Р
Е Ш Е Н И Е
№………………./…………………….
година,
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание,
проведено на 16.06. 2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
мл.с. НАСУФ ИСМАЛ
при участието на секретаря Елка Иванова
като разгледа докладваното от съдия
Светлана Цанкова
въззивно гражданско дело №
562 по описа за 2020 год. и
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по
въззивна жалба депозирана от “Енерго –Про Продажби” АД, ЕИК:
********* против решение № 6019/ 31.12.2019год.постановено
по гр.дело № 7229 по описа за 2019г. на ВРС,, с което се ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по настоящото дело , че
ответникът “Енерго –Про Продажби” АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление: град Варна, район Вл.Варненчик, Варна Тауърс-Г, бул.Владислав
Варненчик №258, представлявано от Боряна Димитрова Пенева, П.С.С., Яна Маринова
Димитрова, Георги Коршия ДЪЛЖИ на ищеца С.Е.Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, чрез адв. М.Т.Т., с адрес ***, сумата от 81.11
лв., недължимо изискана и заплатена от ищцата по фактура
№**********/30.11.2018г., начислена служебно по „констативен протокол" за
периода от 24.08.2017г. до 23.11.2017г., по абонатен номер ********** и
клиентски номер ********** за недоставена и непотребена електроенергия на адрес
гр.Варна, ул."Георги Сава Раковски" бл.76, ап.8, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 21.03.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, предмет на заповед за изпълнение,
издадена в производството по ч.гр.дело №4476/2019год. на ВРС, на
основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.4 от ГПК, вр. чл.55, ал.1,
предложение първо от ЗЗД и се .
ОСЪЖДА “Енерго –Про Продажби” АД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: град Варна, район Вл.Варненчик,
Варна Тауърс-Г, бул.Владислав Варненчик №258, представлявано от Боряна
Димитрова Пенева, П.С.С., Яна Маринова Димитрова, Георги Коршия ДА
ЗАПЛАТИ на С.Е.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
чрез адв. М.Т.Т., с адрес ***,сумата от 650лв., представляваща съдебно
деловодни разноски за настоящото производство в размер от 325лв. и
сумата от 325лв. разноски в заповедното производство
по ч.гр.дело №4476/2019год. на ВРС, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Твърди се, че постановеното решение е
незаконосъобразно и се моли неговата отмяна, с искане да се постанови друго, с
което предявения иск бъде отхвърлен.
Въззиваемата страна е депозирала
писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на депозираната
жалба.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я
намира за допустима.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните,
изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните
изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното решение, които изцяло
възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за
пълнота на изложението, следва да се вземе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 415, ал.4 във вр. чл. 422 от ГПК и
чл.55, ал.1 от ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът „Енерго-Про Продажби"
АД, с ЕИК *********, дължи на ищеца С.Е.Д., ЕГН **********,
сумата от 81.11 лв., недължимо изискана и заплатена от ищцата по фактура
№**********/30.11.2018г., начислена служебно по „констативен протокол" за
периода от 24.08.2017г. до 23.11.2017г., по абонатен номер ********** и
клиентски номер ********** за недоставена и непотребена електроенергия на адрес
гр.Варна, ул."Георги Сава Раковски" бл.76, ап.8, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 21.03.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, предмет на заповед за изпълнение,
издадена в производството по ч.гр.дело №4476/2019год. на ВРС.
Претендира за присъждане на сторените
по делото разноски.
Твърди се,че в полза на ищцата С.Е.Д. е
издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4476/2019г. на Варненски районен
съд,.По делото е постъпило в срока по чл.414, ал.1 ГПК, възражение от
„Енерго-Про Продажби" АД, , предвид което, по реда и в срока по чл.415,
ал.1 ГПК, предявява настоящия установителен иск.
Ищцата е потребител на електрическа
енергия в имот с абонатен номер ********** и клиентски номер **********.
Съставен е констативен протокол, въз основа на който дружеството-ответник
издава фактура №**********/30.11.2018г. за потребена електроенергия за периода
от 24.08.2017г. до 23.11.2017г. която тя не е потребила, нито й е била
доставена. Първоначално претендираната от ищцата сума, на основание съставен
Констативен протокол и въз основа на него - съставена и платена фактура,
възлизаща на 81.11 лв., която представлява заплатена от С.Е.Д. в полза на
„Енерго-Про Продажби" АД сума. Оспорва изцяло дължимостта на сумата от
81.11 лв. с ДДС, отнасяща се за допълнително начислени суми за ел.енергия за
минал период. Твърди, че сумата е платена само и единствено, за да не
бъде спряно ел.захранването в дома на ищцата.Излага в исковата молба подробни
съображения относно недължимостта на сумата.
Ответникът в срока за отговор по реда
на чл.131 от ГПК,
изразява становище,че искът е допустим и неоснователен. Излага подробни
съображения относно дължимостта на процесната сума. Моли за
отхвърляне на иска и присъждане на сторените в производството разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените
по делото доказателства – приема за установено следното от фактическа страна:
- издадена е заповед за
изпълнение „Енерго-про Продажби” АД ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на С.Е.Д.,
ЕГН **********, сумата 81.11 лева - главница за служебно начислено количество
ел. енергия, за периода от 24.08.2017 г. до 23.11.2017 г., за което е издадена
фактура № **********/30.11.2018 г., за обект с кл. № ********** аб. №
**********, в гр. Варна, ул."Георги
Сава Раковски" бл. 76, ап. 8, ведно със законната лихва от 21.03.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 325 лева - 25 лева – заплатена държавна
такса и 300.00 лева – адвокатско възнаграждение.В срока по чл.414 от ГПК,
длъжникът депозира възражение, поради което и ищецът депозира исковата
молба, предмет на разглеждане по настоящото дело.
- на 02.11.2017г.
/л.25-26/ в присъствието на двама свидетели, служители на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи“ АД
са извършили проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ монтирано на
обекта на абоната и е установено, че СТИ има повреда на броителен
механизъм.
-Съгласно експертизата на БИМ е
установено, че не е осъществен достъп до вътрешността на електромера-дисплеят е
тъмен, излъчвателят не свети, не може да се измерят точки 4.4. и 4.6, повреда.
Въз извършената проверка „Енерго-про
Мрежи” АД е начислило допълнително общо количество ел.енергия в съответствие с
чл.48 от ПИКЕЕ и е съставило фактура №
**********/30.11.2018год.
За безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните в настоящото производство е прието, че
процесната сума е платена на ответника.
Допусната и приета е СТЕ,
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ приема следните изводи от правна страна:
Предявеният иск е допустим.
Предмет на спора е наличие на
предпоставките за възникване на договорно право на ответника служебно да
начислява допълнителни количества за ел.енергия.
Процесната проверка е извършена на
02.11.2017год.Към момента на извършване на корекцията са действали приетите
през м.ноември 2013 г. Правила за измерване на количеството ел.енергия /ПИКЕЕ/,
изготвени на осн.чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и същите като подзаконов нормативен акт са
задължителни за страните.
С решение № 1500 от 06.02.2017 г.,
постановено по адм.д.№ 2385/16 г. на ВАС, 5-членен състав, обн.ДВ бр.15/14.02.2017
г. чл.47 и чл.52-чл.56 от ПИКЕЕ са отменени . След влизане в сила на
решението по горепосоченото адм.дело на практика не съществува нормативна
уредба, която да регламентира отношения като процесните. Ето защо при
липса на установена процедура в правна норма, която да гарантира правата и на
потребителя чрез установени правила при извършване на такива проверки, няма как
едностранното коригиране на сметките да бъде санирано с наличието единствено на
формули за изчисляване на служебно начислената ел.енергия, каквито разпоредби
съдържат останалите членове на ПИКЕЕ.
С решения на ВКС, е отречена
изцяло възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна
корекция въз основа на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и
обвързващи потребителите Общи условия, като е мотивирано разрешение, че поради
неравноправния им характер по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП подобни
клаузи са нищожни по силата на чл.146, ал.1 от ЗЗД и чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй
като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение и за защита на интересите на
потребителите при търговия с
електрическа енергия.
Горецитираната задължителна съдебна
практика се придържа и към разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена
електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно
отчитане на доставяната електроенергия, противоречи на регламентирания в чл.82
от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е
доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане,
въпреки положена грижа от лицензианта, чрез монтиране и поддържане в изправност
на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за
контрол и отчитане на измервателните средства. Съответно дори и такова да се
установи безспорно, размера на неотчетената, а дори и изцяло отклонената от
отчитане енергия не може да се определя по методика с определени отнапред
периоди, а подлежи на доказване като фактическо реално потребление.
Наред с това според действащото
законодателство (чл. 120 ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 28 ал. 8 от
Наредба № 6/ 09.06.2004 г.) средствата за търговско измерване, както и
електромерните табла, са собственост на електроразпределителното дружество,
което е длъжно да ги поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава
правилното им функциониране и да следи за отклонения в измерването.
Неправомерното въздействие или нерегламентираният достъп до тях е свързан с
извършването на такава манипулация върху уреда, която се изразява в
способността за точното и коректно измерване на реално консумираната енергия. В
тежест на ответника е да докаже наличие на осъществен без санкцията на
дружеството достъп на ищеца до електромера, за да се ангажира отговорността му,
като при липса на данни в тази насока не може да се презумира виновно поведение
на потребителя. Недопустимо е без да е доказана вина на абоната, изразяваща се
в препятстване на правилното отчитане, да се ангажира неговата отговорност чрез
едностранна корекция в сметките му за минал период, защото правоотношението
между доставчика на ел.енергия и потребителя е договорно и единствено
недобросъвестното поведение на едната страна по договора представлява основание
по смисъла на чл. 82 от ЗЗД тя да бъде санкционирана за всички настъпили за
съконтрагента й вреди. По делото не се установява именно виновно поведение на
ищецът или негов представител да е извършил манипулацията.
По изложените съображения съдът
намира, че искът се явява основателен и доказан., поради което следва да се
уважи. В обобщение- решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да
се потвърди
С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция, въззивникът дължи на въззиваемата страна направените по
делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 300
лева , на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ,съобразно представения списък
.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6019/ 31.12.2019год.
постановено по гр.дело № 7229 по описа за 2019г. на ВРС.
ОСЪЖДА “Енерго –Про Продажби” АД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: град Варна, район Вл.Варненчик,
Варна Тауърс-Г, бул.Владислав Варненчик №258, ДА ЗАПЛАТИ на С.Е.Д.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ,сумата от 300 / триста/ лв., представляваща
разноски за настоящото производство , на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ подлежи на обжалване пред ВКС,
на осн.чл.280 ал.2 ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :