РЕШЕНИЕ
№
571
гр.
Враца, 30.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, пети състав, в публично
заседание на 4.12.2019 г. /четвърти декември две хиляди и
деветнадесета година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при
секретаря Маргаритка Алипиева, като
разгледа докладваното от съдия Раденкова адм. дело № 739 по описа на съда за
2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК,
във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Д.Н.Й., депозирана
чрез пълномощника му *
Г.Г. от АК – ***, против Заповед № 369з-1645/16.09.2019 г., издадена от
Директора на ОДМВР – Враца, с която му е наложено дисциплинарно наказание
„Порицание“ за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
В жалбата се сочи, че издадената
заповед е неправилна и незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и противоречие с материалния закон при издаването
ѝ. Релевирани са доводи, че е нарушено правото му на защита съгласно чл.
56, изр. второ от Конституция на Република България. Посочено е, че сама по
себе си фигурата на подпомагащия служител по чл. 205, ал. 3 от ЗМВР по никакъв
начин не се покрива и не изпълва съдържанието на термина „защитник“, както е
посочен в чл. 56 от КРБ. В представени писмени бележки поддържа, че не е
запознат със справката от извършената проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР,
допълнителен аргумент, че е нарушено правото му на защита. Счита, че неправилно
е приложен и материалния закон при определяне и налагане на дисциплинарното
наказание. В съдебно заседание поддържа изложеното в жалбата и отправя искане заповедта
за дисциплинарно наказание, да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът по
оспорването - Директора на ОД на
МВР Враца, чрез процесуалния си представител ** Д. П., оспорва
жалбата и заявява, че при провеждане на дисциплинарното производство е
спазена процедурата, описана в ЗМВР и инструкцията към същия. Поддържа, че
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен
орган, правилно е квалифицирано нарушението, като в същата са изложени мотиви,
които произтичат от събраните в справката доказателства и моли съда с решението
си да я потвърди. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния
орган дисциплинарна преписка.
Административният съд, като се запозна
с доводите на страните и доказателствата в дисциплинарната преписка и след
служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Оспорващият заема длъжността Н. на с.
„П. на и. п.“ към отдел „К. п.“ при ОДМВР – ***. Със Заповед рег. №369з-1091/25.06.2019
г., Директора на ОДМВР – Враца е разпоредил да се извърши проверка срещу ** Д.Й.,
въз основа на постъпили данни в Доклад рег. № 4575р-2393/23.05.2019 г. по описа
на Дирекция „Инспекторат“ в МВР, относно извършена проверка в ОДМВР – Враца. В
доклада е посочено, че от извършената проверка не се установява нарушение по
чл. 153, ал. 3, т. 1 и чл. 153, ал. 6 от ЗМВР, от страна на гл. инспектор Д.Й..
Подробно и задълбочено са анализирани всички случаи, в които въз основа на
заповеди на директора на ОДМВР – Враца са му възлагани краткосрочно функции по
управление съгласно чл. 43, ал. 3 от ЗМВР и чл. 18, ал. 1 от ПУДМВР: да
организира, ръководи и контролира дейността на структурните звена в областната
дирекция, да представлява юридическото лице, да подписва документи, свързани с
управлението на човешките ресурси в ОДМВР – Враца, с изключение на заповеди за
назначаване и преназначаване на държавни служители, трудови договори и заповеди
за прекратяване на служебни и трудови правоотношения. Към момента на проверката
не е установена непосредствена йерархическа връзка на ръководство и контрол по
отношение на ** Д.Й. и неговия * ** К.Й. – Н. на РУ – *** при ОДМВР – *** и
съответно не е налице несъвместимост със службата в МВР. В доклада на
Инспектората, обаче се съдържа информация за превишаване на правомощия при
изпълнение на разпореждане и лошо изпълнение на заповед от страна на
жалбоподателя и е предложено Директора на ОДМВР – Враца да създаде организация
за проверка на тези предварителни данни реда на чл. 205 от ЗМВР, което последният
е сторил с цитираната по-горе заповед.
Със заповедта за образуване на
проверка е определен персонален състав на дисциплинарно разследващ орган,
състоящ се от председател и двама членове, посочени са задачите – да се извърши
проверка по отношение на изнесеното в Доклад срещу ** Д. Й. и е указан срок, в
който председателят на комисията в писмена справка следва да докладва резултата
от проверката – 25.07.2019 г.
Жалбоподателят е запознат със
заповедта на 26.06.2019 г., което е видно от отбелязването върху нея и положения
от него подпис, като е направил и искане да бъде подпомаган от конкретен
служител в МВР.
В хода дисциплинарното производство Й.
подава писмено искане /л. 46 от делото/ до Председателя на ДРО, в което заявява
желанието си да се възползва от правото му по чл. 56 от Конституцията на
Република България да ползва адвокатска защита в хода на дисциплинарното
производство и моли за възможността да се запознае с материалите от
дисциплинарното производство в присъствието и с участието на посочения от него
адвокат.
С писмо рег. № 300000-2553/17.07.2019
г. Председателя на разследващата комисия е отказал да изпълни искането на
жалбоподателя за използване на адвокатска защита в дисциплинарното производство
с мотива, че конституционното му право на защита е уредено в чл. 207, ал. 8, т.
2 от ЗМВР, където е посочено, че в защитата си може да бъде подпомаган от
посочен от него друг служител в МВР, което му е осигурено.
Разследващата комисия е направила
предложение с рег. № 300р-9077/24.07.2019 г. до ЗА Директор на ОДМВР – Враца,
срокът на проверката да бъде удължен до 25.08.2019 г., с цел да бъде осигурена
възможност на дисциплинарно-разследваното лице да даде обяснения. Върху предложението е поставена резолюция „ДА“
с дата 24.07.2019 г. и подпис на изпълняващия функциите Директор, съгласно
Заповед №369з-1197/10.07.2019 г., която не е представена по делото.
Комисията е извършила възложената
проверка като е обективирала констатациите и заключенията си от нея в подписана
от членовете й справка рег. № 369р-14810/13.08.2019
г. В справката в хронологичен ред са посочени всички факти и обстоятелства,
които са установени, както и действията, които са предприети по изясняване на
случая.
След анализ на събраните в хода на
проверката доказателства, съдържащи се в копия от документи и сведение, комисията
е направила извод за извършено нарушение на служебната дисциплина от страна на
жалбоподателя при изпълнение на възложените му със заповеди функции на З.-д.,
той и н. о. „К. п.“ при ОДМВР – ***, изразяващи се в: лошо изпълнение на
разпореждане на Директора на ОДМВР – Враца, издадено по повод докладна записка рег.
№ 369р-21086/07.11.2018 г. и Заповед № 369з-2033/12.11.2018 г.; превишаване на
правомощия при изпълнение на разпореждане в писмо с рег. № 3286р-48032/15.10.2018
г. на ГДНП и лошо изпълнение на заповед № 369з-1827/15.10.2018 г. на Директора
на ОДМВР – Враца; превишаване на правомощия и лошо изпълнение на разпореждане
на Директора на ОДМВР – Враца, издадено по повод докладна записка рег. №
369з-18497/03.10.2018 г. и на Заповед № 369з-1745/10.10.2018 г.
Прието е, че деянието представлява
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 3 от ЗМВР и
е съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 5 от същия закон, за което е предвидено
налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца до 1
година. Комисията е предложила на жалбоподателя - ** Й. да бъде наложено именно
такова наказание за минимално предвидения в закона срок от шест месеца.
Директорът на ОДМВР – Враца е запознат
със справката от проверката на 13.08.2019 г., видно от резолюцията „Съгласен“ с
подпис върху нея.
В преписката липсват данни, дали и кога Й. се
е запознал с констатациите от проверката, обективирани в изготвената от
комисията справка. На същия, обаче е предоставена възможност с Покана рег. №
369р-14918/14.08.2019 г. в 24 часов срок от връчването ѝ да даде
писмени обяснения във връзка с установените данни за извършено от него
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 3 ЗМВР, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 5
/превишаване на правомощия/ за което е предвидено дисциплинарно наказание
„Порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година. Поканата е връчена на
жалбоподателя на 14.08.2019 г. и на същата дата той е дал писмено обяснение с
рег. №369р-14945/14.08.2019 г.
В обяснението оспорващият посочва, че
не разбира по какъв начин и с какви деяния е осъществил лошо изпълнение на
заповед и превишаване на правомощията си в посочените в заповедта за проверката
случаи и отрича извършено от него дисциплинарно нарушение на посоченото правно
основание
Директорът на ОДМВР – Враца е счел
защитната теза в обяснението на Й. за неоснователна и като е приел, че
установеното в справката дисциплинарно нарушение е доказано, на основание чл.
194, ал. 2, т. 1 пр. последно и т. 3 вр. чл. 197, ал. 1, т. 3 и ал. 3, т. 1, чл.
199, ал. 1, т. 3, пр. трето, чл. 200, ал. 1, т. 5 и чл. 204, т. 3, при спазване
на изискванията на чл. 206, ал. 1 до 4 и в срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР е издал
оспорената в настоящото производство заповед, с която на гл. инспектор Й. е
наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест година.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок, против административен акт, подлежащ на оспорване, поради което е допустимо. Разгледано по същество е и основателно.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
С оспорения в настоящото производство
акт е наложено дисциплинарно наказание на служител от МВР. За да е
законосъобразен същият, на първо място следва да е издаден от компетентен
орган, в предвидените в ЗМВР срокове и при спазена дисциплинарна процедура,
уредена в ЗМВР и издадената на основание чл. 215а от ЗМВР Инструкция №8121з-470
от 27 април 2015 г. за организацията на дейността по установяване на
дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и
обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната
практика в Министерството на вътрешните работи, издадена от Министъра на вътрешните работи/обн. ДВ. бр.34 от 12 май 2015 г., изм. и доп. бр.25/2017г./.
Настоящият съдебен състав счита, че
оспорената заповед е издадена от оправомощен от разпоредбата на чл. 204, т. 3 от ЗМВР ръководител на структура по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, какъвто е
издателят ѝ, който съгласно този текст има право да налага наказания от
вида на процесното. Спазена е изискуемата писмена форма, като актът съдържа
всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.
Относно процедурата, уредена в ЗМВР и
в Инструкция №8121з-470 от 27 април 2015 г. настоящият съдебен състав намира,
че дисциплинарното производство е проведено в рамките на законоустановения
срок, съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, която
норма постановява, че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два
месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от една година от извършването му. От своя страна, разпоредбата
на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР предвижда, че дисциплинарното нарушение се смята
за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е
установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а разпоредбата
на чл. 196, ал. 2 от закона определя, че дисциплинарното нарушение е
установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая, материалите от
дисциплинарното производство са станали известни на ответника с постъпването на
изготвената Справка - 13.08.2019 г., видно от резолюцията върху нея.
Следователно издадената на 16.09.2019 г.
заповед е в съответствие с изискването за срочност на проведеното
дисциплинарно производство.
Въпреки изложеното, настоящият съдебен
състав счита, че в хода на дисциплинарното производство има допуснати
съществени процесуални нарушения, основание за отмяна на наложеното наказание.
Съгласно чл. 18 от Инструкция
№8121з-470/27.04.2015г., в която е детайлизирана дисциплинарната процедура,
проверката по чл. 205, ал. 2 ЗМВР приключва с изготвяне на писмена справка, с
която държавният служител, срещу когото се извършва проверката, се запознава,
което обстоятелство се удостоверява с подпис и отбелязване на дата и час.
Именно в нея се съдържат релевантните факти за ангажиране на дисциплинарната
отговорност на служителя, субсумирани към съответните правни норми. По делото
няма данни Й. да се е запознал с изготвената от комисията по изясняване на
случая справка рег. № 369р-14810/13.08.2019 г. и
в същата липсва неговия подпис с отбелязване на дата и час. Налице е съществено
процесуално нарушение, ограничило правото на защита на наказаното лице и
възраженията му в тази връзка са основателни. Обстоятелството, че на оспорващия
е предоставена възможност с покана да даде писмени обяснения не опровергава извода
на настоящия състав за допуснато нарушение на административнопроизводствените
правила при провеждане на дисциплинарната процедура. Това е така, тъй като
служителят е дал своите обяснения единствено на база обобщената информация
съдържаща се в поканата за резултата от проверката. Той не е имал възможността
да се запознае в цялост и пълнота с констатациите на проверяващия орган и не е
имал начин да представи доказателства във връзка с извършената проверка, т.е.
не е могъл да упражни правото си на защита съгласно чл.
205, ал.3 от ЗМВР. Възпрепятствана е и преценката на наказващия
орган, която следва да се извърши съобразно чл.
206, ал. 4 от ЗМВР, включваща и оценка на доказателства, посочени от
държавния служител. За да реализира в пълен обем правото си на защита,
дисциплинарно привлеченото лице следва да има възможност да се запознае с
фактическите и правни установявания, въз основа на които се ангажира
дисциплинарната му отговорност и едва след това да даде писмени или устни
обяснения по тях пред дисциплинарно наказващия орган.
Освен изложеното, съдът намира за
основателно и възражението на жалбоподателя, че е нарушено правото му на защита
съгласно чл. 56 от Конституцията на Република България, предвид изричния писмен
отказ за предоставяне на адвокатска защита при своевременно направено изрично
писмено искане от негова страна. Съгласно цитираното от процесуалния представител
на оспорващия Решение № 10374/03.08.2018 г., постановено по адм. дело №
12356/2017 г. на ВАС, V
отд. това право е отделно и независимо от правото на служителя в МВР да бъде
подпомаган в защитата си от друг служител в МВР по чл. 205, ал. 3 от ЗМВР. Съгласно
мотивите в Решение № 13876/13.11.2018 г. постановено от петчленен състав, II колегия на ВАС по адм. д. № 11774/2018
г. проявните форми на правото на защита на гражданите по чл. 56 от Конституцията, когато са застрашени или нарушени техни права и законни
интереси, могат да бъдат различни в зависимост от това, къде правото на защита
се реализира. То е предоставено на всеки гражданин и може да бъде упражнено и
пред държавни учреждения, включително и със съдействието на защитник, защото е
всеобщо и основно право. Това право не може да бъде отречено и на държавните
служители, респективно полицейските служители, в случай, че изрично са поискали
да се възползват от него.
По отношение на материалната
законосъобразност на оспорената заповед и с оглед установените релевантни за
спора факти, съдът намира, че наличието на основание за налагане на
дисциплинарно наказание не е доказано по несъмнен начин от административния
орган. Осъщественото от жалбоподателя деяние не би могло да се квалифицира като
неспазване на служебните правомощия и липсва фактическо основание за ангажиране
на дисциплинарната му отговорност. Определянето на срок, в който началниците на
РУ – Бяла Слатина, РУ – Козлодуй и РУ – Мездра следва писмено да докладват
резултата от проверката по т. 3 от Докладна записка рег. №
369р-21086/07.11.2018 г. не променя смисъла и значението на предложеното в
докладната и резолирано от Директора на ОДМВР – Враца, а представлява обратна
връзка, с оглед на което има мотивиращ и дисциплиниращ ефект. Същото се отнася
и за указания срок с писмо рег. № 369р-19325/16.10.2018 г., в който началниците
от областта следва да отговорят водени ли са проверки срещу лицата посочени в
писмо на ГДНП № 3286р-48032/15.10.2018 г. Разпоредителният елемент в тези писма
е функция от предоставените му със Заповед № 369з-2033/12.11.2018 г. и Заповед №
369з-1827/15.10.2018 г. на Директора на ОДМВР – Враца правомощия по
организация, ръководство и контрол на цялостната работа на служителите от
отдела. Не е налице посоченото в оспорената заповед превишаване на правомощия в
тези случаи, тъй като осъществяването на организация, ръководство и контрол
задължително включва и правото да се издават разпореждания, стига същите да са
във връзка със службата.
Така констатираните процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон, съдът намира за достатъчни да
обусловят отмяна на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание.
Налице са основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.
При този изход на делото и
своевременно направеното искане, жалбоподателят има право на разноски. От
представения договор за правна защита и съдействие е видно, че жалбоподателят е
договорил и заплатил в брой при сключване на договора сумата от 400 лв. за
процесуално представителство по делото. В чл. 8, ал.
2, т. 3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е разписано, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела по ЗМВР, каквото е настоящето, възнаграждението е в размер на 400 лева. С
оглед на това възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно. В представения по делото Списък на разноските
по чл. 80 ГПК в т. 2 е претендирана сумата от 100 лева, представляваща разход
за явяване на адвокат в съдебно заседание на осн. чл. 7, ал. 8 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Цитираната
разпоредба касае случаите на защита по дела с повече от две съдебни заседания, а
настоящото дело е преминало в едно единствено с. з., с оглед на което тази
претенция действително се явява неоснователна.
Предвид изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя сумата от 410 лева, от които 400 лева за адвокатско
възнаграждение и 10 лева държавна такса за завеждане на делото.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2 АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед №
369з-1645/16.09.2019 г. на Директора на ОДМВР-Враца.
ОСЪЖДА
ОДМВР – Враца да
заплати на Д.Н.Й. *** разноски по делото в размер на 410 /четиристотин и десет/
лева.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл. 211 от ЗМВР.
АДМ.
СЪДИЯ: