Р Е
Ш Е Н И Е № 260739
гр. Пловдив, 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание
на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 12384 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Подадена е искова молба
от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу Г.Г.Д. ***, с която са предявения
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата от 35,78 лв.,
представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода
01.10.2016 г. – 30.04.2018 г. за обект, находящ се в гр. П., ведно със законната лихва от датата на
депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
16.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 2,67 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане върху главницата за периода 02.12.2016 г. – 15.01.2019 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№ 828/ 24.01.2019 г. по ч.гр.д. № 677 по описа за 2019 г. на Районен съд
Пловдив, III бр.с.
Ищецът твърди, че в
качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество,
притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на
територията на гр. Пловдив, като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че
ответникът бил клиент на топлинна енергия с № *** по отношение на обект на
потребление, находящ се в гр. П., ИТН: ***. Поддържа, че за процесния период
01.10.2016 г. – 30.04.2018 г. била доставена от ищеца и била разпределена от
търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия за отопление, за
битова гореща вода, както и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация,
включваща главница в размер на 177,09 лв., както и обезщетение за забава в
размер на 24,69 лв. за периода 02.12.2016 г. – 15.01.2019 г. Посочва, че за
процесните суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 677 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, III бр.с., която била
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което обосновава правния
си интерес от предявяване на настоящите искове. Посочва, че след депозиране на
заявлението, длъжникът извършил частично плащания, като неплатени останали
следния суми, а именно: сумата от 35,78 лв., представляваща стойността на
разпределената топлинна енергия за периода 01.10.2016 г. – 30.04.2018 г., както
и сумата от 2,67 лв. - обезщетение за забавено плащане върху главницата за
периода 02.12.2016 г. – 15.01.2019 г., които претендира в настоящото
производство. Моли за тяхното уважаване и за присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответната страна.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По
допустимостта на предявените искове:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 677 по описа за 2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив, III бр. състав, образувано по депозирано от
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена
заповед № 828/ 24.01.2019 г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което с разпореждане на съда от 18.08.2020 г. и на основание
чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на
вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен
настоящият иск. След подаване на заявлението и издаване на заповедта, длъжникът
е извършил частични плащания на процесните суми, поради което кредиторът
предявява искове за дължимия остатък, описан по-горе. Съдът намира, че исковете
са допустими, поради което следва да се разгледат по същество.
По
основателността на предявените искове:
За
основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154,
ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по
доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е
потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период на обекта,
находящ се в гр. П., че ищецът е изправна страна по договора, както и да
установи размера на претенциите.
Облигационното правоотношение, което възниква
и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни
действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в
един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване,
което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ
общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани
доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един
местен ежедневник преди процесния период. Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата
от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба
на топлинна енергия.
За
да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на
собственост, респективно на вещно право на ползване, за процесния период върху
обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ. От нотариален
акт за учредяване на право на ползване № ***, дело № ***, се установява, че в
полза на ответницата и съпруга и е учредено вещно право на ползване по
отношение на процесния имот в гр. П. Ответната страна е подала
заявление-декларация за започване на продажба на топлинна енергия вх. № ***/
13.04.2017 г. за процесния имот. Ответницата има качеството на вещен ползвател
и с нея валидно е възникнала облигационната връзка. С оглед изложеното, съдът
приема, че ответникът е титуляр на вещното право на ползване на имота, за който
се твърди да е начислена ТЕ, поради което има качеството на клиент на
дружеството, съобразно чл. 153 ЗЕ и ОУ на ЕВН.
Предвид
възникналото облигационно правоотношение между страните, ответницата е
задължена да заплаща стойността на потребената топлинна енергия е имота. В хода
на делото е заплатено претендираното остатъчно задължение, за което ищецът
представя препис-извлечение от сметка от 11.02.2021 г. Извършеното плащане в
хода на процеса следва да бъде съобразено от съда на основание чл.235, ал.3 ГПК, съгласно която норма съдът взема предвид фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Поради изложеното,
предявените искове подлежат на отхвърляне.
По
отношение на разноските:
При отхвърляне на исковете поради плащане в хода на процеса,
при констатирана дължимост на платените суми, право на разноски има ищецът.
Така изрично определение № 688 от 02.10.2014 г. по ч.пр. д. № 2337/2014 г. на
ВКС, определение № 674/23.11.2011 г., ч. гр. дело № 597 по описа за 2011 г. на
ВКС, IV г.о., определение № 349 от 06.06.2011 г. по ч.пр. д. № 296/2011 г. на
ВКС.
Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради
което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената
разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на
делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв. Затова в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски пред първата инстанция в общ размер от
175 лв. съгласно представен списък на разноските, от които 75 лв. – държавна
такса, 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за
разноските в заповедното производство съдът дължи изрично произнасяне с
осъдителен диспозитив, то на ищецът следва да се присъдят и 75 лева разноски за
заповедното производство, от които 25 лв. за държавна такса и 50 лева
-юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 срещу Г.Г.Д., ЕГН: **********, адрес: ***,
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата от 35,78 лв.,
представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода
01.10.2016 г. – 30.04.2018 г. за обект, находящ се в гр. П., ИТН: ***, ведно със законната лихва от датата на
депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
16.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 2,67 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане върху главницата за периода 02.12.2016 г. – 15.01.2019 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№ 828/ 24.01.2019 г. по ч.гр.д. № 677 по описа за 2019 г. на Районен съд
Пловдив, III бр.с., поради извършено
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Г.Г.Д., ЕГН: **********, адрес: ***
да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД,
ЕИК: ********* сумата от общо 250 лв.
(двеста и петдесет лева), представляващи съдебно деловодни разноски, от които –
175 лева - съдебноделоводни разноски
пред първата инстанция и 75 лв. – разноски
в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № 677 по описа за 2019 г. на
Районен съд Пловдив, III бр.с.
Решението може да бъде
обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба
пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ