и фактурирани услуги в размер на 312,40 лв., неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 85,03 лв. и незаплатени лизингови вноски в размер на 115,80 лв. Неустойката била начислена на основание т. 11 от договора за мобилни услуги. Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставените услуги, на основание т. 12, ал. 2 от ОУ, дължимите лизингови вноски за мобилното устройство от месец април 2018 г. в общ размер на 115,08 лв. били обявени за предсрочно изискуеми. Падежът на лизинговите вноски бил 25-то число от месеца. С подписване на договора ответникът като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД, с абонатен № *********, се задължил да спазва ОУ на оператора, според които следвало да плати фактурата в срок не по-късно от 18 дни след издаването й, като при неизпълнение, операторът бил в правото си да прекрати едностранно договора. Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните услуги обусловило правото на ищеца да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника В.К.. Неизпълнението на задълженията по договора било основание да се ангажира отговорността на абоната - ответника.
Ищецът сочи, че тъй като на 25.05.2017 г. действието на Договор за мобилни услуги от 20.04.2017 г. е преустановено, то между страните се прилагат условията на Договора от 25.05.2017 г., поради което основанието на вземането в размер на 312,40 лв. - незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 25.11.2017 г. до 24.04.2018 г. и на вземането в размер на 85.03 лв. – неустойка за предсрочно прекратявае на договора за мобилни услуги е Договорът за мобилни услуги от 25.05.2017 г.
За стойността на незаплатените мобилни услуги и начислената неустойка ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4194/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което моли да бъде установено със сила на пресъдено нещо съществуването на вземане за незаплатени мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 25.05.2017 г., сключен с ответника, в размер на 312,40 лв. за периода от 25.11.2017 г. до 24.04.2018 г. и вземане за начислена неустойка в размер на 85,03 лв. за предсрочно прекратяване на Договора за мобилни услуги от 25.05.2017 г.
Ищецът предявява и осъдителна претенция, като моли съда са осъди ответника да му заплати лизингови вноски по Договора за лизинг от 20.04.2017 г. в размер на 115,08 лв. за периода от месец април 2018 г. до месец април 2019 г.
Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира присъждане на разноските в заповедното производство и в исковото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от В.А.К., чрез назначения му особен представител адв. С.К.-Новоместка, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че ищеца не е изправна страна по сключения между страните двустранен договор за мобилни услуги, поради което и ищцовата претенция не е възникнала. Отрича на ответника да са били предоставени и същият да е използвал мобилни услуги, описани в Договор за мобилни услуги от 20.04.2017 г. и Допълнително споразумение към Договор за мобилни/фиксирани услуги от 25.05.2017 г. Твърди, че ищецът не е уведомил ответника за възникнали за него задължения за непогасени месечни такси по процесните договори. Договорите не са прекратени надлежно, поради липсата на посочване на конкретен момент на прекратяването им, поради което и не е възникнало задължение за ответника да му бъде начислена и съответно претендирана неустойка. Ответникът не е получавал уведомление за прекратяване на договора за мобилни услуги. Ищецът е в кредиторова забава, тъй като не е осигурил необходимото съдействие за изпълнение, като не е уведомил В.К. за съществуването и размера на евентуални негови задължения. Релевира възражение за нищожност на клаузите на Договор за мобилни услуги от 20.04.2017г., Договор за лизинг от 20.04.2017г. и Допълнително споразумение към Договор за мобилни/фиксирани услуги от 25.05.2017г., като неравноправни, нарушаващи правата на потребителя. Всички посочени в исковата молба задължения и договорки, включително свързани с възникнали за ответника договорни задължения, изпадане в забава, условия за прекратяване на договора и задължения за неустойки са нищожни, тъй като представляват неравноправни клаузи и противоречат на ЗЗП. Акцентира върху инвокираното възражение за нищожност на клаузата за неустойка. Същата не поражда права и задължения, тъй като е неравноправна и нищожна по смисъла на чл. 143 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Договорната неустойка противоречи на добрите нрави. В случай че съдът не приеме клаузата за неустойка за нищожна по смисъла на чл. 26 от ЗЗД, прави възражение за прекомерност на претендираната неустойка и моли съда да бъде намален нейния размер. Ответникът, чрез назначения му особен представител адв. С.К.-Новоместка, моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран допълнителен отговор на исковата молба, в който ответникът В.А.К., чрез назначения му особен представител адв. С.К.-Новоместка, оспорва ищеца да му е предал мобилния апарат, предмет на Договора за лизинг от 20.04.2017 г. Оспорва размера на претендираната сума по договора за лизинг. На следващо място, твърди, че оператора не е прекратил надлежно всеки един от договорите, тъй като не е изпратил писмено уведомление до ответника, а по отношение на договора за лизинг - не е изпратил и писмено предизвестие за неизпълнение, съгласно чл. 10, ал. 2 от ОУ към него, съответно не му е предоставил срок за доброволно отстраняване на неизпълнението по договора за лизинг.
С влязло в законна сила Определение № 260434/23.11.2020 г. съдът е върнал исковата молба, уточнена с молби с вх. № 262910/26.10.2020 г. и вх. № 264003/19.11.2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, в частта, с която са предявени от „Теленор България“ ЕАД против В.А.К. искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че ответника В.А.К. дължи на ищеца „Теленор България“ ЕАД сумата в размер на 312,40 лв., представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги от 25.05.2017 г. за абонатен номер *********, за периода от 25.11.2017 г. до 24.04.2018 г. и сумата в размер на 85,03 лв., представляваща начислена неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 25.05.2017 г., за които суми е издадена Заповед № 2341/24.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4194/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, поради недопустимост на така предявените искове и е прекратил производството по гр.д. № 548/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджи в тази му част. Със същото определение съдът е обезсилил Заповед № 2341/24.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4194/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик в полза на ищеца „Теленор България“ ЕАД срещу ответника В.А.К..
Производството по делото е продължило да се води по предявения осъдителен иск с правно основание чл. 342 от ТЗ за заплащане на лизингови вноски по Договор за лизинг от 20.04.2017 г. за мобилно устройство НUAWEI, модел Y3 II Gold, за периода от месец април 2018 г. до месец април 2019 г.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща законен или процесуален представител. От пълномощника на ищеца – юрк. В.Г. е постъпила писмена молба-становище, в която излага подробни съображения по съществото на спора, поддържа предявения осъдителен иск и моли съда да бъде уважен. Представя списък на разноските, обективиран в молбата-становище. Претендира разноски.
Ответникът В.К., чрез особения представител адв. С.К.-Н., в открито съдебно заседание, оспорва основателността на предявения осъдителен иск и моли да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 342 от ТЗ за заплащане на лизингови вноски по договор за лизинг.
За успешното провеждане на осъдителния иск с правно основание чл. 342 от ТЗ, ищецът следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154 от ГПК, следните предпоставки: че между страните е налице облигационно правоотношение по валидно сключен договор за лизинг, че е изпълнил задължението си да предаде лизинговата вещ на лизингополучателя, както и че е настъпила изискуемост на задължението на ответника да заплати уговорените лизингови вноски, в т.ч. уговорена клауза за предсрочна изискуемост на лизинговите вноски при прекратяване на договора за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги по вина на ответника, прекратяване на договора за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги по вина на ответника, уведомяване на ответника за предсрочната изискуемост, размер на лизинговите вноски и на предсрочно изискуемите лизингови вноски.
При установяване на горните предпоставки от ищеца, в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните лизингови вноски по договора за лизинг.
В тежест на ответника е да установи всички евентуално наведени от него положителни твърдения за факти, както и правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от представения по делото Договор за лизинг от 20.04.2017 г. ответникът В.А.К. е получил мобилно устройство НUAWEI, модел Y3 II Gold, с телефонен номер +359*********, на обща лизингова цена от 220,57 лв. с ДДС при погасителен план от 9,59 лв. месечно за 23 месечни вноски. В чл. 4 от договора за лизинг е посочено, че с подписването му лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателя му предава мобилното устройство във вид годен за употреба, функциониращо изрядно и съответстващо напълно на договорените технически характеристики, окомплектовано с цялата документация, вкл. гаранционна карта. Обстоятелството, че ответника, в качеството на лизингополучател, лично е подписал лизинговия договор и е изписал собственоръчно трите си имена в него, не е спорно по делото. В този смисъл неснователно е релевираното от ответника възражение, че ищеца не му е предал процесния мобилен апарат, доколкото видно от съдържанието на визирания чл. 4 от договора за лизинг ответникът при подписването му изрично е потвърдил, че ищеца му е предал във фактическо владение процесното мобилно устройство.
От заключението на вещото лице по назначената и приета съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от страните в производството, което съдът кредитира като обективно, обосновано и компетентно изготвено, и след изслушване на експерта в съдебно заседание, се установява, че размера на лизинговите вноски, дължими за цената на мобилно устройство НUAWEI, модел Y3 II Gold, за исковия период - от месец април 2018 г. до месец април 2019 г. е 115,08 лв. Вещото лице е посочило, че по процесния договор за лизинг са погасени 8 броя лизингови вноски от по 9,59 лв. или общо 76,72 лв. Непогасени са общо 15 лизингови вноски от по 9,59 лв. или сумата в общ размер на 143,85 лв.
Предвид гореизложеното съдът приема, че между страните по настоящото производство е възникнало валидно облигационно правоотношение по сключения на 20.04.2017 г. договор за лизинг, по което лизингодателят е изпълнил задължението си по чл. 342, ал. 1 от ТЗ да предостави мобилното устройство на лизингополучателя, като същото е прието от последния без забележки. Поради това за ответника е възникнало задължението по чл. 345, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и същият е бил длъжен да заплаща дължимите лизингови вноски. Същевременно той е бил длъжен по силата на чл. 345, ал. 1 от ТЗ да върне мобилното устройство след изтичане на лизинговия договор, освен в случаите по чл. 342, ал. 3 от ТЗ. И в двата случая обаче ответникът е бил длъжен да заплати уговорените в договора лизингови вноски. Доказателствената тежест за установяване на това плащане е на лизингополучателя – ответник в настоящото производство. В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане на част от лизинговите вноски по договора, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимите вноски, което може да стане само с писмени такива. По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника на исковата сума, нито се твърди от ответника да е извършено плащане на лизинговите вноски по процесния договор за лизинг за периода от месец април 2018 г. до месец април 2019 г., като липсата на такова се установява и от заключението на изслушаната и приета без възражения от страните съдебно-икономическа експертиза.
В исковата молба, уточнена с молбите от 26.10.2020 г. и 19.11.2020 г., ищецът „Теленор България“ ЕАД е навел твърдения, че поради неизпълнението на абоната – ответника да заплати в указаните срокове дължимите към оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, е обявил за предсрочно изискуеми с фактура № **********/25.04.2018 г. дължимите от месец април 2018 г. до месец април 2019 г. лизингови вноски в общ размер на 115,08 лв.
Видно от чл. 12, ал. 2 от представените по делото Общи условия (ОУ) към договора за лизинг месечните вноски и другите дължими възнаграждения стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора/договорите за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги, сключени от лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължими съгласно тези договори плащания. Същите са подписани от ищеца като лизингодател и ответникът като лизингополучател, като последният е изписал и трите си имена. Следователно ответникът е бил запознат с ОУ.
В случая липсват доказателства по делото договора за предоставяне на мобилни услуги между страните да е прекратен по предвидения в закона ред, едностранно от мобилния оператор, поради виновно неизпълнение на задълженията по него от страна на ответника. Не са ангажирани доказателства от ищеца да е отправено от него и достигнало до ответника изявление, с което В.К. да е поканен да изпълни задълженията си в определен подходящ срок за това и да е уведомен, че при неизпълнение в посочения срок ищеца ще прекрати договора и ще обяви за предсрочно изискуеми лизинговите вноски. Поради това съдът приема, че твърденията на „Теленор България“ ЕАД за предсрочно прекратяване на договора са недоказани. Независимо от това според настоящия съдебен състав ответникът дължи претендираната сума за незаплатени лизингови вноски. Това е така, тъй като към момента на приключване на устните състезания, дори още към подаване на исковата молба, срокът на договора за лизинг е изтекъл и ответникът дължи пълния размер на вноските по него, защото същите са изискуеми поради настъпил падеж, т.е. и без да е обявена предсрочна изискуемост на договора.
Неоснователно е инвокираното от особения представител бланкетно възражение за нищожност на клаузите на лизинговия договор, поради тяхната неравноправност. Не се установява същите да нарушават конкретни регулиращи норми или да накърняват добрите нрави, което да води до нищожност на договора.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че предявения осъдителен иск с правно основание чл. 342 от ТЗ се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
При този изход на правния спор по предявения осъдителен иск право на разноски има ищецът. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски в исковото производство за уважения осъдителен иск по чл. 342 от ТЗ, както следва: 50 лв. – за държавна такса, 150 лв. – за възнаграждение за особен представител и 250 лв. – депозит за извършената и приета съдебно-икономическа експертиза. Ищецът е претендирал заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер на 180 лв., но от представените доказателства за реалното им извършване – договор за правна защита и съдействие (на л. 9 от делото) се установява, че същите са заплатени само за процесуално представителство по предявените установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК. С оглед изхода на делото по предявените установителни искове за незаплатени далекосъобщителни услуги в полза на ищеца и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги не следва да бъдат присъждани сторените във връзка с тези искове разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение в исковото производство, както и разноските в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, със съдебен адрес:***, на основание чл. 342 от ТЗ, сумата в общ размер на 115,08 лв, представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 20.04.2017 г., за мобилно устройство НUAWEI, модел Y3 II Gold, за периода от месец април 2018 г. до месец април 2019 г.
ОСЪЖДА В.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, със съдебен адрес:***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ размер на 450 лв., представляваща разноски в исковото производство, от които: 50 лв. – за държавна такса, 150 лв. – за особен представител на ответника и 250 лв. – за депозит за вещо лице по приетата съдебно-икономическа експертиза.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: